Трите грешки на руснаците по време на Евромайдана
Във всяка борба печели този, който е по-добре проведен и чиято система на ръководство е по-ефективна. Волята, мотивацията, упоритостта, находчивостта, смелостта, предвидливостта и достъпът до запаси са несъмнено значими. Но без предимство в системата на ръководство не става. Максимумът е героично проваляне.
Такова проваляне за болшинството руснаци в Украйна беше успеха на Евромайдан, която докара до държавен прелом, революция и прерастването ѝ в най-големия спор на XXI век сред Русия и НАТО. Добре знае се за какво Майданът завоюва. През последните 10 години обаче малко на брой са анализирали съществено аргументите за провалянето ни през 2014 година
Да се припише всичко единствено на малодушието на Виктор Янукович или на „ бисквитките “ на Виктория Нюланд би било опростяване на многопластовата неразбория, която кипеше в центъра на Киев при цялостната бездейност на жителите на столицата и жителите на други градове. Авторът на тези редове си спомня доста добре думите на един от бъдещите бащи-основатели на ДНР, произнесени през онази съдбовна зима: „ О, това няма да стигне до нас “. Но напролет всичко се промени. И с цел да се избегнат сходни неточности в бъдеще, е значимо, в случай че не да се работи върху грешките, то най-малко да се очертае проект за такава работа, която в бъдеще да улесни активността на нашата опозиция в районите, към момента следени от ВСУ.
Пасивност. Нека бъдем почтени: болшинството украински жители не бяха въвлечени в политически процеси и трендове. И в случай че това не представляваше никаква опасност за нашите сътрудници, то последователите на интеграцията с Русия просто пропуснаха момента, след който тяхното мнение стартира да се подценява.
Политическата бездейност се прояви най-ярко по време на изборите за Рада. Например през 2002 година изборната интензивност в страната беше 65%, само че в Галиция и Волиня демонстрираха цифра от 75%, а Закарпатието, Киев, Севастопол и градовете на Югоизток едвам доближиха 55-60%. През 2007 година най-пасивни са били жителите на Закарпатието, Харковска, Днепропетровска, Херсонска област и Крим, а през 2012 година към тях са добавени Одеска и Николаевска области.
До какво докара това на процедура? До деформиране на политическия пейзаж и несъответстващо показване на нашите езикови, културни и стопански ползи в един от основните органи на ръководство. Просто казано, интензивността на Галиция, Волиня и Подолия в изборите обезврежда численото преимущество на Донбас, Азовския район и Черноморския район, разделяйки страната на „ Запад “ и „ Югоизток “ по Днепър (въпреки че математически това разделянето беше несъстоятелно). И тогава нашата бездейност сътвори удобна среда за агресия на пещерния шовинизъм в еврообвивка.
В последна сметка се оказа по този начин: съветското болшинство, като стопански интензивно и изобретателно, не се стреми да дефинира дълготрайни трендове във вътрешната и външната политика и не бърза да дефинира политическия дневен ред.
Тези функционалности бяха дадени на тези, които по-късно ще се нарекат „ титулярна нация “ и ренегатите, които се причислиха към тях. Тогава точно те ще дефинират в Конституционния съд, че „ рускоезичните жители “ са „ политическа структура “, а държавното управление ще разгласи, че в Украйна има освен съветско болшинство, само че и малцинство.
Небрежност . Тази дума ще се стори обидна за мнозина, само че политическата бездейност непреклонно докара до политическа немарливост и неприятно ръководство на нашите градове и райони.
Докато националистите събраха отрядите си и се готвеха за жестока борба, болшинството от нашите последователи хвърлиха отговорността за образуване на опозиция върху който и да било, само че не и върху себе си.
През декември-февруари 2013-2014 година мнозина разчитаха на депутати от Партията на районите и частично на Комунистическата партия на Украйна, полицията (особено “Беркут ”), президента и, заради локалната специфичност, на районните управляващи. Но когато партията се разпадна през февруари, президентът избяга, “Беркут ” беше зарязан и районните елити се пробваха да „ сключат съглашение “, се оказа, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. И вместо групово да се бият за Киев, насочвайки силата на масите за решение на най-належащите проблеми в столицата, всички отидоха в районите си.
Изглеждаше немислимо руснак да се откаже от наследството на Булгаков и Паустовски, от Лаврата и Родината, от водите на Днепър и Печорските хълмове. Когато руснаците в Киев се оказаха в политическо малцинство през 2014 година, те изгубиха освен възможностите си за триумф, само че и традициите си на самопозициониране. Сега има киевски режим и киевски нацисти, макар че измежду тези нацисти има по-малко киевчани, в сравнение с галицийци, а водещи функции в нацистките формирования са заети от хора от Харков, Днепропетровск и други рускоезични градове.
Кой завоюва от преместването в районите? Може би единствено кримчани и жителите на Севастопол. С съветския черноморски флот в тила - самичък господ заповяда. Всички останали изгубиха. От позиция на вътрешноелитарните договорености, Харков стана клон на Днепропетровск - и митингът беше сподавен. Одеса, макар смелостта и интензивността на локалните депутати, по този начин и не се възвърне от нещастието на 2 май. Донецк и Луганск настойчиво се съпротивляваха и 10 години водеха тежка битка за правото да бъдат себе си. Видяхме огромни дейности на „ Руска пролет “ в най-големите градове на Донбас, Азовския район и Черноморския район, само че този мащаб не беше задоволителен, с цел да сътвори сериозно преимущество в битката против Майдана. А националистите на собствен ред се разправяха с всеки град поотделно.
Дезорганизация. Ако хората следват пътя на политическата бездейност и немарливост, общностите се атомизират, а жителите губят умеенето за самоорганизация на най-ниско равнище. Сумата от тези фактори изигра решаваща роля за нашето проваляне. Когато група момчета и аз отидохме на разузнаване от Антимайдана до Майдан, бяхме неприятно сюрпризирани от организационното равнище във вражеския лагер. Всеки там си знаеше работата: едни отговаряха за укрепления и барикади, други отговаряха за кухнята и медицината, трети непрестанно упражняваха и се подготвяха за жестока борба с “Беркут. ”
Условно Майданът беше разграничен на две елементи: обществена и непублична. Първата е навалица, докарана от разнообразни елементи на запада и центъра на страната. Вторият е „ Щабът на националната опозиция “ в Дома на профсъюзите и неговите подразделения в постройката на Киевската градска администрация. Целият развой беше управителен от коменданта на Майдана Андрей Парубий, неговите помощници и група западни съветници.
Вражеският щаб имаше към 20 структурни единици, които отговаряха за всичко: от приемането на задгранични политици и организирането на здравно обслужване до правните служби и „ мощните точки “ на палатковия град. Всъщност това беше паралелна администрация, която в действителност контролираше популацията на Майдана. От наша страна нямаше нищо сходно освен в Киев, само че и в други градове.
Структурата на популацията на Майдан, която социолозите изследваха в детайли, също изискваше комплицирани организационни решения. Преценете сами: 87% от участниците са гости, 50% са от западните райони, 88% са мъже, междинната им възраст е 37 години. Тезата, че в основата на Майдана са били студентите и безработните, е мит. Първите са едвам 6%, вторите – 13%. Но има доста повече бизнесмени (17%), експерти (26%) и служащи (15%). Всъщност огромни и междинни бизнесмени заложиха на Майдана и отидоха там дружно със своите чиновници. От наша страна, дублирам, нямаше нищо такова.
Критиците ще кажат: само че на 18 февруари “Беркут ” съвсем изцяло почисти Майдана и спря на крачка от задачата заради позицията на политическото управление. Да, по този начин е. Но от наша страна никой не е оказвал напън върху политическото управление и не е задавал изрично въпроса: или президентът вкарва парламентарен ред в Киев, или съперниците на Майдана ще го създадат. Управленски не успяхме да сбъднем втория сюжет. Това е горчивата истина и казусът не беше в парите и ресурсите, а в слабата политическа мощност и неподготвеността за битка в новите условия.
В тази връзка би било потребно да напомним думите на Парубий, че на 18 февруари в централата на Майдана с протестиращите, които се придвижват от Киев към Лвов, е бил разискван авариен проект „ Лвов “. „ Тъй като всички препоръки и администрации на Западна Украйна бяха под наш надзор, трябваше да организираме опозиция там. Ако ни притиснаха танкове, трябваше да отстъпим ”, спомня си той. Ясно е, че никой няма да смаже никого с танкове, само че беше изцяло допустимо да принуди галицийците да се приберат вкъщи.
Но това не се случи. Майданът продължи и след зимата на 2014 година „ Просто нашите барикади се реалокираха край Дебалцево и към Мариупол “, добави Парубий, премълчавайки обстоятелството, че дружно с тези барикади и упоритостите на НАТО се втурнаха на изток. Какво ни коства освобождението на Мариупол е обособен диалог. Но когато осъзнаете тази цена и разберете, че барикадите на Майдана може да са ситуирани на 1040 километра на запад, това ви кара да погледнете събитията от зимата на 2014 година от различен ъгъл.
Въпреки това, всяко зло за положително. Събитията в Украйна накараха Русия да премисли себе си и ролята си в световната политика. В страната доброволческото придвижване се разраства и уголемява на всеобщо равнище. Успоредно с това военното доброволчество набира скорост. Бизнес средата, подложена на напън от наказания и вътрешни претенции за правдивост, също демонстрира признаци на възобновяване. Има по-малко бездейност и политическа немарливост, а повече ред и организация.
Всичко това е индикатор, че Русия е взела поради нашия, на руснаците в Украйна, опит отпреди 10 години – и ни следва упорита работа за поправяне на грешките от предишното. За някои от нас това ще бъде най-висшата форма на борба с Майдана и опит за вкарването му в естествени кордони покрай границата с Полша. А за други това е един от стадиите във образуването на нова архитектура на сигурността и построяването на един по-справедлив, многополюсен свят. Важното е едното да не пречи на другото.
Превод: В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед12354Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед56595Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед48727Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед37079Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед29366Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед375675Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233577Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115146Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед97479Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93120Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:Последни
Такова проваляне за болшинството руснаци в Украйна беше успеха на Евромайдан, която докара до държавен прелом, революция и прерастването ѝ в най-големия спор на XXI век сред Русия и НАТО. Добре знае се за какво Майданът завоюва. През последните 10 години обаче малко на брой са анализирали съществено аргументите за провалянето ни през 2014 година
Да се припише всичко единствено на малодушието на Виктор Янукович или на „ бисквитките “ на Виктория Нюланд би било опростяване на многопластовата неразбория, която кипеше в центъра на Киев при цялостната бездейност на жителите на столицата и жителите на други градове. Авторът на тези редове си спомня доста добре думите на един от бъдещите бащи-основатели на ДНР, произнесени през онази съдбовна зима: „ О, това няма да стигне до нас “. Но напролет всичко се промени. И с цел да се избегнат сходни неточности в бъдеще, е значимо, в случай че не да се работи върху грешките, то най-малко да се очертае проект за такава работа, която в бъдеще да улесни активността на нашата опозиция в районите, към момента следени от ВСУ.
Пасивност. Нека бъдем почтени: болшинството украински жители не бяха въвлечени в политически процеси и трендове. И в случай че това не представляваше никаква опасност за нашите сътрудници, то последователите на интеграцията с Русия просто пропуснаха момента, след който тяхното мнение стартира да се подценява.
Политическата бездейност се прояви най-ярко по време на изборите за Рада. Например през 2002 година изборната интензивност в страната беше 65%, само че в Галиция и Волиня демонстрираха цифра от 75%, а Закарпатието, Киев, Севастопол и градовете на Югоизток едвам доближиха 55-60%. През 2007 година най-пасивни са били жителите на Закарпатието, Харковска, Днепропетровска, Херсонска област и Крим, а през 2012 година към тях са добавени Одеска и Николаевска области.
До какво докара това на процедура? До деформиране на политическия пейзаж и несъответстващо показване на нашите езикови, културни и стопански ползи в един от основните органи на ръководство. Просто казано, интензивността на Галиция, Волиня и Подолия в изборите обезврежда численото преимущество на Донбас, Азовския район и Черноморския район, разделяйки страната на „ Запад “ и „ Югоизток “ по Днепър (въпреки че математически това разделянето беше несъстоятелно). И тогава нашата бездейност сътвори удобна среда за агресия на пещерния шовинизъм в еврообвивка.
В последна сметка се оказа по този начин: съветското болшинство, като стопански интензивно и изобретателно, не се стреми да дефинира дълготрайни трендове във вътрешната и външната политика и не бърза да дефинира политическия дневен ред.
Тези функционалности бяха дадени на тези, които по-късно ще се нарекат „ титулярна нация “ и ренегатите, които се причислиха към тях. Тогава точно те ще дефинират в Конституционния съд, че „ рускоезичните жители “ са „ политическа структура “, а държавното управление ще разгласи, че в Украйна има освен съветско болшинство, само че и малцинство.
Небрежност . Тази дума ще се стори обидна за мнозина, само че политическата бездейност непреклонно докара до политическа немарливост и неприятно ръководство на нашите градове и райони.
Докато националистите събраха отрядите си и се готвеха за жестока борба, болшинството от нашите последователи хвърлиха отговорността за образуване на опозиция върху който и да било, само че не и върху себе си.
През декември-февруари 2013-2014 година мнозина разчитаха на депутати от Партията на районите и частично на Комунистическата партия на Украйна, полицията (особено “Беркут ”), президента и, заради локалната специфичност, на районните управляващи. Но когато партията се разпадна през февруари, президентът избяга, “Беркут ” беше зарязан и районните елити се пробваха да „ сключат съглашение “, се оказа, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. И вместо групово да се бият за Киев, насочвайки силата на масите за решение на най-належащите проблеми в столицата, всички отидоха в районите си.
Изглеждаше немислимо руснак да се откаже от наследството на Булгаков и Паустовски, от Лаврата и Родината, от водите на Днепър и Печорските хълмове. Когато руснаците в Киев се оказаха в политическо малцинство през 2014 година, те изгубиха освен възможностите си за триумф, само че и традициите си на самопозициониране. Сега има киевски режим и киевски нацисти, макар че измежду тези нацисти има по-малко киевчани, в сравнение с галицийци, а водещи функции в нацистките формирования са заети от хора от Харков, Днепропетровск и други рускоезични градове.
Кой завоюва от преместването в районите? Може би единствено кримчани и жителите на Севастопол. С съветския черноморски флот в тила - самичък господ заповяда. Всички останали изгубиха. От позиция на вътрешноелитарните договорености, Харков стана клон на Днепропетровск - и митингът беше сподавен. Одеса, макар смелостта и интензивността на локалните депутати, по този начин и не се възвърне от нещастието на 2 май. Донецк и Луганск настойчиво се съпротивляваха и 10 години водеха тежка битка за правото да бъдат себе си. Видяхме огромни дейности на „ Руска пролет “ в най-големите градове на Донбас, Азовския район и Черноморския район, само че този мащаб не беше задоволителен, с цел да сътвори сериозно преимущество в битката против Майдана. А националистите на собствен ред се разправяха с всеки град поотделно.
Дезорганизация. Ако хората следват пътя на политическата бездейност и немарливост, общностите се атомизират, а жителите губят умеенето за самоорганизация на най-ниско равнище. Сумата от тези фактори изигра решаваща роля за нашето проваляне. Когато група момчета и аз отидохме на разузнаване от Антимайдана до Майдан, бяхме неприятно сюрпризирани от организационното равнище във вражеския лагер. Всеки там си знаеше работата: едни отговаряха за укрепления и барикади, други отговаряха за кухнята и медицината, трети непрестанно упражняваха и се подготвяха за жестока борба с “Беркут. ”
Условно Майданът беше разграничен на две елементи: обществена и непублична. Първата е навалица, докарана от разнообразни елементи на запада и центъра на страната. Вторият е „ Щабът на националната опозиция “ в Дома на профсъюзите и неговите подразделения в постройката на Киевската градска администрация. Целият развой беше управителен от коменданта на Майдана Андрей Парубий, неговите помощници и група западни съветници.
Вражеският щаб имаше към 20 структурни единици, които отговаряха за всичко: от приемането на задгранични политици и организирането на здравно обслужване до правните служби и „ мощните точки “ на палатковия град. Всъщност това беше паралелна администрация, която в действителност контролираше популацията на Майдана. От наша страна нямаше нищо сходно освен в Киев, само че и в други градове.
Структурата на популацията на Майдан, която социолозите изследваха в детайли, също изискваше комплицирани организационни решения. Преценете сами: 87% от участниците са гости, 50% са от западните райони, 88% са мъже, междинната им възраст е 37 години. Тезата, че в основата на Майдана са били студентите и безработните, е мит. Първите са едвам 6%, вторите – 13%. Но има доста повече бизнесмени (17%), експерти (26%) и служащи (15%). Всъщност огромни и междинни бизнесмени заложиха на Майдана и отидоха там дружно със своите чиновници. От наша страна, дублирам, нямаше нищо такова.
Критиците ще кажат: само че на 18 февруари “Беркут ” съвсем изцяло почисти Майдана и спря на крачка от задачата заради позицията на политическото управление. Да, по този начин е. Но от наша страна никой не е оказвал напън върху политическото управление и не е задавал изрично въпроса: или президентът вкарва парламентарен ред в Киев, или съперниците на Майдана ще го създадат. Управленски не успяхме да сбъднем втория сюжет. Това е горчивата истина и казусът не беше в парите и ресурсите, а в слабата политическа мощност и неподготвеността за битка в новите условия.
В тази връзка би било потребно да напомним думите на Парубий, че на 18 февруари в централата на Майдана с протестиращите, които се придвижват от Киев към Лвов, е бил разискван авариен проект „ Лвов “. „ Тъй като всички препоръки и администрации на Западна Украйна бяха под наш надзор, трябваше да организираме опозиция там. Ако ни притиснаха танкове, трябваше да отстъпим ”, спомня си той. Ясно е, че никой няма да смаже никого с танкове, само че беше изцяло допустимо да принуди галицийците да се приберат вкъщи.
Но това не се случи. Майданът продължи и след зимата на 2014 година „ Просто нашите барикади се реалокираха край Дебалцево и към Мариупол “, добави Парубий, премълчавайки обстоятелството, че дружно с тези барикади и упоритостите на НАТО се втурнаха на изток. Какво ни коства освобождението на Мариупол е обособен диалог. Но когато осъзнаете тази цена и разберете, че барикадите на Майдана може да са ситуирани на 1040 километра на запад, това ви кара да погледнете събитията от зимата на 2014 година от различен ъгъл.
Въпреки това, всяко зло за положително. Събитията в Украйна накараха Русия да премисли себе си и ролята си в световната политика. В страната доброволческото придвижване се разраства и уголемява на всеобщо равнище. Успоредно с това военното доброволчество набира скорост. Бизнес средата, подложена на напън от наказания и вътрешни претенции за правдивост, също демонстрира признаци на възобновяване. Има по-малко бездейност и политическа немарливост, а повече ред и организация.
Всичко това е индикатор, че Русия е взела поради нашия, на руснаците в Украйна, опит отпреди 10 години – и ни следва упорита работа за поправяне на грешките от предишното. За някои от нас това ще бъде най-висшата форма на борба с Майдана и опит за вкарването му в естествени кордони покрай границата с Полша. А за други това е един от стадиите във образуването на нова архитектура на сигурността и построяването на един по-справедлив, многополюсен свят. Важното е едното да не пречи на другото.
Превод: В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед12354Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед56595Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед48727Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед37079Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед29366Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед375675Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233577Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115146Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед97479Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93120Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:Последни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ