Заложническа криза в "Арена Армеец" - част II?
Вечерта на 25 октомври 2015 година към 5000 души - членове на секционни изборни комисии, бяха затворени срещу волята им под стража в " Арена Армеец " и някои от тях прекараха там две денонощия в условия, наподобяващи затвор. Вратите бяха заключени, залата бе блокирана от полиция, заложниците на демокрацията пишеха апели за помощ по стъклата. За положително държание ги пускаха до терасите, другояче спяха по чувалите с бюлетини или на седалките на залата. Забранено им бе да излизат и да се хранят с друга храна с изключение на сандвичи. Припадналите бяха свестявани от екипи на " Бърза помощ ". Последният член на СИК излезе на независимост на 52-рия час след изборите.
Защо се получи тази най-голяма изборна дивотия в новата история на България е долу-горе ясно - бумащина, тъпи условия в закона, неработещи принтери и най-много - необучени членове на СИК, събрани от партиите на безусловно инцидентен принцип. Една комисия (а в София те са 1600), е била връщана приблизително 6 пъти, с цел да си поправи грешките. Имало е комисия, която е била връщана 45 пъти...
Защо напомням това? Защото са налице безусловно всички предпоставки
сходна дивотия да се случи още веднъж,
т.е. изборите да бъдат помрачени с нов скандал.
Няма по какъв начин да е другояче - тези избори не са по-различни от предните, а наклонността за такова разтакаване е реалност от години.
Тези избори се вършат от същите хора, по същия старомоден метод, по тази причина ще дадат и същите резултати.
И по този начин - като съществени аргументи за абсурда преди 4 години бяха регистрирани няколко " казуса ". Вината бе хвърлена върху Мая Манолова, тъй като с нейния избирателен кодекс беше свален прагът на обитаемоте места, в които се избират кметове - от 350 на 100 души, т.е. бе основана нова работа. Обвинен бе дизайнът на изборните бумаги - не беше елементарен за разбиране, а най-после бе регистрирано, че съставът на ОИК е дребен - 19 души, т.е. няма хора.
И тогава, и в този момент е ясно, че тези доводи бяха изсмукани от пръстите, независимо че бяха артикулирани от вицепремиер като Томислав Дончев.
4 години по-късно някои от тези неща бяха изменени (пак ще избираме кметове на села над 350 души), някои не бяха пипнати, а главното лекарство, което бе предписано, бе да се вдигне хонорарът на хората, които работят в СИК и носят торбите с бюлетини - в този момент те ще получават 130 лв. на първи тур, преди вземаха 68. Ако член на комисия желае да носи бюлетини и на втори тур - ще получи още 70 лева Тези общо 200 лв. обаче надали ще оправят ситуацията в " Арена Армеец ".
Истината е една и тя бе ясна още преди 4 година - голямото количество неточности в протоколите се дължи на обстоятелството, че членовете на СИК
не са подготвени по какъв начин да попълнят вярно протоколите
Щом нямаме непрекъснато настояща изборна администрация, такова обучение би трябвало да върви преди всеки тип избори, защото всички избори са имат избрани специфики, а и Изборният кодекс непрекъснато се трансформира. Такова образование обаче се прави в последния миг, небрежно, несериозно. Спомняте си добре - на европейските избори т.г. бяха употребявани машини, които в края на изборния ден " изплюваха " резултата, който просто трябваше да бъде преписан в протоколите. Звучи просто? Да, само че машините бяха инсталирани в последния миг в секции, а комисиите бяха подготвени безусловно проформа по какъв начин да работят с тях. В резултат на това грешките бяха в действителност доста. Разбира се, цялото неглижиране на работата с машините беше безусловно предстоящо, защото българските политици напряко ненавиждат технологиите. Те са във война с тях.
Защо се случва по този начин, има и различен отговор. Защото
България прави аналогови избори!
Вие ката ден може да четете по какъв начин ще гласуваме по интернет, по какъв начин ще има машини за гласоподаване във всяка една секция, само че истината е, че ние вършим гласоподаване по най-простия вероятен метод. Например, в целия избирателен развой има минимално присъединяване на компютри. Бюлетините се броят на ръка и се носят в чували. Протоколите се пишат на ръка. СИК няма компютърна връзка с ОИК, камо ли с ЦИК. Вкарването на резултатите от изборите в ОИК става отвън интернет. ЦИК получава от ОИК информация за изборите, само че тя е предварителна, след това тази информация се удостоверява.
На Запад броенето на бюлетини може да се извърши и с електронна везна. Там в деня на изборите пред урните отиват 10-20% от хората, тъй като останалите са употребявали различни способи на гласоподаване. На Изток, примерно, в Турция - данните от изборните комисии на всяка околия, на всеки вилает се качват в действително време от първоизточника непосредствено в наличен държавен уебсайт. И там излизат не на скрити места, а на картата на страната. Точно както се онагледяват президентски избори в Съединени американски щати. Тук може ли да се направи цифрова карта на страната с всичките 265 общини и след края на изборния ден данните от секциите с ангажимента, че това не са окончателните данни, да постъпват непосредствено? Не, не може.
Сега - може леко да ви се коства необичайно, - само че един куп политици и специалисти в тази страна се гордеят с метода, по който вършат избори. Кефи ги, че гласуваме така, както са дали своят вот преди 100 години (плюс флашка, с която се разнасят по-важните данни). Тези хора споделят, че щом от уравнението са извадени компютрите, значи резултатите не могат да се хакнат. " Нашите избори не могат да бъдат хакнати.
Американските може, френските може, нашите не може ",
както споделя Михаил Константинов. " „ Сложните избори по доста способи могат да се издънят ", споделя Константинов, а ти чакай някой ден да гласуваш по интернет.
Като споделих Михаил Константинов, та се сетих. Имам голямо съмнение, че ние вършим аналогови избори, тъй като не можем да създадем цифрови. Само преди дни Мишо Константинов сподели, че „ Информационно обслужване “ няма цялостен потенциал да обезпечи киберсигурността на всички основни обекти у нас. Значи просто понижаваме основната инфраструктура и си решаваме казуса.
Сега ЦИК и „ Информационно обслужване “ са измислили апликация, която да оказва помощ на секционните комисии да схванат дали имат неточност в протокола, преди да са го занесли в ОИК. Константинов роди концепцията - на всяка СИК да бъде раздаден таблет с приложението... и това мигновено би трябвало да ви покаже какъв брой изпълним е този проект. По евентуално е членовете на СИК да имат достъп до приложението през мобилните си устройства, там да вкарват данните, контролите да светят в алено и хората да се поправят отрано - преди да са стигнали до " Арена Армеец ".
Ако сте прочели деликатно текста дотук, надали бихте могли да повярвате, че това ще се случи тъкмо по този магически метод. Гениален проект, но отново се залага на нещо, в което не си подготвен. Ако член на СИК не е наясно по какъв начин се попълня протокол, той няма да успее да го попълни и в приложение. Колкото и червени лампички да му светят.
Важно е " най-малко един-двама души на комисия да знаят по какъв начин се попълня протокол ”, счита Константинов. Това звучи безпределно тъжно. Но пък несъмнено е правилно. Хубаво е от всички 80 000 души, заети с изборите, да има няколко, които знаят какво вършат. Другото е бошлаф.
Защо се получи тази най-голяма изборна дивотия в новата история на България е долу-горе ясно - бумащина, тъпи условия в закона, неработещи принтери и най-много - необучени членове на СИК, събрани от партиите на безусловно инцидентен принцип. Една комисия (а в София те са 1600), е била връщана приблизително 6 пъти, с цел да си поправи грешките. Имало е комисия, която е била връщана 45 пъти...
Защо напомням това? Защото са налице безусловно всички предпоставки
сходна дивотия да се случи още веднъж,
т.е. изборите да бъдат помрачени с нов скандал.
Няма по какъв начин да е другояче - тези избори не са по-различни от предните, а наклонността за такова разтакаване е реалност от години.
Тези избори се вършат от същите хора, по същия старомоден метод, по тази причина ще дадат и същите резултати.
И по този начин - като съществени аргументи за абсурда преди 4 години бяха регистрирани няколко " казуса ". Вината бе хвърлена върху Мая Манолова, тъй като с нейния избирателен кодекс беше свален прагът на обитаемоте места, в които се избират кметове - от 350 на 100 души, т.е. бе основана нова работа. Обвинен бе дизайнът на изборните бумаги - не беше елементарен за разбиране, а най-после бе регистрирано, че съставът на ОИК е дребен - 19 души, т.е. няма хора.
И тогава, и в този момент е ясно, че тези доводи бяха изсмукани от пръстите, независимо че бяха артикулирани от вицепремиер като Томислав Дончев.
4 години по-късно някои от тези неща бяха изменени (пак ще избираме кметове на села над 350 души), някои не бяха пипнати, а главното лекарство, което бе предписано, бе да се вдигне хонорарът на хората, които работят в СИК и носят торбите с бюлетини - в този момент те ще получават 130 лв. на първи тур, преди вземаха 68. Ако член на комисия желае да носи бюлетини и на втори тур - ще получи още 70 лева Тези общо 200 лв. обаче надали ще оправят ситуацията в " Арена Армеец ".
Истината е една и тя бе ясна още преди 4 година - голямото количество неточности в протоколите се дължи на обстоятелството, че членовете на СИК
не са подготвени по какъв начин да попълнят вярно протоколите
Щом нямаме непрекъснато настояща изборна администрация, такова обучение би трябвало да върви преди всеки тип избори, защото всички избори са имат избрани специфики, а и Изборният кодекс непрекъснато се трансформира. Такова образование обаче се прави в последния миг, небрежно, несериозно. Спомняте си добре - на европейските избори т.г. бяха употребявани машини, които в края на изборния ден " изплюваха " резултата, който просто трябваше да бъде преписан в протоколите. Звучи просто? Да, само че машините бяха инсталирани в последния миг в секции, а комисиите бяха подготвени безусловно проформа по какъв начин да работят с тях. В резултат на това грешките бяха в действителност доста. Разбира се, цялото неглижиране на работата с машините беше безусловно предстоящо, защото българските политици напряко ненавиждат технологиите. Те са във война с тях.
Защо се случва по този начин, има и различен отговор. Защото
България прави аналогови избори!
Вие ката ден може да четете по какъв начин ще гласуваме по интернет, по какъв начин ще има машини за гласоподаване във всяка една секция, само че истината е, че ние вършим гласоподаване по най-простия вероятен метод. Например, в целия избирателен развой има минимално присъединяване на компютри. Бюлетините се броят на ръка и се носят в чували. Протоколите се пишат на ръка. СИК няма компютърна връзка с ОИК, камо ли с ЦИК. Вкарването на резултатите от изборите в ОИК става отвън интернет. ЦИК получава от ОИК информация за изборите, само че тя е предварителна, след това тази информация се удостоверява.
На Запад броенето на бюлетини може да се извърши и с електронна везна. Там в деня на изборите пред урните отиват 10-20% от хората, тъй като останалите са употребявали различни способи на гласоподаване. На Изток, примерно, в Турция - данните от изборните комисии на всяка околия, на всеки вилает се качват в действително време от първоизточника непосредствено в наличен държавен уебсайт. И там излизат не на скрити места, а на картата на страната. Точно както се онагледяват президентски избори в Съединени американски щати. Тук може ли да се направи цифрова карта на страната с всичките 265 общини и след края на изборния ден данните от секциите с ангажимента, че това не са окончателните данни, да постъпват непосредствено? Не, не може.
Сега - може леко да ви се коства необичайно, - само че един куп политици и специалисти в тази страна се гордеят с метода, по който вършат избори. Кефи ги, че гласуваме така, както са дали своят вот преди 100 години (плюс флашка, с която се разнасят по-важните данни). Тези хора споделят, че щом от уравнението са извадени компютрите, значи резултатите не могат да се хакнат. " Нашите избори не могат да бъдат хакнати.
Американските може, френските може, нашите не може ",
както споделя Михаил Константинов. " „ Сложните избори по доста способи могат да се издънят ", споделя Константинов, а ти чакай някой ден да гласуваш по интернет.
Като споделих Михаил Константинов, та се сетих. Имам голямо съмнение, че ние вършим аналогови избори, тъй като не можем да създадем цифрови. Само преди дни Мишо Константинов сподели, че „ Информационно обслужване “ няма цялостен потенциал да обезпечи киберсигурността на всички основни обекти у нас. Значи просто понижаваме основната инфраструктура и си решаваме казуса.
Сега ЦИК и „ Информационно обслужване “ са измислили апликация, която да оказва помощ на секционните комисии да схванат дали имат неточност в протокола, преди да са го занесли в ОИК. Константинов роди концепцията - на всяка СИК да бъде раздаден таблет с приложението... и това мигновено би трябвало да ви покаже какъв брой изпълним е този проект. По евентуално е членовете на СИК да имат достъп до приложението през мобилните си устройства, там да вкарват данните, контролите да светят в алено и хората да се поправят отрано - преди да са стигнали до " Арена Армеец ".
Ако сте прочели деликатно текста дотук, надали бихте могли да повярвате, че това ще се случи тъкмо по този магически метод. Гениален проект, но отново се залага на нещо, в което не си подготвен. Ако член на СИК не е наясно по какъв начин се попълня протокол, той няма да успее да го попълни и в приложение. Колкото и червени лампички да му светят.
Важно е " най-малко един-двама души на комисия да знаят по какъв начин се попълня протокол ”, счита Константинов. Това звучи безпределно тъжно. Но пък несъмнено е правилно. Хубаво е от всички 80 000 души, заети с изборите, да има няколко, които знаят какво вършат. Другото е бошлаф.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ