Вие не сте вашият ум. Най-голямото препятствие пред просветлението Какво

Вие не сте вашият разум. Най-голямото затруднение пред просветлението

Какво значи прояснение? Думата прояснение извиква в съзнанието представа­та за някакво свръхчовешко достижение - и на егото му харесва да поддържа тази визия, само че в действителност прос­ветление е просто вашето естествено положение на по­чувствано единение с Битието. То е положение на свър­заност с нещо извънредно и неразрушимо, нещо, което съвсем парадоксално сте всъщност вие и все пак е доста по-голямо от вас. То е да намериш истинс­ката си природа оттатък името и формата. Неспособност­та да изпитате тази съгласуваност поражда илюзията за студенина - от вас самите и от околния свят. Възп­риемате се - умишлено или неумишлено - като изоли­ран откъслек. Появява се боязън и вътрешните и външни спорове се трансформират в норма.

Обичам елементарното определение на Буда за просветле­нието - „ завършек на страданието “. В това няма нищо свръх­човешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е ненапълно. Казва ви единствено какво не е просветлението - не е страдалчество. Но какво остава, когато към този момент няма страдалчество? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му загатва, че ще би трябвало сами да разберете. Той употребява отрицателно оп­ределение, с цел да не може мозъкът да го трансформира в нещо, в ко­ето да има вяра, или в някакво свръхчовешко достижение -цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази нерешителност, множеството будисти въпреки всичко имат вяра, че просветлението е за Буда, а не за тях - или най-малко не в този живот.

Използвате думата Битие. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея? Битието е безконечният, неотменно присъстващ обединен жи­вот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и гибелта. Но Битието е освен оттатък, само че и надълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразру­шима същина. Това значи, че е налично за вас във все­ки миг като вашето най-дълбоко „ аз “, вашата истинс­ка природа. Но не се опитвайте да го проумеете с мозъка си. Когато присъствате, когато вниманието ви е напълно със­редоточено в Настоящето, Битието може да се усети, само че в никакъв случай да се разбере с мозъка. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да обитаваме в това положение на „ чувстване и осъзнаване " - това е прояснение.

Когато говорите за Битие, Бог ли имате поради? Aкo е по този начин, за какво не го кажете?

Думата Бог е опразнена от смисъл вследствие на хиляди го­дини корист. Понякога я употребявам, само че спестовно. Като споделям корист, имам поради, че хора, които ни­кога даже не са зървали царството на свещеното, безбреж­ната просторност зад тази дума, я употребяват с голяма самоуве­реност. като че ли че знаят защо приказват. Или пък излагат причини срещу нея, като че ли им е ясно какво отхвърлят. Тази корист е породила неуместни вярвания, изказвания и егоистични заблуди от рода на моят или нашият Бог е единственият същински, а твоят е подправен ", или пък прос­ловутото изказване на Ницше: „ Бог е мъртъв. "

Думата Бог се е трансформирала в затворено разбиране - още щом някой я произнесе, се основава умствен облик, който към този момент надали е на белобрад дъртак, само че въпреки всичко представля­ва мисловно изображение на някого или нещо отвън вас и -да, тъкмо по този начин! - съвсем непроменяемо е от мъжки пол. Нито Бог, нито Битие, нито която и да е друга дума може да дефинира или да изясни неизразимата действи­телност зад нея, по тази причина единственият значим въпрос е дали думата оказва помощ или попречва преживяването на това, което посочва. Сочи ли тя оттатък себе си към тази трансцендентна действителност, или елементарно се поддава на това, да се трансформира просто в концепция в мозъка ви, нещо, в което да вярвате, умствен кумир?

Думата Битие нищо не изяснява, само че белким думата Бог изяснява нещо? Думата Битие обаче има преимущество­то да бъде отворено разбиране. Тя не свежда безгранично­то невидимо до някаква последна реалия. Невъзможно е да си изградите за него мисловна визия. Никой не може да претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ваша същина и ви е директно налично като чувство на личното ви наличие, като осъз­наването, че „ аз съм " предхожда визията „ аз съм това или това ".

Затова е дребна стъпката от думата Би­тие до това, да изпитате Битието. Каква е най-голямата пpeчкa пред това, да изпитаме тази реалност? Себеотъждествяването с вашия разум, което прави мисле­нето натрапчиво. Неспособността да спрем да мислим е извънредно злощастие, само че ние не го осъзнаваме, тъй като от него страдат съвсем всички, тъй че минава за обикновено. Този непрекъснат умствен звук ви пречи да откриете царст­вото на вътрешна тишина, неделима част от Битието.

Освен това ви основава подправена умотворна идентичност, която хвърля сянка на боязън и страдалчество. По-късно ще разгледаме това с повече детайлности.

Философът Декарт счита, че е разкрил най-фундамен­талната истина, казвайки фамозното: „ Мисля, следовател­но живея. “ Всъщност той формулира най-фундамен­талната неточност - отъждествяването на мисленето с Би­тието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мис­лещият - а това значи съвсем всеки човек - живее в със­тояние на забележима отделност, в побъркан, комплициран свят на непрестанни проблеми и спорове, свят, който отразя­ва възходящата фрагментация на мозъка. Просветлението е положение на целокупност, на това да бъдеш „ в единение " и -следователно - в положение на покой. Да бъдеш едно с жи­вота в неговата материализирана страна - света, - както и със своето най-дълбоко „ аз " и нематериализирания жи­вот - едно с Битието. Просветлението е освен завършек на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен кон­фликт, само че и завършек на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво необикновено избавление е това!

Отъждествяването с мозъка основава непрозрачна бариера от понятия, етикети, облици, думи, съждения и определе­ния, която блокира всички същински взаимоотношения. Тя застава сред вас и вас самите, сред вас и другите хора, сред вас и природата, сред вас и Бога. Именно тази прег­рада от мисли основава илюзията за отграниченост, илюзи­ята, че има вас и изцяло обособеното от вас „ всичко друго “. Но освен това забравяте значимия факт, че под равнището на фи­зически забележимото, на обособените форми, вие сте едно с всичко, което е. Като споделям „ забравяте “, имам поради, че към този момент не можете да почувствате това единение като оче­видна действителност. Една религия може да ви носи разтуха. Но единствено в случай че я изживеете, тя може да ви донесе избавление.

Мисленето се е трансформирало в болест. Болест е налице тогава, когато се наруши равновесието сред нещата. Например, няма нищо неприятно в това, клетките да се разделят и множат в тялото, само че когато процесът продължи, пренеб­регвайки потребностите на целия организъм, се получава болест. Внимание: мозъкът е превъзходен инструмент, в случай че бъде употребен вярно. Но при неправилна приложимост става извънредно унищожителен. По-точно казано, вие не толкоз употребявате погрешно мозъка си, даже нормално въобще не го употребявате. Той употребява вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият разум. Това е илюзия. Стана­ли сте подвластни на инструмента. Не съм склонен. Вярно, като множеството хора, и аз мисля доста напразно, само че въпреки всичко мога да направя избора да употребявам мозъка си, с цел да реализирали неща, и непрекъснато го върша.

Това, че можете да решите кръстословица, или да напра­вите атомна бомба, не значи, че употребявате мозъка си. Както кучето обича да дъвче кокал, по този начин и мозъкът обича да гризе проблеми. Затова попълня кръстословици и прави атомни бомби. Вие нямате никакъв интерес нито от ед­ното, нито от другото. Нека ви попитам: можете ли да се освободите от мозъка си постоянно, когато пожелаете? Знае­те ли къде е копчето, с което се изключва? Тоест напълно да престана да мисля? Не, не мога, с изключение на може би за миг-два. В подобен случай вашият разум ви употребява. Вие се отъждест­вявате с него неумишлено, по тази причина даже не знаете, че сте негов плебей. Това е съвсем същото като да сте захласнати, само че без да го знаете, и смятате себе си за това, което ви е обсебило. Свободата стартира от осъзнаването, че не сте това, което ви е обсебило - не сте мислещият. Ако знаете това, ще можете да го наблюдавате, В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се задейс­тва по-високо равнище на схващане. Започвате да осъзнава­те, че оттатък мисълта се крие цяло царство от инте­лект, че мисълта е единствено мъничка част от него. Осъзнава­те също, че същински значимите неща - хубостта, любов­та, творчеството, насладата, вътрешния мир - се раж­дат оттатък мозъка. Започвате да се пробуждате.

Из: „ Силата на сегашното “, Екхарт Толе, Изд. „ Кибеа “, 2008 година
Снимка: