Възраждане искат и частният бизнес да пази работните места на депутатите 4 години -
" Възраждане " желаят Кодекса на труда да се промени по този начин, че и частният бизнес да пази работните места на депутатите за минимум 4 години - колкото е мандатът на Народното събрание.
Днес депутатите разгледаха общо четири законопроекта за промени в Кодекса на труда (КТ)- два законопроекта импортирани от " Възраждане " и по един от ГЕРБ и Министерски съвет.
Интригуващ е единият законопроект на " Възраждане ", предлагащ уеднаквяване на правото на неплатен отпуск на работещите в обществения и частния бранш при избирането им за народни представители. Общо взето това значи, че желаят служащите или чиновниците в частни компании, определени за депутати, да имат право на неплатен отпуск за мандата, а когато той свърши, да се връщат назад.
В момента съгласно Правилника за организацията и активността на Народно събрание - правото на неплатен отпуск за депутатите, се употребява единствено от държавни чиновници. След излизането от политиката те се връщат на същата служба. Според претекстовете на " Възраждане " сегашната практика е: " дискриминация към частните служащи или чиновници, които се колебаели дали да изберат политиката, или специалността си ".
Промените плануват депутатът след края на мандата или в случай че бъде предварително освободен, да заеме предходната си служба в период до 15 дни. Ако обаче той бъде скъсен, до момента в който е бил в политиката, работодателят е задължен да го назначи на равнoстойна служба. Всъщност тези текстове на процедура ще задължат частните компании да пазят работното място на всеки народен представител за най-малко 4 години, колкото е мандатът на Народно събрание. Депутатите нямат ограничаване какъв брой пъти да бъдат избирани.
Правилникът гласи, че народните представители не могат да получават друго трудово заплащане, само че пък са позволени цивилен, консултантски и адвокатски услуги. Ако са академични преподаватели или научни служащи в Българска академия на науките, могат да останат на работа и до момента в който са депутати.
По време на дебатите депутатът от " Възраждане " Георги Георгиев разгласи, че в партията му с огромно удивление са открили, когато са станили народни представители, че казусът с работните места на депутатите в частния бизнес не е организиран в законодателството.
" Оказа се дискриминационен миг. В КТ изобщо не е упоменато какво се случва с народните представители, когато бъдат определени за такива и се дава единствено опция на тези, работещи в държавни или общински предприятия, да си запазят мястото. Тези в частния бранш ще може да употребяват неплатен отпуск, единствено с милостта на работодателя си - това е неуместно! ", съобщи Георгиев.
По думите му предлагането на " Възраждане " ще уеднакви пълномощията на народните представители.
Какво оферират другите три законопроекта?
С втория си законопроект от " Възраждане " оферират работничките или служителките с едно или повече деца до 18-годишна възраст да имат право в допълнение за всяко дете на един работен ден, само че не повече от четири работни дни, заплатен годишен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск не може да се компенсира с парично заплащане. Предвижда се още отпускът, вместо от майката, да може да се употребява от бащата или от настойника/попечителя.
От Министерски съвет оферират да се регламентира самостоятелно право на бащата на отпуск в размер на два месеца за развъждане на дете до навършване на осемгодишна възраст, ако не е употребил трансфериран отпуска от майката. В претекстовете на законопроекта на Министерски съвет се показва, че служащият или служителят получават право да изискат изменение на трудовото правно отношение за съвместяване на персоналния и професионалния живот, както и да получат аргументиран писмен отговор от работодателя, когато той не е склонен. Министерски съвет предлага нужните средства за погашение на обезщетение при прилагане на отпуск за развъждане на дете до осемгодишна възраст от бащата да бъдат за сметка на плануваните разноски за краткосрочни компенсации със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
24 май или 3 март да е народен празник?
Депутатът от ГЕРБ Петър Николов от ГЕРБ съобщи, че не чака по тяхното предложение за 24 май да стане народен празник да се откри политически консенсус, само че че би трябвало публичното внимание да се насочи към този въпрос. " На нашия народен празник веем съветското знаме, а не българското. Този празник ни разделя - харесва ли ви, или не ", каза той. Георги Георгиев му отвърна, че единствено националните предатели се срамят от 3 март и че точно те биват замервани със снежни топки на Шипка.
Иван Петков от Българска социалистическа партия се включи в полемиката като разгласи на висок звук, че точно на руснаците изискуем свободата си и че, в случай че не бяха те, в този момент всички щяха да са " турски салтанат ". " Ако не бяха съветските опълченци, в този момент нямаше да има нищо! ", обяви той. Петър Николов му отговори, че очевидно в действителност има дефицити в образованието, тъй като няма " съветски опълченци ".
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов съобщи, че политическата изразителност взима превес в полемиката и че е " мерзко и неприлично " да се злепоставят българските празници. " Не може да разясняваме кой е по-по-най от тях. Всеки има своята значителност и място в българската национална памет ", сподели той и добави, че в случай че нямаше 3 март, нямаше да има 24 май.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов сподели, че " доста харесва 24 май, само че поддържа 3 март ". " Има прекалено много огромно " завинтване " в посока Русия на този празник, само че не можем да се откажем от този миг в нашата история ", сподели той и добави, че може би на България ѝ трябват няколко национални празника. Според Христо Иванов предлагането на ГЕРБ граничи със корист.
В последна сметка депутатите не гласоподаваха по нито един от четирите законопроекта, поради липса на кворум,
Днес депутатите разгледаха общо четири законопроекта за промени в Кодекса на труда (КТ)- два законопроекта импортирани от " Възраждане " и по един от ГЕРБ и Министерски съвет.
Интригуващ е единият законопроект на " Възраждане ", предлагащ уеднаквяване на правото на неплатен отпуск на работещите в обществения и частния бранш при избирането им за народни представители. Общо взето това значи, че желаят служащите или чиновниците в частни компании, определени за депутати, да имат право на неплатен отпуск за мандата, а когато той свърши, да се връщат назад.
В момента съгласно Правилника за организацията и активността на Народно събрание - правото на неплатен отпуск за депутатите, се употребява единствено от държавни чиновници. След излизането от политиката те се връщат на същата служба. Според претекстовете на " Възраждане " сегашната практика е: " дискриминация към частните служащи или чиновници, които се колебаели дали да изберат политиката, или специалността си ".
Промените плануват депутатът след края на мандата или в случай че бъде предварително освободен, да заеме предходната си служба в период до 15 дни. Ако обаче той бъде скъсен, до момента в който е бил в политиката, работодателят е задължен да го назначи на равнoстойна служба. Всъщност тези текстове на процедура ще задължат частните компании да пазят работното място на всеки народен представител за най-малко 4 години, колкото е мандатът на Народно събрание. Депутатите нямат ограничаване какъв брой пъти да бъдат избирани.
Правилникът гласи, че народните представители не могат да получават друго трудово заплащане, само че пък са позволени цивилен, консултантски и адвокатски услуги. Ако са академични преподаватели или научни служащи в Българска академия на науките, могат да останат на работа и до момента в който са депутати.
По време на дебатите депутатът от " Възраждане " Георги Георгиев разгласи, че в партията му с огромно удивление са открили, когато са станили народни представители, че казусът с работните места на депутатите в частния бизнес не е организиран в законодателството.
" Оказа се дискриминационен миг. В КТ изобщо не е упоменато какво се случва с народните представители, когато бъдат определени за такива и се дава единствено опция на тези, работещи в държавни или общински предприятия, да си запазят мястото. Тези в частния бранш ще може да употребяват неплатен отпуск, единствено с милостта на работодателя си - това е неуместно! ", съобщи Георгиев.
По думите му предлагането на " Възраждане " ще уеднакви пълномощията на народните представители.
Какво оферират другите три законопроекта?
С втория си законопроект от " Възраждане " оферират работничките или служителките с едно или повече деца до 18-годишна възраст да имат право в допълнение за всяко дете на един работен ден, само че не повече от четири работни дни, заплатен годишен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск не може да се компенсира с парично заплащане. Предвижда се още отпускът, вместо от майката, да може да се употребява от бащата или от настойника/попечителя.
От Министерски съвет оферират да се регламентира самостоятелно право на бащата на отпуск в размер на два месеца за развъждане на дете до навършване на осемгодишна възраст, ако не е употребил трансфериран отпуска от майката. В претекстовете на законопроекта на Министерски съвет се показва, че служащият или служителят получават право да изискат изменение на трудовото правно отношение за съвместяване на персоналния и професионалния живот, както и да получат аргументиран писмен отговор от работодателя, когато той не е склонен. Министерски съвет предлага нужните средства за погашение на обезщетение при прилагане на отпуск за развъждане на дете до осемгодишна възраст от бащата да бъдат за сметка на плануваните разноски за краткосрочни компенсации със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
24 май или 3 март да е народен празник?
Депутатът от ГЕРБ Петър Николов от ГЕРБ съобщи, че не чака по тяхното предложение за 24 май да стане народен празник да се откри политически консенсус, само че че би трябвало публичното внимание да се насочи към този въпрос. " На нашия народен празник веем съветското знаме, а не българското. Този празник ни разделя - харесва ли ви, или не ", каза той. Георги Георгиев му отвърна, че единствено националните предатели се срамят от 3 март и че точно те биват замервани със снежни топки на Шипка.
Иван Петков от Българска социалистическа партия се включи в полемиката като разгласи на висок звук, че точно на руснаците изискуем свободата си и че, в случай че не бяха те, в този момент всички щяха да са " турски салтанат ". " Ако не бяха съветските опълченци, в този момент нямаше да има нищо! ", обяви той. Петър Николов му отговори, че очевидно в действителност има дефицити в образованието, тъй като няма " съветски опълченци ".
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов съобщи, че политическата изразителност взима превес в полемиката и че е " мерзко и неприлично " да се злепоставят българските празници. " Не може да разясняваме кой е по-по-най от тях. Всеки има своята значителност и място в българската национална памет ", сподели той и добави, че в случай че нямаше 3 март, нямаше да има 24 май.
Съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов сподели, че " доста харесва 24 май, само че поддържа 3 март ". " Има прекалено много огромно " завинтване " в посока Русия на този празник, само че не можем да се откажем от този миг в нашата история ", сподели той и добави, че може би на България ѝ трябват няколко национални празника. Според Христо Иванов предлагането на ГЕРБ граничи със корист.
В последна сметка депутатите не гласоподаваха по нито един от четирите законопроекта, поради липса на кворум,
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ