Инж. Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София
„ Вие се имате хидроинженер на международно равнище, защо ви е помощ? “
Това са думите на Съветския съюз, когато родната власт търси помощ за построяването на язовир край столицата. Нещо повече, инж. Иван Иванов от дълго време има визия по какъв начин би трябвало да изглеждa този план, само че за жал се намира в пандиза. Доживотната му присъда е понижена на 15 години. Инженер Иванов е упрекнат за изразени благосклонности към Нацистка Германия, до момента в който отчетите за неговата персона демонстрират, че той е националист и няма никакви политически пристрастия.
Германските служби също имат негативно мнение за него, въпреки всичко той нямал увлечение към националсоциализма. Преди да стигнем до края на историята за най-дългоуправляващият софийски кмет, дано забележим началото.
Роден е на 2-и юли в Сливен и през цялото време се среща с военната дисциплинираност. Баща му е воин на Балканската и Междусъюзническата война – полковник Никола Иванов. Иванов приключва своето главно обучение в Стара Загора, по-късно взима приблизително в София и се записва в кадетския клас на Военното учебно заведение в София. Пътят към хидроинженерството стартира през 1910-а година. 5 години по-късно се завръща в България. Първата Световна война го изпраща в Македония, където работи върху железопътна линия.
Събитието се случва единствено 25 години, откакто Виена прави сходна водна каскада от Алпите. Разбира се, план от подобен сан съумява да завоюва международното внимание, а по време на градежа, повече от 10 000 души работят и знаят, че техният труд ще даде нов живот на София. След близо 8 години, водопроводът стартира своята работа, като на стадион „ Юнак “ се цялостни и първият плувен басейн. Една година по-късно, декрет на цар Борис Трети ще даде ключа на София в ръцете на надарения млад българин.
Следял къде се натрупва нечистотия, в какво положение е тротоара и още доста други дребни елементи. В 11 часа на обяд, Иванов стартира да приема жители. Кметът има три дъщери и всички те, дружно с татко си, излизали през зимата, с цел да чистят снега пред дома си. Управлението на Иванов дава на София прякори като „ Малкият Брюксел “ и „ Виена на Балканите “. Основен фокус остават парковете и градините, чийто зелени площи и до през днешния ден са оазис за жителите на града.
Друга забавна детайлност е, че бедните деца били постоянно подпомагани от общината и тяхната лятна морска отмора била безвъзмездна. През зимата още веднъж се събират средства за обществено слабите. Повикан е немският проектант Адолф Мусман. Неговият принос също е видим и още тогава излиза наяве, че София има потребност от повече паркове и зелени зони, които да пречистват и охлаждат града. Зелена София през 30-те години на предишния век не е била просто факсимиле, а европейски град за образец.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44084714
Разбира се, издирването на немски проектант по-късно ще изиграе доста неприятна смешка на тогаваш ния кмет, само че дано не забравяме, че целият план е бил изпълняван за по-добрия живот на жителите. Освен скъпи комплекси, Иванов имал сериозен фокус и за живота на бедните, които трябвало да получат също обикновено право на живот. И по този начин, след редица промени и изпълнени обещания за по-добър живот, Иван Иванов доживява съдбовната дата 9 септември. За целият си труд, кметът на София би трябвало да се признае за отговорен, никой не знае защо тъкмо, само че го прави. Една година по-рано, той би трябвало да гледа и по какъв начин американски и британски водачи сипят бомби върху мирното население и унищожават труда му.
Иронията на ориста е, че от самото начало, той се пробва да промени образа на столицата, с цел да може най-сетне и двете воюващи сили да го обезличат. На откриването на този план, Иванов не е поканен, неговото наличие единствено ще смущава тези, които по-рано са решили да го хвърлят в пандиза.
През 1991-а година, името му ще бъде възобновено след членовете на Българската академия на науките. Историческите архиви приказват, че инженер Иванов е унищожен, унизен и задоволително малтретиран в пандиза, с цел да приказваме за дългоденствие. Умира през 1965-а година на 73 години, боледувайки от амиотрофична латерална склероза.
