Брюкселският заложник
Въздържаният Манфред Вебер (вляво) е цялостна диаметралност на екстровертния си съперник, някогашния финландски министър председател Александър Стуб.
© Reuters Още по тематиката
Странната среща на Борисов с посланиците
Премиерът е изразил пред дипломатическите представители мощно отвращение от реакцията на медиите и политиците в техните страни за убийството на Виктория Маринова
13 окт 2018
Кандидатът на Изтока
Германецът Манфред Вебер желае да наследи Жан-Клод Юнкер на поста ръководител на Европейска комисия
6 сеп 2018 Когато през 2014 година стана ясно, че някогашният люксембургски министър председател Жан-Клод Юнкер към този момент е напът да оглави Европейската комисия, известният английски историк Тимоти Гартън Аш го дефинира като един от допустимо най-грешните избори. " Въпреки че той има обилни политически умения и е занаятчия на комплицирани покупко-продажби, той персонифицира всичко, поради което недоволните гласоподаватели от ляво и дясно нямат доверие на отдалечените европейски елити. Той е, по този начин да се каже, Луи XVI на Европейски Съюз ", писа тогава Аш. Британският историк може би преувеличаваше – измежду наличните тогава политици Юнкер, надалеч не беше най-лошият избор. Сега обаче би било забавно да се види какво Аш би написал за политика, който все още има най-големи шансове да наследи Юнкер – Манфред Вебер.
Вебер, който единствено по себе си е приветлив и прелестен немски политик (от баварския Християнсоциален съюз, сътрудник на християндемократите на канцлера Ангела Меркел), до неотдавна не беше известен даже в личната си страна. На процедура цялата му политическа кариера протича в Европейския парламент, като доближава до водач на парламентарната секта на Европейската национална партия (ЕНП), само че това, с което е по-известен, е, че до момента не се e конфронтирал с никого. Именно той е претендентът на ЕНП да оглави Европейската комисия, откакто тази седмица беше утвърден на провелия се в Хелзинки партиен конгрес.
Партията към този момент води в предизборните прогнози за спечелването на изборите през май 2019 година и в случай че няма изненади - да вземем за пример Вебер да отстъпи поста си на немския канцлер Ангела Меркел, която към този момент напуща локалната политика, или да се стигне до блокаж сред огромните партии да бъде определен претендент на дребна групировка, той с огромна възможност ще е бъдещият ръководител на Европейска комисия. А историците занапред ще би трябвало да търсят метафори за него, защото автобиографията му дава нищожни насоки, изключително към духовитост.
Идеята на цялата процедура е по сходство на националните системи, където ръководителят на спечелилата най-вече гласове партия оглавява държавното управление, водещият претендент да застане отпред на Европейската комисия. През декември сходна селекция ще направи и Партията на европейските социалисти (макар че там има единствено един кандидат), а зелените - в края на ноември. На доктрина системата може да проработи, защото да вземем за пример ЕНП избира своя претендент с безусловно болшинство от гласовете на делегатите от националните партии. Той може да бъде определен и макар съпротивата на една-две партии и може да предложи стратегия, която не е блокирана от всевъзможни искания. На процедура обаче изборът става с консенсус, което дава преднина не на водачи с упоритости, а на вътрешни на брюкселските институции играчи. И изборът на ЕНП въплъщава това.
Г-н бюрократ против господин TED
Въпреки изказванието си, че ще промени стила на Брюксел и ще бъде по-близо до хората, Вебер към този момент не е посочил по какъв начин ще стане това. При обиколките си из страните членки (включително и България) той приказва главно с локалните политици. А при представянето на кандидатурата си в Брюксел реши да дава отговор единствено на въпросите на немските публицисти.
Вебер е цялостна диаметралност на екстровертния си съперник, някогашният финландски министър председател Александър Стуб. С любовта си към камерите, късите ударни изречения и със способността си да превзема публиката с лекциите си за бъдещото постиндустриално общество (Стуб има няколко участия в TED) той наподобява повече на американски, а не типичния европейски политик.
Стуб е космополит, който прехвърча сред Хелзинки, Лондон (женен е за британка), Люксембург и Брюксел. Вебер към момента живее в село Вилденберг, на 90 километра от Мюнхен. Докато Вебер внимава да не обиди унгарския министър председател Виктор Орбан, неприятното момче на ЕНП, то Стуб непосредствено заплашва с изключване неговата партия ФИДЕС. Колкото немският политик внимава да не акцентира консервативното си кредо, толкоз финландският му съперник не се тормози намерено да съобщи демократичните си полезности. Ако Вебер и Стуб застанат до който и да е европейски министър председател, погледът естествено се стопира на финландеца. Заради което той и не е изключително харесван в европейските елити, което евентуално му пречи повече от неналичието на опит в партийната администрация на ЕНП.
Началната поръчка
Абстрахирайки се от съответните персони – от време на време не доста известни бюрократи са правили революции в Европейски Съюз (легендарният ръководител на Европейска комисия Жак Делор в действителност е бил компромисна фигура, с цел да се задоволят претенциите на Маргарет Тачър), самата система на избор на водещите лица в брюкселските институции неизбежно ги спъва. На процедура ръководителите на Европейската комисия най-често са заложници на обещанията, които са поели. Сега особена смяна няма, разликата е, че този развой към този момент е по-видим.
Например Манфред Вебер стартира страхливо да подлага на критика унгарския министър председател Орбан едвам когато реши да издигне кандидатурата си за ръководител на Европейска комисия. Преди няколко месеца представителят на ЕНП Педро Лопез де Пабло сподели, че в случай че Орбан не беше част от паневропейската партийна групировка, Централноевропейският университет (CEU) в Будапеща от дълго време да беше закрит. Основан благодарение на милиардера с маджарски генезис Джордж Сорос, CEU стана жертва на войната на Орбан с космополитния капитал и казус на закриване на просветителна институция с чисто политически претекстове. И макар че Орбан продължава да е член на ЕНП, университетът стартира преместването си във Виена.
Вебер също в никакъв случай не е подлагал на критика Бойко Борисов, без значение от обстоятелството, че Европейска комисия продължава наблюдението си над България поради неуспеха в битката с корупцията и промяната на правосъдната система. Преди месец след убийството на журналистката Виктория Маринова той прикани за бързо следствие. Това беше възприето от Борисов като рецензия и Вебер се видя заставен да даде извинително изявление в " 24 часа ".
Това, несъмнено, са най-видимите взаимни отстъпки, които е правил като ръководител на групата на ЕНП. Те обаче не вдъхват изключително доверие в способността му да взема сложни решения. Юнкер, който може да се майтапи с унгарския министър председател, наричайки го " диктаторе ", или да затваря изтощено очи, когато българският министър председател приказва, наподобява съвсем като стоманения люксембургец спрямо Вебер.
А на процедура, даже и да харесвате Вебер или претендента на левицата Франс Тимерманс и да гласувате за тях, отново получавате Бойко Борисов и Корнелия Нинова.
Този прославен либерален недостиг
Един от парадоксите в Европейски Съюз e, че колкото повече власт получава Европейският парламент, толкоз по-малко хора вземат участие на изборите за евродепутати. От рекордните 63% на първите директни избори през 1979 година на последния избор през 2014 година до урните са отишли едвам 42.5% от имащите право на глас европейци. Активността пада навсякъде и на националните избори – политиката от дълго време не е съвременна, само че спадът е по-рязък на европейските.
Причините са доста. Както споделя някогашният ръководител на EK Жак Делор, " мъчно е да се влюбиш в единния пазар ". Затова и актуалният състав на Европейска комисия се впуска в популистки начинания като анулацията на лятното часово време. По-важното е, че гласуването за европарламент не води до установяване на състава й - даже и в този момент водещият претендент е избран след партийни сделки. Това няма нищо общо с изборите на национално равнище.
" Имаше няколко опита като Европейската федералистка партия и други, които организираха акции върху единни платформи, само че те като цяло се провалиха. Една от аргументите е, че проевропейските гласове нормално са заети от одобрени национални партии, т.е. либерали, социалдемократи, зелени и така нататък За тези партии Европа е значима, само че е един от многото други въпроси ", сподели за " Капитал " Майкъл Котакис, от паневропейското младежко придвижване GEN25.
Досега транснационалните партии слагат отпред въпроса за Европа, като други въпроси за тях са по-малко значими. Но даже и за буйните еврофедералисти гласуването е уравнение с повече незнайни.
Сега да вземем за пример друга транснационална партия се пробва да откри място под слънцето. Volt, която е учредена от някогашни студенти, приключили образованието си във Англия, желае да се яви на идните избори с единна платформа от Румъния до Швеция (партията няма представители в България). Въпреки че членовете й са въодушевени и симпатични младежи, шансът им е дребен – едно от предизборните им обещания е да понижат разноските за преводачи в Европейски Съюз и да задължат евродепутатите да приказват най-малко малко британски. Въпреки че звучи рационално, няма страна членка, която да се откаже от статуса на езика си като формален на Европейски Съюз.
DEM25 на някогашния министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис пък желае да се яви с обща платформа, чиято съществена цел е демократизиране на еврозоната. В концепциите на Варуфакис евентуално има смисъл, само че ще бъде забавно да се види по какъв начин ще ги продаде на немския или холандския поданик.
Засега тези опити наподобяват наивни. Европейски Съюз си остава към момента главно междуправителствена организация. И до момента в който не се появи същински " европейски гласоподавател ", изборът на началник на Европейска комисия ще продължи да е нещо като политическа евровизия – не печели най-хубавият, а този, който нервира минимум политическите елити.
© Reuters Още по тематиката
Странната среща на Борисов с посланиците
Премиерът е изразил пред дипломатическите представители мощно отвращение от реакцията на медиите и политиците в техните страни за убийството на Виктория Маринова
13 окт 2018
Кандидатът на Изтока
Германецът Манфред Вебер желае да наследи Жан-Клод Юнкер на поста ръководител на Европейска комисия
6 сеп 2018 Когато през 2014 година стана ясно, че някогашният люксембургски министър председател Жан-Клод Юнкер към този момент е напът да оглави Европейската комисия, известният английски историк Тимоти Гартън Аш го дефинира като един от допустимо най-грешните избори. " Въпреки че той има обилни политически умения и е занаятчия на комплицирани покупко-продажби, той персонифицира всичко, поради което недоволните гласоподаватели от ляво и дясно нямат доверие на отдалечените европейски елити. Той е, по този начин да се каже, Луи XVI на Европейски Съюз ", писа тогава Аш. Британският историк може би преувеличаваше – измежду наличните тогава политици Юнкер, надалеч не беше най-лошият избор. Сега обаче би било забавно да се види какво Аш би написал за политика, който все още има най-големи шансове да наследи Юнкер – Манфред Вебер.
Вебер, който единствено по себе си е приветлив и прелестен немски политик (от баварския Християнсоциален съюз, сътрудник на християндемократите на канцлера Ангела Меркел), до неотдавна не беше известен даже в личната си страна. На процедура цялата му политическа кариера протича в Европейския парламент, като доближава до водач на парламентарната секта на Европейската национална партия (ЕНП), само че това, с което е по-известен, е, че до момента не се e конфронтирал с никого. Именно той е претендентът на ЕНП да оглави Европейската комисия, откакто тази седмица беше утвърден на провелия се в Хелзинки партиен конгрес.
Партията към този момент води в предизборните прогнози за спечелването на изборите през май 2019 година и в случай че няма изненади - да вземем за пример Вебер да отстъпи поста си на немския канцлер Ангела Меркел, която към този момент напуща локалната политика, или да се стигне до блокаж сред огромните партии да бъде определен претендент на дребна групировка, той с огромна възможност ще е бъдещият ръководител на Европейска комисия. А историците занапред ще би трябвало да търсят метафори за него, защото автобиографията му дава нищожни насоки, изключително към духовитост.
Идеята на цялата процедура е по сходство на националните системи, където ръководителят на спечелилата най-вече гласове партия оглавява държавното управление, водещият претендент да застане отпред на Европейската комисия. През декември сходна селекция ще направи и Партията на европейските социалисти (макар че там има единствено един кандидат), а зелените - в края на ноември. На доктрина системата може да проработи, защото да вземем за пример ЕНП избира своя претендент с безусловно болшинство от гласовете на делегатите от националните партии. Той може да бъде определен и макар съпротивата на една-две партии и може да предложи стратегия, която не е блокирана от всевъзможни искания. На процедура обаче изборът става с консенсус, което дава преднина не на водачи с упоритости, а на вътрешни на брюкселските институции играчи. И изборът на ЕНП въплъщава това.
Г-н бюрократ против господин TED
Въпреки изказванието си, че ще промени стила на Брюксел и ще бъде по-близо до хората, Вебер към този момент не е посочил по какъв начин ще стане това. При обиколките си из страните членки (включително и България) той приказва главно с локалните политици. А при представянето на кандидатурата си в Брюксел реши да дава отговор единствено на въпросите на немските публицисти.
Вебер е цялостна диаметралност на екстровертния си съперник, някогашният финландски министър председател Александър Стуб. С любовта си към камерите, късите ударни изречения и със способността си да превзема публиката с лекциите си за бъдещото постиндустриално общество (Стуб има няколко участия в TED) той наподобява повече на американски, а не типичния европейски политик.
Стуб е космополит, който прехвърча сред Хелзинки, Лондон (женен е за британка), Люксембург и Брюксел. Вебер към момента живее в село Вилденберг, на 90 километра от Мюнхен. Докато Вебер внимава да не обиди унгарския министър председател Виктор Орбан, неприятното момче на ЕНП, то Стуб непосредствено заплашва с изключване неговата партия ФИДЕС. Колкото немският политик внимава да не акцентира консервативното си кредо, толкоз финландският му съперник не се тормози намерено да съобщи демократичните си полезности. Ако Вебер и Стуб застанат до който и да е европейски министър председател, погледът естествено се стопира на финландеца. Заради което той и не е изключително харесван в европейските елити, което евентуално му пречи повече от неналичието на опит в партийната администрация на ЕНП.
Началната поръчка
Абстрахирайки се от съответните персони – от време на време не доста известни бюрократи са правили революции в Европейски Съюз (легендарният ръководител на Европейска комисия Жак Делор в действителност е бил компромисна фигура, с цел да се задоволят претенциите на Маргарет Тачър), самата система на избор на водещите лица в брюкселските институции неизбежно ги спъва. На процедура ръководителите на Европейската комисия най-често са заложници на обещанията, които са поели. Сега особена смяна няма, разликата е, че този развой към този момент е по-видим.
Например Манфред Вебер стартира страхливо да подлага на критика унгарския министър председател Орбан едвам когато реши да издигне кандидатурата си за ръководител на Европейска комисия. Преди няколко месеца представителят на ЕНП Педро Лопез де Пабло сподели, че в случай че Орбан не беше част от паневропейската партийна групировка, Централноевропейският университет (CEU) в Будапеща от дълго време да беше закрит. Основан благодарение на милиардера с маджарски генезис Джордж Сорос, CEU стана жертва на войната на Орбан с космополитния капитал и казус на закриване на просветителна институция с чисто политически претекстове. И макар че Орбан продължава да е член на ЕНП, университетът стартира преместването си във Виена.
Вебер също в никакъв случай не е подлагал на критика Бойко Борисов, без значение от обстоятелството, че Европейска комисия продължава наблюдението си над България поради неуспеха в битката с корупцията и промяната на правосъдната система. Преди месец след убийството на журналистката Виктория Маринова той прикани за бързо следствие. Това беше възприето от Борисов като рецензия и Вебер се видя заставен да даде извинително изявление в " 24 часа ".
Това, несъмнено, са най-видимите взаимни отстъпки, които е правил като ръководител на групата на ЕНП. Те обаче не вдъхват изключително доверие в способността му да взема сложни решения. Юнкер, който може да се майтапи с унгарския министър председател, наричайки го " диктаторе ", или да затваря изтощено очи, когато българският министър председател приказва, наподобява съвсем като стоманения люксембургец спрямо Вебер.
А на процедура, даже и да харесвате Вебер или претендента на левицата Франс Тимерманс и да гласувате за тях, отново получавате Бойко Борисов и Корнелия Нинова.
Този прославен либерален недостиг
Един от парадоксите в Европейски Съюз e, че колкото повече власт получава Европейският парламент, толкоз по-малко хора вземат участие на изборите за евродепутати. От рекордните 63% на първите директни избори през 1979 година на последния избор през 2014 година до урните са отишли едвам 42.5% от имащите право на глас европейци. Активността пада навсякъде и на националните избори – политиката от дълго време не е съвременна, само че спадът е по-рязък на европейските.
Причините са доста. Както споделя някогашният ръководител на EK Жак Делор, " мъчно е да се влюбиш в единния пазар ". Затова и актуалният състав на Европейска комисия се впуска в популистки начинания като анулацията на лятното часово време. По-важното е, че гласуването за европарламент не води до установяване на състава й - даже и в този момент водещият претендент е избран след партийни сделки. Това няма нищо общо с изборите на национално равнище.
" Имаше няколко опита като Европейската федералистка партия и други, които организираха акции върху единни платформи, само че те като цяло се провалиха. Една от аргументите е, че проевропейските гласове нормално са заети от одобрени национални партии, т.е. либерали, социалдемократи, зелени и така нататък За тези партии Европа е значима, само че е един от многото други въпроси ", сподели за " Капитал " Майкъл Котакис, от паневропейското младежко придвижване GEN25.
Досега транснационалните партии слагат отпред въпроса за Европа, като други въпроси за тях са по-малко значими. Но даже и за буйните еврофедералисти гласуването е уравнение с повече незнайни.
Сега да вземем за пример друга транснационална партия се пробва да откри място под слънцето. Volt, която е учредена от някогашни студенти, приключили образованието си във Англия, желае да се яви на идните избори с единна платформа от Румъния до Швеция (партията няма представители в България). Въпреки че членовете й са въодушевени и симпатични младежи, шансът им е дребен – едно от предизборните им обещания е да понижат разноските за преводачи в Европейски Съюз и да задължат евродепутатите да приказват най-малко малко британски. Въпреки че звучи рационално, няма страна членка, която да се откаже от статуса на езика си като формален на Европейски Съюз.
DEM25 на някогашния министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис пък желае да се яви с обща платформа, чиято съществена цел е демократизиране на еврозоната. В концепциите на Варуфакис евентуално има смисъл, само че ще бъде забавно да се види по какъв начин ще ги продаде на немския или холандския поданик.
Засега тези опити наподобяват наивни. Европейски Съюз си остава към момента главно междуправителствена организация. И до момента в който не се появи същински " европейски гласоподавател ", изборът на началник на Европейска комисия ще продължи да е нещо като политическа евровизия – не печели най-хубавият, а този, който нервира минимум политическите елити.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ