- възнамерявахме да приобщим Македония - не стана;- искахме да

- възнамерявахме да приобщим Македония - не стана;

- искахме да сме пълновръстен сътрудник в НАТО - не сме;

- искахме да сме равнопоставен член на Европейски Съюз - не сме;

- опитахме да ръководим Организация на обединените нации - провалихме се;

- казахме, че сме незаобиколим фактор на Балканите, поради стратегическото ни местонахождение - заобиколиха ни;

- искахме да сме естествена страна - оказа се, че няма такава държава;

- запитахме се що за народ сме? - дадоха отговор ни: няма подобен народ, след това се поправиха - има подобен народ.

Но още се чудим по този начин ли е? Остана ни едната територия. Но след 2050 година, когато последният българин угаси лампата и затвори вратата, с искания за това райско място на опашка ще се наредят всичките ни съседи. И всичко това се случва с помощта на националната самоомраза и взаимна нетърпимост, владяла всички, управлявали Третата българска страна, чак до ден сегашен - алчни за власт и за пари. И един ден някой ще извади меча на Аспарух, побит в тази свещена земя и ще каже: " Тук няма да бъде България! " За страдание, натам вървим..

Журналистът Любомир Йорданов