Великият приор на Ордена на тамплиерите празнува юбилейДвамата със съпругата

Великият приор на Ордена на тамплиерите чества празник Двамата със брачната половинка ми Маги пишем сюжета на нашия живот, споделя ген. Румен Ралчев в особено изявление във вестник СТАНДАРТ
 

- Ген. Ралчев, като деятелен участник в обществено-политическия живот през последните 33 години, каква е оценката Ви за така наречен преход? Какво завоюва и какво загуби България в този интервал и свършили ли той?

- Всички политици са единомислещи, че преходът не е приключил. При тези темпове не знам по кое време ще стане това. Може би сме единствената страна от някогашния социалистически лагер, в която още се приказва за преход. Спечелихме доста - демокрацията, участието в Европейски Съюз и НАТО, свободното напредване по света. Но и доста неща загубихме. Социалната опора на хората изчезна. Социалната политика на страната е сведена до най-малко, да не кажа, че липсва. И това обрича на прям апетит една огромна част от пенсионерите и даже от работещите. Защото с две минимални работни заплати четиричленното семейство е на границата на оцеляването.

- Новата власт донесе очаквания за смяна. Какви са Вашите упования?- Надявам се новото държавно управление да сътвори спомагателни условия освен в механичното покачване на минималната работна заплата, а фактически в поемането на тежести, изключително за най-бедните пластове, с цел да могат почтено да живеят своя живот.

- Смятате ли, че кабинетът на " Продължаваме промяната " затвори една страница от най-новата ни история?

- Новото държавно управление е натоварено с огромни упования. Действително би трябвало да минат 100 дни, с цел да забележим накъде отиват нещата. В момента в действие са на първо място рокадите на управителните длъжности в обособените посоки. На моменти обаче това наподобява като самоцел. Има доста можещи и надарени хора, които без да са членове на партия биха могли да подкрепят всяко държавно управление със своя професионализъм. Там е запасът.

- Какъв е коментарът Ви за ръководещата четворна коалиция?

- Консенсусът сред другите партии е доста нежен. Решителните ограничения, с които се стартира, би трябвало да бъдат комбинирани с точни попадения на фрагментите. Иначе ръководещите сами ще минират пътя, по който са тръгнали.

- Къде в този развой виждате ролята на президента Румен Радев?

- Той изигра доста мощни карти в края на мандата на предходното държавно управление. Показа, че президентската институция не е безгласна писмен знак. Мажоритарният избор си сподели думата. Но той не може да изземе ролята на изпълнителната власт. Неговите способи са ветото и правото да приказва от името на народа. Важно е да държавното управление да се вслушва в препоръките му, да реализираме консенсус в обществото и да престанем с това постоянно разделяне, което след 1923 година разгражда България. Ние към момента нямаме тактика за развиването на България. Именно неналичието й дава безредица, изтощава ресурсите на страната и понижава опциите за бързото привършване на така наречен преход.

- Като човек, който бе послешният началник на защитата на Тодор Живков, до момента в който някогашния първи бе на власт, усещал ли сте това разделяне на личния си тил?

- Персонално неприятно отношение към себе си не към чувствал. Но има една мантра, че " дългата ръка на Държавна сигурност " продължавала да бъде решаваща за развиването на България.

- Така ли е?

- На процедура множеството сътрудници към този момент не са сред живите. А другите са в много преклонна възраст. Трудно биха могли да въздействат, камо ли пък да плетат такива интриги. Аз съм работил доста съзнателно, не се срамя къде съм бил. Бил съм неведнъж награждаван. Този професионализъм ми е разрешил при започване на прехода да се познавам с всички фигури, които навлязоха в тогавашното политическо пространство и да беседвам с всички ясно, тъкмо и искрено без да засягаме тази струна. Това е популизъм, зад който се крие безсилието на избрани политици или партии да се оправят с проблемите на обществото.

- Къде Ви завари 10 ноември?

- На работното място.

- На прословутия пленум, който смъкна Тодор Живков?

- Бяхме наясно какво ще се случи и по какъв начин ще се случи. Даже имам един " грях ". Мой почитан другар от Варна беше подготвил доста мощен отчет в поддръжка на Тодор Живков. Но аз го накарах да си го прибере, тъй като той не беше наясно какво се готви. За мен е по-важното, че за разлика от Румъния при нас нещата минаха безкръвно. Имаше безредици, имаше страсти и демонстрации, само че не се мина границата, което е постижение на нашия народ. Оттук нататък на някои като че ли им се видя необичайно, че не си пуснахме кръв и започнаха да търсят спомагателни дразнители и от време на време да размахват картата Държавна сигурност.

- През всички тези години развивате охраняем бизнес, ръководител сте на Националния съюз " Безопасност и защита ". Къде е през днешния ден охранителният бизнес, в случай, че потегли от бухалките, бе мода, по-късно стана нужда?

- Националният съюз " Безопасност и защита " сплотява към 8000 души, които са свързани с някогашните служби или симпатизират на офицерството и сержантския състав в България, на воинските специалности като цяло. И по този метод се явяват самобитна банка фрагменти.

Минал съм през всички стадии на развиването на охранителния бизнес. Голямото му достижение е, че почисти името си от схемата дебели вратове, голям брой татуировки и огромни групи, които нахлуваха по домове и заведения. Сега охранителният бизнес като цяло се практикува на чисто. Голяма заслуга за това има Законът за частната охранителна активност. Спазването му подсигурява бистрота и уместност в осъществяването на охранителните задания от всички компании.

Личната защита е скъпо наслаждение. И високият професионализъм не е в размера на бицепса, а в подготовката. Повече от 25 години управлявам частния Колеж за защита и сигурност, през който са минали няколко хиляди курсанти.

- Преди време казахте, че Илия Павлов е отмъстен. Обществото ще разбере ли в миналото истината за убийството му?

- Отмъстен е, да. Но не желая да се връщам обратно във времето, още повече, че с Илия бяхме близки.

- 30 години сте част от Братството на свободните зидари. Как масонството влезе в живота Ви?

- Всичко дължа на моя добър другар Кирил Медникаров, някогашен общоприет шеф на Балканкар, към този момент мъртвец. Той ме предложения още в самото начало да създадем структурата на масонството в България. Благодарен съм за това, че още в самото начало се включих в реактивирането на масонството в България. То към този момент е една многохилядна войска. Като цяло помогнахме при започване на 90-те години да се изчистят наслоените от предишното злост и клюки за масонството. Оттук нататък работа на масонството е то единствено да приказва за себе си. В множеството случаи това става. Масонството е школа за зрели мъже, които желаят се срещнат с нещо непознато като философия и второ - да изградят в себе си темперамент и мироглед, който е чужд за другите.

- Как от масонството преминахте към тамплиерството?

- След като бях популярен занаятчия на Великата ложа на старите свободни и признати зидари, прекосих в запаса. Това ми даде опция да си направя равносметка какво е належащо сега на българското общество. Смятам, че и сега е нужна консолидация към християнските полезности. Това най-точно се въплъщава в главните цели на тамплиерството. Още повече, че то е показано в Организация на обединените нации и по този метод има международно самопризнание. Участието на Ордена в другите комисии на Организация на обединените нации му дава опция да работи за опазването на християнството освен в Европа, само че и в Близкия изток. Една от главните цели на тамплиерите е да се резервира мирът в Йерусалим.

- За годините на прехода има ли държавно решение в България, което е взето с помощта на масоните или на тамплиерите у нас?

- Във всички държавни управления, във всяко национално заседание до момента е имало много масони.

- Сега, в 47-ото?

- Да, и в този момент има. И тамплиерите имаме представители в Народното събрание и изпълнителната власт. Това ми дава съображение да считам, че масоните са в основата на редица решения, които са взели избрани държавни управления или национални събрания. Но това е опитът ни да създадем света по-добър. За нас е значимо, че оценката на нашия асортимент на фрагментите се покрива с това, което се изисква за един човек да стане депутат.

- В момента има ли министри масони?

- Не мога да отговоря.

- През всички тези години не може да не сте получавал покана да се кандидатирате за народен представител. Не се ли изкушихте?

- Никога не съм странял от политиката. Имал съм и имам своите възгледи за развиване на обществото. Но постоянно съм казвал, че не съм комфортен за политик по няколко аргументи. Първо съм от някогашните хора, от някогашната Държавна сигурност, второ имам много чудноват темперамент, на моменти прекомерно несговорлив. И трето доста държа на личното си мнение. Това не ме прави комфортен. Но се познавам с целия набор от политически представители и това ми дава опция да се подкрепям в кондиция и да имам прецизен взор върху процесите, които протичат в българската политика.

- Страхуват ли се от Вас - като част от някогашните хора, несъмнено и вие имате папки с секрети?

- Не виждам от какво може да се опасяват. Участвам в доста организации. Опитвам се да повиша опциите на гражданските организации в обществото. Ние не търсим власт а съдействие и опция за консолидация на обществото.

- Под Ваше управление българските тамплиери  станаха най-големият приорат в Европа с голямо въздействие в международната организация на рицарите и дамите OSMTH. Какви са задачите на Ордена за тази година?

- Това е едно постижение на България. Ние като Приорат формираме огромна част от политиките на OSMTH. С нашата интензивност и опитите си да бъдем близо до обществото и ръководството на страната. От друга страна - приготвяме следващата иновация. Издавам книга с акад. Кольо Рамчев " Конвергенция сред Ордена на тамплиерите и обществото ". Разглеждаме обстановката в България и в международен мащаб като се опитваме посредством добродетелите, разказани от Рамон Лул преди съвсем 900 години - почтеност, честност, мъжество и така нататък, да навлезем още по-дълбоко в обществото и с същински образец и интензивност да се опитаме да създадем хората по-добри, с цел да върви обществото ни по-бързо в своето развиване.

- Орденът развива голяма благотворителна активност, има и специфична стратегия за подкрепяне на надарени деца. Как ще се развият състезанията за детска рисунка и есе тази година?

- Когато преди десетина години презентирахме нашата стратегия за работа с деца, ни гледаха необичайно, тъй като множеството ордени по света са застаряващи на междинна възраст към 70 години. Голямо достижение е, че българският Велик приорат е млад. Средната му възраст е към 40 години. Преди 10 години започнахме да работим с надарени деца. Годишно в състезанието за детска рисунка вземат участие повече от 5000-6000 произведения. Даваме 10 награди. МОН призна нашите старания и към този момент 8-ма година ни включва в своя календар. Мобилизираме деца от 4 до 12 клас и това ни прави горди. Всичко това даде опция състезанието за детска рисунка " Рицарят в мен " да стане интернационален и към този момент в него вземат участие 6 европейски страни. Този конкурс ще продължи да се развива.

- На 30 януари имате празник. Как ще го празнувате в пандемичната конюнктура?

- Сегашните условия дават опция да ознаменувам рождения си ден в понижен състав. Всички, които ще участват, ще са имунизирани или със зелен документ. Тези които нямат ще бъдат изследвани на място. Радвам се, тъй като съм жив и здрав и съм имал опцията да срещна толкоз доста хора през моя живот. Колкото повече опит предам на младите, толкоз по-добре. Може би е време да опиша в книги нещата, които съм видял и чул.

- Мемоари?

- Не съм споделил това. Когато понижа публичната си интензивност, ще обезщетявам това с писателска интензивност.

- Кой е най-големият подарък за Вас?

- Много съм благополучен, че имам заедно семейство. И най-големият подарък за мен е обичта на фамилията ми към мен и в частност на моята брачна половинка, която преди доста години подари своето сърце на мен.

- Магдалена Ралчева е прочут български режисьор. Умело ли режисира кино лентата на семейство Ралчеви или вие пишете сюжета?

- Тя в никакъв случай не ме е допускала до кастинг или до фотоси. Истината е, че ние двамата пишем сюжета на нашия живот.