Великата игра не чака слабите; тя ги поглъща цели, пише

" Великата игра не чака слабите; тя ги гълтам цели ", написа във превъзходната си книга за съперничеството сред Русия и Англия през XVIII и XIX век британският публицист Питър Хопкърк. Тогава те се състезават за контрола над Централна Азия, само че в действителност за контрола над света. Русия се пробва да стигне до Индийския океан или Средиземно море, с цел да може с флота си да стане от изостанала азиатска империя международна мощ. Тогавашният хегемон - английската империя, съумява да се опълчи от Индия до Османската империя.

Слабите страни във " великата игра " са в неприятно състояние. България да вземем за пример бива " освободена " от Османската империя и тъй като се намира по пътя към Босфора. Погледната от Кремъл, тя е дребна гара към фантазията на съветския цар Петър Велики за надзор над проливите и след това международна доминация. Погледната от Запад обаче, освободената България наподобява като плацдарм на съветската опасност и надлежно би трябвало да бъде надалеч и от Босфора, и от Беломорието.

Голямата игра се играе, несъмнено, и до през днешния ден, въпреки че играчите са малко по-различни. И в този момент тя е, както споделя Питър Хопкърк, " танц на сенките, в който най-голямата заблуда е доверието ". Понякога обаче дребните участници в играта събират сили и най-малко в обособени моменти печелят основна роля. Тази седмица, изцяло изненадващо, България е в тази позиция.

Преди няколко седмици по предложение на финансовия министър Асен Василев Народното събрание одобри да се полза с спомагателна такса съветският газ, който минава през България, с цел да стигне до Сърбия, Унгария и евентуално Австрия. Както е печално известно през последните десетилетия, дружно с съветските енергоизточници - газ, петрол и нуклеарно гориво, тук идват още корупция и мощно съветско въздействие. Тази тактика на Москва е още от XVII век. Тогава Кремъл схваща, че не може да окупира цяла Азия, а вместо това е доста по-лесно да подкупи вождовете на локалните племена, с цел да подсигурява ползите си.
Реклама
Сега е малко по-сложно, тъй като има игра и с цените на газа, които варират според от лоялността към Русия на съответната страна. Българският ход обаче може да отнеме този инструмент на Москва или да понижи приходите ѝ, основна част от които сега по този начин или другояче финансират войната против Украйна.

При всички положения обаче елегантното на българската такса върху преноса на съветски газ е, че обръща с хастара на открито съветската идея за газа като оръжие за въздействие на Кремъл в България. От преимущество на Москва сега той се трансформира в уязвимост. Нещо повече - това е един от първите пъти в новата история на България, когато тя се пробва да изнася политически решения към други страни. До момента политическото салдо беше напълно отрицателно - тук единствено се внасяше политика (вижте ).

През идващите дни натискът върху България да промени решението си ще бъде мощен и от разнообразни направления, в това число и от вътрешната страна. Всичкият обаче ще бъде съсредоточен в едно място - държавното управление (вижте ) и водачите на партии в ръководещата коалиция. Възможно е те да бъдат изправени пред примамливи оферти и сложни взаимни отстъпки. " В огромната игра, написа Хопкърк, съюзите се местят като пясък, а враговете постоянно чакат комфортен миг. " Как ще приключи тази лесна за реализиране, само че дръзка политическа случка към този момент не може да се планува. Хубавото е, че България показва ново самочувствие да играе в огромната игра, а не да чака да си играят с нея. В броя ще видите още:

Реклама Свързани публикации С съветския газ против Русия 20 октомври 2023, 06:55 Интервю | Николай Денков: Ключово е кои хора ще влязат в регулаторите 19 октомври 2023, 17:03