Веднага си признавам: имах известни съмнения, че Венеция е малко

Веднага си признавам: имах известни подозрения, че Венеция е малко прехвалена. И че е прекомерно туристическа. И двете се оказаха погрешни. Няма подобен град просто. Невъзможен е. По красота, по великолепие, по сантименталност, по трагичност, по величие. Град, който е бил център на света, или най-малко на обозримия Средиземноморски свят. И е голям. Това е първата ми илюзия в действителност – мислех си, че става въпрос надали не за дребен остарял град, в който е съсредоточена по-голямата част от забележителностите. А то въобще не е по този начин, въобще...

Пристигнахме с трен от Болоня. Елена беше по този начин добра да ме заведе във Венеция, въпреки и да беше ходила към този момент. От самото допускане на опцията да отидем започвах да трептя от неспокойствие и дори гледах да не повдигам отново въпроса, да не би нещо да попречи на този необикновен проект. Накрая обаче нещата се случиха и в последния ден от едноседмичния ми престой двете се качихме на влака рано сутринта и потеглихме. Гледах доста да не се възторгвам, да не би след това да взема да се отчайвам. Затова и си повтарях – надали е толкоз красива, надали ще ми хареса толкоз, надали ще мога да се абстрахирам от туристите...Още на влизане в лагуната през пасажерите във влака мина някаква осезаема тръпка на неспокойствие и неспокойствие. И когато видях големия канал и величествените здания оттатък него, към този момент бях сигурна. Венеция е подценена!Е, няма по какъв начин да не се развълнуваш. Още на влизане в лагуната през пасажерите във влака мина някаква осезаема тръпка на неспокойствие и неспокойствие. Когато се сляхме с тълпата, която бързаше по перона към изхода, към този момент знаех, че няма по какъв начин да не се възторгна. И когато излязохме на ярко... И когато видях големия канал и величествените здания оттатък него, към този момент бях сигурна. Венеция е подценена!

Много ходихме, доста. Бяхме си взели аварийни обувки обаче и те, дружно със спокойствието, което ни беше обзело, доста ни помогнаха. Спокойствието да не бързаме, да не тичаме, а да се потопим. Като се уморим, да седнем да изпием по едно кафе. Като ни пристигна допълнително от снимане и въздишане, да седнем на кея и да поседим просто. Това е единственият метод съгласно мен. Защото всевъзможен опит да опитомиш този град посредством туристически указател, карта или лист със забележителности е жертван. Венеция би трябвало да се поема на дребни глътки, другояче може да те задави. И би трябвало да се върви отново и отново, да се виждат всякога нови неща.



Ето малко препоръки за тези, които възнамеряват да отидат там скоро:

1. Отидете с трен. Така няма да би трябвало да си запазвате място на паркинг, а гарата, на която ще слезете, е напряко на Канале Гранде. В събота ние попаднахме на понижение – взехме два билета на цената на един.

2. Вземете си карта още на гарата и тръгнете по дребните улички към моста Риалто. По пътя хапнете и пийте кафе, няма смисъл да оставяте това занятие за площада на Сан Марко, където едно капучино е 8 евро, а тълпите са ужасни.

3. Ако желаете да влезете в Сан Марко, е добре авансово да сте създали резервация онлайн или най-малко да ревизирате работното време. В противоположен случай се пригответе за дълго очакване на опашка и допустимо затваряне под носа ви.

4. Разходете се в Дорсодуро – там няма толкоз доста хора, а се намират Галерията на Академията (обаче за нея си трябват няколко часа), музеят на Пеги Гугенхайм за съвременно изкуство и църквата “Санта Мария каузи Салуте ”...

5. На връщане към гарата, когато сте към този момент без сили, си хванете вапорето – водно такси, което минава по целия огромен канал. Така ще видите всички забележителни дворци по неговото продължение.

И след това ще разказвате!