Държавата на разузнаването ли е съвременна Турция?
Вестник „ Джумхуриет” разгласява настоящ матирал под горното заглавие, подписан от Алиджан Улудаг. В него се цитират отзиви по тематиката на някогашен зам.-началник на разузнаването и на двама способени по тематиката адвокати.
Агенция „ Фокус” разгласява текста с известни съкращения, без редакторска интервенция:
Изявленията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че претендентите от неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) за локалните избори ще бъдат особено тествани от Националната разследваща организация (МИТ) и от разследващите структури на контраразузнаването, породиха оживена полемика. Специалисти и адвокати правят оценка сходни дейности като искрено закононарушение.
Онзи ден в град Орду, Ердоган съобщи безусловно следното: „ В централата на нашата партия извършихме цялостно следствие за сигурността на подадените до момента кандидатури; изследвахме всичко за тях – от глава до петите. За задачата използвахме както Разузнавателна служба на Турция, по този начин и разследващите структури на контраразузнаването (в Турция – Генералната дирекция по сигурността (ГДС) – бел. на „ Фокус”).
Бившият зам.-началник на Разузнавателна служба на Турция Джеват Йонеш уточни, че до момента не е имало такава процедура Разузнавателна служба на Турция да проверява претенденти на една политическа партия. Според него сходно следствие не е допустимо от чисто правна позиция. Джеват Йонеш обръща внимание на правилото за тъждество в конституцията; в случай че сходно право не е обещано и на опозиционните партии, то просто от юридическа гледна наточвам не може да бъде предоставено и на ръководещата партия. Освен това, съгласно него, без правосъдно решение просто не е допустимо провеждането на сходно разследване; според закона за Разузнавателна служба на Турция президентът може да разпореди на разузнаването задания за битка с тероризма, само че това състояние изобщо не важи за въпросната инспекция на претенденти за присъединяване в избори на една политическа мощ.
Юристът Илхан Джиханер акцентира, че подлагането на претендент на една партия на следствие за сигурността от страна на Разузнавателна служба на Турция, опонира на правото и на закона. По думите му, „ това е явно престъпление; нелегално картотекиране на хората.”.
„ Периодът на беззаконието”
Друг правист – Тургут Казан, също дава отговор на въпроса дали тази процедура опонира на закона: „ Вече в Турция завърши интервала на съответни събития да се търси пояснение с позоваване на правото. В една страна, в която правото се смята за нищо, просто няма потребност да се гледа към това право - с цел да се обяснят дейностите на нейния президент. Оставете законите, те към този момент не зачитат и конституцията. Както сподели различен сътрудник правист – Кемал Гьозлер, Турция сега изживява развой на „ обез – конституционалност”. По отношение на локалните избори на 31 март – виждате, че ръководещите към този момент даже и не се тормозят да вършат сходни изказвания, разминаващи се с правото. Нищо от това, което вършат, не кореспондира с правото. Всичко е срещу конституцията, срещу законите и срещу самото право.”.
„ Законът е доста ясен”
„ Според конституцията, нито една обществена власт не може да употребява пълномощия, които не произтичат от главния закон. Законът за Разузнавателна служба на Турция показва, че отвън поставените задания на Разузнавателна служба на Турция, на разузнаването не могат да бъдат възлагани никакви други задания. Законът е доста явен. През 2010 година по време на референдума за промени на конституцията, биха осъществени корекции – и то с огромна агитация – за отбрана на персоналните данни. Тогавашната пропаганда гласеше, че по време на референдума няма да бъдат употребявани персонални данни и няма да бъде осъществявано картотекиране. В конституцията беше включен специфичен член 20, точно за отбрана на персоналните данни. С изказванията си обаче Ердоган изцяло го нарушава. В самия закон за отбрана на персоналните данни категорично е посочено, че те могат да бъдат събирани единствено при ясно избрани условия; противоположното се дефинират като закононарушение.”, показва още юристът Илхан Джиханер
Другият правист – Тургут Казан, обръща внимание, че сходно картотекиране на всички места по света тласка страните към прям фашизъм: „ Ето, тъкмо това доста наподобява на потребления преди време от същата тази ПСР термин за „ Държавата на разузнаването”. Какво се получава? Ако ти в действителност виждаш проблем с кандидат-кметовете, внасяш подобаващ проектозакон в Меджлиса. Променяш изискванията за общите и за локалните избори. Казваш, че следствието за сигурност и надеждност се прави от самите партии. Най-малкото, на пръв взор това би хармонизирало с правото. Сега няма никаква естетика нито със закона, нито с конституцията. Това е едно деяние, които очевидно е закононарушение. Всеки жител, който е станал претендент на ПСР, би трябвало мигновено да се откаже от кандидатурата си поради това нелегално картотекиране. Не може полицията или представители на Разузнавателна служба на Турция да дефинират дали някой човек е подобаващ за претендент за обществена изборна позиция. По време на интервала на военните преврати през втората половина на 20-ти век, имахме доста горчив опит от сходно картотекиране в страната. Следователно, това превратаджийско право още веднъж се завръща в Турция. В закона доста ясно е записано, че Разузнавателна служба на Турция би трябвало да е разследваща организация на държавата; само че не на партийната страна. Видяхме, че към този момент Турция се е трансформирала изцяло в една „ Държавата на разузнаването”. Това демонстрира, че превратът трайно се е настанил вътре в самото право.”.
Превод и редакция: Георги Димов
Агенция „ Фокус” разгласява текста с известни съкращения, без редакторска интервенция:
Изявленията на президента Реджеп Тайип Ердоган, че претендентите от неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) за локалните избори ще бъдат особено тествани от Националната разследваща организация (МИТ) и от разследващите структури на контраразузнаването, породиха оживена полемика. Специалисти и адвокати правят оценка сходни дейности като искрено закононарушение.
Онзи ден в град Орду, Ердоган съобщи безусловно следното: „ В централата на нашата партия извършихме цялостно следствие за сигурността на подадените до момента кандидатури; изследвахме всичко за тях – от глава до петите. За задачата използвахме както Разузнавателна служба на Турция, по този начин и разследващите структури на контраразузнаването (в Турция – Генералната дирекция по сигурността (ГДС) – бел. на „ Фокус”).
Бившият зам.-началник на Разузнавателна служба на Турция Джеват Йонеш уточни, че до момента не е имало такава процедура Разузнавателна служба на Турция да проверява претенденти на една политическа партия. Според него сходно следствие не е допустимо от чисто правна позиция. Джеват Йонеш обръща внимание на правилото за тъждество в конституцията; в случай че сходно право не е обещано и на опозиционните партии, то просто от юридическа гледна наточвам не може да бъде предоставено и на ръководещата партия. Освен това, съгласно него, без правосъдно решение просто не е допустимо провеждането на сходно разследване; според закона за Разузнавателна служба на Турция президентът може да разпореди на разузнаването задания за битка с тероризма, само че това състояние изобщо не важи за въпросната инспекция на претенденти за присъединяване в избори на една политическа мощ.
Юристът Илхан Джиханер акцентира, че подлагането на претендент на една партия на следствие за сигурността от страна на Разузнавателна служба на Турция, опонира на правото и на закона. По думите му, „ това е явно престъпление; нелегално картотекиране на хората.”.
„ Периодът на беззаконието”
Друг правист – Тургут Казан, също дава отговор на въпроса дали тази процедура опонира на закона: „ Вече в Турция завърши интервала на съответни събития да се търси пояснение с позоваване на правото. В една страна, в която правото се смята за нищо, просто няма потребност да се гледа към това право - с цел да се обяснят дейностите на нейния президент. Оставете законите, те към този момент не зачитат и конституцията. Както сподели различен сътрудник правист – Кемал Гьозлер, Турция сега изживява развой на „ обез – конституционалност”. По отношение на локалните избори на 31 март – виждате, че ръководещите към този момент даже и не се тормозят да вършат сходни изказвания, разминаващи се с правото. Нищо от това, което вършат, не кореспондира с правото. Всичко е срещу конституцията, срещу законите и срещу самото право.”.
„ Законът е доста ясен”
„ Според конституцията, нито една обществена власт не може да употребява пълномощия, които не произтичат от главния закон. Законът за Разузнавателна служба на Турция показва, че отвън поставените задания на Разузнавателна служба на Турция, на разузнаването не могат да бъдат възлагани никакви други задания. Законът е доста явен. През 2010 година по време на референдума за промени на конституцията, биха осъществени корекции – и то с огромна агитация – за отбрана на персоналните данни. Тогавашната пропаганда гласеше, че по време на референдума няма да бъдат употребявани персонални данни и няма да бъде осъществявано картотекиране. В конституцията беше включен специфичен член 20, точно за отбрана на персоналните данни. С изказванията си обаче Ердоган изцяло го нарушава. В самия закон за отбрана на персоналните данни категорично е посочено, че те могат да бъдат събирани единствено при ясно избрани условия; противоположното се дефинират като закононарушение.”, показва още юристът Илхан Джиханер
Другият правист – Тургут Казан, обръща внимание, че сходно картотекиране на всички места по света тласка страните към прям фашизъм: „ Ето, тъкмо това доста наподобява на потребления преди време от същата тази ПСР термин за „ Държавата на разузнаването”. Какво се получава? Ако ти в действителност виждаш проблем с кандидат-кметовете, внасяш подобаващ проектозакон в Меджлиса. Променяш изискванията за общите и за локалните избори. Казваш, че следствието за сигурност и надеждност се прави от самите партии. Най-малкото, на пръв взор това би хармонизирало с правото. Сега няма никаква естетика нито със закона, нито с конституцията. Това е едно деяние, които очевидно е закононарушение. Всеки жител, който е станал претендент на ПСР, би трябвало мигновено да се откаже от кандидатурата си поради това нелегално картотекиране. Не може полицията или представители на Разузнавателна служба на Турция да дефинират дали някой човек е подобаващ за претендент за обществена изборна позиция. По време на интервала на военните преврати през втората половина на 20-ти век, имахме доста горчив опит от сходно картотекиране в страната. Следователно, това превратаджийско право още веднъж се завръща в Турция. В закона доста ясно е записано, че Разузнавателна служба на Турция би трябвало да е разследваща организация на държавата; само че не на партийната страна. Видяхме, че към този момент Турция се е трансформирала изцяло в една „ Държавата на разузнаването”. Това демонстрира, че превратът трайно се е настанил вътре в самото право.”.
Превод и редакция: Георги Димов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ