Веднъж една учителка по математика от Минесота, дала на своите

Най-силният спомен | Добрите думи, които стоплят сърцето

Веднъж една учителка по математика от Минесота, дала на своите възпитаници необикновена задача – да сформират лист на класа, да помислят какво най-вече харесват във всеки един от своите съученици и да запишат тези негови качества против името му. В края тутакси, тя събрала написаното.

Това се случило в петък. В почивните дни, учителката обработила резултатите, а в понеделник раздала на всеки лист, на който била " пресметнала " и записала тези най-хубави страни, които съучениците били забелязали един у различен.

Децата четели, а в близост се чувал разчувствуван шепот: " Та белким това съм аз, всичко това е написано за мен!? Никога не съм знаел, че съм толкоз обичан! ". Никой не разискал резултатите в клас, само че учителката знаела, че е постигнала задачата си - нейните възпитаници повярвали в себе си.

След няколко години, едно от момчетата, приключили този клас, починало във Виетнам. Погребали го в родната Минесота. С него пристигнали да се сбогуват всичките му другари, някогашни съученици, учители. По време на службата, татко му пристъпил към учителката по математика и й споделил:

- Искам да ви покажа нещо. - От портфейла си той извадил прегънат на четири, старомоден измачкан лист. Виждало се, че дълго бил четен и препрочитан. - Това открихме във движимостите на сина ни. Той в никакъв случай не се е разделял с него. Познахте ли го?

Бащата подал листчето на учителката. Това бил оня лист с позитивни качества, с които съучениците му го описвали.

- Сърдечно ви благодаря, - споделила майката. - Нашият наследник ценеше това, повече от всичко друго.

И тъкмо тогава се случило нещо изумително - един след различен, всички някогашни съученици извадили своите листчета. Повечето от тях ги държали у себе си, в портфейли и тефтерчета. Един от тях споделил: