Кървави разкрития от миналото: Край Свищов граф Дракула...
Вече втора седмица не престават разкопките на хълма "Чуката " в Свищов. Там се намират непокътнатите до близо 10 метра руини на българския феодален палат. Това заяви проф. Николай Овчаров, представен от Фокус.
"За разлика от останалите замъци на Второто българско царство, за него съществуват доста писмени сведения. За първи път се загатва от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 година Той е значим и забележителен град, който пази брода на р. Дунав и така наречен "Свищовски път ", водещ към Влахия. Крепостните стени обкръжават града чак до Дунав, а на върха се намира якият палат ", уточни той.
"Особено значимо е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 година След завладяването на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и завладяват редица замъци. Комендантът на Свищов е един от дребното военачалници, които отхвърлят да се предадат и декларира, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се бори до последно и се предава, чак когато свършват припасите ", обърна внимание проф. Овчаров.
Той посочи, че османците правят оценка смисъла на значимата цитадела и оставят в него собствен гарнизон. "През идващите години Свищов играе доста значима роля в жестоките борби сред мюсюлмани и християни. Особено забавен е епизодът от зимата на 1461/1462 година, когато фамозният популярен воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и завладява крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 година той с горделивост му оповестява, че при завладяването са избити 410 турци, като доста от тях са премахнати посредством обичания му прийом - посредством набиване на прът ", описа Николай Овчаров.
"През 1595 и 1598 година на два пъти Свищов е опожаряван от различен влашки воевода - Михаил Храбрия, само че замъкът съумява да устои. Вече в 1651 година османският странник Евлия Челеби разказва в детайли тази вътрешна цитадела. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с задоволително муниции. Така замъкът се резервира до началото на ХІХ в., което проличава от три доста точни гравюри, защитавани през днешния ден във Виена. За страдание при отстъплението си при следващата руско-турска война през 1810 година замъкът е опожарен от русите, с цел да не служи на османците. По-късно оттова са вадени камъни за градеж на казарми и жилищни здания ", изясни Овчаров.
"Запазеното до през днешния ден обаче е задоволително, с цел да наредим замъка на Свищов измежду най-добре непокътнатите замъци на средновековна България. Тук са осъществявани частични разкопки през 1961 година, а в този момент Община Свищов е окуражена да подкрепи разкриването на укреплението и след това да бъде осъществена неговата реституция. Така дружно с близкия римски град Нове и с прелестната възрожденска част на Свищов ще бъде завършена програмата за развиване на културния туризъм в крайдунавския град ", съобщи професорът.
"През двете седмици на тазгодишните изследвания към този момент имаме десетки находки. Сред тях е красива рисувана керамика и железни приложения от разнообразни столетия, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Много забавен е откъс от тухла с отчасти непокътнат латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица (кохорта) от фамозния І-ви Италийски легион, чиито щаб е обитавал в Нове. Надписът се датира в ІV в., когато остарелия легионен център е зарязан и римската власт се реалокира на хълма "Чуката ", който давал по-добра отбрана против зачестилите безчовечен нашествия. Тогава там е построена нова цитадела, която по-късно е употребена и през Средновековието ", посочи проф. Овчаров.
"На дълбочина към метър в двора на замъка попаднахме на пожарищата, провокирани през 1810 година А директно под този слой излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини. Без подозрение става дума за войните сред християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и завладяването на замъка от Дракула ", разяснява Николай Овчаров. "Разкопките не престават и следва навлизането в по-ранния феодален слой от Второто българско царство. Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната опозиция на българите против османското настъпление през ХІV в. ", сподели още той.
"За разлика от останалите замъци на Второто българско царство, за него съществуват доста писмени сведения. За първи път се загатва от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 година Той е значим и забележителен град, който пази брода на р. Дунав и така наречен "Свищовски път ", водещ към Влахия. Крепостните стени обкръжават града чак до Дунав, а на върха се намира якият палат ", уточни той.
"Особено значимо е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 година След завладяването на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и завладяват редица замъци. Комендантът на Свищов е един от дребното военачалници, които отхвърлят да се предадат и декларира, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се бори до последно и се предава, чак когато свършват припасите ", обърна внимание проф. Овчаров.
Той посочи, че османците правят оценка смисъла на значимата цитадела и оставят в него собствен гарнизон. "През идващите години Свищов играе доста значима роля в жестоките борби сред мюсюлмани и християни. Особено забавен е епизодът от зимата на 1461/1462 година, когато фамозният популярен воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и завладява крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 година той с горделивост му оповестява, че при завладяването са избити 410 турци, като доста от тях са премахнати посредством обичания му прийом - посредством набиване на прът ", описа Николай Овчаров.
"През 1595 и 1598 година на два пъти Свищов е опожаряван от различен влашки воевода - Михаил Храбрия, само че замъкът съумява да устои. Вече в 1651 година османският странник Евлия Челеби разказва в детайли тази вътрешна цитадела. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с задоволително муниции. Така замъкът се резервира до началото на ХІХ в., което проличава от три доста точни гравюри, защитавани през днешния ден във Виена. За страдание при отстъплението си при следващата руско-турска война през 1810 година замъкът е опожарен от русите, с цел да не служи на османците. По-късно оттова са вадени камъни за градеж на казарми и жилищни здания ", изясни Овчаров.
"Запазеното до през днешния ден обаче е задоволително, с цел да наредим замъка на Свищов измежду най-добре непокътнатите замъци на средновековна България. Тук са осъществявани частични разкопки през 1961 година, а в този момент Община Свищов е окуражена да подкрепи разкриването на укреплението и след това да бъде осъществена неговата реституция. Така дружно с близкия римски град Нове и с прелестната възрожденска част на Свищов ще бъде завършена програмата за развиване на културния туризъм в крайдунавския град ", съобщи професорът.
"През двете седмици на тазгодишните изследвания към този момент имаме десетки находки. Сред тях е красива рисувана керамика и железни приложения от разнообразни столетия, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Много забавен е откъс от тухла с отчасти непокътнат латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица (кохорта) от фамозния І-ви Италийски легион, чиито щаб е обитавал в Нове. Надписът се датира в ІV в., когато остарелия легионен център е зарязан и римската власт се реалокира на хълма "Чуката ", който давал по-добра отбрана против зачестилите безчовечен нашествия. Тогава там е построена нова цитадела, която по-късно е употребена и през Средновековието ", посочи проф. Овчаров.
"На дълбочина към метър в двора на замъка попаднахме на пожарищата, провокирани през 1810 година А директно под този слой излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини. Без подозрение става дума за войните сред християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и завладяването на замъка от Дракула ", разяснява Николай Овчаров. "Разкопките не престават и следва навлизането в по-ранния феодален слой от Второто българско царство. Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната опозиция на българите против османското настъпление през ХІV в. ", сподели още той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ