НАПЕЧЕНО: МВР разследва корупция по високите етажи на властта
Вътрешният министър Иван Демерджиев е юрист с над 20 години опит. Роден е през 1975 година в Пловдив. През 2001 година приключва магистърска степен по право в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
От февруари 2007 година е съучастник и шеф на Адвокатско сдружение „ Демерджиев, Петров и Баев “.
От юни 2016 година е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив, като от юли 2016 година до февруари 2019 година е негов секретар. През февруари 2019 година става ръководител на Адвокатска гилдия – Пловдив. Напуска поста, откакто през май 2021 година е назначен за заместник-министър на правораздаването в служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев.
През октомври същата година с декрет на президента Румен Радев е назначен за длъжностен министър на правораздаването.
След края на мандата се връща към адвокатската си процедура. Като юрист е прочут със мощните си публични позиции. Взима интензивно присъединяване при разискването на значимите тематики в областта на правораздаването.
– Г-н Демерджиев, годината, която завършва, за вас може би е с предстоящ или с непредвиден край, тъй като постоянно държавно управление към момента няма. Каква оценка си давате по шестобалната система
– Не съм привикнал да се самооценявам. Ако ме питате дали съм задоволен, задоволен съм най-много от следното. Вчера имах среща с посланика на Сърбия. Той уточни две неща. Трябвало да си възобновява разрешителното за ловно оръжие в България и в Сърбия. В България това станало пет пъти по-бързо, посрещнали го вежливи хора и го обслужили. И второто бе, че най-приятното, което вижда в Министерство на вътрешните работи, е, че хората са усмихнати. Много се гордея с това, защото на 2 август не открих усмихнати хора.
Иначе годината завършва ненапълно ненадейно. Моята настройка бе да работим в границите на упования мандат. Но, въпреки това имам опит от предходните служебни държавни управления и зная, че е допустимо да се работи повече от три месеца. Тоест, психически бях квалифициран за подобен сюжет.
– И въпреки всичко дано да изясним някои на пръв взор несъгласия. Спецсъдилищата към този момент са закрити, само че ваши сътрудници споделят, че проведената престъпност се е разюздила. Тези неща не си ли опонират?
– Не си опонират. Интересното на спецпрокуратурата, а оттова и на спецсъда, е че тя си избираше да работи по избрани типажи, избрани хора от проведената престъпност. Но никога не я пребори. Организираната престъпност, с която аз през днешния ден се сблъсквам, не е основана през последната година, с цел да приемем, че е разследване от закриването на спецпрокуратурата.
В течение на десетина години тези хора по места са укрепнали, добили са самочувствие и убеденост, че никой не се вглежда в тях, никоя от всички институции в страната съществено не ги преследва, не ги ревизира даже. Това ги кара да се усещат над закона. Самочувствието им е подплатено, тъй като огромна част от тях имаха упоритостта да ме уволняват. Видяха, че не става. Сега има нови визии по тематиката по какъв начин да избегнат неизбежното. Няма по какъв начин. Единственото, което могат да създадат, е да стартират да се преценяват, че в тази страна има закон, полиция и прокуратура.
Преди повече от 2 месеца съм сложил задачата да създадем нужното да се откри кои са тези хора, да стартираме да работим с тях и да ги сложим под закона, където им е мястото.
– Но тук поражда въпросът дали ударите по престижа на прокуратурата не развързват ръцете на такива хора?
– Не мисля. Ние в никакъв случай не сме пречили на прокуратурата да работи. Били сме правилни. Само че имаше една демотивация от тяхна страна, която не е редна. Все едно аз да накарам Министерство на вътрешните работи да спре да работи, когато се чуват рецензии. Напротив, рецензиите би трябвало да подтикват и ръководителя, и институцията да работят повече.
Вече виждам пробуждане в прокуратурата. Започнахме да работим по няколко тематики. Следим това, което тя прави. Дотук не сме разочаровани и се надявам нещата да продължат по този начин. Надявам се някои хора от тях да се отърсят от изборния метод към другите типажи.
– Между събудените каузи, за които казахте, има ли такива, които засягат високите етажи на властта?
– Има и такива. Макар че тези, по които стартира да се работи по-активно, са по линия на опиати, проведена престъпност, на миграция. Иска ми се да видя още по тематиката битка с корупцията по високите етажи на властта. Ние се стремим да зареждаме прокуратурата с такива производства. Това е една от главните рецензии към България. Аз имам вяра, че прокуратурата може да осъзнае, че без да реализираме това като резултат, ние, правоохранителните органи в страната, постоянно ще поносим негатива всички дружно.
– Но и двата така наречен антикорупционни закона за отбраната на подалите сигнали, и за КПКОНПИ бяха отхвърлени в Народното събрание.
– Много съм отчаян, тъй като и аз поставих старания да убедя депутатите, че тези законопроекти би трябвало да се гледат. Те не са на служебния кабинет, а са включени в Плана за възобновяване и резистентност.
Реклама
Единият е безусловно неоспорим. Аз персонално съм работил по него – за лицата, податели на сигнали. Ето по какъв начин можем да създадем предпоставки хората по високите етажи, които се занимават с корупционни практики, да бъдат изобличени. Като затворим вратата на подателите на сигнали, като не уредим тяхната отбрана, по какъв начин да чакаме някой да подава сигнали? Много хора в нашата страна бяха подгонени, поради това, че изнасят информация и подават сигнали.
Разочарован съм, че не се прегледа и законопроектът за активността на КПКОНПИ. Сега влиза Наказателно-процесуален кодекс, където се планува правосъден надзор на прокуратурата, отговорността на основни прокурор и така нататък Ако тези законопроекти не бъдат придвижени по някакъв метод, Народното събрание ще играе ролята на камъка, който тегли страната надолу, вместо мотора, който я дърпа напред.
– Само че корупцията се навърза с тематиките за Шенген и оградата по границата. Вие посочихте, че каналджиите от другата страна на границата ни са тежка проведена престъпност. А нашите хора къде застъпват?
– Нашите хора са едно равнище под тях, тъй като тези, които се намират в Турция държат целия паричен запас, с който се разплаща освен на нашите хора, само че и на цялата верига в съответните европейски страна.
В момента постигнахме доста ясна сделка на срещата на президентите в Турция. Президентът Ердоган безусловно разпореди на вътрешния министър да се работи по тези тематики и той работи. Аз му дадох имена, телефони, сфери на активност на разнообразни незаконни групи, къде оперират и с какво се занимават. Вярвам, че всичко това ще бъде направено от турска страна.
Работя и в още една посока. На срещата ми с посланика на Сърбия се разбрахме да създадем среща с техния вътрешен министър, с цел да се опитаме да пренесем всичко, което създадохме като положителни практики с Турция, и на сръбската граница. Така ще обхванем проведената престъпност на територията на три страни и дейностите ни ще бъдат доста по-ефективни. Защото до преди неделя нашите служби си споделяха по формалните канали за връзка, в този момент имат директни телефони. Престъпността стана трансгранична и в случай че ние не противодействаме по същия метод на оперативно равнище, а не с писма, публични запитвания и така нататък, нямаме никакъв късмет.
– Вие отчитате огромен спад на броя на бежанците, само че Нидерландия и Австрия други неща приказват. Защо ни отрязаха за Шенген?
– Нидерландия нищо не приказва за бежанци. Австрия приказва за това, само че там има едно огромно несъгласие. Първо, не излиза наяве за какви бежанци приказват. Те афишират 100 000 души, 75 000 от които не са регистрирани в системата AFIS. Но не споделят за какъв интервал от време.
Второ, австрийската страна има променливи позиции по тематиката от кое място идват тези бежанци. Със сигурност минимум половината от тях са жители на Индия и Бурунди, които идваха по линия на безвизовия режим на Сърбия и нямат нищо общо с България. Това австрийският външен министър го призна на срещата на Съвета „ Правосъдие и вътрешен ред “ на 14 октомври в Люксембург.
А ние бяхме отхвърлени за Шенген, тъй като Нидерландия, и Австрия приказват повече на публиката в личните си страни, държавните управления и в двете страни се стараят да стабилизират ситуацията си. И ние малко се оказахме неизбежната жертва, която да подкрепи този развой. За страдание, ние не сме измежду най-долюбваните страни в Европейски Съюз и сме най-лесната боксова круша, когато някой желае да покаже мускули.
– Как да си разбираем разрастването на тъй наречените война по пътищата, по които някакви хора се движат като извънземни и предизвикват страшни нещастия?
– Това е проекция на държанието, което хората имат на всички места – експанзия, безпардонност, неуважение на правила, на престижи, стремежът да бъдеш над закона. Тенденцията при започване на годината в действителност беше доста тревожна. През първите месеци, преди да стартираме да прилагаме ограниченията на 12 август, починалите бяха с 19 повече от същия интервал на предходната година, имаше много сериозен растеж и на ранените, и на ПТП. Оттогава до момента също има растеж, само че той е много по-малък, изключително на ранените. А при починалите към този момент имаме минус 57 по отношение на предходната година. От август до през днешния ден това не е за подценяване като численост.
Сега подхващаме дейности да оборудваме служителите на реда с съвременна техника, с камери, които могат да работят по друг метод. Вече имаме правила, съгласно които всеки ще работи с включена боди камера. Когато не работи по този начин, всеки ще бъде третиран като извършител по формулировка. А в случай че работи, той ще се отбрани и аз ще го защитя, когато видя, че работи по разпоредбите.
– От случая „ Семерджиев “ обаче изплува и още един въпрос. Видът на тази полицайка ни кара да се питаме по какъв начин е допустимо хора с такава осанка въобще да стават чиновници на Министерство на вътрешните работи?
– Има критерии за този асортимент. Опитваме се да бъдем доста по-стриктни в това отношение. Мотивирам ръководителите освен да ги сортират, а откакто ги подберат един път, да ги управляват какво вършат и по какъв начин наподобяват, тъй като това е част от цялата визия на полицията. А когато ръководителите не упражняват надзор върху хората си, имаме две санкции – за съответния човек и за този, който не е упражнил надзор върху него.
Такава процедура нямаше. Намерих едни дълги производства, чиято цел беше в последна сметка да се стигне до умозаключение, че няма задоволително доказателства и данни и няма да наказваме никого за нищо. Сега работим и в двете направления. Много рядко, когато служителят прави нарушаване, виновност за това няма директният му началник.
– Каква роля може да има Министерство на вътрешните работи за преодоляването на експанзията, от която обществото е болно? За малко сякаш бяхте и зам.-вътрешен министър, само че не поехте този пост. От това ли се уплашихте?
– Не съм встъпвал на поста. По принцип съм извънредно стимулиран нещата в страната да се трансформират и бих поел всеки пост. Не ме интересува постът. Осъзнах, че обстановката в Министерство на вътрешните работи изисква приемането на много повече внимание и помощ. С какво мога да допринеса аз? Това се споделя правда. Да науча чиновниците прецизно да преценяват дейностите си със закона. Но това е развой и започваме да го виждаме.
Второто е, че те наблюдават ръководителя си, какво излъчва на открито и малко по малко това се придвижва в самата система. Както виждате, аз не водя война с обществото. Ще диря метод хората, които считат, че са над закона, да отидат там, където им се поставя. Но никога няма да върша това нападателно и непременно. Този метод се придвижва и при чиновниците. Просто се оказва, че зависимостта сред рибата и главата в действителност е забележителна.
Интервю на „ Стандарт “ с вътрешния министър Иван Демерджиев
От февруари 2007 година е съучастник и шеф на Адвокатско сдружение „ Демерджиев, Петров и Баев “.
От юни 2016 година е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив, като от юли 2016 година до февруари 2019 година е негов секретар. През февруари 2019 година става ръководител на Адвокатска гилдия – Пловдив. Напуска поста, откакто през май 2021 година е назначен за заместник-министър на правораздаването в служебното държавно управление, назначено от президента Румен Радев.
През октомври същата година с декрет на президента Румен Радев е назначен за длъжностен министър на правораздаването.
След края на мандата се връща към адвокатската си процедура. Като юрист е прочут със мощните си публични позиции. Взима интензивно присъединяване при разискването на значимите тематики в областта на правораздаването.
– Г-н Демерджиев, годината, която завършва, за вас може би е с предстоящ или с непредвиден край, тъй като постоянно държавно управление към момента няма. Каква оценка си давате по шестобалната система
– Не съм привикнал да се самооценявам. Ако ме питате дали съм задоволен, задоволен съм най-много от следното. Вчера имах среща с посланика на Сърбия. Той уточни две неща. Трябвало да си възобновява разрешителното за ловно оръжие в България и в Сърбия. В България това станало пет пъти по-бързо, посрещнали го вежливи хора и го обслужили. И второто бе, че най-приятното, което вижда в Министерство на вътрешните работи, е, че хората са усмихнати. Много се гордея с това, защото на 2 август не открих усмихнати хора.
Иначе годината завършва ненапълно ненадейно. Моята настройка бе да работим в границите на упования мандат. Но, въпреки това имам опит от предходните служебни държавни управления и зная, че е допустимо да се работи повече от три месеца. Тоест, психически бях квалифициран за подобен сюжет.
– И въпреки всичко дано да изясним някои на пръв взор несъгласия. Спецсъдилищата към този момент са закрити, само че ваши сътрудници споделят, че проведената престъпност се е разюздила. Тези неща не си ли опонират?
– Не си опонират. Интересното на спецпрокуратурата, а оттова и на спецсъда, е че тя си избираше да работи по избрани типажи, избрани хора от проведената престъпност. Но никога не я пребори. Организираната престъпност, с която аз през днешния ден се сблъсквам, не е основана през последната година, с цел да приемем, че е разследване от закриването на спецпрокуратурата.
В течение на десетина години тези хора по места са укрепнали, добили са самочувствие и убеденост, че никой не се вглежда в тях, никоя от всички институции в страната съществено не ги преследва, не ги ревизира даже. Това ги кара да се усещат над закона. Самочувствието им е подплатено, тъй като огромна част от тях имаха упоритостта да ме уволняват. Видяха, че не става. Сега има нови визии по тематиката по какъв начин да избегнат неизбежното. Няма по какъв начин. Единственото, което могат да създадат, е да стартират да се преценяват, че в тази страна има закон, полиция и прокуратура.
Преди повече от 2 месеца съм сложил задачата да създадем нужното да се откри кои са тези хора, да стартираме да работим с тях и да ги сложим под закона, където им е мястото.
– Но тук поражда въпросът дали ударите по престижа на прокуратурата не развързват ръцете на такива хора?
– Не мисля. Ние в никакъв случай не сме пречили на прокуратурата да работи. Били сме правилни. Само че имаше една демотивация от тяхна страна, която не е редна. Все едно аз да накарам Министерство на вътрешните работи да спре да работи, когато се чуват рецензии. Напротив, рецензиите би трябвало да подтикват и ръководителя, и институцията да работят повече.
Вече виждам пробуждане в прокуратурата. Започнахме да работим по няколко тематики. Следим това, което тя прави. Дотук не сме разочаровани и се надявам нещата да продължат по този начин. Надявам се някои хора от тях да се отърсят от изборния метод към другите типажи.
– Между събудените каузи, за които казахте, има ли такива, които засягат високите етажи на властта?
– Има и такива. Макар че тези, по които стартира да се работи по-активно, са по линия на опиати, проведена престъпност, на миграция. Иска ми се да видя още по тематиката битка с корупцията по високите етажи на властта. Ние се стремим да зареждаме прокуратурата с такива производства. Това е една от главните рецензии към България. Аз имам вяра, че прокуратурата може да осъзнае, че без да реализираме това като резултат, ние, правоохранителните органи в страната, постоянно ще поносим негатива всички дружно.
– Но и двата така наречен антикорупционни закона за отбраната на подалите сигнали, и за КПКОНПИ бяха отхвърлени в Народното събрание.
– Много съм отчаян, тъй като и аз поставих старания да убедя депутатите, че тези законопроекти би трябвало да се гледат. Те не са на служебния кабинет, а са включени в Плана за възобновяване и резистентност.
Реклама
Единият е безусловно неоспорим. Аз персонално съм работил по него – за лицата, податели на сигнали. Ето по какъв начин можем да създадем предпоставки хората по високите етажи, които се занимават с корупционни практики, да бъдат изобличени. Като затворим вратата на подателите на сигнали, като не уредим тяхната отбрана, по какъв начин да чакаме някой да подава сигнали? Много хора в нашата страна бяха подгонени, поради това, че изнасят информация и подават сигнали.
Разочарован съм, че не се прегледа и законопроектът за активността на КПКОНПИ. Сега влиза Наказателно-процесуален кодекс, където се планува правосъден надзор на прокуратурата, отговорността на основни прокурор и така нататък Ако тези законопроекти не бъдат придвижени по някакъв метод, Народното събрание ще играе ролята на камъка, който тегли страната надолу, вместо мотора, който я дърпа напред.
– Само че корупцията се навърза с тематиките за Шенген и оградата по границата. Вие посочихте, че каналджиите от другата страна на границата ни са тежка проведена престъпност. А нашите хора къде застъпват?
– Нашите хора са едно равнище под тях, тъй като тези, които се намират в Турция държат целия паричен запас, с който се разплаща освен на нашите хора, само че и на цялата верига в съответните европейски страна.
В момента постигнахме доста ясна сделка на срещата на президентите в Турция. Президентът Ердоган безусловно разпореди на вътрешния министър да се работи по тези тематики и той работи. Аз му дадох имена, телефони, сфери на активност на разнообразни незаконни групи, къде оперират и с какво се занимават. Вярвам, че всичко това ще бъде направено от турска страна.
Работя и в още една посока. На срещата ми с посланика на Сърбия се разбрахме да създадем среща с техния вътрешен министър, с цел да се опитаме да пренесем всичко, което създадохме като положителни практики с Турция, и на сръбската граница. Така ще обхванем проведената престъпност на територията на три страни и дейностите ни ще бъдат доста по-ефективни. Защото до преди неделя нашите служби си споделяха по формалните канали за връзка, в този момент имат директни телефони. Престъпността стана трансгранична и в случай че ние не противодействаме по същия метод на оперативно равнище, а не с писма, публични запитвания и така нататък, нямаме никакъв късмет.
– Вие отчитате огромен спад на броя на бежанците, само че Нидерландия и Австрия други неща приказват. Защо ни отрязаха за Шенген?
– Нидерландия нищо не приказва за бежанци. Австрия приказва за това, само че там има едно огромно несъгласие. Първо, не излиза наяве за какви бежанци приказват. Те афишират 100 000 души, 75 000 от които не са регистрирани в системата AFIS. Но не споделят за какъв интервал от време.
Второ, австрийската страна има променливи позиции по тематиката от кое място идват тези бежанци. Със сигурност минимум половината от тях са жители на Индия и Бурунди, които идваха по линия на безвизовия режим на Сърбия и нямат нищо общо с България. Това австрийският външен министър го призна на срещата на Съвета „ Правосъдие и вътрешен ред “ на 14 октомври в Люксембург.
А ние бяхме отхвърлени за Шенген, тъй като Нидерландия, и Австрия приказват повече на публиката в личните си страни, държавните управления и в двете страни се стараят да стабилизират ситуацията си. И ние малко се оказахме неизбежната жертва, която да подкрепи този развой. За страдание, ние не сме измежду най-долюбваните страни в Европейски Съюз и сме най-лесната боксова круша, когато някой желае да покаже мускули.
– Как да си разбираем разрастването на тъй наречените война по пътищата, по които някакви хора се движат като извънземни и предизвикват страшни нещастия?
– Това е проекция на държанието, което хората имат на всички места – експанзия, безпардонност, неуважение на правила, на престижи, стремежът да бъдеш над закона. Тенденцията при започване на годината в действителност беше доста тревожна. През първите месеци, преди да стартираме да прилагаме ограниченията на 12 август, починалите бяха с 19 повече от същия интервал на предходната година, имаше много сериозен растеж и на ранените, и на ПТП. Оттогава до момента също има растеж, само че той е много по-малък, изключително на ранените. А при починалите към този момент имаме минус 57 по отношение на предходната година. От август до през днешния ден това не е за подценяване като численост.
Сега подхващаме дейности да оборудваме служителите на реда с съвременна техника, с камери, които могат да работят по друг метод. Вече имаме правила, съгласно които всеки ще работи с включена боди камера. Когато не работи по този начин, всеки ще бъде третиран като извършител по формулировка. А в случай че работи, той ще се отбрани и аз ще го защитя, когато видя, че работи по разпоредбите.
– От случая „ Семерджиев “ обаче изплува и още един въпрос. Видът на тази полицайка ни кара да се питаме по какъв начин е допустимо хора с такава осанка въобще да стават чиновници на Министерство на вътрешните работи?
– Има критерии за този асортимент. Опитваме се да бъдем доста по-стриктни в това отношение. Мотивирам ръководителите освен да ги сортират, а откакто ги подберат един път, да ги управляват какво вършат и по какъв начин наподобяват, тъй като това е част от цялата визия на полицията. А когато ръководителите не упражняват надзор върху хората си, имаме две санкции – за съответния човек и за този, който не е упражнил надзор върху него.
Такава процедура нямаше. Намерих едни дълги производства, чиято цел беше в последна сметка да се стигне до умозаключение, че няма задоволително доказателства и данни и няма да наказваме никого за нищо. Сега работим и в двете направления. Много рядко, когато служителят прави нарушаване, виновност за това няма директният му началник.
– Каква роля може да има Министерство на вътрешните работи за преодоляването на експанзията, от която обществото е болно? За малко сякаш бяхте и зам.-вътрешен министър, само че не поехте този пост. От това ли се уплашихте?
– Не съм встъпвал на поста. По принцип съм извънредно стимулиран нещата в страната да се трансформират и бих поел всеки пост. Не ме интересува постът. Осъзнах, че обстановката в Министерство на вътрешните работи изисква приемането на много повече внимание и помощ. С какво мога да допринеса аз? Това се споделя правда. Да науча чиновниците прецизно да преценяват дейностите си със закона. Но това е развой и започваме да го виждаме.
Второто е, че те наблюдават ръководителя си, какво излъчва на открито и малко по малко това се придвижва в самата система. Както виждате, аз не водя война с обществото. Ще диря метод хората, които считат, че са над закона, да отидат там, където им се поставя. Но никога няма да върша това нападателно и непременно. Този метод се придвижва и при чиновниците. Просто се оказва, че зависимостта сред рибата и главата в действителност е забележителна.
Интервю на „ Стандарт “ с вътрешния министър Иван Демерджиев
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ