Желаната и несъстояла се история
Видни и не толкоз видни персони от - притеснявам се да го изрека, само че съм заставен, тъй като те себе си по този начин назовават – политическия и интелектуален „ хайлайф “ постоянно се оплакват от нашата историческа орис и с въздишка споделят: преставаш ли си в случай че това би се случило така…, каква би била нашата днешна орис: лайф!
Преди години един наш някогашен отегчителен президент, вслушвайки се в мъдрите слова на австрийски „ огромен академик и другар на България “ въздъхна тъжно, че с нашата кирилица нямаме шанса да се разбираме по-добре с европейците. Що ли не приемем латиницата?
Голяма историческа неволя ни донесе княз Борис - покръстител като отклони благите оферти на папата римски да ни направи католици, а одобри православието от Византия и разреши на светите братя Кирил и Методи да ни пробутат своята измислена писменост и за епохи напред ни отдели от божествените благини на Европа.
Ако бяхме католици нямаше да се сражаваме с кръстоносците, тръгнали на поход против Византия, а щяхме да сме съдружници с тях и тогава нашият цар, който и да би се случил, щеше да влезе победоносно в Константинопол. И Балдуиновата кула щеше да си остане празна и без име.
Приемането на православната религия изкриви нашето европейското схващане. Няколко века по-късно донесе огромни беди на Европа. Духовници от българската православна черква, лишени от схващане за принадлежност към Европа, потеглиха след византийците на север и стигнаха до Киев. Подмамиха съветския княз Владимир, дружно с народа му, да го вършат православен, пробутаха му богослужебни книги, написани на църковно славянски с български букви и го вкараха в православието. И направиха Русия безконечна опасност за „ европейската по-така цивилизация “. Друг би бил светът в случай че руснаците си останеха езичници. Нямаше да има потребност от нашествието на тевтонските рицари, на шведите, на Наполеон и Хитлер.
Злощастните последици от този неблагоразумен акт на българската православна черква и страна ще ни тегнат за безконечни времена. Защото това даде мотив на покръстената Русия някой и различен век по – късно, прикривайки имперските си ползи с подправени приятелски усеща, да ни натрапи тъй наречените Освобождение от турско иго. Ние не сме ги канели, тъй като знае се на „ елитни “ учени, че то въобще не беше иго, а наличие. В края на войната Русия се опита да ни заблуди с някакъв си Сан-Стефански кротичък контракт с граници от времената на величието на България. Слава богу, нашите другари и благожелатели Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария на Берлинския конгрес ни помогнаха да се освободим от тези измислени граници. Можехме да потърпим още някое и друго десетилетие турското наличие, до момента в който цивилизованите европейски страни се схванат кой по-рано да освободи българите и апропо да стигне до мечтаните Проливи. Тогава против Народното събрание щеше да стои не паметника на Царя избавител, а три, четири монументи на европейските освободители. И нямаше с толкоз напън да влезем в Европейския съюз, а щяхме да сме измежду учредителите му. Но вместо да поумняваме, построихме монументи на признателност към Русия из цялата страна и в този момент се чудим по какъв начин да ги затрием, без да изглеждаме варвари. На първо време да премахнем 3 март като народен празник, а по-нататък е елементарно.
Десетилетия наред български държавни мъже се стараят да поправят стореното от Бориса -покръстителя, да слагат Русия там където й е мястото - някъде зад Урал. Най-изгодното време за коригиране на историческата орис са войните. Скараха се огромните от Европа и спретнаха Първата международна война. Българския цар Фердинанд І и неговото държавно управление избра съдружника с цел да поправи последствията от Балканската и Междусъюзническа войни: В съюз с цивилизована Германия на роднината кайзер Вилхелм, ще ударим Гърция, Сърбия, Русия и ще си създадем България велика. Тук към този момент няма неточност: Но жребият се обърна на непечелившата страна и България остана в границите, които Версайлския кротичък контракт по благосклонност й отреди, като загуби някои и други територии. А какво би било: „ България „ от Черно море до Охрид, от Дунав да Бялото море “.
Но постоянно настъпват времена за фантазии. Дойде нова, Втора международна война. И нови шансове за друга, мечтана историческа орис. Само да улучим на съдружник. И улучихме: Богдан Филов и величеството Борис ІІІ избраха съюза с фашистка Германия, дружно с присъдружните Италия и Япония. Рим, Берлин и Токио звучеше по този начин величествено и всепобедно, че нямаше по какъв начин и този път да загубим. Господин Филов е академик мъж, професор той няма по какъв начин да бърка. За да не накърнява атавистичните усеща на признателност на българите към Русия държавното управление разгласи неутралитет по отношение на нея. Доста друг от разпоредбите на Хагската спогодба от 1907 година неутралитет, само че Съюз на съветските социалистически републики беше в затруднено състояние и болшевишкото държавно управление ще не ще трябваше и от това да е предостатъчно. Освен това под сурдинка обявявахме, че няма да изпратим великия български боец на Източния фронт. За отплата обявихме „ алегорична война “ на Англия е Съединени американски щати. За начало добре: заехме мястото на немските войски в Македония и Беломорска Гърция и фантазиите за Велика България съвсем се сбъднаха. Запяхме въодушевено: “Българио, Българио/ щастлива си в този момент,/в ръцете ти, в ръцете ти/ са всичките богатства. “ Но, това постоянно само че на несбъдналата се история. Войната на Източния фронт потегли не по този начин, както ни се струваше, че би трябвало да върви. Американците не схванаха, че войната с тях е алегорична и попиляха София и други градове на България с бомбардировки от въздуха. През септември 1944 година руското държавно управление не се съобрази с нашия чудноват неутралитет и Червената войска навлезе в нашата територия. След още една година Втората международна война свърши и България отново се оказа надалеч от своите исторически фантазии: Югославия искаше репарации, Гърция искаше територии съвсем до предградията на Пловдив.
И въпреки всичко краят на тази злополучна война би могло да приключи щастливо в случай че Сталин се беше съгласил с Чърчил и английски десант през Гърция заемеше територията на България. Верно, щяхме да загубим териториите, за които Гърция имаше искания, само че щяхме да се радваме на цивилизованата английска окупация, вместо наличието на войски от всевъзможни народности на Съюз на съветските социалистически републики, които не бяха усвоили европейската цивилизация. Щеше да е добре за нашата история тези бойци да бяха останали по-далече от България. И за това беше нужно единствено едно: спечелилият да беше различен. Но тези мисли на „ елитни “ историци и политици са единствено за отдадени. Все още е рано да назоват името на стремежи победител, само че и за това ще пристигна час. Съвременния печатен и електронен информативен потоп е цялостен с сходни откровения. Ние няма да изостанем от новия европейски прочит на недавната история.
Парижкият кротичък контракт под натиска на Съветския съюз ни избави от прекрояване на картата на България, само че несъмнено е, че зад това се крие някаква изгода. Политиката на Русия постоянно е користна. Мнозина от нашият „ хайлайф “ от всички категории смятат, че заради тази причина ние нищо не изискуем на Русия. И паметниците на Червената войска, където и да са по страната, следва да бъдат отстранени. Новият кмет на столицата дава обещание това благородно дело да бъде решено в най-близко време. Добрият образец е инфекциозен и можем да чакаме още доста опустошения като отмъщение за несъстоялата се история.
Между прочее един японски академик беше стигнал до извода, че е настъпил края на историята. После той се поправи и в този момент историята още веднъж си тече. Рухнаха Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, рухна Съюз на съветските социалистически републики и се роди Руската федерация. Настана време за нов исторически избор. В новата история ние станахме членове на Европейския съюз и НАТО. От това произлязоха някои доста забавни промени в нашата стопанска система, защита, обучение, опазване на здравето. Някои учени с ретроградно мислене нарекоха рухването на България от десето място по икономическо развиване в Европа в годините на „ комунизма “ на последното 27-мо в класацията на Европейски Съюз злополука. Други учени от новия „ хайлайф “ ни твърдят, че всичко е ОК, казано по европейски. В знак на европейска взаимност отказахме строителството на АЕЦ Белене, за която бяхме похарчили 3,4 милиарда, отказахме Южен поток тъй като ни заробва с импорт единствено от Русия газ, разоръжихме армията от неприятното руско въоръжение и платихме предплатено непроизведени самолети с неустановен период за доставка, плащаме за нови бронирани машини. Много са знаците на взаимност, само че най-важният е готовността да жертваме всичко за достигането на най-важната общоевропейската цел: да нанесем стратегическо проваляне на Русия. В похода към тази историческа цел България още веднъж е водена от академик с европейски авторитет. Сега той не е единствено професор, а учен. Това към този момент в действителност ни подсигурява, че щом стратегически победим Русия ще получим всичките си исторически фантазии.
Едно е несъмнено: още веднъж ще пристигна време на рев!
Преди години един наш някогашен отегчителен президент, вслушвайки се в мъдрите слова на австрийски „ огромен академик и другар на България “ въздъхна тъжно, че с нашата кирилица нямаме шанса да се разбираме по-добре с европейците. Що ли не приемем латиницата?
Голяма историческа неволя ни донесе княз Борис - покръстител като отклони благите оферти на папата римски да ни направи католици, а одобри православието от Византия и разреши на светите братя Кирил и Методи да ни пробутат своята измислена писменост и за епохи напред ни отдели от божествените благини на Европа.
Ако бяхме католици нямаше да се сражаваме с кръстоносците, тръгнали на поход против Византия, а щяхме да сме съдружници с тях и тогава нашият цар, който и да би се случил, щеше да влезе победоносно в Константинопол. И Балдуиновата кула щеше да си остане празна и без име.
Приемането на православната религия изкриви нашето европейското схващане. Няколко века по-късно донесе огромни беди на Европа. Духовници от българската православна черква, лишени от схващане за принадлежност към Европа, потеглиха след византийците на север и стигнаха до Киев. Подмамиха съветския княз Владимир, дружно с народа му, да го вършат православен, пробутаха му богослужебни книги, написани на църковно славянски с български букви и го вкараха в православието. И направиха Русия безконечна опасност за „ европейската по-така цивилизация “. Друг би бил светът в случай че руснаците си останеха езичници. Нямаше да има потребност от нашествието на тевтонските рицари, на шведите, на Наполеон и Хитлер.
Злощастните последици от този неблагоразумен акт на българската православна черква и страна ще ни тегнат за безконечни времена. Защото това даде мотив на покръстената Русия някой и различен век по – късно, прикривайки имперските си ползи с подправени приятелски усеща, да ни натрапи тъй наречените Освобождение от турско иго. Ние не сме ги канели, тъй като знае се на „ елитни “ учени, че то въобще не беше иго, а наличие. В края на войната Русия се опита да ни заблуди с някакъв си Сан-Стефански кротичък контракт с граници от времената на величието на България. Слава богу, нашите другари и благожелатели Англия, Франция, Германия, Австро-Унгария на Берлинския конгрес ни помогнаха да се освободим от тези измислени граници. Можехме да потърпим още някое и друго десетилетие турското наличие, до момента в който цивилизованите европейски страни се схванат кой по-рано да освободи българите и апропо да стигне до мечтаните Проливи. Тогава против Народното събрание щеше да стои не паметника на Царя избавител, а три, четири монументи на европейските освободители. И нямаше с толкоз напън да влезем в Европейския съюз, а щяхме да сме измежду учредителите му. Но вместо да поумняваме, построихме монументи на признателност към Русия из цялата страна и в този момент се чудим по какъв начин да ги затрием, без да изглеждаме варвари. На първо време да премахнем 3 март като народен празник, а по-нататък е елементарно.
Десетилетия наред български държавни мъже се стараят да поправят стореното от Бориса -покръстителя, да слагат Русия там където й е мястото - някъде зад Урал. Най-изгодното време за коригиране на историческата орис са войните. Скараха се огромните от Европа и спретнаха Първата международна война. Българския цар Фердинанд І и неговото държавно управление избра съдружника с цел да поправи последствията от Балканската и Междусъюзническа войни: В съюз с цивилизована Германия на роднината кайзер Вилхелм, ще ударим Гърция, Сърбия, Русия и ще си създадем България велика. Тук към този момент няма неточност: Но жребият се обърна на непечелившата страна и България остана в границите, които Версайлския кротичък контракт по благосклонност й отреди, като загуби някои и други територии. А какво би било: „ България „ от Черно море до Охрид, от Дунав да Бялото море “.
Но постоянно настъпват времена за фантазии. Дойде нова, Втора международна война. И нови шансове за друга, мечтана историческа орис. Само да улучим на съдружник. И улучихме: Богдан Филов и величеството Борис ІІІ избраха съюза с фашистка Германия, дружно с присъдружните Италия и Япония. Рим, Берлин и Токио звучеше по този начин величествено и всепобедно, че нямаше по какъв начин и този път да загубим. Господин Филов е академик мъж, професор той няма по какъв начин да бърка. За да не накърнява атавистичните усеща на признателност на българите към Русия държавното управление разгласи неутралитет по отношение на нея. Доста друг от разпоредбите на Хагската спогодба от 1907 година неутралитет, само че Съюз на съветските социалистически републики беше в затруднено състояние и болшевишкото държавно управление ще не ще трябваше и от това да е предостатъчно. Освен това под сурдинка обявявахме, че няма да изпратим великия български боец на Източния фронт. За отплата обявихме „ алегорична война “ на Англия е Съединени американски щати. За начало добре: заехме мястото на немските войски в Македония и Беломорска Гърция и фантазиите за Велика България съвсем се сбъднаха. Запяхме въодушевено: “Българио, Българио/ щастлива си в този момент,/в ръцете ти, в ръцете ти/ са всичките богатства. “ Но, това постоянно само че на несбъдналата се история. Войната на Източния фронт потегли не по този начин, както ни се струваше, че би трябвало да върви. Американците не схванаха, че войната с тях е алегорична и попиляха София и други градове на България с бомбардировки от въздуха. През септември 1944 година руското държавно управление не се съобрази с нашия чудноват неутралитет и Червената войска навлезе в нашата територия. След още една година Втората международна война свърши и България отново се оказа надалеч от своите исторически фантазии: Югославия искаше репарации, Гърция искаше територии съвсем до предградията на Пловдив.
И въпреки всичко краят на тази злополучна война би могло да приключи щастливо в случай че Сталин се беше съгласил с Чърчил и английски десант през Гърция заемеше територията на България. Верно, щяхме да загубим териториите, за които Гърция имаше искания, само че щяхме да се радваме на цивилизованата английска окупация, вместо наличието на войски от всевъзможни народности на Съюз на съветските социалистически републики, които не бяха усвоили европейската цивилизация. Щеше да е добре за нашата история тези бойци да бяха останали по-далече от България. И за това беше нужно единствено едно: спечелилият да беше различен. Но тези мисли на „ елитни “ историци и политици са единствено за отдадени. Все още е рано да назоват името на стремежи победител, само че и за това ще пристигна час. Съвременния печатен и електронен информативен потоп е цялостен с сходни откровения. Ние няма да изостанем от новия европейски прочит на недавната история.
Парижкият кротичък контракт под натиска на Съветския съюз ни избави от прекрояване на картата на България, само че несъмнено е, че зад това се крие някаква изгода. Политиката на Русия постоянно е користна. Мнозина от нашият „ хайлайф “ от всички категории смятат, че заради тази причина ние нищо не изискуем на Русия. И паметниците на Червената войска, където и да са по страната, следва да бъдат отстранени. Новият кмет на столицата дава обещание това благородно дело да бъде решено в най-близко време. Добрият образец е инфекциозен и можем да чакаме още доста опустошения като отмъщение за несъстоялата се история.
Между прочее един японски академик беше стигнал до извода, че е настъпил края на историята. После той се поправи и в този момент историята още веднъж си тече. Рухнаха Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, рухна Съюз на съветските социалистически републики и се роди Руската федерация. Настана време за нов исторически избор. В новата история ние станахме членове на Европейския съюз и НАТО. От това произлязоха някои доста забавни промени в нашата стопанска система, защита, обучение, опазване на здравето. Някои учени с ретроградно мислене нарекоха рухването на България от десето място по икономическо развиване в Европа в годините на „ комунизма “ на последното 27-мо в класацията на Европейски Съюз злополука. Други учени от новия „ хайлайф “ ни твърдят, че всичко е ОК, казано по европейски. В знак на европейска взаимност отказахме строителството на АЕЦ Белене, за която бяхме похарчили 3,4 милиарда, отказахме Южен поток тъй като ни заробва с импорт единствено от Русия газ, разоръжихме армията от неприятното руско въоръжение и платихме предплатено непроизведени самолети с неустановен период за доставка, плащаме за нови бронирани машини. Много са знаците на взаимност, само че най-важният е готовността да жертваме всичко за достигането на най-важната общоевропейската цел: да нанесем стратегическо проваляне на Русия. В похода към тази историческа цел България още веднъж е водена от академик с европейски авторитет. Сега той не е единствено професор, а учен. Това към този момент в действителност ни подсигурява, че щом стратегически победим Русия ще получим всичките си исторически фантазии.
Едно е несъмнено: още веднъж ще пристигна време на рев!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ