Вече не си говорим с Кристиано Роналдо… Не помня кога

" Вече не си приказваме с Кристиано Роналдо… Не помня по кое време за последно се чухме… Не сме го правили, откогато като се завърнах от Катар ", призна някогашният селекционер на Португалия Фернандо Сантош, който  продължава да държи на Кристиано Роналдо и твърди, че го приема като наследник или по-малък брат. 

От към година насам обаче нападателят не му приказва поради случилото се на Мондиала в Катар. Там последователно Сантош извади мегазвездата от титулярния състав, на което голмайсторът реагира яростно. Роналдо беше титуляр в трите дуела в груповата фаза, само че вкара единствено едно попадение и постоянно беше заменян. При излизането му от игра в третия дуел - против Република Корея, остана усещане, че нападателят наскърбява Сантош. 

Така се стигна до осминафинала против Швейцария, в който треньорът остави Кристиано на пейката, а почналият вместо него Гонсало Рамош заби хеттрик за триумфа с 6:1.

Логично Роналдо не беше измежду 11-те и за четвъртфинала против Мароко, който обаче португалците изгубиха с 0:1. След края на международното състезание селекционерът беше уволнен. После той изкара несполучлив интервал отпред на Полша, а от два месеца насам е свободен сътрудник. 

" С Кристиано имахме мощна връзка, с изключение на чисто професионалните взаимоотношения. Срещнахме се още в Спортинг (Лисабон), когато той беше на 19 години. Връзката ни се стана още по-силна с времето, когато се срещнахме и в националния отбор. Винаги сме се разбирали добре.

Може би звучи малко мощно, само че бих споделил, че връзката ни е като сред татко и наследник или сред по-голям и по-малък брат. Бяхме доста, доста близки - както в професионално, по този начин и в персонално отношение. В Катар взех стратегическо решение. Трябва да разберете нещата: споделих, че Роналдо е най-хубавият в света и това е по този начин. Но това беше миг в кариерата ми, който беше доста сложен.

Втората половина на 2022 година беше ужасна за Кристиано - даже в персонално отношение. Всичко стартира с това злощастие в фамилията му, което никой не желае да претърпява (смъртта на едното от новородените му деца - б.р.). Това несъмнено му се отрази. След това към този момент идва чисто спортно-техническата част. Той не организира предсезонна подготовка и не беше упражнявал с тим за интервал от два месеца. После Роналдо се завърна в Манчестър Юнайтед.

Ако ме попитате дали той беше на топ равнище физически, ще дава отговор с “да ”. Той постоянно е бил във форма и постоянно ще бъде. Никой различен не се грижи по този начин за тялото и формата си. Ако трябваше да създадем някакви самостоятелни проби, той щеше да бъде №1 в тях, въобще не се колебая в това. Но знаете, че имаше доста хора, които смятаха, че той не би трябвало да играе и ме подлагаха на критика (когато залагах на него - б.р.). Аз обаче го познавам най-добре от всекиго. 

Проблемът беше в скоростта му по време на мачовете. Това беше най-слабият му индикатор, тъй като въобще не влизаше в темп. Опитахме се да оправим това в мачовете преди Мондиала, както и след това в първите няколко на самите финали. Искахме Кристиано да напипа ритъма на срещата. Нищо друго не му липсваше. Ако трябваше да направи успореден спринт с някой от останалите национали, или тест за устойчивост, той евентуално щеше да победи. Така по време на първите дуели в Катар усетих, че е сякаш за националния тим е по-добре да има смяна (с централния нападател - б.р.). А и за него щеше да бъде по-добре. Мислех си, че желая да трансформира нещо, имам нужда от човек с повече характерности. Роналдо обаче си оставаше все по този начин доста значим за нас.

През кариерата ми съм имал доста такива случаи, само че в никакъв случай не съм има проблеми с никого. Смятате ли, че през 35-годишната ми кариера не е имало и други футболисти, които да не са желали да ме погледнат и да не ми приказват в лицето. Винаги обаче съм разрешавал такива проблеми с диалог с дадения човек, както го направих и в тази ситуация с Роналдо.

Вярно е, че след това, в сутринта преди дуела с Швейцария, споделих на Кристиано, че няма да бъде титуляр и му обясних за какво. Той обаче ме разбра неправилно.

Разбирам ли неговата реакция? Да, разбирам я. Както към този момент означих, за него това беше тежък интервал. Осъзнавам, че той реагира по този начин, тъй като в неговите очи един непосредствен другар го беше извадил от състава. Но аз нямаше по какъв начин да избегна това. Все още държа на него и от моя позиция взаимоотношенията ни към момента са същите.

Нека той знае, че когато един ден се обади по телефона, аз ще съм отсреща. Гарантирам за това. Знам, че го боли - освен това доста, само че това е животът. Преди към този момент имах един сходен случай. Разбирах се чудесно с Бруно Алвеш. Аз го привлякох в юношите на Порто, а след това го взех и с мен в Гърция. Това беше футболист, който израсна с мен и двамата поддържахме отлични взаимоотношения. После обаче пристигна миг, в който стопирах да го крещя в националния тим, поради което Бруно съвсем не ми говореше - най-малко първоначално. После това отмина ".

" Вярвам, че един ден ще се срещнем, ще се погледнем и ще си помислим: “Винаги сме имали положителни връзки ”. От моя страна не скърбя за нищо. Разбирам, че тогава (когато спря да ми приказва -.б.р) Роналдо беше засегнат и съзнавам, че може би към момента е. Но нашата връзка не е някаква елементарна.

Но нещото, което постоянно съм казвал на футболистите си, а и каквото постоянно съм правил, е че деля персоналните ми взаимоотношения с тях от чисто професионалните. Това важи и даже във взаимоотношенията ми с Пинто да Коста (президентът на Порто - б.р.). Надявам се, че един ден обстановката с Роналдо ще се промени. Ако това не се случи, ще бъда толерантен. Тъжно ми е, но…