Веригите на брака са толкова тежки, че са нужни двама,

„ Веригите на брака са толкоз тежки, че са нужни двама, с цел да ги носят, а от време на време и трима. “                                                                                                                                            Александър Дюма
Плътското предпочитание дали е по-интензивно и надълбоко, когато поражда отвън рестриктивните мерки на брака? По-силно ли е любовното възприятие, когато то е настрана от фамилното огнище? Това са въпроси, задаван от доста писатели през вековете. Прелюбодеянието и другите разновидности на извънбрачната романтика постоянно са били основни тематики в художествената литература. Ето 10 обичани на читателя романа за мъките и екстазите на изневярата – лято е, положително време за... четене. 

1.  „ Краят на аферата “ от Греъм Грийн

Мъж публицист – неженен, водещ солипсистично битие в Южен Лондон по време на Втората международна война – стартира спекулация със брачната половинка на върховен държавен чиновник. Той става захласнат от мисълта, че Сара е негова. Неговата ревнивост се подхранва от отчаянието. Защото знае, че евентуално в никакъв случай няма да има прекрасен живот с нея и в никакъв случай няма да са дружно в действителност. Тя е ревностна католичка и за нея тази връзка е грях и тъга. По време на любовна среща стартира бомбардировка, писателят е тежко ранен, наподобява мъртъв. Сара моли Бог да го пощади като дава обещание, че в случай че той оживее, тя ще се раздели с него. Брилянтно построен разказ за метода, по който пристрастеността постоянно може да се трансформира в игра на завладяваща благосъстоятелност.

2. „ Мадам Бовари “ от Гюстав Флобер

Може да се каже, че актуалните романи за изневярата стартират с шедьовъра на Флобер – тъй като това е първото художествено произведение, което се бори с кошмара на брака в най-прозаичния му тип. Флобер шокира пазителите на морала, като кара своята не доста интелигентна героиня, която се е омъжила за треторазреден недодялан доктор, да стартира спекулация с командирован в градчето боен. Флобер освен изобретява по този начин наречения род „ обезверена стопанка “, само че също по този начин изрича истина, която малко на брой тогава, а и в този момент желаят да признаят: излизането от коловозите на верността постоянно е отговор на скуката.

3. „ Великденско шествие “ от Ричард Йейтс

Да, романът на Йейтс от 1961 година „ Пътят на революцията “ остава следвоенна американска класика. Но 15 години по-късно той основава различен шедьовър на националното обезсърчение. „ Великденско шествие “ наблюдава тъжните ориси на две сестри, които са мощно смутени след развода на родителите си. Сара продължава да бъде тъжна стопанка. Емили подписва пагубен брак, скача от една недействаща връзка към друга, безшумно прегръща алкохолизма. Това, което Йейтс улавя брилянтно в този строго построен разказ (фабулата се разпростира в пет десетилетия), е методът, по който прекосяването от една инцидентна връзка (често с женен мъж) към друга натрупва надълбоко вътрешно отчаяние… и още по-дълбока душевна болежка.

4. „ Пробуждането “ от Кейт Шопен

Абсолютен драгоценен камък, оповестен за първи път през 1899 година – в този момент се счита за забележителност в американската литература, макар че доста последователи на пуританското статукво тогава осъждат романа като безсрамен. Това е историята на Една, която е омъжена щастливо и съществува комфортно в света на буржоазията на Ню Орлиънс. Но тя стартира да се съмнява в метода, по който обществото я е принудило да играе ролята на обожаваща брачна половинка и снабдител на бебета. Един млад мъж й разкрива своите сантиментални копнежи, даже единствено мисълта за него стопля сърцето й. Друг любовник намерено подхваща нападателни любовни тактики, до момента в който брачният партньор на Една е отвън града. Е, в същинския жанр на 19-ти век всичко приключва трагично. Шопен се опълчва на откритите приличия, като демонстрира половите стремежи на омъжена жена отвън задушаващото съпружеско легло.

5.  „ Анна Каренина “ от Лев Толстой

Един от централните крайъгълни камъни в канона на международната литература. Великолепен разказ за положението на нацията, който също се занимава с безспорната неразбория на човешкото сърце и метода, по който най-голямата тайнственост в живота може да се окажете самите вие. Извънбрачната любовна спекулация сред двама аристократи се трансформира в ослепителен портрет на царска Русия и в дръзновен (за времето си) етюд за упрекнатата плътска природа на живота отвън брачното ложе. И оставя в международната литература дълбока диря с прозренията за непрекъснатия човешкия блян към благополучие.

6. „ Външни работи “ от Алисън Лури

Носител на премията „ Пулицър “ от средата на 80-те години, романът на Лури е изострен взор към една самотна, необвързана, необичана американска академична жена в отпуск в Лондон. Нейната интелектуална придирчивост и мизантропия са преобърнати, когато по време на самолетния полет тя среща мъчен, димящ, предизвикателно неинтелектуален човек от Тълса. Въпреки че в началото тя го отхвърля като женен женкар, историята сред тях се развива по невероятен метод. Умен, безшумно остроумен разказ за невероятните лабиринти на любовта.

7. „ Измяна “ от Филип Рот

Много подценяван разказ от годините на емигрантство на Рот в Лондон. Писател на име Филип, потопен в апатията на междинна възраст, има спекулация с елегантна англичанка, която към момента е на няколко години от вододелните 40, само че е заседнала в пагубен брак. Роман, съвсем напълно формиран от разговор. Любовниците беседват преди или след най-съкровените си моменти, приказват доста за тайната, остра и буйна фамилиарност, която двама души внасят в часовете, които са отделили за своето скрито премеждие.

8. „ Заеко, бягай “ от Джон Ъпдайк

През 60-те години на предишния век на Ъпдайк се гледаше като на занаятчия на повествованието за изневярата в предградията. Но ранния му шедьовър „ Заеко, бягай “ е въздействащ, само че праволинеен портрет на проваленото американско заричане за безбрежен живот и задушаващата досада на брака. Уж банална история – баскетболната звезда от гимназията като студент се дами за бременната си обичана и се пробва да свърже двата края с мрачна работа като търговски пасажер. Впуска се в прелюбодейна спекулация. Присъщата благозвучност на прозата на Ъпдайк тук е съчетана с визия за американския живот, която акцентира потребността от еротика като метод за бягство от прозаичното.

9. „ Непосилната лекост на битието “ от Милан Кундера

Можете ли да обожавате брачна половинка си, само че все пак да имате голям брой афери? Защо сексът отвън любовта (и клетвата за брак) би трябвало да се смята за нарушаване на всевъзможни публични правила? Да бъдеш натрапчиво завързан към половия акт... това пристрастяване ли е или позитивен екзистенциален избор? Тези комплицирани морални въпроси, за които няма еднопосочни безапелационни отговори, се разиграват в Чехословакия, разтърсена от руската окупация в разгара на Студената война. Вечно ослепителният разказ на Кундера е тънко надъхан към спорното взаимоотношение на либидото и условната непоклатимост на дълготрайната обич.

10. „ Пощальонът постоянно звъни два пъти “ от Джеймс Кейн

Кейн беше в действителност популярен публицист, работещ в жанра на престъпната литература; хроникьор на дребни обезверени животи в Голямото американско нищо. „ Пощальонът постоянно звъни два пъти “ е пряк роман за друмник, който се озовава в сладкарница в един прашен ъгъл на Калифорния, благосъстоятелност на някакво петно, притежаващо също по този начин гараж и доста млада, знойна американска брачна половинка, отегчена до обезсърчение от брачна половинка си. Естествено, скитникът откликва на нейната полова потребност. Естествено, избухва любовна искра. Естествено, те стартират да кроят скрит план за гибелта на нейния брачен партньор. Написан със непретенциозен лиризъм, това е най-хубавият ноар за блудничество, писан в миналото.