Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо ♥ „Любов по време на холера“ на МАРКЕС
Във време на короновани болести, боязън и изолираност, препрочитаме класиците и имаме вяра, че любовта е дълготърпелива, а животът е по-безкраен от гибелта, както споделя Габриел Гарсия Маркес.
Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми постоянно му подсещаше ориста на невъзможната обич.
♥
Беше година на яростно влюбване. Нито тя, нито той имаха различен живот, с изключение на да мислят един за различен, да се сънуват, да чакат писмата си с такова неспокойствие, с каквото ги пишеха. Нито един път през тази безумна пролет, а и през цялата година не им се удаде случай дума да си кажат. Нещо повече: от деня на първия им диалог до деня, в който той наново й заяви своята решителност, половин век по-късно, в никакъв случай не бяха имали опция да се видят уединено и да приказват за любовта си.
♥
Те като че ли бяха прескочили трънливата голгота на съпружеския живот и бяха стигнали напряко до същината на любовта. Живееха безшумно като двама остарели съпрузи, помъдрели от живота, прескочили клопките на пристрастеността, оттатък бруталните насмешки на илюзиите и безплодните разочарования – бяха стигнали оттатък любовта. Бяха живели дружно задоволително, с цел да схванат, че любовта е обич във всяко време и на всички места, само че става толкоз по-силна, колкото повече се доближава до гибелта.
♥
Съвсем друг би бил животът за двамата, в случай че в точния момент бяха разбрали, че по-лесно се заобикалят огромните брачни произшествия, в сравнение с дребните неприятности на всекидневието. Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато към този момент не служи за нищо.
♥
Напомни му, че слабите в никакъв случай няма да влязат в царството на любовта, тъй като то е безмилостно и алчно царство, и че дамите се отдават единствено на решителните мъже, тъй като им вдъхват така жадуваната убеденост, с която да се изправят пред живота.
♥
Беше още прекомерно млад, с цел да знае, че паметта на сърцето отхвърля неприятните мемоари и преувеличава хубавите, и че с помощта на това изкуство съумяваме да понесем предишното.
♥
Мотивите му бяха оправдани: той най-вече се нуждаеше от нея – жива и съобразителна – точно в тези неспокойни мигове.
♥
– Връчвам ти ключовете на твоя живот – сподели й той.
Тя, навършила седемнайсет години, пое отговорността без неспокойствие и с цялостното схващане, че всяка педя извоювана независимост е в интерес на любовта.
♥
Нищо нямаше да го учуди, тъй като знаеше, че и дамите са като мъжете в тайните си случки: същите стратегически хитрости, същите неочаквани музи, същите изменничества без скрупули.
♥
Прекалено доста обич е толкоз неприятно, колкото и цялостната липса на обич.
♥
Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и би трябвало да го съграждаш отначало всяка заран преди закуската.
♥
С течение на годините двамата по разнообразни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкоз мъчно, както любовта – иначе и не биха били в положение да живеят дружно, нито да се обичат.
♥
Фрагменти от „ Любов по време на холера ”, ДИ „ Народна просвета “, София, 1987
Корица: Love in the Time of Cholera, MARQUEZ, GABRIEL GARCIA, penguin.co.uk
