Кризата се задълбочава! Плащаме на банките да пазят парите н...
Възможно ли е в бъдеще да плащаме на банкови институции за това, че имаме депозити в тях? Не просто е допустимо, а към този момент се случва или ще се случи в идващите няколко месеца и години. Финансовата рецесия около пандемията от COVID-19 направи и ще продължи да прави доста неща вероятни, само че е значимо да подхождаме към тях с нужната убеденост, аналитичност и подготовка, с цел да избегнем в най-голяма степен отрицателните резултати върху персоналните ни финанси, съобщи БГНЕС.
Още тук би трябвало да се успокоим, че даже да има отрицателни лихви върху депозитите на физическите лица или компаниите, това няма да е краят на света. За да не бъдем голословни - тези физически лица и компании от години означават негативна рентабилност върху средствата, които държат в банковите институции. Това е по този начин поради инфлацията. Дори и да имаме рентабилност от 1% от срочните или безсрочни наши депозити в банките, в случай че инфлацията в страната е 2 или повече %, ние на процедура губим цената на парите си. Нещо повече - при нестабилна стопанска система и финансова система, водеща до галопираща инфлация, даже 10% рента върху депозитите може да се окаже на практика негативна.
За да бъдем още по-конкретни - още от 2020 година огромна част от банките в България вкараха негативни лихви върху депозитите на компании. Достатъчно е да погледнем изискванията за запазване на огромни влогове на юридически лица. Банка “ДСК” да вземем за пример таксува с 1% годишно суми над 200 000 лева, което при нулева рентабилност върху депозита на процедура съставлява негативна рента. 1% е и месечната такса “наличност” в банката за депозити над 1 млн лева 1% комисионна годишно се заплаща и за влогове над 400 000 лева в „ Райфайзенбанк “. “Обединена българска банка” събира 0.7% годишно по всички сметки на компаниите с наличност над 3 млн лева, а в „ Уникредит Булбанк “ налогът е 0.7% за суми сред 1 и 3 млн лева, с повишаване до 1% при влогове над 3 млн лева
“Първа капиталова банка” също събира такса, която е 0.7%, само че при влогове над 5 млн лева
Всъщност сходни такси бяха въведени още през 2019 година, само че в началото те се отнасяха за много по-големи суми на влогове на юридически лица. Тенденцията е повече от ясна – в началото компаниите и огромните влогове, а след това и по дребните такива ще
бъдат де факто с негативна рента, без значение дали това ще бъде оповестено непосредствено или ще бъде разследване от обикновено пресмятане на наложените такси и нулевите лихви по депозитите.
И това няма да бъде края на света! Политиката на нулеви и даже негативни лихви не е волност на родните банкери, а дългогодишна политика на централните банки и държавните управления за стимулиране на стопанската система и потреблението. Най-просто обяснено - в случай че преди години Европейската централна банка или Федералният запас на Съединени американски щати са
плащали няколко % рента на комерсиалните банки за това, че те държат запасите си в тях, сега централните банки на процедура не заплащат нищо и даже таксуват за тази услуга. Целта е банките да бъдат подтиквани да отпускат заеми и да зареждат стопанската система с ликвидност, вместо да държат средствата си на депозит. Разбира се, няма по какъв начин да чакаме, че търговски сдружения, които заплащат такса за сходна услуга, няма от своя страна да стартират да таксуват за същото своите клиенти.
Този развой с огромен интензитет следим в редица европейски страни от години. Над 50% от депозитите на физически лица и компании в Дания са с негативна рента, отчитаме такива трендове в страни като Ирландия и Швейцария, както и доста други. Негативните лихви върху депозитите не подминават даже новаторския финтех бранш, като немската финансова група N26 още предходната година разгласи, че ще таксува депозитите на своите клиенти с 0.5% за депозити над 50 000 евро. Едва ли можем да чакаме, че тъкмо България ще бъде подмината от този общоевропейски развой.
На фона на тези данни се оказва притеснително и неналичието на извънбанкови други възможности на депозитите в България. Страната ни на процедура не разполага с финансов пазар, както и опция за депозантите да се трансфорат в вложители. Българската фондова борса не е ликвидна, а и попадането на акции на компании там е мъчно начинание. Какво остава за хората с депозити? Да влагат средствата си в обичайно нестабилния заможен пазар, редуващ несъразмерни скокове и спадове? Мнозина се опариха от тази концепция по време на финансовата рецесия през 2008 година, така че надали можем да бъдем сигурни в подобен метод.
И въпреки всичко, за какво на всички мрачни краски, изброени до момента, това не е краят на света?Банковото дело не е неподвижен развой. Много от нещата, които възприемаме като аксиоми към днешна дата, в действителност за артикули на едвам няколко десетки години и е изцяло обикновено да не са безконечни. Мнозинството от нас, потребителите, не може да си показа какво биха представлявали банковите услуги без дигитализацията, да вземем за пример.
Това в цялостна степен важи и за депозитите и доходността по тях. Ако механичното предпазване на средства не ни носи позитиви и това ни тормози, ще би трябвало да се обърнем към различен артикул за задачата. Ако нямаме финансов пазар и другите благоприятни условия съставляват прекомерно висок риск, то ще се откри някой, който да предложи рентабилност, при надалеч по-малък и допустим риск. Така работи пазарът и нишата надали ще бъде незаета дълго време. Най-важно в този миг е да не прибързваме в решенията си и да подхождаме оптимално аналитично към ръководството на спестяванията ни, което ще ни донесе сигурен триумф в рецесията.
Още тук би трябвало да се успокоим, че даже да има отрицателни лихви върху депозитите на физическите лица или компаниите, това няма да е краят на света. За да не бъдем голословни - тези физически лица и компании от години означават негативна рентабилност върху средствата, които държат в банковите институции. Това е по този начин поради инфлацията. Дори и да имаме рентабилност от 1% от срочните или безсрочни наши депозити в банките, в случай че инфлацията в страната е 2 или повече %, ние на процедура губим цената на парите си. Нещо повече - при нестабилна стопанска система и финансова система, водеща до галопираща инфлация, даже 10% рента върху депозитите може да се окаже на практика негативна.
За да бъдем още по-конкретни - още от 2020 година огромна част от банките в България вкараха негативни лихви върху депозитите на компании. Достатъчно е да погледнем изискванията за запазване на огромни влогове на юридически лица. Банка “ДСК” да вземем за пример таксува с 1% годишно суми над 200 000 лева, което при нулева рентабилност върху депозита на процедура съставлява негативна рента. 1% е и месечната такса “наличност” в банката за депозити над 1 млн лева 1% комисионна годишно се заплаща и за влогове над 400 000 лева в „ Райфайзенбанк “. “Обединена българска банка” събира 0.7% годишно по всички сметки на компаниите с наличност над 3 млн лева, а в „ Уникредит Булбанк “ налогът е 0.7% за суми сред 1 и 3 млн лева, с повишаване до 1% при влогове над 3 млн лева
“Първа капиталова банка” също събира такса, която е 0.7%, само че при влогове над 5 млн лева
Всъщност сходни такси бяха въведени още през 2019 година, само че в началото те се отнасяха за много по-големи суми на влогове на юридически лица. Тенденцията е повече от ясна – в началото компаниите и огромните влогове, а след това и по дребните такива ще
бъдат де факто с негативна рента, без значение дали това ще бъде оповестено непосредствено или ще бъде разследване от обикновено пресмятане на наложените такси и нулевите лихви по депозитите.
И това няма да бъде края на света! Политиката на нулеви и даже негативни лихви не е волност на родните банкери, а дългогодишна политика на централните банки и държавните управления за стимулиране на стопанската система и потреблението. Най-просто обяснено - в случай че преди години Европейската централна банка или Федералният запас на Съединени американски щати са
плащали няколко % рента на комерсиалните банки за това, че те държат запасите си в тях, сега централните банки на процедура не заплащат нищо и даже таксуват за тази услуга. Целта е банките да бъдат подтиквани да отпускат заеми и да зареждат стопанската система с ликвидност, вместо да държат средствата си на депозит. Разбира се, няма по какъв начин да чакаме, че търговски сдружения, които заплащат такса за сходна услуга, няма от своя страна да стартират да таксуват за същото своите клиенти.
Този развой с огромен интензитет следим в редица европейски страни от години. Над 50% от депозитите на физически лица и компании в Дания са с негативна рента, отчитаме такива трендове в страни като Ирландия и Швейцария, както и доста други. Негативните лихви върху депозитите не подминават даже новаторския финтех бранш, като немската финансова група N26 още предходната година разгласи, че ще таксува депозитите на своите клиенти с 0.5% за депозити над 50 000 евро. Едва ли можем да чакаме, че тъкмо България ще бъде подмината от този общоевропейски развой.
На фона на тези данни се оказва притеснително и неналичието на извънбанкови други възможности на депозитите в България. Страната ни на процедура не разполага с финансов пазар, както и опция за депозантите да се трансфорат в вложители. Българската фондова борса не е ликвидна, а и попадането на акции на компании там е мъчно начинание. Какво остава за хората с депозити? Да влагат средствата си в обичайно нестабилния заможен пазар, редуващ несъразмерни скокове и спадове? Мнозина се опариха от тази концепция по време на финансовата рецесия през 2008 година, така че надали можем да бъдем сигурни в подобен метод.
И въпреки всичко, за какво на всички мрачни краски, изброени до момента, това не е краят на света?Банковото дело не е неподвижен развой. Много от нещата, които възприемаме като аксиоми към днешна дата, в действителност за артикули на едвам няколко десетки години и е изцяло обикновено да не са безконечни. Мнозинството от нас, потребителите, не може да си показа какво биха представлявали банковите услуги без дигитализацията, да вземем за пример.
Това в цялостна степен важи и за депозитите и доходността по тях. Ако механичното предпазване на средства не ни носи позитиви и това ни тормози, ще би трябвало да се обърнем към различен артикул за задачата. Ако нямаме финансов пазар и другите благоприятни условия съставляват прекомерно висок риск, то ще се откри някой, който да предложи рентабилност, при надалеч по-малък и допустим риск. Така работи пазарът и нишата надали ще бъде незаета дълго време. Най-важно в този миг е да не прибързваме в решенията си и да подхождаме оптимално аналитично към ръководството на спестяванията ни, което ще ни донесе сигурен триумф в рецесията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ