Децата в Южна България - близо два пъти повече от тези в Северна
виж галерията Близо два пъти повече е популацията в Южна България в под трудоспособна възраст в съпоставяне със Северната част на страната. През 2017 година на юг от Балкана са живели 689 808 деца, което е с 5432 повече спрямо 2016 година В Северна България обаче през 2017 година броят на децата е бил 346 220 и продължава да понижава.
Данните бяха изнесени на районна среща по проблемите на децата от Южна България, която се организира на 9 октомври в Пловдив. Форумът бе проведен от Българско учебно заведение за политика и на него бе показан народен разбор за проблемите на дребните поданици на страната като акцент бе подложен на малчуганите от Южна България. Документът е направен от специалиста по работа с деца и фамилии Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е въз основата на направени към този момент разбори за шестте административни района на България.
Срещата бе открита от народния представител от ГЕРБ и член на Комисията по обучение в Народното събрание Ася Пеева и от зам.-кмета по " Образование, бизнес развиване, европейски политики и интернационално съдействие " на община Пловдив Стефан Стоянов. И двамата са ученици на Българското учебно заведение за политика. На нея участва и зам.-кметът Георги Титюков.
Данните от показания на срещата народен разбор демонстрират още, че в Южна България децата, водени на доклад в детските педагогичен стаи, са повече в сравнение с в Северна България. 5513 са те от районите Югоизточен, Югозападен и Южен Централен, до момента в който от Североизточен, Северозападен и Северен Централен райони те са 3583. Фактори, водещи до противообществени прояви при децата, са фамилната и другарска среда, социокултурни фактори като дисторция на полезности, съпроводена с ценностни модели, които толерират експанзия и принуждение, както и социално-икономически фактори като невисок витален стандарт, безработица на родителите и беднотия, които косвено въздействат отрицателно върху социализацията на децата. " Бедността е сериозен рисков фактор за пълноценното израстване на децата.
В тази връзка от изключителна значимост са равнищата на безработица в районите и в страната като цяло “, съобщи Ивайло Миланов. През 2017 година трудовият пазар у нас е траял да се усъвършенства все по-видимо и на районно равнище, демонстрира разбор на цифрите в проучването. Според последните годишни данни на Агенцията по заетостта в страната към този момент има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5%, както и 80 общини, в които той е сред 5 и 10%. В Южна България регионалните центрове с безработица над 5% са четири – градовете Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%). Правят усещане положителните резултати на доста от курортните общини. През 2017 година безработицата в градовете Приморско и Несебър е под 5%, а в градовете Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%. Сравнително ниски равнища на безработица се следят още в общините с огромни предприятия като градовете Панагюрище (7,3%) и Сопот (2,6%).
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват, като се изключи Северен Централен район. Най-често тръгване в чужбина е причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са станали причина за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа за справяне с проблемите на децата в образованието и опазването на здравето показа пред присъстващите в Пловдив просветителният специалист Марияна Георгиева. На форума бяха показани и положителни практики, с които може да се откри решение на някои от проблемите на малчуганите в Южна България и страната.
Срещата в Пловдив е част от план " Гласът на българските деца ", който се реализира от Българското учебно заведение за политика " Димитър Паница " и се осъществя с експертната поддръжка на Националната мрежа за децата. По него към този момент са извършени шест срещи за продан на опит за всеки район в страната. След сполучливото им реализиране са факт общо шест районни разбора за положението на детските политики, проблемите, които съществуват на районно равнище, както и на положителните практики по места. Всичко това е систематизирано в народен разбор, който бе показан в Южна България. Целта на извършените събития е да се формулират проблемите на районите в България, да се обменят хрумвания за превъзмогването им и най-важното – да се построи мрежа от хора на разнообразни позиции в законодателната, изпълнителната и локалната управляващи с една идея - протекция правата на децата. Проектът се реализира с финансовата поддръжка от фондация “Оук ".
Данните бяха изнесени на районна среща по проблемите на децата от Южна България, която се организира на 9 октомври в Пловдив. Форумът бе проведен от Българско учебно заведение за политика и на него бе показан народен разбор за проблемите на дребните поданици на страната като акцент бе подложен на малчуганите от Южна България. Документът е направен от специалиста по работа с деца и фамилии Ивайло Миланов по поръчка на Училището и е въз основата на направени към този момент разбори за шестте административни района на България.
Срещата бе открита от народния представител от ГЕРБ и член на Комисията по обучение в Народното събрание Ася Пеева и от зам.-кмета по " Образование, бизнес развиване, европейски политики и интернационално съдействие " на община Пловдив Стефан Стоянов. И двамата са ученици на Българското учебно заведение за политика. На нея участва и зам.-кметът Георги Титюков.
Данните от показания на срещата народен разбор демонстрират още, че в Южна България децата, водени на доклад в детските педагогичен стаи, са повече в сравнение с в Северна България. 5513 са те от районите Югоизточен, Югозападен и Южен Централен, до момента в който от Североизточен, Северозападен и Северен Централен райони те са 3583. Фактори, водещи до противообществени прояви при децата, са фамилната и другарска среда, социокултурни фактори като дисторция на полезности, съпроводена с ценностни модели, които толерират експанзия и принуждение, както и социално-икономически фактори като невисок витален стандарт, безработица на родителите и беднотия, които косвено въздействат отрицателно върху социализацията на децата. " Бедността е сериозен рисков фактор за пълноценното израстване на децата.
В тази връзка от изключителна значимост са равнищата на безработица в районите и в страната като цяло “, съобщи Ивайло Миланов. През 2017 година трудовият пазар у нас е траял да се усъвършенства все по-видимо и на районно равнище, демонстрира разбор на цифрите в проучването. Според последните годишни данни на Агенцията по заетостта в страната към този момент има 30 общини, в които коефициентът на безработица е под 5%, както и 80 общини, в които той е сред 5 и 10%. В Южна България регионалните центрове с безработица над 5% са четири – градовете Благоевград (6,2%), Сливен (9,6%), Кърджали (5,8%) и Смолян (6,3%). Правят усещане положителните резултати на доста от курортните общини. През 2017 година безработицата в градовете Приморско и Несебър е под 5%, а в градовете Поморие, Созопол, Разлог и Чепеларе – под 10%. Сравнително ниски равнища на безработица се следят още в общините с огромни предприятия като градовете Панагюрище (7,3%) и Сопот (2,6%).
В образованието наклонността в народен мащаб през последните две години е отпадащите деца да се усилват, като се изключи Северен Централен район. Най-често тръгване в чужбина е причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас(3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват фамилните аргументи, които са станали причина за отпадане от учебно заведение на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 възпитаници от пети до осми клас.
Опитът на Европа за справяне с проблемите на децата в образованието и опазването на здравето показа пред присъстващите в Пловдив просветителният специалист Марияна Георгиева. На форума бяха показани и положителни практики, с които може да се откри решение на някои от проблемите на малчуганите в Южна България и страната.
Срещата в Пловдив е част от план " Гласът на българските деца ", който се реализира от Българското учебно заведение за политика " Димитър Паница " и се осъществя с експертната поддръжка на Националната мрежа за децата. По него към този момент са извършени шест срещи за продан на опит за всеки район в страната. След сполучливото им реализиране са факт общо шест районни разбора за положението на детските политики, проблемите, които съществуват на районно равнище, както и на положителните практики по места. Всичко това е систематизирано в народен разбор, който бе показан в Южна България. Целта на извършените събития е да се формулират проблемите на районите в България, да се обменят хрумвания за превъзмогването им и най-важното – да се построи мрежа от хора на разнообразни позиции в законодателната, изпълнителната и локалната управляващи с една идея - протекция правата на децата. Проектът се реализира с финансовата поддръжка от фондация “Оук ".
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ