Възприемаме мухите като досадни насекоми, които в най-лошия случай ни

Възприемаме мухите като досадни инсекти, които в най-лошия случай ни пречат да почиваме или могат да налазят храната ни. Те са също толкоз досадни като хлебарките, молците, паяците, миризливките, стоножките.

Борбата с мухите е неравна, само че сме привикнали с наличието им и го одобряваме като едно от неудобствата на природата.

Не по този начин стои въпросът обаче с един тип муха, населяваща тропичните области, тъй като тя съставлява такава заплаха за живота на хората, че ги е принудила да изоставят най-плодородните земи, с цел да избягат от нея. Става въпрос за известната на съвсем всеки човек муха цеце, без значение дали е заплашен от директен контакт с рисковото насекомо, или за него то е единствено екзотично име.

В днешния динамичен и изменящ се свят е добре да се познават всички евентуално рискови места и обекти. Един от тях е африканската муха цеце.

Класификация и наименование на мухата цеце

Мухата цеце с латинско название Glossina е прeдставител на типичния жанр инсекти от фамилията на мухите Glossinidae, които са известни с това, че придвижват рисковата сънна болест(трипаносомоза).

Думата цеце значи безусловно лети на езика на племето банту в Южна Африка. Думата се произнася елементарно и от сотовите езици се придвижва във всички други африкански приказва.

Местообитания на мухата цеце

Цеце обитава тропичните и субтропичните региони на Африка. Среща се и в Австралия. Тя се заселва във влажните местности, най-вече влажните тропически гори и плодородната земя наоколо до реките. Фосили на мухи цеце са открити и в щата Колорадо, където са били положени преди към 34 милиона години. Днес в Африка са известни 23 типа муха цеце.

Цеце отсъства от огромна част от Южна и Източна Африка до колониалните времена, само че измирането на добитъка през 1887 година от импортиран вирус от италианска експедиция, и произлизащият от това апетит отстранява популацията.

Там, където са били пасища, израства бодливият шубрак, идеалното изискване за отглеждане мухата и мястото е заселено още веднъж от диви бозайници. Мухата цеце и сънната болест колонизират бързо целия район, а това изключва въвеждането на земеделие и отглеждане на животни още веднъж в плодородната другояче земя. Природозащитниците разказват сънната болест като най-хубавия надзирател на отсъствието на живот в Африка.

Характеристика на мухата цеце

Мухите цеце могат да се преглеждат като самостоятелни човеци под две форми - като ларви и като възрастни. Цеце за първи път се отделят от майките си по време на третия ларвен етап и по това време те имат характерен тип на личинки. Този стадий е напълно къс, продължава единствено няколко часа и съвсем не може да бъде следен, в случай че е отвън лаборатория.

В идващият стадий цеце развиват корав външен слой и стават какавиди. Те са дребни, с твърда обвивка, продълговати на тип и с две лопатки на опашния дишащ край. Какавидите на цеце имат дължина под 1 сантиметър.

В края на интервала от какавиди се появяват възрастните мухи. Те са дълги от половин до един и половина сантиметра и имат разпознаваема форма, която ги отличава от останалите мухи.

По външен тип мухите Цеце имат огромни глави, ясно отделени очи и необикновени антени. Гръдният им панер е огромен, коремът е необятен, а не продължен и е по-къс от крилата. Ясно се разграничават глава, гръден панер и стомах. Гръдният панер на мухата е червеникаво-сиво оцветен с четири тъмнокафяви надлъжни линии. коремът на насекомото е жълт от горната страна и сив изпод.

Освен огромните и отчетливо разграничени очи, цеце има ориентиран напред хобот, който стърчи от предната част на главата. Към гръдния панер са прикрепени 3 чифта крайници, както и две крила и два халтера. Късият и необятен стомах се трансформира фрапантно по време на хранене. Цеце може да погълне кръв, равна на личното тегло.

Най-характерната отлика се следи по повод естеството на сгъваемите крила. Краищата им се покриват един върху различен.

Вътрешната анатомия е типична за насекомите, като се отличава матката на женската, която е задоволително огромна, с цел да задържи ларвата в трети етап в края на бременността.

Мухите цеце са доста сложни физически за ликвидиране. Докато домашната муха елементарно може да бъде убита с мухоловка, за мухата цеце се желаят старания, с цел да бъде смачкана.

Жизнен цикъл на мухата цеце

Жизненият цикъл на мухата цеце е необикновен. Предполага се, че се дължи на благосъстоянието на хранителния им източник.

Женската опложда единствено едно яйце и го задържа в матката си, с цел да може потомството да се развива вътрешно по време на първите три стадия на ларва. През това време тя храни потомството с млечно вещество, отделяно от модифицирана жлеза в матката. В трети етап ларвата напуща матката и стартира своя самостоятелен живот. Скоро тя развива твърда външна черупка, в която прави метаморфозата до стара муха.

Продължителността на тези стадии е друга, от 20 до 30 дни, а ларвата разчита на съхранените запаси от преди процеса.

Значението и благосъстоянието на кръвта се схваща в този миг, тъй като развиващия се организъм разчита единствено на обезпеченото от майката, а това е кръвта, която тя пие.

Технически видяно тези инсекти претърпяват общоприетия развой на развиване. Храненето им е по-необичайно. Те принадлежат към кръвосмучещите инсекти, които пият кръвта на дивите животни и по този начин придвижват рисковия паразит, който предизвиква сънната болест.

Борбата с мухата цеце

Цеце е същинско злополучие за регионите, които населява. Борбата с нея се води от дълго време, само че чак в последните години хората реализират триумфи. Пробивът идва от концепцията да се отгледат милиони мухи в следени условия, където мъжките били облъчвани с радиация, с цел да бъдат стерилизирани. Пуснати на независимост, мъжките и женските се чифтосват, само че не се получава потомство.

Така в Танзания и Занзибар е реализиран триумф в понижаване популацията на мухите цеце. Опитът е пренесен и в Етиопия, само че там отсъства естествена водна бариера, която да пречи на мухите да навлизат от прилежащи страни.

Още някои забавни обстоятелства за мухата цеце

Мухата цеце е толкоз мощна, че може да пробие кожата на антилопата, бивола и слона.

Женските мухи цеце се чифтосват единствено един път в живота.

Цеце е единствената живородна муха.

Основната храна на мухата е кръвта на бозайницте и по този начин придвижва трипаносомоза. Единственият бозайник, на който тя не протяга ръка е зебрата. Според учените повода е необикновеният цвят на артиодактила.

Борбата с мухата цеце е толкоз гневна, че са били избивани всички диви свине, с цел да се пресече опцията на насекомото да смуче кръв и да придвижва заболяването.

Последните 150 години африканският континент е ангажиран с задачата да унищожи цеце.

Мухите сортират жертвите си съгласно топлината, която излъчват. Затова са атакували даже коли.

Заразата със сънна болест цеце предава посредством слюнчените жлези. Трипаносомозата влиза с кръвта на дивите животни, с която се храни мухата, а след това инфектираните слюнчени жлези я предават на идната жертва.

Наличието на огромен брой мухи цеце избави по-голямата част от Африка от несъразмерна паша и ерозия на почвата, породена от добитъка. Това обаче се отразява неподходящо на стопанската система на редица страни в тази част на света.