Проф. Овчаров предупреждава за подпъхнати от македонистите тези
Вероятно в Северна Македония би трябвало да има смяна в учебниците. Трябва обаче да се внимава - Самуиловата страна е българска, а македонците може да подпъхнат изпод теза: " Тя е българска страна, ма ние сме си македонци ".
Такова предизвестие насочи на конференция историкът проф. Николай Овчаров във връзка следващия стадий от работата на българо-македонската работна група, която преди дни разгласи, че е реализирана договореност за взаимно честване на цар Самуил, на Свети Климент Охридски и на Свети Наум Охридски.
Самият историк призна, че не е наясно какво значи това решение за взаимно честване. Но по този начин или другояче решенията на работните групи би трябвало да минат на утвърждение в парламентите.
Според Овчаров понятието Вардарска Македония най-добре отразява същината на територията, за която става дума - някогашна югославска република Македония. В Средновековието територията се схваща друго - тя обгръща земите сред Одрин и Солун. В актуалните обединения има Вардарска, Пиринска и Егейска Македония.
Македония не постоянно е била българска, има избрани интервали, когато не е българска, различен въпрос е какво е популацията, посочи проф. Овчаров.
През 13-14 век Вардарска Македония има комплицирана орис - тогава тя е под сръбско владичество, а тогавашната Сръбската страна след това се разпада. Сърби преобладават Прилепското кралство, а по-късно желаят от Сръбската патриаршия да преминат към Охридската архиепископия.
Овчаров уточни и че от позиция на македонците те не разполагат с извор за Самуиловата страна от 10-ти-11-ти век, който да приказва за македонци. За този интервал всички хронисти приказват за българи - Самуил е български цар. В историографията има Българско или Западно Българско царство.
Болното място на македонизма, ахилесовата пета на македонизма, както го дефинира Овчаров, е Битолският надпис. Този извор съдържа изразите, които дават национална принадлежност - " Цар Йоан (Владислав - б.р.) самовластник български ". Той е българин родом. Крепостта Битоля се построява за отбрана на живота на българите. " Това е неповторимо за Средновековието - да обозначиш народността ", сподели историкът проф. Овчаров.
Проф. Овчаров напомни и теза на академик от Харвард, съгласно която Битолският надпис не е от това време и авторството не е Йоан Асен. Тезата се утвърждава само от македонисти, а е отхвърлена от всички останали учени, в това число и от сръбската просвета.
Овчаров напомни и че доста от възрожденците си споделят, че пишат на български език, все пак техните монументи са в центъра на Скопие и под тях стоят табелите, че това са " македонски " възрожденци, сподели Овчаров.
Тук намира изяви и една от вероятните тези на македонизма, че новата страна взела единствено името за да получи самопризнание от Средновековния хайлайф. " То е все едно Тереза Мей да каже - тъй като не ни вървят нещата в Англия, ще се назоваваме французи ", даде неуместен образец проф. Овчаров на тази теза.
Той напомни, че преди години в македонските градове през 10 метра е имало табели за разстреляни партизани и за " булгарски окупатори ".
Според проф. Овчаров БПЦ е взела вярно решение. Българската делегация не е трябвало да отиде на честване на Охридската архиепископия, тъй като това би означавало да се признае тази черква като обособена. /news.bg
Такова предизвестие насочи на конференция историкът проф. Николай Овчаров във връзка следващия стадий от работата на българо-македонската работна група, която преди дни разгласи, че е реализирана договореност за взаимно честване на цар Самуил, на Свети Климент Охридски и на Свети Наум Охридски.
Самият историк призна, че не е наясно какво значи това решение за взаимно честване. Но по този начин или другояче решенията на работните групи би трябвало да минат на утвърждение в парламентите.
Според Овчаров понятието Вардарска Македония най-добре отразява същината на територията, за която става дума - някогашна югославска република Македония. В Средновековието територията се схваща друго - тя обгръща земите сред Одрин и Солун. В актуалните обединения има Вардарска, Пиринска и Егейска Македония.
Македония не постоянно е била българска, има избрани интервали, когато не е българска, различен въпрос е какво е популацията, посочи проф. Овчаров.
През 13-14 век Вардарска Македония има комплицирана орис - тогава тя е под сръбско владичество, а тогавашната Сръбската страна след това се разпада. Сърби преобладават Прилепското кралство, а по-късно желаят от Сръбската патриаршия да преминат към Охридската архиепископия.
Овчаров уточни и че от позиция на македонците те не разполагат с извор за Самуиловата страна от 10-ти-11-ти век, който да приказва за македонци. За този интервал всички хронисти приказват за българи - Самуил е български цар. В историографията има Българско или Западно Българско царство.
Болното място на македонизма, ахилесовата пета на македонизма, както го дефинира Овчаров, е Битолският надпис. Този извор съдържа изразите, които дават национална принадлежност - " Цар Йоан (Владислав - б.р.) самовластник български ". Той е българин родом. Крепостта Битоля се построява за отбрана на живота на българите. " Това е неповторимо за Средновековието - да обозначиш народността ", сподели историкът проф. Овчаров.
Проф. Овчаров напомни и теза на академик от Харвард, съгласно която Битолският надпис не е от това време и авторството не е Йоан Асен. Тезата се утвърждава само от македонисти, а е отхвърлена от всички останали учени, в това число и от сръбската просвета.
Овчаров напомни и че доста от възрожденците си споделят, че пишат на български език, все пак техните монументи са в центъра на Скопие и под тях стоят табелите, че това са " македонски " възрожденци, сподели Овчаров.
Тук намира изяви и една от вероятните тези на македонизма, че новата страна взела единствено името за да получи самопризнание от Средновековния хайлайф. " То е все едно Тереза Мей да каже - тъй като не ни вървят нещата в Англия, ще се назоваваме французи ", даде неуместен образец проф. Овчаров на тази теза.
Той напомни, че преди години в македонските градове през 10 метра е имало табели за разстреляни партизани и за " булгарски окупатори ".
Според проф. Овчаров БПЦ е взела вярно решение. Българската делегация не е трябвало да отиде на честване на Охридската архиепископия, тъй като това би означавало да се признае тази черква като обособена. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ