Версия на тази история се появи в бюлетина What Matters

Версия на тази история се появи в бюлетина What Matters на CNN. За да го получите във входящата си поща, регистрирайте се гратис.

Доказателство за продължаващата дисфункция на Конгреса е сегашната му парализа.

Републиканците имат още няколко гласа в Камарата, само че нямат тъкмо ръководещо болшинство.

Така че Кевин Маккарти към този момент е някогашният представител на Камарата на представителите и въобще не е ясно по кое време двамата мъже, които интензивно се пробват да го заменят – водачът на болшинството в Камарата на представителите Стив Скализ от Луизиана или подкрепяният от Доналд Тръмп конгресмен Джим Джордан от Охайо – ще могат да сплоти партията и отвори още веднъж залата. Ще е належащо съвсем цялостно единение на Републиканската партия, с цел да се отвори още веднъж залата.

Ако ви се коства, че преди не е било по този начин, не е така

Размерът на болшинството в Конгреса като цяло се сви през последните години, тъкмо както политиката на страната стана доста по-племенна.

От „ Републиканската гражданска война “ от 1994 година единствено две болшинства са надхвърлили 50 места, спрямо предходните десетилетия, когато всяко болшинство на Демократическата партия е надхвърляло 50 места, нормално дружно с поредност от републикански президенти.

Има доста аргументи зад тази епоха на дребни болшинства, първата от които е, че страната е тясно разграничена и Конгресът, който е предопределен да бъде „ Домът на народа “, съставлява това разделяне.

Но има освен това от това. Геримандърните карти на Конгреса са съсредоточени върху отбраната на настоящите президенти, което значи, че по-малко места сменят ръцете си, даже когато има смяна в политиката на страната.

Въпреки безпокойството за стопанската система и разочарованието от президента Джо Байдън, републиканците не съумяха да завоюват доста места на междинните избори през 2022 година, като едвам измъкнаха болшинството в Камарата на представителите, което им основава главоболия през днешния ден.

Липсата на конкурентни места основава чувството, че сме заседнали с тясно разграничена Камара и тясно разграничен Сенат в обозримо бъдеще.

Наполовина по-малко конкурентни места в Къщата

Политическият отчет на Кук с Ейми Уолтър дава партизанска оценка на всеки конгресен окръг. Състезателно или клатещо се място има невисок резултат сред R+5 (леко накривен към републиканците) и D+5 (леко накривен към демократите).

Броят на тези конкурентни региони е намалял на половина през последните десетилетия, от 164 на изборите през 1998 година до 82 на изборите през 2022 година

Неотдавнашната оценка на Кук е, че растящите партизански разделения в страната – тъкмо толкоз, колкото и манипулирането – са повода.

В неподходящо състояние за демократите, доста от щатите, които са възприели безпартийни системи за правене на своите карти на Конгреса, са видели по-бавна ерозия на променливите региони. Според Кук множеството щати, следени от републиканците, са приели партийно преразпределяне на регионите, които имат по-малко изменящи се региони.

Крайният резултат е тази партийна атмосфера, която наподобява става все по-партийна с всеки минал ден и която възнаграждава по-шумните законодатели от периферията на партиите със популярност и пари от акцията.

Сключващите покупко-продажби разочароват тези в личните си партии, само че към момента са на прицел от противниковата партия.

Един от греховете на Маккарти, в очите на ултрадесните законодатели, които съумяха да го смъкват, е, че той разчиташе на гласовете на демократите, с цел да одобри законопроект за краткосрочно държавно финансиране. Партизанският звук, който възприе, с цел да успокои ултрадесните законодатели, означаваше, че демократите в никакъв случай няма да спасят работата му.

Наследникът на Маккарти, който и да е той, в последна сметка ще би трябвало да направи сходно пресмятане идващия месец, когато държавното финансиране изтича през ноември.

Умерените постоянно са най-застрашените членове

В Сената мястото, което е най-вероятно да се преобърне на изборите през 2024 година, съгласно Симон Пате от CNN, която постоянно прави оценка на полето, е това на сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин. Той утежнява ситуацията на доста по-либерални демократи, само че също по този начин е и главната причина да имат болшинство в Сената преди всичко.

Има умерена среда на законодателите. По-умерените републиканци, доста от тях представляващи региони, които гласоподаваха за Байдън на президентските избори през 2020 година, са смутени, че умерените демократи не помогнаха да се избегне тази неразбория, като дадоха на Маккарти няколко поредни гласа. Но е мъчно да си представим републиканци да гласоподават за водач на демократите.

По-чести смени на властта

Бързото овакантяване на Маккарти беше смущаващо и грозно за него, само че сключването на договорка за обезпечаване на лидерска позиция не е неповторимо републиканско нещо. Ендшпилът на някогашния ръководител на Камарата на представителите Нанси Пелоси беше по-елегантно изпълнен, само че все пак беше край.

Две години по-рано тя успокои възходящото отчаяние, като се съгласи да ограничи водачеството си до четири години, съглашение, което съблюдава, когато се отдръпна като водач на демократите след междинните избори през 2022 година

Когато Пелоси беше определена за последния й мандат като ръководител през януари 2021 година, тя получи единствено 216 гласа, по-малко от болшинството от 218, частично тъй като някои хора пропуснаха гласуването и частично тъй като някои демократи гласоподаваха „ присъстващи “, с цел да стачкуват нея.

Безопасно е да се допусна, че тези борби за водачество ще продължат, до момента в който страната е толкоз отмерено разграничена, че нито една партия няма солидно ръководещо болшинство.