Вчера беше голям ден за космонавтиката. Руска космическа ракета “Протон-М

...
Вчера беше голям ден за космонавтиката. Руска космическа ракета “Протон-М
Коментари Харесай

На Земята има много проблеми, защо летим в космоса?

Вчера беше огромен ден за космонавтиката. Руска галактическа ракета “Протон-М ” изведе на път към Марс интернационална задача, на която има и български инструмент! Има с какво да се гордеем, нали? Има защо да се радваме. В един от дните на 2016 година слушахме по медиите освен за обири, убийства и произшествия, а в противен случай –  за това по какъв начин обединеното човечество може да направи нещо позитивно!

И все пак не всички се радват. Не всички са щастливи, че към Марс излетява задача, пък било то и с наше присъединяване. За какво е всичко това, питат се някои хора? Нима сме решили проблемите тук, на Земята, че сме тръгнали към космоса? За какво се прахосват милиони долари и евра за галактически планове?

Трябва да ви призная, че съм признателен, че в миналото пра-пра-пра… (не знам какъв брой пъти пра-) дядовците ни преди хиляди години са взели неуместното решение да излязат от пещерата и да търсят разрешението на проблемите си на открито, освен това без значение, че в пещерата сигурно е имало много проблеми – било влажно, задушно, децата са се разболявали и умирали. И въпреки всичко все пак към целия този проблем има едно нещо, което не престава да ме учудва през всичките тези години, с които се занимавам да разпространявам космонавтиката. Да, разбирам, че от езикова позиция контрастът е доста ослепителен – проблемите са, затова нашето място е единствено и само тук, а не. И все пак аз оставам учуден от държанието на критиците и хулителите на космонавтиката.

Защото същите тези критици и хулители вървят на кино. Там гледат филми, които са основани за бюджет от милиони долари. Например филмът “Марсианецът ” е основан за бюджет от $108 милиона. Последната задача на НАСА до Марс “Мейвън ”, която дойде в орбита към Червената планета в края на 2014 година, е единствено пет пъти по-скъпа – коства $485 милиона $. А задачата на Индия до Марс, също сполучлива, коства единствено $73 милиона $. И все пак никой не се оплаква от холивудските филми. Всички надяват 3D очилата си, отиват да гледат “Марсианецът ”, купуват си пуканки, от които съумяват да излапат единствено част – другата част, разпиляна по пода на киносалоните, бива изчистена от хигиенистките и хвърляна на боклука, вместо да отиде в шепите на гладно дете. И всичко това с цел да видят един фиктивен филм за едно измислено странствуване. Но когато става въпрос за едно същинско странствуване към Марс, хулителите надигат писък до небесата по какъв начин могат да се прахосват пари за нелепости. 

Лицемерие!

Затова аз като популяризатор на космонавтиката в никакъв случай не съм вземал насериозно мрънканията на оплаквачите – в случай че ще критикуваш галактическата стратегия за разточителство, по-добре да си светец. Със сигурност за парите от утринното си кафе и закуска си можел да купиш един цялостен самун и да го дадеш на безпаричен човек, само че не си го направил, нали?

Твоя работа. Не ти споделям по какъв начин да си харчиш парите. Но с претенциите си по какъв начин тъкмо би трябвало да се разпределят в обществото – с това към този момент имам проблем.

И въпреки всичко би трябвало да се спрем на въпроса заради моралната му страна – не е ли редно от морална позиция да се оправим с нашите си проблеми, и да вървим в космоса?

Така дефиниран въпросът наподобява, че надали не има единствено две благоприятни условия – сложени сме пред избор – или да учим космоса, или да позволяваме земните си проблеми. Това поражда два съществени казуса:

1. Фалшива алтернатива. Т.е. самият въпрос е заложен неточно, защото надалеч не съществуват единствено две благоприятни условия – “или ”/ ”или ”. В действителността човечеството не е изправо пред алтернатива сред проучването на космоса и решаването на земните проблеми. Напротив, както споделя астрономът доктор Фил Плейт,. Това, че парите не се преразпределят вярно и умишлено избираме да не работим дейно нито по едното, нито по другото – това е същинският проблем.

2. Внушава се, че космосът е единствено и само разточителство без никаква действителна изгода тук, на Земята. Което би било неуместно. Не ми казвай че ти, който критикуваш галактическите проучвания, не ползваш GPS на телефона си или Гугъл Earth. Но GPS и Гугъл Earth са единствено най-преките приложения. Най-видимите, за които имаме потребност от галактически уред. Междупланетните задачи също имат приложения непосредствено тук, на Земята. Например при предходната европейска задача до Марс се оказа, че един от създадените за задачата принадлежности може да се употребява за диагностика на болести (източник).

Погрешно е да си мислим, че за решаването на земните ни проблеми са нужни единствено пари. Парите са значимо, само че напълно не задоволително изискване. Нужни са нови хоризонти, които би трябвало да ни оказват помощ да погледнем на проблемите си в профил. Факт е, че космонавтиката ни дава такива хоризонти. И е реалност, че от космонавтиката излизат непредвидени приложения в бита, в медицината, в авиацията, в селското стопанство и така нататък

Но за какво, ще попитат някои хора, би трябвало да чакаме от космонавтиката да излезнат изгодите като странична активност? Не е ли по-добре да финансираме в разрешаването на земните си проблеми като ги финансираме непосредствено?

Няма да стане по този начин, както изяснява Нийл ДеГрас Тайсън. Той дава следния образец: “Нека да кажем, че ти си специалист по термодинамика и ти е сложена задача да построиш по-добра фурна. Ти можеш да направиш конвекционна фурна или фурна, която е по-добре изолирана или фурна, която дава по-добър достъп до това, което печеш. Но няма никакво значение какъв брой пари ще ти дам, ти в никакъв случай няма да успееш да измислиш микровълновата фурна, тъй като тя идва от друга област. Тя е пристигнала от вложенията в телекомуникациите, в радарната технология ”.

Така че космонавтиката е безусловно нужна за решаването на земните проблеми. Никой в никакъв случай не знае по кое време обещано нещо, измислено в хода на галактическите проучвания, ще влезе в практиката. Но знаем сигурно, че то някой ден ще влезе.

Ако нямаше космонавтика, преди няколко години никой нямаше да се сети по какъв начин да измъкне затрупаните миньори в Чили. Те бяха избавени благодарение на капсула, сходна на тази на галактическите кораби.

Източник: cosmos.1.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР