Маги Пашова: Превърнах се в ловец на малките неща
Вдъхновени от философията за slow living, взехме решение да ви срещнем с няколко девойки, които са достигнали до някои от тайните на „ бавното живеене “. Днес сме на посетители на Маги Пашова – нутриционист, създател, преподавател или просто жена, посветила себе си на по този начин нужната смяна в метода, по който възприемаме храната и здравето си. Защо Маги назовава себе си „ ловджия на дребните неща “ и по кое време за нея времето стопира, разберете от идващите редове.
Коя е Маги Пашова тук и в този момент?
Същата, която беше и през вчерашния ден, само че малко по-мъдра, по-вярваща на себе си и на интуицията си.
По какъв план работиш сега?
Винаги работя по няколко неща по едно и също време. Току-що приключих работата по две осведомителни онлайн стратегии за бъдещи родители - видео-конференция с над 20 изявленията с подбрани български експерти и стратегия за хранене през бременността, която сътворих взаимно с лекар-гинеколог. Повече за тях може да видите в уеб страницата ми www.magipashova.com.
Успоредно с това работя по основаването на лична линия хранителни артикули, предопределени за дами, които да добавят външната грижа за хубостта. Очаквам да представим първия до края на лятото.
Не на последно място, влагам доста непринуден труд в концепцията за усъвършенстване на храненето на децата в България. От началото на годината станах дипломат на самодейността Food Revolution на Джейми Оливър. Заедно с други посланици организирахме необятна национална акция с образуване на кулинарни работилнички в цялата страна през май, а в това време основахме и българска фондация " За храната ", която да търси разговор с виновните институции и да упорства за регулаторни ограничения и надзор върху храненето на децата в детските градини и учебните заведения.
Как на фона на всичко, с което се занимаваш, успяваш да живееш „ постепенно “?
Не съумявам да пребивавам " постепенно ", само че се научих да " забавям ". Да оценявам мига и да му се любувам. Мисля, че една от главните неточности, която позволяваме в забързаното всекидневие, са устремеността напред и фокусът върху задачата, като неведнъж подценяваме напълно това, което се случва в това време. Така пропущаме моменти, пропущаме думи, пропущаме усмивки. Затова през последната година се трансфорах в " ловджия на дребните неща ": спирам да се насладя на разцъфнало цвете, подвигам взор да видя небето, изпивам постепенно чаша обичан чай, привеждам се да целуна спящото си дете и вдъхвам аромата му. В тези моменти времето стопира. Така го забавям.
Имаш ли други трикове да забавиш темпото и да се погрижиш за себе си?
Двете неща, които най-вече ме зареждат, са времето измежду природата и основаването на нещо. Винаги, когато мога, виждам да съм отвън града - в планината или в някое село. Имам обичано местенце покрай София, където вървя да яхвам. Когато съм покрай природата, се усещам същински жива.
Потребността си да създавам, удовлетворявам в кухнята. Може и да звучи парадоксално, само че аз виждам на готвенето като на креативен развой. За мен е значим освен усетът, само че и типът на храната. Той би трябвало да носи приятност на сетивата. Всъщност това не е мъчно да се реализира, когато използваш същински и натурални артикули. И тъкмо по тази причина започнах да фотографирам храна, с цел да вдъхновя повече хора да видят тази страна на готвенето - не досадно домакинско обвързване, а въодушевяващ креативен развой. Може да видите повече фотоси в профила ми в Инстаграм.
Кога за първи път си сподели „ чакай, може и по-бавно “?
Мисля, че започнах да си го споделям, когато станах майка. Ние, актуалните дами, се опитваме да вършим по едно и също време доста неща - да бъдем сполучливи, да изглеждаме добре, да бъдем положителни майки, домакини, съпруги, да се развиваме духовно и интелектуално, да бъдем тук и в този момент на няколко места по едно и също време. Това ни кара непрестанно да бързаме! Но когато видиш какъв брой бързо пораства детето ти, по какъв начин до момента в който си поемеш мирис, към този момент е проходило, осъзнаваш, че доста скоро ще стартира да тича и да се отдалечава от теб. И тогава си казваш, че искаш всичко да става по-бавно. Искаш да забавиш себе си и времето.
А за последно?
Преди дни, когато една другарка ме предложения да прекараме дружно няколко дни във вилата ѝ дружно с децата. Работя по редакцията на една от книгите ми. Имам периоди. Знам, че би трябвало да бързам. Но си споделих: " чакай, може и по-бавно ". Проекти ще има постоянно. Книги мога да пиша цялостен живот. Но тъкмо това лято, тъкмо това време, което мога да дам на детето си в този момент, не бих могла да ѝ дам след 10 години.
За какво мечтаеш?
За повече време, несъмнено.:) Да ми стигне животът за всички прелестни неща, които желая да направя.
Как наподобява лятото на Маги?
Цветно, динамично, редуващо града с бягствата от него, работно, само че и зареждащо. И малко. Като всяко лято...
Твоето обръщение към всички девойки, които четат думите ти сега?
Да стопират часовника най-малко един път дневно, да улавят мига и да му се насладят. Най-сигурният метод да забавим времето, е като просто спрем да се състезаваме с него.
С поддръжката на VICHY
Коя е Маги Пашова тук и в този момент?
Същата, която беше и през вчерашния ден, само че малко по-мъдра, по-вярваща на себе си и на интуицията си.
По какъв план работиш сега?
Винаги работя по няколко неща по едно и също време. Току-що приключих работата по две осведомителни онлайн стратегии за бъдещи родители - видео-конференция с над 20 изявленията с подбрани български експерти и стратегия за хранене през бременността, която сътворих взаимно с лекар-гинеколог. Повече за тях може да видите в уеб страницата ми www.magipashova.com.
Успоредно с това работя по основаването на лична линия хранителни артикули, предопределени за дами, които да добавят външната грижа за хубостта. Очаквам да представим първия до края на лятото.
Не на последно място, влагам доста непринуден труд в концепцията за усъвършенстване на храненето на децата в България. От началото на годината станах дипломат на самодейността Food Revolution на Джейми Оливър. Заедно с други посланици организирахме необятна национална акция с образуване на кулинарни работилнички в цялата страна през май, а в това време основахме и българска фондация " За храната ", която да търси разговор с виновните институции и да упорства за регулаторни ограничения и надзор върху храненето на децата в детските градини и учебните заведения.
Как на фона на всичко, с което се занимаваш, успяваш да живееш „ постепенно “?
Не съумявам да пребивавам " постепенно ", само че се научих да " забавям ". Да оценявам мига и да му се любувам. Мисля, че една от главните неточности, която позволяваме в забързаното всекидневие, са устремеността напред и фокусът върху задачата, като неведнъж подценяваме напълно това, което се случва в това време. Така пропущаме моменти, пропущаме думи, пропущаме усмивки. Затова през последната година се трансфорах в " ловджия на дребните неща ": спирам да се насладя на разцъфнало цвете, подвигам взор да видя небето, изпивам постепенно чаша обичан чай, привеждам се да целуна спящото си дете и вдъхвам аромата му. В тези моменти времето стопира. Така го забавям.
Имаш ли други трикове да забавиш темпото и да се погрижиш за себе си?
Двете неща, които най-вече ме зареждат, са времето измежду природата и основаването на нещо. Винаги, когато мога, виждам да съм отвън града - в планината или в някое село. Имам обичано местенце покрай София, където вървя да яхвам. Когато съм покрай природата, се усещам същински жива.
Потребността си да създавам, удовлетворявам в кухнята. Може и да звучи парадоксално, само че аз виждам на готвенето като на креативен развой. За мен е значим освен усетът, само че и типът на храната. Той би трябвало да носи приятност на сетивата. Всъщност това не е мъчно да се реализира, когато използваш същински и натурални артикули. И тъкмо по тази причина започнах да фотографирам храна, с цел да вдъхновя повече хора да видят тази страна на готвенето - не досадно домакинско обвързване, а въодушевяващ креативен развой. Може да видите повече фотоси в профила ми в Инстаграм.
Кога за първи път си сподели „ чакай, може и по-бавно “?
Мисля, че започнах да си го споделям, когато станах майка. Ние, актуалните дами, се опитваме да вършим по едно и също време доста неща - да бъдем сполучливи, да изглеждаме добре, да бъдем положителни майки, домакини, съпруги, да се развиваме духовно и интелектуално, да бъдем тук и в този момент на няколко места по едно и също време. Това ни кара непрестанно да бързаме! Но когато видиш какъв брой бързо пораства детето ти, по какъв начин до момента в който си поемеш мирис, към този момент е проходило, осъзнаваш, че доста скоро ще стартира да тича и да се отдалечава от теб. И тогава си казваш, че искаш всичко да става по-бавно. Искаш да забавиш себе си и времето.
А за последно?
Преди дни, когато една другарка ме предложения да прекараме дружно няколко дни във вилата ѝ дружно с децата. Работя по редакцията на една от книгите ми. Имам периоди. Знам, че би трябвало да бързам. Но си споделих: " чакай, може и по-бавно ". Проекти ще има постоянно. Книги мога да пиша цялостен живот. Но тъкмо това лято, тъкмо това време, което мога да дам на детето си в този момент, не бих могла да ѝ дам след 10 години.
За какво мечтаеш?
За повече време, несъмнено.:) Да ми стигне животът за всички прелестни неща, които желая да направя.
Как наподобява лятото на Маги?
Цветно, динамично, редуващо града с бягствата от него, работно, само че и зареждащо. И малко. Като всяко лято...
Твоето обръщение към всички девойки, които четат думите ти сега?
Да стопират часовника най-малко един път дневно, да улавят мига и да му се насладят. Най-сигурният метод да забавим времето, е като просто спрем да се състезаваме с него.
С поддръжката на VICHY
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ