Кончаловски показва съветско клане с човешко лице
Във Венеция - най-старият кинофестивал в света и първият тази година, състоял се физически след началото на пандемията, една от главните министър председатели бе филмът " Скъпидругари! " на Андрей Кончаловски, който взе участие в състезанието за „ Златния лъв “. Филмът е основан на събития, останали засекретени в продължение на няколко десетилетия. През 1962 година служащи в Новочеркаск, недоволни от възходящите цени и ниските заплати, стартират стачка и излизат на мирна проява. Военните стреля по тълпата, вследствие на което 26 души са убити, стотина са ранени, а седем, оповестени за подбудители, са наказани на гибел и разстреляни. В основната роля е брачната половинка на режисьора Юлия Висоцка. Тя играе партиен служащ, който губи щерка си по време на събитията. Предлагаме ви няколко отзива от първите критици, видели кино лентата.
Дебора Юнг, “Холивуд Рипортър ”
Руският режисьор Андрей Кончаловски съживява държавно проведеното кръвопролитие от 1962 година над стачкуващи фабрични служащи, което се превръща в смразяващата повратна точка в живота на партийната ръководителка Юлия Висоцкая.
Вземайки за модел руски филми от предишното, “Скъпи другари! ” (Дорогие товарищи!) на съветския деец Андрей Кончаловски посочва миг в историята, в който несъмнената религия на хората във високоморалните правила на комунистическата партия се разколебават, когато доказателство за противното персонално засяга живота им. Въпреки че на пръв взор тази драматизация на стачката в руска фабрика през 1962 година и последвалите убийства изглеждат надалеч от ползите на актуалната аудитория, изненадващо е какъв брой резонансен е филмът с политическите битки на нашето време.
Макар и да му липсва изобретателността и трогателността, които да го трансфорат в новата “Студена война ” (полският филм на Павел Павликовски, номиниран за " Оскар " през м.г.), филмът сигурно провокира задоволително страсти, с цел да развълнува фестивалната сцена. И в една година, когато конкуренцията във Венеция наподобява привлечена от политически субекти, той може да се окаже един от най-хубавите, с огромната заслуга на Юлия Висоцка и нейната извънредно завладяваща игра в основната роля.
Препъникамъкът за доста фенове може да бъде решението на режисьора да снима историята на стачката в стила на мощно цензурираните руски филми от този интервал, чак до щастливия край, който съзнателно дрънчи на кухо. Идеята е да се потопят феновете в атмосферата на това време, което той прави. … И до момента в който висококонтрастната черно-бяла кинематография на Д. П. Андрей Найденов е същинско наслаждение за окото, познатите подиуми на сковани приятели в заседателни зали, дълги речи и бурно аплодираща аудитория неизбежно наподобяват старомодно.
Кончаловски и съсценаристът Елена Киселева преглеждат драмата през погледа на 40-годишната Людмила (Висоцка), привлекателна русокоска, закалена от живота жена, която носи строги костюми, правилен на партията бюрократ.
През 1962 година Сталин е мъртъв от много време, но Людмила към момента го помни с трогване и счита, че актуалният министър председател Никита Хрушчов е рисков либерал. Дъщеря ѝ, 18-годишна Светка (Юлия Бурова), се подиграва на майка си: „ Живеем в народна власт, те имат независимост на събрания и право на митинг “. И тя има намерение да взе участие в демонстрацията на стачкуващите. Твърдото разбиране на Людмила е, че за непочтеност към страната, стачкуващите заслужават „ висшата наказателна мярка “. Следва най-лошото.
Кончаловски снима възстановката на клането, при което са убити десетки и ранени стотици в бързо движение и тя удря в стомаха, изключително когато Людмила осъзнава, че щерка й е изчезнала.
И когато стрелбата стопира, стартира голямото прикриване. Телата изчезват от моргата и болничният личен състав получава заповед да мълчи. Сега към този момент на първо място майка, изпълнена с яд и неустановеност, Людмила се сприятелява с офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който й оказва помощ да търси Светка, даже с цената на нарушение на закона.
Дебора Юнг, “Холивуд Рипортър ”
Руският режисьор Андрей Кончаловски съживява държавно проведеното кръвопролитие от 1962 година над стачкуващи фабрични служащи, което се превръща в смразяващата повратна точка в живота на партийната ръководителка Юлия Висоцкая.
Вземайки за модел руски филми от предишното, “Скъпи другари! ” (Дорогие товарищи!) на съветския деец Андрей Кончаловски посочва миг в историята, в който несъмнената религия на хората във високоморалните правила на комунистическата партия се разколебават, когато доказателство за противното персонално засяга живота им. Въпреки че на пръв взор тази драматизация на стачката в руска фабрика през 1962 година и последвалите убийства изглеждат надалеч от ползите на актуалната аудитория, изненадващо е какъв брой резонансен е филмът с политическите битки на нашето време.
Макар и да му липсва изобретателността и трогателността, които да го трансфорат в новата “Студена война ” (полският филм на Павел Павликовски, номиниран за " Оскар " през м.г.), филмът сигурно провокира задоволително страсти, с цел да развълнува фестивалната сцена. И в една година, когато конкуренцията във Венеция наподобява привлечена от политически субекти, той може да се окаже един от най-хубавите, с огромната заслуга на Юлия Висоцка и нейната извънредно завладяваща игра в основната роля.
Препъникамъкът за доста фенове може да бъде решението на режисьора да снима историята на стачката в стила на мощно цензурираните руски филми от този интервал, чак до щастливия край, който съзнателно дрънчи на кухо. Идеята е да се потопят феновете в атмосферата на това време, което той прави. … И до момента в който висококонтрастната черно-бяла кинематография на Д. П. Андрей Найденов е същинско наслаждение за окото, познатите подиуми на сковани приятели в заседателни зали, дълги речи и бурно аплодираща аудитория неизбежно наподобяват старомодно.
Кончаловски и съсценаристът Елена Киселева преглеждат драмата през погледа на 40-годишната Людмила (Висоцка), привлекателна русокоска, закалена от живота жена, която носи строги костюми, правилен на партията бюрократ.
През 1962 година Сталин е мъртъв от много време, но Людмила към момента го помни с трогване и счита, че актуалният министър председател Никита Хрушчов е рисков либерал. Дъщеря ѝ, 18-годишна Светка (Юлия Бурова), се подиграва на майка си: „ Живеем в народна власт, те имат независимост на събрания и право на митинг “. И тя има намерение да взе участие в демонстрацията на стачкуващите. Твърдото разбиране на Людмила е, че за непочтеност към страната, стачкуващите заслужават „ висшата наказателна мярка “. Следва най-лошото.
Кончаловски снима възстановката на клането, при което са убити десетки и ранени стотици в бързо движение и тя удря в стомаха, изключително когато Людмила осъзнава, че щерка й е изчезнала.
И когато стрелбата стопира, стартира голямото прикриване. Телата изчезват от моргата и болничният личен състав получава заповед да мълчи. Сега към този момент на първо място майка, изпълнена с яд и неустановеност, Людмила се сприятелява с офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който й оказва помощ да търси Светка, даже с цената на нарушение на закона.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ