ДСБ: 7 дни срамно мълчание след провокацията на Русия за 3 март
Вече 7 дни властта срамно мълчи за неприемливата провокация от страна на Русия към самостоятелна република България.
Това се споделя в позиция на Демократи за мощна България във връзка недоволството на съветския патриарх Кирил , че България отдава неприемлива признателност на други нации за приноса им в Освобожодението.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ, считат от ДСБ.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
Седем дни българските жители чакаха българските институции да защитят обществено българското достолепие и самостоятелност. Вместо това станахме очевидци на цялостна липса на реакция от стана на държавното управление. Дори по-тревожно и скандално - виждаме по какъв начин ръководител на парламентарна група от ръководещото болшинство, от по този начин наречените „ патриоти “, заличава достолепието на българите и българската история.
България означи тържествено 140-годишнината от своето избавление от Османско господство. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната историята на българската държавност. По тази причина днешна България и българската нация всяка година означават по отговарящ метод с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с триумф дълголетната национално - освободителна битка. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, показваме благодарност към нашите национални герои и към бойците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си с изключение на руснаци и представители на доста други нации в тогавашната империя. По традиция тези исторически обстоятелства се афишират по открития параден ред от българските държавници. Така беше и тази година.
Различното от други години пристигна от претенцията на формален посетител от непозната страна – съветския патриарх Кирил. Оставяме настрани въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и държавното управление като на общественик, която по протокол не се следва, тъй като не има подобен сан.
От видеозапис, оповестен на формалната страница на РПЦ станахме очевидци на тази рекламация. С поучителен и недопустим звук на среща в постройката на Президентството на България и пред лицето на президента, патриарх Кирил показва възмущение под формата на нападки към българските държавни институции по отношение на прочита им на събитията от 1877-78 година . Лишеното от съображение изказване на патриарх Кирил незабавно бе последвано от обидна антибългарска медийна реакция по една от гледаните съветски малките екрани, с присъединяване и на представители, близки до Кремъл.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзив, вършат се мнения за абсурда, само че по презрян партизански и неподобаващ метод , като се изключи някои по-обективни и обосновани позиции и обособени изявления, заслужаващи внимание и утвърждение.
Случилото се, меко казано, е прекомерно обидно за европейска България, за самостоятелната страна България, за нацията ни. Защото тази рекламация да четем историята си, както в миналото освободителката ни я е написала, не е инцидентна. Да, правилно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази рекламация визира не просто отдаването на респект и почитание към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и почитание младата българска страна и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че дребна България безусловно е заплатила и разноските на империята във войната й с Турция. В знак на благодарност е издигнала стотици монументи на жертвите, на самия император.
Претенцията е за друго, освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението и считат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската страна. Тази рекламация на ръководещите кръгове в Русия, а по-късно и в Съюз на съветските социалистически републики, не престават и до през днешния ден. И за жалост тя е успявала. Всички опити на българските ръководещи и българското общество да отхвърлят сходно задушаващо застъпничество са окачествявани и се окачествяват като изменничество към освободителите.
От ден първи на третата българска страна - с недодялан диктат, с подмолни намеси във вътрешните каузи, Русия детронира първия княз, смъква и качва държавни управления. За задачата си основава челен пост в лицето на така наречен русофили. Това „ сляпо оръдие на съветската завоевателна политика на Балканите “, отваря през годините перманентна безусловно братоубийствена война с доста жертви.
България има потребност от осветляване на всички обстоятелства и условия за ролята на Русия в трагичната й история в продължение на повече от век и половина, тъй като има ненаписани страници още отпреди Освобождението . И в случай че това се дефинира като пренаписване на историята ни, то е освен целесъобразно и належащо, само че и наложително. Трябва да се учи и знае същинската ни история, отвън непознати клишета и идеологеми.
Недипломатични изявления, като изявлението на съветския патриарх, не са инцидентни и не са стихия в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са частица част от тактика, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.
Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени даже от историци, за „ огромния брат “ в предишното, и в този момент. Т.е. подстрекателство, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна страна и надали не би трябвало да се примирим с такова схващане.
Нашият апел е – пристигнало е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като непознато тяло всеки, който служи на непознати политически, геостратегически, стопански и други, разнообразни от българските ползи. Често се самообвиняваме, че нямаме народен блян. Вярното е може би, че нямаме сплотяващ допустимо най-голямо болшинство от нацията народен блян.
Нашaта уверена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, мощна правова страна, следвайки наследството на Апостола, с неговия блян „ да бъдем равни с другите европейски нации “. Ние към този момент сме измежду тях. Въпросът е до каква степен влагаме всичките си старания като нация да бъдем „ равни “, виновни, поредни и открити, с нашите европейски и евроатлантически съдружници. Този въпрос към този момент, за жалост, няма нито еднопосочен, нито безапелационен позитивен отговор.
От ДСБ настояваме :
- Българският президент, българското държавно управление и българският парламент публично и обществено да осъдят остро опита за замяна на историята на самостоятелната българска република;
- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на съдружния си сътрудник Волен Сидеров;
- Председателят на парламентарната група на „ Обединени патриоти “ обществено да се извини на българските жители за нанесената засегнатост.
Ние, Демократи за мощна България, заявяваме, че постоянно и на първо място, ще работим единствено за българския интерес и достолепие. За да бъде мощна България в обединена Европа
Това се споделя в позиция на Демократи за мощна България във връзка недоволството на съветския патриарх Кирил , че България отдава неприемлива признателност на други нации за приноса им в Освобожодението.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ, считат от ДСБ.
Публикуваме цялостния текст на позицията:
Седем дни българските жители чакаха българските институции да защитят обществено българското достолепие и самостоятелност. Вместо това станахме очевидци на цялостна липса на реакция от стана на държавното управление. Дори по-тревожно и скандално - виждаме по какъв начин ръководител на парламентарна група от ръководещото болшинство, от по този начин наречените „ патриоти “, заличава достолепието на българите и българската история.
България означи тържествено 140-годишнината от своето избавление от Османско господство. Това стана на националния празник на страната 3 март – историческа дата, считана за начало на ново летоброене във вековната историята на българската държавност. По тази причина днешна България и българската нация всяка година означават по отговарящ метод с възпоменателни тържества 3 март - събитието, довело до увенчаване с триумф дълголетната национално - освободителна битка. Особено на кръгли годишнини от него, каквато е сегашната 140-годишнина, показваме благодарност към нашите национални герои и към бойците и офицерските чинове от армията на Руската империя, в чиито редове за свободата на България са се сражавали и са отдали живота си с изключение на руснаци и представители на доста други нации в тогавашната империя. По традиция тези исторически обстоятелства се афишират по открития параден ред от българските държавници. Така беше и тази година.
Различното от други години пристигна от претенцията на формален посетител от непозната страна – съветския патриарх Кирил. Оставяме настрани въпроса, че домакините му оказаха чест в лицето на президентската институция и държавното управление като на общественик, която по протокол не се следва, тъй като не има подобен сан.
От видеозапис, оповестен на формалната страница на РПЦ станахме очевидци на тази рекламация. С поучителен и недопустим звук на среща в постройката на Президентството на България и пред лицето на президента, патриарх Кирил показва възмущение под формата на нападки към българските държавни институции по отношение на прочита им на събитията от 1877-78 година . Лишеното от съображение изказване на патриарх Кирил незабавно бе последвано от обидна антибългарска медийна реакция по една от гледаните съветски малките екрани, с присъединяване и на представители, близки до Кремъл.
Патриаршеското наставление към този момент се отминава с безмълвие от домакините в лицето на президента и БПЦ. В Народното събрание и в медиите имаше някакъв отзив, вършат се мнения за абсурда, само че по презрян партизански и неподобаващ метод , като се изключи някои по-обективни и обосновани позиции и обособени изявления, заслужаващи внимание и утвърждение.
Случилото се, меко казано, е прекомерно обидно за европейска България, за самостоятелната страна България, за нацията ни. Защото тази рекламация да четем историята си, както в миналото освободителката ни я е написала, не е инцидентна. Да, правилно е, че това е гледната точка на имперското мислене на 19 век. И бихме оставили нещата, с махване на ръка, в 19 век. Но тази рекламация визира не просто отдаването на респект и почитание към Руската империя за дадените от нея жертви. Почит и почитание младата българска страна и българите са отдавали и отдават. Историците знаят, че дребна България безусловно е заплатила и разноските на империята във войната й с Турция. В знак на благодарност е издигнала стотици монументи на жертвите, на самия император.
Претенцията е за друго, освободителите черпят легитимност от историческия факт на освобождението и считат, че тяхно право е да направляват и да чертаят пътя, по който да се развива българската страна. Тази рекламация на ръководещите кръгове в Русия, а по-късно и в Съюз на съветските социалистически републики, не престават и до през днешния ден. И за жалост тя е успявала. Всички опити на българските ръководещи и българското общество да отхвърлят сходно задушаващо застъпничество са окачествявани и се окачествяват като изменничество към освободителите.
От ден първи на третата българска страна - с недодялан диктат, с подмолни намеси във вътрешните каузи, Русия детронира първия княз, смъква и качва държавни управления. За задачата си основава челен пост в лицето на така наречен русофили. Това „ сляпо оръдие на съветската завоевателна политика на Балканите “, отваря през годините перманентна безусловно братоубийствена война с доста жертви.
България има потребност от осветляване на всички обстоятелства и условия за ролята на Русия в трагичната й история в продължение на повече от век и половина, тъй като има ненаписани страници още отпреди Освобождението . И в случай че това се дефинира като пренаписване на историята ни, то е освен целесъобразно и належащо, само че и наложително. Трябва да се учи и знае същинската ни история, отвън непознати клишета и идеологеми.
Недипломатични изявления, като изявлението на съветския патриарх, не са инцидентни и не са стихия в чаша вода, както ги омаловажат някои. Защото те са частица част от тактика, засягаща европейския избор на България, бъдещето на страната.
Днешната българска политика не може да бъде обяснявана с неоснователни и лековати внушения, правени даже от историци, за „ огромния брат “ в предишното, и в този момент. Т.е. подстрекателство, че България не е имала и не може да има своя политика на суверенна страна и надали не би трябвало да се примирим с такова схващане.
Нашият апел е – пристигнало е време да узреем и да следваме своя си избор, своя си интерес на европейска нация с хилядолетна история. Да отхвърлим като непознато тяло всеки, който служи на непознати политически, геостратегически, стопански и други, разнообразни от българските ползи. Често се самообвиняваме, че нямаме народен блян. Вярното е може би, че нямаме сплотяващ допустимо най-голямо болшинство от нацията народен блян.
Нашaта уверена позиция е, че можем да имаме бъдеще на демократична, мощна правова страна, следвайки наследството на Апостола, с неговия блян „ да бъдем равни с другите европейски нации “. Ние към този момент сме измежду тях. Въпросът е до каква степен влагаме всичките си старания като нация да бъдем „ равни “, виновни, поредни и открити, с нашите европейски и евроатлантически съдружници. Този въпрос към този момент, за жалост, няма нито еднопосочен, нито безапелационен позитивен отговор.
От ДСБ настояваме :
- Българският президент, българското държавно управление и българският парламент публично и обществено да осъдят остро опита за замяна на историята на самостоятелната българска република;
- Премиерът на Република България ясно да се разграничи от антибългарското и антиевропейско говорене на съдружния си сътрудник Волен Сидеров;
- Председателят на парламентарната група на „ Обединени патриоти “ обществено да се извини на българските жители за нанесената засегнатост.
Ние, Демократи за мощна България, заявяваме, че постоянно и на първо място, ще работим единствено за българския интерес и достолепие. За да бъде мощна България в обединена Европа
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ