„Промяната“ реанимира ГЕРБ, Бойко се сниши пред бурята
Вероятно не съм единственият, на който нашенската изборна щафета е омръзнала, но що да сторим? Това ни е орисията – тривиално, банално, досадно до козирката, а от горната страна на всичко и още от същото.
Десетина дни преди следващия ексклузивен избор, изпуснах нишката на хронологията, нацията се оказва пред все същата алтернатива, към този момент идеологема. Конкретно – равнодушие на електората под 50 %, разфасован парламент и на практика невъзможна управническа формула.
Старите не желаят, новите не могат!
Актуалната политическа обстановка у нас много припомня за един тъп анекдот от соца, а точно: „ Идеалното семейство – тя не желае, той не може! “ Или нещо сходно. Ето на това ми наподобяват главните играчи на сцената, които по този начин и не съумяват да излъчат съответно ръководство.
Всъщност, нелепата битова лакардия май се оказва код към шифъра за разконспириране на нашенската евро-атлантическа бутафория. Старите играчи – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ, Демократична България, като клонинг на Съюз на демократичните сили, не желаят да лапат горещия картоф, а новите – „ Продължаваме промяната ” и „ ИТН ”, не могат да се оправят с хипотетичната си задача. Отделно – „ Възраждане “ печели не от реда, а от Хаоса.
От година и половина ГЕРБ се раздели с изпълнителната власт на 4 април 2021 година, само че от този момент до момента България живее в някакъв халюцинационен сън, при който нищо не е това, което наподобява. За близо 18 месеца, три служебни и един постоянен кабинет по този начин и не можа да бъде избистрена формула на Властта.
Ясно е, че нацията е съдбовно разграничена по няколко „ червени линии “ – пазарна стопанска система, евро, Русия, Украйна, НАТО, Европейски Съюз, само че невъзможността да се излъчи от малко малко законно държавно управление към този момент припомня за наближаваща злополука. Армагедон е близо, въпросът е дали обречените си дават сметка за своята орис?
Сентенция без отминалост
Не съм сигурен на кого принадлежи сентенцията без отминалост, че Властта се търкаля по улицата, само че няма кой да я вземе, само че без подозрение това просветление с цялостна мощ се отнася за днешна България. В съответния подтекст е значимо кой какво желае, защо се бори и на какво разчита.
Да не връщам машината на Времето век обратно, когато с десетина хиляди проведени, стимулирани и въоръжени болшевики плюс блестяща спешна агитация гениалният водач и манипулатор Владимир Улянов (Ленин) съумява да взриви могъщата царска Русия, разпростряла се от Хелзинки и Талин до Тихия океан…
Да оставим обаче Историята неподвижен, защото сме доста дребни. И, въпреки всичко – Властта в България се търкаля по жълтите павета, само че май единствено „ кирчовците “ са мераклии?!
Никой различен от главните политически фактори не желае да си купи равнища на Девети септември, както гласи една друга фолклорна идеологема, фиксираща парадокса. „ Промяната “ реанимира ГЕРБ, само че международният хитрец Бойко Методиев Борисов се снишава пред бурята. Заедно с патериците. И, в този момент – всъщност за нашето общество…
Кой, кой е и защо (не) се бори?!
Какво излиза от цялата мимикрия? Ами, това, че по този начин наречените остарели или „ систематични “ играчи никак не желаят токсичната Власт по време на чума – пандемична, климатична, инфлационна, енергийна, продоволствена, украинска… Какво още?! Ако я получат, ще платят рестото с лихвите. Само „ кирчовците “ се натискат, защото знаят, че са за малко, за битките, за далаверата и за аферата с Посолството. За тях няма ограничавания, „ червени линии “ и идеологически граници и по тази причина им е елементарно.
Кой, кой е и защо (не) се бори? ГЕРБ – авторският план с немско ноу-хау на Бойко Борисов е на кръстопът: или Власт или финиш? Тоест, съветниците на Началника са му обяснили в прав текст, че държавно управление в този момент значи провал и край навсегда! Превод не е необходим…
В по-дребен мащаб, същото се отнася и до Българска социалистическа партия, докарана от Нинова и Ко до десетина %. За бизнеса на Председателката и придворни това си е дюшеш. Удобно е да вземат участие в аморфни кабинети но „ Кирчо “, да работят за обществената идея – самопризнание, само че да не носят фундаменталната отговорност за Украйна, за енергетиката, за еврото, за „ Северна Македония “ и за цялата цивилизационна покруса.
По-нататък – Демократична България е като Българска социалистическа партия. Тоест, благонадеждни, само че безполезни! Ще си получат обезпечените места във Ведомостта за „ какаЦона “, Гнома и Персона от номенклатурата на унгарската дърта Горгона, разбирай Сорос. Движение за права и свободи също не желае равнища на Девети септември.
Колкото „ главните политически сили “ са невнятни и несъответстващи, толкоз повече Движението на Доган натежава със своите равновесни, благозвучни послания, които нищо не вземат решение, само че никого не смущават. И това е политика. И още по какъв начин при обезпечени от демографията 10-11 процента…
Реклама
По-нататък – за Политическа партия към този момент стана дума. „ Кирчовците “ са в бонус, защото те не градят партия, общественост, философия или визия, а използват конюнктурата – тук и в този момент без значение от резултата за бъдещи времена. Подобна е задачата и на Има Такъв Народ, която се оказва напълно маргинална и прочувствена по нотите на надарения артист Слави.
За „ Възраждане “, новата версия на „ Атака “, към този момент стана дума – те ще печелят до момента в който другите губят, само че дотук. А залезът на „ патриотите “ но Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ демонстрира и потвърждава какъв брой чупливи и причудливи са посланията на гола поляна. Вярно, патриотична, само че изорана от арендатори на вересия…
Служебни до дупка
Да, това ни чака в идващите години до края на мандата на президента Радев. И незабавно би трябвало да се каже, че за тази обстановка не е отговорен Льотчика, а патовата обстановка в Политическата система под формалната закрила на суверена. Ако някой от елита изобщо обръща внимание на Народа, който го излъчва без да му управлява номерата…
Оттук нататък и в близко бъдеще Властта ще се осъществя посредством служебни кабинети. Генерали но Янев, дипломати но Райков, технократи но Гълъб. Ще се намерят и други консенсусни фигури от тази безцветна порода, символизирана от мадам Ренета Инджова. Да не връщам лентата доста обратно към професор Беров или даже Орешарски в сходна надпартийна стилистика.
Всъщност, аморфните, успокояващи формули са за предпочитане от позиция на безизходицата в политическата система, лишена от съответно ляво и обикновено дясно. Няма и център, защото Политическа партия и Има Такъв Народ са едно кръгло нищо.
Съжалявам, откровено им симпатизирах, като субекти на Промяната, агитирах за тях, дадох им глас анти-ГЕРБ, само че те в действителност реанимираха Бойко Борисов, циментираха Гешев и дори не съумяха да разкарат „ мисирките “ от кокошарника на Съвет за електронни медии. Абсолютно импотентни и безвредни…
Да се върнем обаче на сцената. Кой още? Формацията на военачалник Стефан Янев е образец по какъв начин един сериозен капацитет може да се стопи до маргинал, откакто няма нито персони, нито опция, нито даже анекдот, както бе при Има Такъв Народ, а преди този момент и при Марешки, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Жорж Ганчев, Сашо Томов. Да не приказваме за историческата ниша „ Вътрешна македонска революционна организация “, профукана от Джамбазки и роднините на Краси Каракачанов.
Пардон, да сте чули в последно време нещо за евродепутата Слабаков-син, докопал се до Солунската митница на Брюксел и изгубил изцяло глас и облик?!
Има ли смисъл да прибавям напъните на Мая Манолова, Бабикян, Хаджигенов и сие? Това са все планове, евентуално нелишени от качество и вероятност, само че без никакво действително въздействие върху процесите, стоварващи се като Армагедон върху България.
Наливат от пусто в празно, откриват минералната вода, само че зад цялата досадна говорилня прозира постоянно едно и също, а точно – да се докопат до Ведомостта, захранвана от най-сиромашката нация в Европейски Съюз. Няма неприятно, това влиза в разпоредбите на Играта, само че какво има насреща? Напъни, реплика и симулация…
Без суверенитет се поставя пастет
Тоест, микс, примес, тюрлюгювеч по нашенски, в случай че желаеме да избягаме от симпатичната, натурализирана чуждица „ пастет “. За три десетилетия и от горната страна след преврата на Горбачовата клика отпред с Андрей Луканов българската политическа система е изцяло деформирана, обезкървена, обезличена и скопена.
За да стигнем до наши дни, когато в халюцинационен каданс Българска социалистическа партия и Демократична България гребат в една лодка, „ Позитано “ №20 изнася оръжие за нацисткия режим в Украйна, а довчерашните сътрудници от Политическа партия и Има Такъв Народ се наскърбяват на „ мафия “. А в това време Бойко Борисов, сервилно обслужил Путин около „ Южен поток “, пропагандира за отвод от съветските енергийни богатства, като че ли е не запомнил за своята каракачанка, поднесена в краката на Стопанина на Кремъл…
Това е ситуацията, приятели и другарки, дами и господа! Без суверенитет се полага… пастет. Днес по този начин, на следващия ден назад, след това кръгом! И по тази причина в последна сметка десетина дни преди следващия ексклузивен избор е ясно, че пред урните ще отидат не повече от 40 % от българите.
Плюс-минус. Освен това ще бъде възпроизведена безпътицата от предходните електорални напъни. Тоест, още веднъж съвещания, пропаганди и презентации без аплодисменти. Най-вероятно – още от същото служебно хапче за сън, а може би анестезия за половин година с „ експертен “ опиат от рецептата на Беров или Инджова?
Няма по какъв начин да бъде друго без естествена политическа система, без съответните партийни субекти и без национална идеология като тази на Унгария при Орбан. Добри, неприятни, водачите са призвани да задават някаква посока, до момента в който у нас няма нито водачи, нито жалони, нито балони.
Има единствено скука, обезсърчение, обърканост и още от същото, поднасяно с подправки без мирис. Този път май няма да им гласоподавам, тъй като ми омръзна да ме вършат на глупак с топлата бира на Антон Радичев…
ГЕОРГИ АТАНАСОВ, особено за „ Уикенд “
Десетина дни преди следващия ексклузивен избор, изпуснах нишката на хронологията, нацията се оказва пред все същата алтернатива, към този момент идеологема. Конкретно – равнодушие на електората под 50 %, разфасован парламент и на практика невъзможна управническа формула.
Старите не желаят, новите не могат!
Актуалната политическа обстановка у нас много припомня за един тъп анекдот от соца, а точно: „ Идеалното семейство – тя не желае, той не може! “ Или нещо сходно. Ето на това ми наподобяват главните играчи на сцената, които по този начин и не съумяват да излъчат съответно ръководство.
Всъщност, нелепата битова лакардия май се оказва код към шифъра за разконспириране на нашенската евро-атлантическа бутафория. Старите играчи – Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, ГЕРБ, Демократична България, като клонинг на Съюз на демократичните сили, не желаят да лапат горещия картоф, а новите – „ Продължаваме промяната ” и „ ИТН ”, не могат да се оправят с хипотетичната си задача. Отделно – „ Възраждане “ печели не от реда, а от Хаоса.
От година и половина ГЕРБ се раздели с изпълнителната власт на 4 април 2021 година, само че от този момент до момента България живее в някакъв халюцинационен сън, при който нищо не е това, което наподобява. За близо 18 месеца, три служебни и един постоянен кабинет по този начин и не можа да бъде избистрена формула на Властта.
Ясно е, че нацията е съдбовно разграничена по няколко „ червени линии “ – пазарна стопанска система, евро, Русия, Украйна, НАТО, Европейски Съюз, само че невъзможността да се излъчи от малко малко законно държавно управление към този момент припомня за наближаваща злополука. Армагедон е близо, въпросът е дали обречените си дават сметка за своята орис?
Сентенция без отминалост
Не съм сигурен на кого принадлежи сентенцията без отминалост, че Властта се търкаля по улицата, само че няма кой да я вземе, само че без подозрение това просветление с цялостна мощ се отнася за днешна България. В съответния подтекст е значимо кой какво желае, защо се бори и на какво разчита.
Да не връщам машината на Времето век обратно, когато с десетина хиляди проведени, стимулирани и въоръжени болшевики плюс блестяща спешна агитация гениалният водач и манипулатор Владимир Улянов (Ленин) съумява да взриви могъщата царска Русия, разпростряла се от Хелзинки и Талин до Тихия океан…
Да оставим обаче Историята неподвижен, защото сме доста дребни. И, въпреки всичко – Властта в България се търкаля по жълтите павета, само че май единствено „ кирчовците “ са мераклии?!
Никой различен от главните политически фактори не желае да си купи равнища на Девети септември, както гласи една друга фолклорна идеологема, фиксираща парадокса. „ Промяната “ реанимира ГЕРБ, само че международният хитрец Бойко Методиев Борисов се снишава пред бурята. Заедно с патериците. И, в този момент – всъщност за нашето общество…
Кой, кой е и защо (не) се бори?!
Какво излиза от цялата мимикрия? Ами, това, че по този начин наречените остарели или „ систематични “ играчи никак не желаят токсичната Власт по време на чума – пандемична, климатична, инфлационна, енергийна, продоволствена, украинска… Какво още?! Ако я получат, ще платят рестото с лихвите. Само „ кирчовците “ се натискат, защото знаят, че са за малко, за битките, за далаверата и за аферата с Посолството. За тях няма ограничавания, „ червени линии “ и идеологически граници и по тази причина им е елементарно.
Кой, кой е и защо (не) се бори? ГЕРБ – авторският план с немско ноу-хау на Бойко Борисов е на кръстопът: или Власт или финиш? Тоест, съветниците на Началника са му обяснили в прав текст, че държавно управление в този момент значи провал и край навсегда! Превод не е необходим…
В по-дребен мащаб, същото се отнася и до Българска социалистическа партия, докарана от Нинова и Ко до десетина %. За бизнеса на Председателката и придворни това си е дюшеш. Удобно е да вземат участие в аморфни кабинети но „ Кирчо “, да работят за обществената идея – самопризнание, само че да не носят фундаменталната отговорност за Украйна, за енергетиката, за еврото, за „ Северна Македония “ и за цялата цивилизационна покруса.
По-нататък – Демократична България е като Българска социалистическа партия. Тоест, благонадеждни, само че безполезни! Ще си получат обезпечените места във Ведомостта за „ какаЦона “, Гнома и Персона от номенклатурата на унгарската дърта Горгона, разбирай Сорос. Движение за права и свободи също не желае равнища на Девети септември.
Колкото „ главните политически сили “ са невнятни и несъответстващи, толкоз повече Движението на Доган натежава със своите равновесни, благозвучни послания, които нищо не вземат решение, само че никого не смущават. И това е политика. И още по какъв начин при обезпечени от демографията 10-11 процента…
Реклама
По-нататък – за Политическа партия към този момент стана дума. „ Кирчовците “ са в бонус, защото те не градят партия, общественост, философия или визия, а използват конюнктурата – тук и в този момент без значение от резултата за бъдещи времена. Подобна е задачата и на Има Такъв Народ, която се оказва напълно маргинална и прочувствена по нотите на надарения артист Слави.
За „ Възраждане “, новата версия на „ Атака “, към този момент стана дума – те ще печелят до момента в който другите губят, само че дотук. А залезът на „ патриотите “ но Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ демонстрира и потвърждава какъв брой чупливи и причудливи са посланията на гола поляна. Вярно, патриотична, само че изорана от арендатори на вересия…
Служебни до дупка
Да, това ни чака в идващите години до края на мандата на президента Радев. И незабавно би трябвало да се каже, че за тази обстановка не е отговорен Льотчика, а патовата обстановка в Политическата система под формалната закрила на суверена. Ако някой от елита изобщо обръща внимание на Народа, който го излъчва без да му управлява номерата…
Оттук нататък и в близко бъдеще Властта ще се осъществя посредством служебни кабинети. Генерали но Янев, дипломати но Райков, технократи но Гълъб. Ще се намерят и други консенсусни фигури от тази безцветна порода, символизирана от мадам Ренета Инджова. Да не връщам лентата доста обратно към професор Беров или даже Орешарски в сходна надпартийна стилистика.
Всъщност, аморфните, успокояващи формули са за предпочитане от позиция на безизходицата в политическата система, лишена от съответно ляво и обикновено дясно. Няма и център, защото Политическа партия и Има Такъв Народ са едно кръгло нищо.
Съжалявам, откровено им симпатизирах, като субекти на Промяната, агитирах за тях, дадох им глас анти-ГЕРБ, само че те в действителност реанимираха Бойко Борисов, циментираха Гешев и дори не съумяха да разкарат „ мисирките “ от кокошарника на Съвет за електронни медии. Абсолютно импотентни и безвредни…
Да се върнем обаче на сцената. Кой още? Формацията на военачалник Стефан Янев е образец по какъв начин един сериозен капацитет може да се стопи до маргинал, откакто няма нито персони, нито опция, нито даже анекдот, както бе при Има Такъв Народ, а преди този момент и при Марешки, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Жорж Ганчев, Сашо Томов. Да не приказваме за историческата ниша „ Вътрешна македонска революционна организация “, профукана от Джамбазки и роднините на Краси Каракачанов.
Пардон, да сте чули в последно време нещо за евродепутата Слабаков-син, докопал се до Солунската митница на Брюксел и изгубил изцяло глас и облик?!
Има ли смисъл да прибавям напъните на Мая Манолова, Бабикян, Хаджигенов и сие? Това са все планове, евентуално нелишени от качество и вероятност, само че без никакво действително въздействие върху процесите, стоварващи се като Армагедон върху България.
Наливат от пусто в празно, откриват минералната вода, само че зад цялата досадна говорилня прозира постоянно едно и също, а точно – да се докопат до Ведомостта, захранвана от най-сиромашката нация в Европейски Съюз. Няма неприятно, това влиза в разпоредбите на Играта, само че какво има насреща? Напъни, реплика и симулация…
Без суверенитет се поставя пастет
Тоест, микс, примес, тюрлюгювеч по нашенски, в случай че желаеме да избягаме от симпатичната, натурализирана чуждица „ пастет “. За три десетилетия и от горната страна след преврата на Горбачовата клика отпред с Андрей Луканов българската политическа система е изцяло деформирана, обезкървена, обезличена и скопена.
За да стигнем до наши дни, когато в халюцинационен каданс Българска социалистическа партия и Демократична България гребат в една лодка, „ Позитано “ №20 изнася оръжие за нацисткия режим в Украйна, а довчерашните сътрудници от Политическа партия и Има Такъв Народ се наскърбяват на „ мафия “. А в това време Бойко Борисов, сервилно обслужил Путин около „ Южен поток “, пропагандира за отвод от съветските енергийни богатства, като че ли е не запомнил за своята каракачанка, поднесена в краката на Стопанина на Кремъл…
Това е ситуацията, приятели и другарки, дами и господа! Без суверенитет се полага… пастет. Днес по този начин, на следващия ден назад, след това кръгом! И по тази причина в последна сметка десетина дни преди следващия ексклузивен избор е ясно, че пред урните ще отидат не повече от 40 % от българите.
Плюс-минус. Освен това ще бъде възпроизведена безпътицата от предходните електорални напъни. Тоест, още веднъж съвещания, пропаганди и презентации без аплодисменти. Най-вероятно – още от същото служебно хапче за сън, а може би анестезия за половин година с „ експертен “ опиат от рецептата на Беров или Инджова?
Няма по какъв начин да бъде друго без естествена политическа система, без съответните партийни субекти и без национална идеология като тази на Унгария при Орбан. Добри, неприятни, водачите са призвани да задават някаква посока, до момента в който у нас няма нито водачи, нито жалони, нито балони.
Има единствено скука, обезсърчение, обърканост и още от същото, поднасяно с подправки без мирис. Този път май няма да им гласоподавам, тъй като ми омръзна да ме вършат на глупак с топлата бира на Антон Радичев…
ГЕОРГИ АТАНАСОВ, особено за „ Уикенд “
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ