ДНК от косата на Бетовен разкрива от какво е боледувал почти 200 години по-късно
Ведин понеделник на март през 1827 година немският композитор Лудвиг ван Бетовен умрял след дълготрайно боледуване. Прикован на легло от предходната Коледа, той страдал от жълтеница, като крайниците и коремът му били подути, а всяка глътка въздух бил битка.
Докато неговите сътрудници се занимавали със задачата да сортират персоналните му движимости, разкрили документ, написан от Бетовен четвърт век по-рано - наследство, умоляващо братята му да създадат детайлностите за положението му обществено известни.
Днес не е загадка, че един от най-великите музиканти, които светът е познавал, е бил функционално ням доникъде на 40-те си години. Трагична подигравка, за която Бетовен желал светът да разбере освен от персонална позиция, само че и от здравна.
Композиторът щял да надживее своя доктор с съвсем две десетилетия. Почти два века след гибелта на Бетовен екип от откриватели се заел да извърши завета му по способи, за които той в никакъв случай не би мечтал - посредством генетичен разбор на ДНК взета от достоверни проби от косата му.
„ Нашата съществена цел беше да разберем по-добре здравословните проблеми на Бетовен, които включват прогресивна загуба на слуха, почнала от средата на 20-те му години и в последна сметка довела до функционална глухота до 1818 година “, сподели биохимикът Йоханес Краузе от института „ Макс Планк “ за еволюционна антропология в Германия.
Основната причина за загубата на слуха му в никакъв случай не е била известна, даже и на неговия персонален доктор доктор Йохан Адам Шмид. Всичко почнало като звук в ушите през 20-те му години и постепенно прогресирало в понижена приемливост към мощен звук и в последна сметка се стигнало до загуба на слуха при високите тонове. Това поставило завършек на кариерата му на реализатор.
За един музикант нищо не може да бъде по-жестоко и иронично. В писмо, адресирано до братята му, Бетовен признава, че слухът му е „ безнадеждно обиден “ и обмисля самоубийство.
Загубата на слуха в зрелост не била единственият здравословен проблем, с който композиторът трябвало да се оправя. Твърди се, че на към 22-годишна възраст е почнал да страда от мощни болки в корема и хронични пристъпи на диария.
Шест години преди гибелта му се появили и първите индикации за чернодробно заболяване, за което се счита, че най-малко частично е било отговорно за гибелта му на относително ранна възраст на 56 години.
През 2007 година правосъдно проучване на кичур от косата на Бетовен, посочило, че отравяне с олово може да е ускорило гибелта му или е било отговорно за признаците, лишили живота му.
Като се има поради културата на пиянство от оловни съдове и медицинските лекувания от това време, които включвали потреблението на олово, това надали е изненадващо изобретение.
Последно изследване, оповестено през март тази година разкри обаче, че косата в никакъв случай не е принадлежала на Бетовен, а на непозната жена.
„ Не успяхме да намерим окончателната причина за глухотата или стомашно-чревните проблеми на Бетовен “, сподели Краузе.
В прочут смисъл пред нас си остават същите въпроси за живота и гибелта на известния типичен композитор. Къде се заразил с хепатит? Как един кичур женска коса епохи наред е минавал за тази на Бетовен? И какво тъкмо стои зад стомашните му болки и загубата на слуха?
Като се има поради, че екипът е бил въодушевен от желанието на Бетовен светът да разбере повода за загубата на слуха му, това е по-скоро презрян резултат. Имало обаче още една изненада, скрита в гените му.
По-нататъшно проучване, сравняващо Y хромозомата в пробите от коса с тези на модерни родственици, произлизащи от бащината линия на Бетовен, демонстрира противоречие. Това допуска извънбрачна полова интензивност в поколенията, водещи до раждането на композитора.
„ Това изобретение допуска събитие за бащинство отвън двойка в неговата бащина линия сред зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия през 1572 година и това на Лудвиг ван Бетовен седем генерации по-късно през 1770 година, в Бон, Германия “, сподели Тристан Бег, биологичен антрополог в този момент в Университета на Кеймбридж в Обединеното кралство.
Тази информация може да е малко повече от упованията на по-младия Бетовен, като се има поради съдбовната молба, която той сложил на хартия. Вероятно в никакъв случай не си е и мечтал да научи сходни секрети, както и приятелите и сътрудниците му, които подстригали косата му след оня тъмен понеделник през 1827 година
Това проучване е оповестено в Current Biology
Докато неговите сътрудници се занимавали със задачата да сортират персоналните му движимости, разкрили документ, написан от Бетовен четвърт век по-рано - наследство, умоляващо братята му да създадат детайлностите за положението му обществено известни.
Днес не е загадка, че един от най-великите музиканти, които светът е познавал, е бил функционално ням доникъде на 40-те си години. Трагична подигравка, за която Бетовен желал светът да разбере освен от персонална позиция, само че и от здравна.
Композиторът щял да надживее своя доктор с съвсем две десетилетия. Почти два века след гибелта на Бетовен екип от откриватели се заел да извърши завета му по способи, за които той в никакъв случай не би мечтал - посредством генетичен разбор на ДНК взета от достоверни проби от косата му.
„ Нашата съществена цел беше да разберем по-добре здравословните проблеми на Бетовен, които включват прогресивна загуба на слуха, почнала от средата на 20-те му години и в последна сметка довела до функционална глухота до 1818 година “, сподели биохимикът Йоханес Краузе от института „ Макс Планк “ за еволюционна антропология в Германия.
Основната причина за загубата на слуха му в никакъв случай не е била известна, даже и на неговия персонален доктор доктор Йохан Адам Шмид. Всичко почнало като звук в ушите през 20-те му години и постепенно прогресирало в понижена приемливост към мощен звук и в последна сметка се стигнало до загуба на слуха при високите тонове. Това поставило завършек на кариерата му на реализатор.
За един музикант нищо не може да бъде по-жестоко и иронично. В писмо, адресирано до братята му, Бетовен признава, че слухът му е „ безнадеждно обиден “ и обмисля самоубийство.
Загубата на слуха в зрелост не била единственият здравословен проблем, с който композиторът трябвало да се оправя. Твърди се, че на към 22-годишна възраст е почнал да страда от мощни болки в корема и хронични пристъпи на диария.
Шест години преди гибелта му се появили и първите индикации за чернодробно заболяване, за което се счита, че най-малко частично е било отговорно за гибелта му на относително ранна възраст на 56 години.
През 2007 година правосъдно проучване на кичур от косата на Бетовен, посочило, че отравяне с олово може да е ускорило гибелта му или е било отговорно за признаците, лишили живота му.
Като се има поради културата на пиянство от оловни съдове и медицинските лекувания от това време, които включвали потреблението на олово, това надали е изненадващо изобретение.
Последно изследване, оповестено през март тази година разкри обаче, че косата в никакъв случай не е принадлежала на Бетовен, а на непозната жена.
„ Не успяхме да намерим окончателната причина за глухотата или стомашно-чревните проблеми на Бетовен “, сподели Краузе.
В прочут смисъл пред нас си остават същите въпроси за живота и гибелта на известния типичен композитор. Къде се заразил с хепатит? Как един кичур женска коса епохи наред е минавал за тази на Бетовен? И какво тъкмо стои зад стомашните му болки и загубата на слуха?
Като се има поради, че екипът е бил въодушевен от желанието на Бетовен светът да разбере повода за загубата на слуха му, това е по-скоро презрян резултат. Имало обаче още една изненада, скрита в гените му.
По-нататъшно проучване, сравняващо Y хромозомата в пробите от коса с тези на модерни родственици, произлизащи от бащината линия на Бетовен, демонстрира противоречие. Това допуска извънбрачна полова интензивност в поколенията, водещи до раждането на композитора.
„ Това изобретение допуска събитие за бащинство отвън двойка в неговата бащина линия сред зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия през 1572 година и това на Лудвиг ван Бетовен седем генерации по-късно през 1770 година, в Бон, Германия “, сподели Тристан Бег, биологичен антрополог в този момент в Университета на Кеймбридж в Обединеното кралство.
Тази информация може да е малко повече от упованията на по-младия Бетовен, като се има поради съдбовната молба, която той сложил на хартия. Вероятно в никакъв случай не си е и мечтал да научи сходни секрети, както и приятелите и сътрудниците му, които подстригали косата му след оня тъмен понеделник през 1827 година
Това проучване е оповестено в Current Biology
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ