Със съвместни туристически пакети България и Хърватия ще привличат азиатски туристи
Възможностите за задълбочаване на икономическото съдействие сред България и Хърватия и капацитета на планове за взаимно произвеждане за трети пазари е обсъждал президентът Румен Радев с представители на хърватския бизнес от разположения на Адриатическо море град Задар, оповестиха от пресцентър ана президентството. Делегацията е водена от регионалния шеф на Задар Божидар Лонгин, а в диалога е взел участие и посланикът на Хърватия в София Ясна Огняновац. Посещението у нас е в продължение на държавната аудиенция на президента Румен Радев в Хърватия през юли тази година.
На срещата на "Дондуков " №2 са участвали представители на предприятия, разрастващи активност в региона на транспортната инфраструктура, винарството, производството на питиета и на зехтин, преработката на риба. Участвал е и ръководителят на търговско-промишлената палата на Задар. Предстоят срещи на хърватската делегация с локалната власт и с представители на бизнеса в Пловдив.
Като области с добър капацитет за задълбочаване на съдействието президентът Радев е откроил вложенията, производството на храни, превоза и туризма. Посещенията на туристи в окръг Задар са 1.8 милиона годишно. Перспективите за съдействие са в създаването на взаимни туристически пакети сред България и Хърватия, които съчетават опциите за планински, морски, културно-исторически туризъм. Според президента Радев ползата на азиатски туристи към Югоизточна Европа ще се ускори, в случай че бъде разкрита въздушна линия Пекин-София-Загреб. По време на визитата си в Хърватия през юли българският президент и неговият хърватски сътрудник Колинда Грабар-Китарович подписаха взаимно обръщение до президента на Китай Си Дзинпин за разкриване на такава авиолиния.
България и Хърватия имат обичайни другарски връзки и голям капацитет за задълбочаване на партньорствата в разнообразни браншове, е декларирала дипломат Ясна Огняновац и е подчертала, че приоритет в нейната работа ще бъде точно икономическото съдействие. На срещата е била разисквана и организацията на иден у нас бизнес конгрес с присъединяване на хърватски и български компании.
Търговско-икономическите връзки сред България и Хърватия не са доста дейни. През последните осем години стокообменът пораства, само че едвам през предходната година прескочи границата от двеста милиона евро.
Тенденцията е за увеличение на вноса (+19.8%), износа (62.8%) и стокообмена (+45.1%) по отношение на 2017-а. През миналата година компаниите от двете страни са си обменили артикули за 281.06 млн. евро, а положителната вест е, че салдото е позитивно за България. Сред стоките в износната ни листа са биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни материали, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, лекарства, минерални или химични торове, сурови или необработени тютюни; боклуци от тютюн, текстилни произведения.
Сред хърватските компании, вложили в България, са: "Кончар ", "Магнум груп ", "Орбико ", "Институт по инфраструктурни планове " (IGN), "Геофото инженеринг ", "Конструктор инженеринг ", "Далековод ", "Подравка ".
В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за коли "Балев Аерон ", компаниите "Рефан ", "Бургас Промет ", "Победа ", "Електромаркет ", "Итал Фууд Индъстри " АД, "Винарска маза Телиш ", "Дерони ", "Българска роза " - Карлово, "Радомир Метал Индъстриз ", "Витанеа ", "Захарни заводи-Варна ", "Арома ", "Био Фреш " и други.
Туристическите връзки и опознаването на двете страни занапред ще се развиват. Тенденцията от 2005 година насам се обръща. Докато при започване на интервала хърватите са били по-любопитни към визити в нашата страна, то от 2016 година нещата се обръщат и българите сякаш преоткриват Хърватия. През предходната година, да вземем за пример, 22 332 хървати са посетили България, а в това време 36 222 българи са пътували до Хърватия.
През първото полугодие на тази година повече нашенци са били в тази балканска страна.
Република Хърватия е ситуирана в Югоизточна Европа. На север граничи със Словения и Унгария, на изток със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, а на югозапад има изход на Адриатическо море. Островите на Хърватия са отличителна линия на цялото далматинско крайбрежие на страната по Адриатическо море. Те са част от така наречен далматински вид бряг и са ситуирани край крайбрежията, като по предписание имат продълговата форма паралелно на крайбрежието. Общият им брой е съвсем 1 200 острова, като единствено 47 от тях са обитаеми.
В Хърватия туризмът е съществена промишленост, като през 2018 година са регистрирани към 18,4 милиона гости, с към 110,275 милиона нощувки.
Хърватия е привлекателна и все по-популярна туристическа дестинация с доминиращ сега летен туризъм. В момента Министерство на туризма работи за удължение на сезона посредством създаване на разнообразни сегменти на туризма, в това число медицински туризъм. Хърватия има преимущества за развиване на медицински туризъм: има безвредни, висококачествени и налични лекувания в стоматологична и козметична хирургия, физическа терапия и здравна рехабилитация.
На срещата на "Дондуков " №2 са участвали представители на предприятия, разрастващи активност в региона на транспортната инфраструктура, винарството, производството на питиета и на зехтин, преработката на риба. Участвал е и ръководителят на търговско-промишлената палата на Задар. Предстоят срещи на хърватската делегация с локалната власт и с представители на бизнеса в Пловдив.
Като области с добър капацитет за задълбочаване на съдействието президентът Радев е откроил вложенията, производството на храни, превоза и туризма. Посещенията на туристи в окръг Задар са 1.8 милиона годишно. Перспективите за съдействие са в създаването на взаимни туристически пакети сред България и Хърватия, които съчетават опциите за планински, морски, културно-исторически туризъм. Според президента Радев ползата на азиатски туристи към Югоизточна Европа ще се ускори, в случай че бъде разкрита въздушна линия Пекин-София-Загреб. По време на визитата си в Хърватия през юли българският президент и неговият хърватски сътрудник Колинда Грабар-Китарович подписаха взаимно обръщение до президента на Китай Си Дзинпин за разкриване на такава авиолиния.
България и Хърватия имат обичайни другарски връзки и голям капацитет за задълбочаване на партньорствата в разнообразни браншове, е декларирала дипломат Ясна Огняновац и е подчертала, че приоритет в нейната работа ще бъде точно икономическото съдействие. На срещата е била разисквана и организацията на иден у нас бизнес конгрес с присъединяване на хърватски и български компании.
Търговско-икономическите връзки сред България и Хърватия не са доста дейни. През последните осем години стокообменът пораства, само че едвам през предходната година прескочи границата от двеста милиона евро.
Тенденцията е за увеличение на вноса (+19.8%), износа (62.8%) и стокообмена (+45.1%) по отношение на 2017-а. През миналата година компаниите от двете страни са си обменили артикули за 281.06 млн. евро, а положителната вест е, че салдото е позитивно за България. Сред стоките в износната ни листа са биодизел и смеси от биодизел, които не съдържат нефтени масла или масла от битуминозни материали, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, лекарства, минерални или химични торове, сурови или необработени тютюни; боклуци от тютюн, текстилни произведения.
Сред хърватските компании, вложили в България, са: "Кончар ", "Магнум груп ", "Орбико ", "Институт по инфраструктурни планове " (IGN), "Геофото инженеринг ", "Конструктор инженеринг ", "Далековод ", "Подравка ".
В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за коли "Балев Аерон ", компаниите "Рефан ", "Бургас Промет ", "Победа ", "Електромаркет ", "Итал Фууд Индъстри " АД, "Винарска маза Телиш ", "Дерони ", "Българска роза " - Карлово, "Радомир Метал Индъстриз ", "Витанеа ", "Захарни заводи-Варна ", "Арома ", "Био Фреш " и други.
Туристическите връзки и опознаването на двете страни занапред ще се развиват. Тенденцията от 2005 година насам се обръща. Докато при започване на интервала хърватите са били по-любопитни към визити в нашата страна, то от 2016 година нещата се обръщат и българите сякаш преоткриват Хърватия. През предходната година, да вземем за пример, 22 332 хървати са посетили България, а в това време 36 222 българи са пътували до Хърватия.
През първото полугодие на тази година повече нашенци са били в тази балканска страна.
Република Хърватия е ситуирана в Югоизточна Европа. На север граничи със Словения и Унгария, на изток със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, а на югозапад има изход на Адриатическо море. Островите на Хърватия са отличителна линия на цялото далматинско крайбрежие на страната по Адриатическо море. Те са част от така наречен далматински вид бряг и са ситуирани край крайбрежията, като по предписание имат продълговата форма паралелно на крайбрежието. Общият им брой е съвсем 1 200 острова, като единствено 47 от тях са обитаеми.
В Хърватия туризмът е съществена промишленост, като през 2018 година са регистрирани към 18,4 милиона гости, с към 110,275 милиона нощувки.
Хърватия е привлекателна и все по-популярна туристическа дестинация с доминиращ сега летен туризъм. В момента Министерство на туризма работи за удължение на сезона посредством създаване на разнообразни сегменти на туризма, в това число медицински туризъм. Хърватия има преимущества за развиване на медицински туризъм: има безвредни, висококачествени и налични лекувания в стоматологична и козметична хирургия, физическа терапия и здравна рехабилитация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ