Паметникът на Съветската армия е знак на признателност към героите от Втората световна война, а не символ на окупация
Вече 33 години българските русофоби неистово се борят да бъде отстранен или опустошен Паметника на Съветската войска в София.
Доводите им: Паметникът бил знак на окупацията на България от Съветския съюз. И че на територията на България не е имало починали воини от Червената войска, тъй че и в това отношение паметникът не бил оневинен.
Окупацията на една страна от друга е резултат на военна намеса, при която окупираната страна престава да има свое държавно ръководство и парламент, окупаторът слага под собствен цялостен надзор и ръководство окупираната страна.
Такова нещо във връзка с България няма, макар, че България е участник във Втората международна война на страната на фашистка Германия и стопанската система и обслужва Вермахта. Профашисткият режим в България е свален с прелом без присъединяване на руски войски и е сменен с държавно управление на Отечествения фронт. Подразделенията на Червената войска са посрещнати с цветя и възторг в българските градове. Окупация няма. А основателното оповестяване на война от страна на Съветския съюз на България, на територията на която до последния миг обитават изтеглящи се немски войски, способства за освобождението на страната ни от един ненавиждан човеконенавистен профашистки режим.
Паметникът на Съветската войска ни припомня за руските воини, за претърпелите войната и за тези, които са дали живота си за пречупването на гръбнака на хитлеровият фашистки режим, за свободата на милиони поданици в европейските страни.
На българските русофоби може да се подсети, че в Лондон има повдигнат руски боен мемориал, в памет на милионите цивилни жертви и на починалите
воини от Червената войска, които задето войните от Обединеното кралство, Съединени американски щати и Франция са нанесли проваляне на фашизма през Втората международна война.
И в Съединени американски щати дори, в Лос Анжелис има въпреки и непретенциозен по мярка мемориал в памет на руските воини, съдействали за спасението милиона хора. Това са монумент и мемориал на територията на тези две велики държани, на които не е имало починали руски воини.
Паметници, отдадени на съветският боец, и по- особено на пленени съветски бойци, които избягали от плен са се присъединили в локални партизански отряди има в Париж, в Триест в Италия, в Атина и в Белгия. Паметник на руските воини има и в Будапеща, Чехия и Словакия. В Румъния има няколко такива паметника. Те са предпазени от закон от 2003г., който подсигурява целостта на военните гробове и на мемориали на руските воини.
Видно е, че построяването на монумент на руските воини не е наложително да бъде единствено в памет на починали на територията на страните, в които са издигнати. Но починали руски воини у нас има, в наши териториални води, освен това вследствие на офанзиви от български военни кораби против руски подводници, които извършват задания против немски военни кораби и подводници, основани на наши черноморски пристанища. В териториалните води на „ неутрална ” България в Черно море през 1941 и 1942 година дружно с потопените 5 подводници умират общо 238 руски подводничари. В тяхна памет през 1969 година Созопол е публично открит, тотално освежен през 2007 година.
И този ли монумент ще попадне на прицел един ден на българските русофоби?
Доводите им: Паметникът бил знак на окупацията на България от Съветския съюз. И че на територията на България не е имало починали воини от Червената войска, тъй че и в това отношение паметникът не бил оневинен.
Окупацията на една страна от друга е резултат на военна намеса, при която окупираната страна престава да има свое държавно ръководство и парламент, окупаторът слага под собствен цялостен надзор и ръководство окупираната страна.
Такова нещо във връзка с България няма, макар, че България е участник във Втората международна война на страната на фашистка Германия и стопанската система и обслужва Вермахта. Профашисткият режим в България е свален с прелом без присъединяване на руски войски и е сменен с държавно управление на Отечествения фронт. Подразделенията на Червената войска са посрещнати с цветя и възторг в българските градове. Окупация няма. А основателното оповестяване на война от страна на Съветския съюз на България, на територията на която до последния миг обитават изтеглящи се немски войски, способства за освобождението на страната ни от един ненавиждан човеконенавистен профашистки режим.
Паметникът на Съветската войска ни припомня за руските воини, за претърпелите войната и за тези, които са дали живота си за пречупването на гръбнака на хитлеровият фашистки режим, за свободата на милиони поданици в европейските страни.
На българските русофоби може да се подсети, че в Лондон има повдигнат руски боен мемориал, в памет на милионите цивилни жертви и на починалите
воини от Червената войска, които задето войните от Обединеното кралство, Съединени американски щати и Франция са нанесли проваляне на фашизма през Втората международна война.
И в Съединени американски щати дори, в Лос Анжелис има въпреки и непретенциозен по мярка мемориал в памет на руските воини, съдействали за спасението милиона хора. Това са монумент и мемориал на територията на тези две велики държани, на които не е имало починали руски воини.
Паметници, отдадени на съветският боец, и по- особено на пленени съветски бойци, които избягали от плен са се присъединили в локални партизански отряди има в Париж, в Триест в Италия, в Атина и в Белгия. Паметник на руските воини има и в Будапеща, Чехия и Словакия. В Румъния има няколко такива паметника. Те са предпазени от закон от 2003г., който подсигурява целостта на военните гробове и на мемориали на руските воини.
Видно е, че построяването на монумент на руските воини не е наложително да бъде единствено в памет на починали на територията на страните, в които са издигнати. Но починали руски воини у нас има, в наши териториални води, освен това вследствие на офанзиви от български военни кораби против руски подводници, които извършват задания против немски военни кораби и подводници, основани на наши черноморски пристанища. В териториалните води на „ неутрална ” България в Черно море през 1941 и 1942 година дружно с потопените 5 подводници умират общо 238 руски подводничари. В тяхна памет през 1969 година Созопол е публично открит, тотално освежен през 2007 година.
И този ли монумент ще попадне на прицел един ден на българските русофоби?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ