Уникалното съкровище, в което хранели прасетата
Великолепното Вълчитрънско богатство е най-ранното от откритите до момента тракийски съкровища и най-голямото измежду античните находки от този жанр в Европа.
Намерено е тъкмо преди век инцидентно, до момента в който
край Вълчитрън, Плевенско. Тежи малко
и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша- черпак с една ръкохватка, три дребни чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е формиран от по-малки такива, който са свързани между тях на правилото на скачените съдове. Предметите са
обработвано на листове. Съдовете поразяват с великолепие макар спестовната декорация. Всички са неповторими. Съкровището
откакто го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят. Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята даже дълго време хранел прасетата си в купата. След намесата на управляващите,
само че някои от тях, към този момент били нарязани, с цел да се продадат по-лесно. Двамата братя получили за съкровището
не могли да си ги поделят и парите отишли по юристи и съдилища. Има разнопосочни отзиви от кой момент са златните предмети. Част от учените това е
(2000 и 1600 година прочие Хр.), други настояват, става дума за късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.) Най-вероятно съкровището е притежавано от някой от
разказани от Омир в " Илиада " и " Одисея ".
Твърди се, че са се употребявали за ритуали от царе и жреци по време на античните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед. Изключително
за дребните чаши е, че античните майстори- златари са ги изработили по подобен метод, че да стоят в изправено състояние единствено когато са цялостни с течност.
от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей до есента на 2022 година, а по-късно в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския районен исторически музей.
Намерено е тъкмо преди век инцидентно, до момента в койтокрай Вълчитрън, Плевенско. Тежи малко
и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша- черпак с една ръкохватка, три дребни чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е формиран от по-малки такива, който са свързани между тях на правилото на скачените съдове. Предметите са
обработвано на листове. Съдовете поразяват с великолепие макар спестовната декорация. Всички са неповторими. Съкровището
откакто го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят. Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята даже дълго време хранел прасетата си в купата. След намесата на управляващите,
само че някои от тях, към този момент били нарязани, с цел да се продадат по-лесно. Двамата братя получили за съкровищетоне могли да си ги поделят и парите отишли по юристи и съдилища. Има разнопосочни отзиви от кой момент са златните предмети. Част от учените това е
(2000 и 1600 година прочие Хр.), други настояват, става дума за късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.) Най-вероятно съкровището е притежавано от някой от
разказани от Омир в " Илиада " и " Одисея ".
Твърди се, че са се употребявали за ритуали от царе и жреци по време на античните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед. Изключително
за дребните чаши е, че античните майстори- златари са ги изработили по подобен метод, че да стоят в изправено състояние единствено когато са цялостни с течност. от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей до есента на 2022 година, а по-късно в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския районен исторически музей.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ