Ето какво показа проверката на депозитите на бизнеса в банките
Вчера на една от изключителните си възпродължителни конференции министър председателят Бойко Борисов 
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г предложи на публицистите да прегледат данните на Българска народна банка, с цел да ревизират какви депозити имат компаниите в банковата система. Целта на упражнението е да се види, че предприятията имат пари и не може "всеки за каквото се сети да желае страната да заплати ".
Премиерът е прав - не може всички да желаят от страната, изключително в условия на пазарна стопанска система. Напротив - обикновено работещият бизнес, който крепи облагата си на упорита работа, вложения и грижа за служащите, избира да има колкото е допустимо по-малък допир с страната. Думите му обаче са знаменателни по три съществени аргументи, написа в разбор clubz.bg.
Борисов: Имам чувството, че някой в тази рецесия желае да забогатае повече и единствено вика - страната да даде
Говори Българска народна банка
В анализът са употребявани данните на месец декември 2019 година като насочен, тъй като би трябвало да отразява най-близо годишните данни на броя депозити на нефинансовите предприятия и тези на семействата, едноличните търговци и самонаетите.
От тях се вижда, че броят на депозитите в нефинансовия бранш и в бранш "Домакинства " в България към края на декември на 2019 година е към 10,2 милиона.
Така общо депозитите на нефинансовите предприятия и семействата са равни на малко над 82 милиарда лева (към днешна дата те доближават малко над 84 милиарда лева.). Числото в действителност надвишава доста това на запаса, който по разнообразни калкулации е някъде към 7 милиарда лева
Нефинансови предприятия
В тази рубрика се вижда, че броят на депозитите в банките е малко над 600 000. В парични средства те доближават съвсем 24,5 милиарда лева Това са всички компании в България с депозити в банки, които не са банки или други финансови компании.
Българска народна банка разрушава тези цифри на подкатегории според от това до каква степен пари са влоговете. Така виждаме, че от тези 600 000 депозита цели 345 000 са едвам до 1000 лева Тоест половината от спестяванията на бизнеса в България са на абсолютния най-малко. Себестойността на тези депозити е за малко над 65 милиона лв.. Големите депозити в банковата система са едвам 3800. Те са за общо над 14 милиарда лева
Бизнесът упорства за държавна помощ за всички компании със загуби от над 20%
Последващите графи за спестявания до 5000, до 20 000 и нагоре се двоумят сред 40-50-60 хиляди депозита за по неколкостотин милиона лв. на всяка рубрика.
Простата сметка демонстрира, че 550 хиляди депозита от общо 600 хиляди са тези до 50 000 лева
Домакинства и самонаети
В тази рубрика влизат депозитите на семействата, на едноличните търговци, на самонаетите лица и на нетърговските организации, обслужващи семействата.
Брой влогове - 9,6 млн. Почти 6 милиона от тях още веднъж - със спестявания до 1000 лева - са на обща стойност от 930 млн. лева Повече от половината са на или под минималния предел.
Огромният брой депозити на семейства - съвсем милион, имат спестявания сред 1000 и 2500 лева В междинната категория за депозити от 30 до 40 хиляди лв. са записани 117 хиляди влога за 4 милиарда лева
Изводи
Това са сухите данни. Без да сме осведомени с съответната разбивка какъв брой от тези пари са на дребните компании, на фамилните, на междинните предприятия и на огромните, по какъв брой тъкмо депозита има всяка от тях, не можем да имаме визия за цялостната точна картина, само че умерено можем да създадем догатки. Когато се прегледат данните по браншове в още по-подробната парична статистика на Българска народна банка, се вижда ясно, че при съвсем всички стопански браншове наклонността е същата - близо половината от депозитите на фирмите, а в някои браншове и повече, са до 1000 лева
Едно от догатките е следното - откакто 344 000 компании имат спестявания до 1000 лева, то евентуално това са точно дребните компании с до няколко чиновници. Според Национален статистически институт тези компании в България са малко под 400 000. Тоест съвсем всички дребни компании са на абсолютния най-малко от спестявания.
В положителния случай междинните по величина компании имат до към 50 000 лева Такива компании са с към 50 чиновници. При междинна заплата от към 1300 лева - колкото е тя съгласно статистиката в София - парите няма да стигнат и за месец. Ако пък компанията е отвън столицата и вземем междинното заплащане от 800 лева, то тя ще оцелее малко и по-късно.
Обмислят краткотраен мораториум за банковите заеми
Разбира се, същото важи и за семействата, където въпреки всичко задлъжнялостта е много по-малка. Отново по данни на Българска народна банка кредитните експозиции на компаниите надвишават спестяванията им с към 10 милиарда лева, до момента в който семействата имат повече на депозит. Това обаче не е успокоително, тъй като няма логичност в това да се желае от хората да теглят личните си спестявания, с цел да спасят бизнеса.
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г предложи на публицистите да прегледат данните на Българска народна банка, с цел да ревизират какви депозити имат компаниите в банковата система. Целта на упражнението е да се види, че предприятията имат пари и не може "всеки за каквото се сети да желае страната да заплати ". Премиерът е прав - не може всички да желаят от страната, изключително в условия на пазарна стопанска система. Напротив - обикновено работещият бизнес, който крепи облагата си на упорита работа, вложения и грижа за служащите, избира да има колкото е допустимо по-малък допир с страната. Думите му обаче са знаменателни по три съществени аргументи, написа в разбор clubz.bg.
Говори Българска народна банка
В анализът са употребявани данните на месец декември 2019 година като насочен, тъй като би трябвало да отразява най-близо годишните данни на броя депозити на нефинансовите предприятия и тези на семействата, едноличните търговци и самонаетите.
От тях се вижда, че броят на депозитите в нефинансовия бранш и в бранш "Домакинства " в България към края на декември на 2019 година е към 10,2 милиона.
Така общо депозитите на нефинансовите предприятия и семействата са равни на малко над 82 милиарда лева (към днешна дата те доближават малко над 84 милиарда лева.). Числото в действителност надвишава доста това на запаса, който по разнообразни калкулации е някъде към 7 милиарда лева
Нефинансови предприятия
В тази рубрика се вижда, че броят на депозитите в банките е малко над 600 000. В парични средства те доближават съвсем 24,5 милиарда лева Това са всички компании в България с депозити в банки, които не са банки или други финансови компании.
Българска народна банка разрушава тези цифри на подкатегории според от това до каква степен пари са влоговете. Така виждаме, че от тези 600 000 депозита цели 345 000 са едвам до 1000 лева Тоест половината от спестяванията на бизнеса в България са на абсолютния най-малко. Себестойността на тези депозити е за малко над 65 милиона лв.. Големите депозити в банковата система са едвам 3800. Те са за общо над 14 милиарда лева
Последващите графи за спестявания до 5000, до 20 000 и нагоре се двоумят сред 40-50-60 хиляди депозита за по неколкостотин милиона лв. на всяка рубрика.
Простата сметка демонстрира, че 550 хиляди депозита от общо 600 хиляди са тези до 50 000 лева
Домакинства и самонаети
В тази рубрика влизат депозитите на семействата, на едноличните търговци, на самонаетите лица и на нетърговските организации, обслужващи семействата.
Брой влогове - 9,6 млн. Почти 6 милиона от тях още веднъж - със спестявания до 1000 лева - са на обща стойност от 930 млн. лева Повече от половината са на или под минималния предел.
Огромният брой депозити на семейства - съвсем милион, имат спестявания сред 1000 и 2500 лева В междинната категория за депозити от 30 до 40 хиляди лв. са записани 117 хиляди влога за 4 милиарда лева
Изводи
Това са сухите данни. Без да сме осведомени с съответната разбивка какъв брой от тези пари са на дребните компании, на фамилните, на междинните предприятия и на огромните, по какъв брой тъкмо депозита има всяка от тях, не можем да имаме визия за цялостната точна картина, само че умерено можем да създадем догатки. Когато се прегледат данните по браншове в още по-подробната парична статистика на Българска народна банка, се вижда ясно, че при съвсем всички стопански браншове наклонността е същата - близо половината от депозитите на фирмите, а в някои браншове и повече, са до 1000 лева
Едно от догатките е следното - откакто 344 000 компании имат спестявания до 1000 лева, то евентуално това са точно дребните компании с до няколко чиновници. Според Национален статистически институт тези компании в България са малко под 400 000. Тоест съвсем всички дребни компании са на абсолютния най-малко от спестявания.
В положителния случай междинните по величина компании имат до към 50 000 лева Такива компании са с към 50 чиновници. При междинна заплата от към 1300 лева - колкото е тя съгласно статистиката в София - парите няма да стигнат и за месец. Ако пък компанията е отвън столицата и вземем междинното заплащане от 800 лева, то тя ще оцелее малко и по-късно.
Разбира се, същото важи и за семействата, където въпреки всичко задлъжнялостта е много по-малка. Отново по данни на Българска народна банка кредитните експозиции на компаниите надвишават спестяванията им с към 10 милиарда лева, до момента в който семействата имат повече на депозит. Това обаче не е успокоително, тъй като няма логичност в това да се желае от хората да теглят личните си спестявания, с цел да спасят бизнеса.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ