Понякога зад страданието се крие спасение! Просто изчакайте края на тази история
Веднъж един конник минавал около някаква равнища. Когато доближил задоволително, той видял, че селянинът, който я обработвал, е задремал под огромно ябълково дърво. И внезапно забелязал, че в устата на спящия пропълзява токсичен скорпион. Ездачът схванал, че в случай че на мига не направи нещо, индивидът ще почине от отровата на скорпиона.
Той незабавно скочил от коня си, доближил се към спящия и почнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от боязън и болежка. Той гледал ездача с необятно отворени очи и не можел да разбере какво става.
А неканеният посетител, без да му даде време да се опомни, го съборил още веднъж на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя бич, го заставил да пие вода на огромни глътки.
– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш по този начин? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил неотстъпчив. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал отпаднал на земята и почнал да повръща.
И тогава, дружно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.
Едва тогава индивидът схванал, че неговият изтезател в действителност е негов избавител. Той почнал да го моли за амнистия за всички думи и обиди, които е споделил по негов адрес.
– Ако ми беше споделил незабавно какво се е случило, аз покорно щях да приема твоето „ лекуване “.
– Страхувам се, че не е тъкмо по този начин – дал отговор ездачът. – Ако ти бях споделил, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А в случай че ми беше повярвал, щеше да те обземе подобен боязън и суматоха, че най-вероятно щеше да умреш на часа. Затова се наложи да работя по този начин – грубо, само че умно.
Казвайки това, ездачът се качил на коня си и липсващ в далечината, а към момента уплашеният селяндур траял да осмисля думите „ грубо, само че умно “.
А в другия завършек на селото стопанинът на прилежащата равнища, който отдалече следил разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора по какъв начин един нечовечен и безсърдечен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единомислещо решили, че светът е доста неправдив, а на земята живеят доста неприятни хора.
Наистина, от време на време жестокостта на мъдрия е доста по-добра и потребна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие избавление. Точно по този начин постоянно се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас грубо и на пръв взор незаслужено, с цел да ни избави.
Просто би трябвало да изчакаме края на историята...
Източник: gnezdoto.net
Той незабавно скочил от коня си, доближил се към спящия и почнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от боязън и болежка. Той гледал ездача с необятно отворени очи и не можел да разбере какво става.
А неканеният посетител, без да му даде време да се опомни, го съборил още веднъж на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя бич, го заставил да пие вода на огромни глътки.
– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш по този начин? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил неотстъпчив. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал отпаднал на земята и почнал да повръща.
И тогава, дружно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.
Едва тогава индивидът схванал, че неговият изтезател в действителност е негов избавител. Той почнал да го моли за амнистия за всички думи и обиди, които е споделил по негов адрес.
– Ако ми беше споделил незабавно какво се е случило, аз покорно щях да приема твоето „ лекуване “.
– Страхувам се, че не е тъкмо по този начин – дал отговор ездачът. – Ако ти бях споделил, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А в случай че ми беше повярвал, щеше да те обземе подобен боязън и суматоха, че най-вероятно щеше да умреш на часа. Затова се наложи да работя по този начин – грубо, само че умно.
Казвайки това, ездачът се качил на коня си и липсващ в далечината, а към момента уплашеният селяндур траял да осмисля думите „ грубо, само че умно “.
А в другия завършек на селото стопанинът на прилежащата равнища, който отдалече следил разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора по какъв начин един нечовечен и безсърдечен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единомислещо решили, че светът е доста неправдив, а на земята живеят доста неприятни хора.
Наистина, от време на време жестокостта на мъдрия е доста по-добра и потребна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие избавление. Точно по този начин постоянно се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас грубо и на пръв взор незаслужено, с цел да ни избави.
Просто би трябвало да изчакаме края на историята...
Източник: gnezdoto.net
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ