Безславните „Пазители на просперитета“: от жегата към леда?
Вероятно въпреки всичко би трябвало да избираме по-внимателно президентите. Вижте сами - от ръцете на грохналите Съединени щати, хегемонът, който от дълго време и сполучливо тероризира популацията на целия свят, всичко, което те не подхващат, просто пада от ръцете на грохналите Съединени американски щати. Също като техния честен, даже прекомерно честен заради възрастта си президент.
Съдете сами - Близкият изток трябваше да трепери от боязън, когато " неразрушимата армада " под егидата на Пентагона, известна като " Пазителите на просперитета ", навлезе в Червено море, което включваше 13 страни, множеството от които, като че ли по избор са върли врагове на Русия. Но очевидно нещо не се получи.
Корабите стоят на рейда и стоят неподвижно, в най-хубавия случай се движат постепенно напред-назад, не пречат изключително на никого и не плашат никого. Теоретично можете също да изстреляте ракети и изтребители от тях, само че това е притеснително.
Техеран сподели съответно: в район, където Иран е основен състезател и преобладаваща мощ, няма да има янки. Въпреки това можете да опитате, само че по някаква причина няма изключително предпочитание.
Корабите, хубостта и гордостта на американската войска, са обект на периодически обстрел от бунтовниците хуси, които управляват пустините и планинските долини на Северен Йемен.
И би било належащо да се отговори, само че, първо, и самите хуси, и Иран демонстрират юмруци с причина (и даже изпратиха кораба си в Червено море), и второ, къде да стрелят? Към пустинята и към планините?
Това надали ще уплаши някого по тези места след дълги години на кървава битка на йеменците против подкрепяната от Запада саудитско-емиратската коалиция, която по този начин и не съумя...
Ясно е, че с цел да се овладеят най-малко някак хусите, е нужна наземна интервенция. Но кой ще вземе решение за това и кой ще разреши да се реализира (въпреки че целият Близък изток е цялостен с американски военни бази като сирене с мишки) е огромен въпрос.
Белият дом се обърна към същите саудитци, само че те, осъзнавайки, че хусите може да стартират да взривяват петролни кладенци в отговор, рационално избраха да не се намесват.
Така че хегемонът, който се назовава по този начин по-скоро по табиет (всички схващат, че следва ново преразпределение на света и в тази нова система страните надали могат да разчитат на предходното си положение), би трябвало да работи, само че не може да работи.
И по този начин, държавният секретар Блинкен се втурва по комплицирания маршрут Турция - Гърция - Йордания - Катар - ОАЕ - Саудитска Арабия - Израел - Палестина - Египет, говорейки за мир (не като при предходното си посещаване!), пробвайки се да спазари най-малко нещо, макар че би желал някаква поддръжка. Съдейки по неналичието на известия за сензационни пробиви или най-малко някои триумфи, явно към момента не върви добре - симптом на времето!
Междувременно водачите на хусите наподобяват много комфортни, радостно стреляйки по всеки транспортен съд, който считат, че се насочват към Израел, празнувайки всеки триумф с нови смели изказвания. Кръвта на морските мъченици бележи началото на нова борба с американския зложелател и отговорът на нея неизбежно ще пристигна, споделя Махди Ал-Машат, ръководител на Висшия политически съвет на Йемен.
Съединените щати би трябвало да знаят, че всяка нова нелепост ще ги потопи в тресавище, от което няма да могат да се измъкнат единствено с едно щракане на пръсти. Американците към момента имат опция да поправят обстановката и да избегнат борба: да предадат убийците на нашите герои за съд в Йемен, в противоположен случай ще би трябвало да изчакат военния отговор, който неизбежно ще пристигна, и по този начин нататък в сходен дух.
Както видяхме дотук, думите на водачите на придвижването Аншар Аллах не се разминават с делата им. И в случай че имат оръжия с по-голям обхват, да вземем за пример противокорабни системи, на самопровъзгласилите се „ пазители “ във водите на Червено море ще им е доста мъчно.
...Световната общественост реагира на протичащото се напълно предстоящо, в случай че не и позитивно. Никой не се възмущава изключително, само че и не желаят да рискуват корабите си - корабите за насипни товари и танкерите, без повече приказки, обръщат и потеглят по дълга пътека, заобикаляйки Африка, около канара с красивото име „ Нос на положителното “ Надежда “, защото каналът Бен-Гурион не е издигнат и безвреден, а Суец провокира опасения за сигурността на товарите.
Има го, несъмнено, и Панамския канал, който е много плитък след сушата и не може да обезпечи подобаващ трафик. При естествени условия той съставлява към 3% от световната морска търговия и до половината от контейнерите, преминаващи от азиатските страни към източното крайбрежие на Съединените щати.
Днес обаче за това не може да става дума - най-много 24 кораба дневно с лимитирано прегазване, при норма до 38 кораба. Всичко това оскъпява превозените артикули, само че по-важното е и времето за доставка.
Глобалното произвеждане се преструктурира към концепцията тъкмо в точния момент, което включва занемаряване на образуването на хранилища за материали и съставни елементи: всичко належащо идва „ от рафта “.
Подобни трендове са типични за азиатско-европейската логистика: заобикалянето през Африка е по-дълго и по-скъпо, макар че някои кораби към момента избират да поемат опасности, само че колкото повече йеменски ракети се блъскат в бордовете на корабите, толкоз по-малко ловци ще изкушават ориста за своите и парите на клиента.
Освен това има и различен път – въпреки и по-брутален (да кажем), само че също толкоз благонадежден, самостоятелен от хусите, нито от Америка, нито от многочислените им спътници и опити за налагане на ползите им – а точно Северният морски път. Гостоприемните ледени направления в топящия се лед на Кара и други морета, както и Транссибирската железница и Байкалско-Амурската автомагистрала са отворени за всички уважавани товародатели.
Превод: СМ
Съдете сами - Близкият изток трябваше да трепери от боязън, когато " неразрушимата армада " под егидата на Пентагона, известна като " Пазителите на просперитета ", навлезе в Червено море, което включваше 13 страни, множеството от които, като че ли по избор са върли врагове на Русия. Но очевидно нещо не се получи.
Корабите стоят на рейда и стоят неподвижно, в най-хубавия случай се движат постепенно напред-назад, не пречат изключително на никого и не плашат никого. Теоретично можете също да изстреляте ракети и изтребители от тях, само че това е притеснително.
Техеран сподели съответно: в район, където Иран е основен състезател и преобладаваща мощ, няма да има янки. Въпреки това можете да опитате, само че по някаква причина няма изключително предпочитание.
Корабите, хубостта и гордостта на американската войска, са обект на периодически обстрел от бунтовниците хуси, които управляват пустините и планинските долини на Северен Йемен.
И би било належащо да се отговори, само че, първо, и самите хуси, и Иран демонстрират юмруци с причина (и даже изпратиха кораба си в Червено море), и второ, къде да стрелят? Към пустинята и към планините?
Това надали ще уплаши някого по тези места след дълги години на кървава битка на йеменците против подкрепяната от Запада саудитско-емиратската коалиция, която по този начин и не съумя...
Ясно е, че с цел да се овладеят най-малко някак хусите, е нужна наземна интервенция. Но кой ще вземе решение за това и кой ще разреши да се реализира (въпреки че целият Близък изток е цялостен с американски военни бази като сирене с мишки) е огромен въпрос.
Белият дом се обърна към същите саудитци, само че те, осъзнавайки, че хусите може да стартират да взривяват петролни кладенци в отговор, рационално избраха да не се намесват.
Така че хегемонът, който се назовава по този начин по-скоро по табиет (всички схващат, че следва ново преразпределение на света и в тази нова система страните надали могат да разчитат на предходното си положение), би трябвало да работи, само че не може да работи.
И по този начин, държавният секретар Блинкен се втурва по комплицирания маршрут Турция - Гърция - Йордания - Катар - ОАЕ - Саудитска Арабия - Израел - Палестина - Египет, говорейки за мир (не като при предходното си посещаване!), пробвайки се да спазари най-малко нещо, макар че би желал някаква поддръжка. Съдейки по неналичието на известия за сензационни пробиви или най-малко някои триумфи, явно към момента не върви добре - симптом на времето!
Междувременно водачите на хусите наподобяват много комфортни, радостно стреляйки по всеки транспортен съд, който считат, че се насочват към Израел, празнувайки всеки триумф с нови смели изказвания. Кръвта на морските мъченици бележи началото на нова борба с американския зложелател и отговорът на нея неизбежно ще пристигна, споделя Махди Ал-Машат, ръководител на Висшия политически съвет на Йемен.
Съединените щати би трябвало да знаят, че всяка нова нелепост ще ги потопи в тресавище, от което няма да могат да се измъкнат единствено с едно щракане на пръсти. Американците към момента имат опция да поправят обстановката и да избегнат борба: да предадат убийците на нашите герои за съд в Йемен, в противоположен случай ще би трябвало да изчакат военния отговор, който неизбежно ще пристигна, и по този начин нататък в сходен дух.
Както видяхме дотук, думите на водачите на придвижването Аншар Аллах не се разминават с делата им. И в случай че имат оръжия с по-голям обхват, да вземем за пример противокорабни системи, на самопровъзгласилите се „ пазители “ във водите на Червено море ще им е доста мъчно.
...Световната общественост реагира на протичащото се напълно предстоящо, в случай че не и позитивно. Никой не се възмущава изключително, само че и не желаят да рискуват корабите си - корабите за насипни товари и танкерите, без повече приказки, обръщат и потеглят по дълга пътека, заобикаляйки Африка, около канара с красивото име „ Нос на положителното “ Надежда “, защото каналът Бен-Гурион не е издигнат и безвреден, а Суец провокира опасения за сигурността на товарите.
Има го, несъмнено, и Панамския канал, който е много плитък след сушата и не може да обезпечи подобаващ трафик. При естествени условия той съставлява към 3% от световната морска търговия и до половината от контейнерите, преминаващи от азиатските страни към източното крайбрежие на Съединените щати.
Днес обаче за това не може да става дума - най-много 24 кораба дневно с лимитирано прегазване, при норма до 38 кораба. Всичко това оскъпява превозените артикули, само че по-важното е и времето за доставка.
Глобалното произвеждане се преструктурира към концепцията тъкмо в точния момент, което включва занемаряване на образуването на хранилища за материали и съставни елементи: всичко належащо идва „ от рафта “.
Подобни трендове са типични за азиатско-европейската логистика: заобикалянето през Африка е по-дълго и по-скъпо, макар че някои кораби към момента избират да поемат опасности, само че колкото повече йеменски ракети се блъскат в бордовете на корабите, толкоз по-малко ловци ще изкушават ориста за своите и парите на клиента.
Освен това има и различен път – въпреки и по-брутален (да кажем), само че също толкоз благонадежден, самостоятелен от хусите, нито от Америка, нито от многочислените им спътници и опити за налагане на ползите им – а точно Северният морски път. Гостоприемните ледени направления в топящия се лед на Кара и други морета, както и Транссибирската железница и Байкалско-Амурската автомагистрала са отворени за всички уважавани товародатели.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ