Големият поет Борис Христов: Не мога да показвам на тълпата грозните си рани, защото не обичам да съм обиталище на врани...*
Великолепният български стихотворец и публицист Борис Христов преди дни стана притежател на Националната премия за лирика „ Яворов “ на 55-тите Яворови януарски дни в Чирпан. Новината не получи подобаваща публичност, заради светската блъсканица и политическите кавги у нас, с които медиите през днешния ден са най-вече заети.
Да напомним на по-младите незапознати читатели кой е Борис Христов.
Той е роден на 14 август 1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).
Съзнателно той се изолира от шумотевицата и снобарията в село Лещен, където живее от години със своята брачна половинка и кучето си. В тишината на красивото село в Западните Родопи поетът намира и свое ново амплоа с изключение на писането, описват очевидци – да събира и аранжира камъни с причудливи форми.
*Заглавието е част от поемата „ която можете да прочетете в този линк.
Да напомним на по-младите незапознати читатели кой е Борис Христов.
Той е роден на 14 август 1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).
Съзнателно той се изолира от шумотевицата и снобарията в село Лещен, където живее от години със своята брачна половинка и кучето си. В тишината на красивото село в Западните Родопи поетът намира и свое ново амплоа с изключение на писането, описват очевидци – да събира и аранжира камъни с причудливи форми.
*Заглавието е част от поемата „ която можете да прочетете в този линк.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ