Ето препоръките на бизнеса за Бюджет '24
Васил Велев, ръководител на АИКБ
Асоциацията на индустриалния капитал в България изпрати своите рекомендации за Бюджет 2024. Те са адресирани до премиера Николай Денков, Йордан Цонев - ръководител на бюджетната комисия в Народно събрание, Хамид Хамид - ръководител на икономическата комисия, Деница Сачева - ръководител на обществената комисия и финансовия министър Асен Василев. Ето какво пишат от АИКБ:
Законът за държавния бюджет е фундаментална законодателна норма, в която намират отражение възприетите от парламентарното болшинство и излъченото от него държавно управление политики в другите сфери на публично - икономическия живот и във връзка с действието на държавния уред. Държавният бюджет е финансов инструмент за правене на политики и реализиране на цели от общонационално значение. От тази позиция Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) показва своите рекомендации към плана на Бюджет 2024 година, за обезпечаването в неговата конструкция на финансирането на политики за възстановяване на бизнес средата и обезпечаване на стопански напредък на България.
Tенденцията за напредък на българската стопанска система би трябвало да бъде подкрепяна чрез инструментариума на фискалната политика.
Към сегашния миг Министерство на финансите не е показало план за бюджет на Република България за 2024 година. Публикувана беше единствено пролетна макроикономическа прогноза и обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, от която можем да създадем догатки за главните допускания за макроикономическите индикатори, които ще бъдат заложени в макрорамката на бюджет 2024. Предвид на идните локални избори в края на октомври и началото на ноември 2023 година и поради на решението на Народното събрание за удължение на периода за внасяне на план на Държавния бюджет до 15 ноември 2023 година още веднъж евентуално в границите на една седмица законопроектът ще бъде разискван в Комисиите към НСТС и в НСТС, ще бъде признат от Министерски съвет и ще бъде импортиран за разискване и приемане от Народното събрание. Това основава общо усещане за липса на бистрота по отношение на извършената бюджетна процедура, заради късите периоди, възпрепятстващи ефикасното публично разискване на параметрите на държавния бюджет и подкрепените от него политики.
Поради гореописаните времеви ограничавания рекомендациите на АИКБ по тематиката още веднъж се постанова да бъдат основани на този стадий само на обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023 – 2025 година и пролетната макроикономическа прогноза за 2023 година по отношение на предвижданите параметри на Бюджет – 2024, както и на резултатите от извършена анкета след членовете на АИКБ за упованията на бизнеса за идната година. Подобен метод е претрупан със обилни опасности, само че ние изготвяме тези рекомендации от позицията си на водеща работодателска и бизнес организация, надявайки се да бъдат употребени като основа за възстановяване на бизнес средата. Членството на България в Шенген, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз е главен приоритет за страната ни и националният бюджет на Републиката би трябвало да основава условия за постигането на тази цел.
1. През първото полугодие на 2023 година следим напредък на българската стопанска система.
През второто тримесечие на 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) нараства с 1.9% спрямо второто тримесечие на 2022 година и с 0.4% по отношение на първото тримесечие на 2023 година по сезонно изгладени данни. Министерството на финансите чака икономическият напредък на България през тази година да бъде 1,8%, a упованията за растежа на Брутният вътрешен продукт през идващите две години са надлежно в размер на 3,3% през 2024 година и 3.2% през 2025 година като главен принос за растежа през идната година ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции).
Европейската комисия (ЕК) предвижда 1.5% стопански напредък на България за актуалната и 2.4% за идната 2024-та година.
Асоциация на индустриалния капитал в България предизвестява, че през 2023 година българската стопанска система ще осъществя понижен стопански напредък, който се дължи на влошена икономическа конюнктура разследване на понижена стопанска и капиталова интензивност в България и в страните съществени търговски сътрудници на страната, повишаващо се общо ценово ниво, увеличаващи се лихвени проценти и други фактори.
Асоциация на индустриалния капитал в България счита, че българската стопанска система е допустимо да нарасне през 2024 година сред 1.5 и 2.0 %.
Забавеният ритъм на растеж на българската стопанска система ще се дължи най-вече на цикличност, закъснение на европейската стопанска система и оттова - влошени условия за българския експорт, задържане на потребителското търсене в действителен размер поради висока инфлация и незадоволително високо равнище на вложенията в страната. Забавеният ритъм на напредък се дължи също и на задържащите фактори на вътрешната среда, произлизащи от прекомерно бавното и пасивно осъществяване на редица политики и промени в областта на пазара на труда, пенсионното обезпечаване, трудовомедицинската експертиза, правосъдната система, административната промяна и електронното ръководство, сигурността, енергетиката, образованието. По тази причина АИКБ предлага Бюджет - 2024 година да бъде направен по този начин, че да обезпечи принадлежности, тласъци и условия за ускорение на по този начин нужните промени в редица браншове.
Прогнозираният растеж на Брутният вътрешен продукт може да бъде реализиран, а и надхвърлен, в случай че държавното управление насочи систематични старания за решение на главния проблем на бизнеса, възпиращ увеличението на производството и износа, а точно – неналичието на квалифицирани и производителни човешки запаси. Планирането и ефикасното осъществяване на съответни ограничения за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и дълготрайно безработни лица, както и облекчение и улеснение на вноса на работна ръка от трети страни ще способства за поощряване на производството и износа и за увеличение на вътрешното ползване. Както и в случай че бъде ускорено вложението на финансовите средства, планувани в Националния проект на възобновяване и резистентност, Програмите и фондовете, финансирани със средства от Европейския съюз.
Този растеж би било допустимо да се извърши и в случай че не се случат следните неподходящи събития:
Извънредни външнополитически или външноикономически събития;Политически или банкови рецесии в България;Влошаване на външните условия за българския износ;Нов срив на вложенията.Резултатите от анкетата измежду членовете на АИКБ демонстрират по-скоро скептицизъм във връзка с растежа през идната година. Данните демонстрират, че 4/5 от интервюираните чакат продажбите да намалеят или да останат на равнището от 2023 година, а във връзка с финансовия резултат 43% от интервюираните считат, че през 2024 година той ще намалее по отношение на финансовия резултат през 2023 година, 33% считат, че ще се резервира на същото равнище и единствено 24% са оптимисти, че финансовият резултат през 2024 година ще е по-добър. 4-ма от 5 от интервюираните бизнесмени чакат през 2024 година износът да намалее или да остане без смяна по отношение на 2023 година Показателни са и упованията, свързани с вътрешната капиталова интензивност – 43 % от членовете ни обмислят да запазят вложенията на равнището от 2023 година, а 29% от тях считат, че размерът на вложенията през 2024 година ще се понижи по отношение на 2023 година
2. АИКБ продължава уверено и поредно да поддържа данъчната непоклатимост при ниски нива на данъчните ставки и без изменение на нивата на осигурителните вноски за 2024 година. Ние оценяваме данъчната непоклатимост и предвидимост като един от главните фактори за удобна бизнес среда, за привличане на вложения и за обезпечаване на условия за стопански напредък.
Правителството би трябвало да продължи битката със сивата стопанска система и контрабандата. Постигнатите до момента резултати би трябвало да бъдат тласък за изпълнителната власт за по-нататъшно ограничение на данъчните измами, икономическите закононарушения и неофициалните практики. Изсветляването на стопанската система е инструмент за увеличение на бюджетните доходи и възстановяване на бюджетното салдо.
Ефективен инструмент за повишение на бюджетните доходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компаниипосредством тяхната продажба на Българска фондова борса.
3. АИКБ утвърждава и поддържа наклонността за поддържане на невисок дял на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. Асоциацията на индустриалния капитал в България непроменяемо остава на позицията, че ограничението на преразпределението през бюджета е значим тласък за повишение на успеваемостта на държавната администрация и има антикорупционен резултат.
4. АИКБ остава на кардиналната си позиция, че страната би трябвало да се стреми към консолидиране на бюджетния недостиг и цялостно балансиране на обществените финанси, а даже в изискванията на прогресивен стопански цикъл и интензивен стопански напредък бихме подкрепили държавен бюджет с плануван остатък, които да бъде ориентиран към понижаване на държавния дълг. АИКБ постоянно е упорствала бюджетът на Република България да бъде плануван по този начин, че плануваните държавни разноски да бъдат финансирани само посредством приходите в него.
Политиките, свързани с човешките запаси, излизат на все по-преден проект. Недостигът на фрагменти за промишлеността е главният възпиращ фактор, който препятства ускорения растеж на Брутният вътрешен продукт, както и неналичието на умения. България продължава да е на последно място в Европейски Съюз по присъединяване в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионална подготовка, като междинният % по този индикатор на Европейски Съюз е 11.3 %, а за страната ни е едвам 2 на 100. На предпоследно място сме и по цифрова просветеност. Лицата с най-малко съществени умения в региона на цифровите технологии са едвам 31% при 54% за Европейски Съюз.
Недостигът на трудови запаси към този момент оказва напън върху развиването на българската стопанска система. Работодателите еднопосочно показват неналичието освен на дипломиран, само че на какъвто и да е човешки запас като главен проблем за започване и развиване на бизнес. Планирането и ефикасното осъществяване на съответни ограничения за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и дълготрайно безработни лица, както и облекчение и улеснение на вноса на работна ръка от трети страни ще способства за превъзмогване на този проблем, за поощряване на производството и износа и за увеличение на вътрешното ползване. Справянето с тези проблеми е извънредно значимо, защото България се нуждае от постигането на по-бързи темпове на напредък, с цел да преодолее стигмата на най-бедната страна в Европа.
Демографските разбори и прогнози демонстрират, че през идващите години би трябвало да се чака заетостта да пораства с по-бавни темпове. На процедура България не разполага с трудов запас. Това постанова формулирането и ефикасното осъществяване в тясно съдействие със обществените сътрудници на дейни политики за поощряване на заетостта, активиране на неактивни безработни лица, подготовка и преквалификация на работната мощ, повишение на основните умения (с акцент върху дигиталните), което изисква предвиждането на съответни средства в държавния бюджет. За поредна година АИКБ упорства за нарастване на средствата за дейни политики за поощряване на заетостта посредством Националния проект за деяние по заетостта. Драстичното нарастване на минималната работна заплата мощно лимитира опциите за интервенции на пазара на труда посредством ограниченията и стратегиите на НПДЗ. Фокусът на средствата от държавния бюджет, ориентирани към нарастване на заетостта и понижаване на безработицата, би трябвало да е ориентиран към подготовка и преквалификация на работната мощ, в това число на заетите за увеличение на продуктивността им.
Резултатите от анкетата на АИКБ демонстрират, че 52 % от членовете ни обмислят през 2024 година да понижат броя на заетите в предприятията си, а 29 % от тях имат намерение да запазят броя на работниците/служителите. Всеки втори интервюиран член на АИКБ счита, че през 2024 година възнагражденията на заетите в компанията им ще се усилят, а 3-ма от 4-ма интервюирани считат да понижат или да запазят размера на вложенията на равнището им от 2023 година Това е сериозен сигнал, че с цел да съумеят да преодолеят възходящите дефицити и диспропорции в пазара на труда, забележителна част от мениджърите са склонни да финансират настоящи оперативни разноски вместо вложения в технологии и съоръжение, а това, съчетано с непрекъснатото стопански несъразмерно и голословно повишаване на МРЗ, крие значителен риск от наклонност за понижаване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен и дълготраен проект и в последна сметка до декапитализация на фирмите в България.
АИКБ счита, че би трябвало да бъдат подхванати редица ограничения за увеличение на човешките запаси в трудоспособна възраст, които да са ориентирани в 2 направления: преди всичко - промяна в пенсионната система и ускорение на темпа на повишаване на пенсионната възраст за мъжете и дамите и на второ място - облекчение на административните процедури за импорт на работна ръка от трети страни.
В същото време намаляващото и застаряващо население на България слага под риск пенсионната система и в случай че не бъдат осъществени нужните промени, тя е застрашена от финансов колапс. Необходимо е поетапно развиване на финансовия дирек на пенсионната система, тъй че в дълготраен интервал той да бъде капитализиран и да замести в по-голяма степен разходопокривния дирек, каквато беше и концепцията на пенсионната промяна от 2000 година, която беше изоставена през 2005 година
АИКБ възразява и не приема наредбата на член 244 н Кодекса на труда по отношение на въвеждане на механизъм за установяване на минималната работна заплата. Въведеният механизъм опонира на Конвенция № 131 на Международната организация на труда (МОТ) и на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз от 19 октомври 2022 година. За незаконосъобразния български нормативен акт ние сме сезирали МОТ и Европейска комисия.
5. АИКБ упорства за нов метод при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното възнаграждение за час да се дефинират посредством бипартитно групово договаряне сред браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се прави по стопански действия, като по този метод то ще размени договарянето на минималните осигурителни приходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно контрактувани МРЗ.
Резултатите от анкетата на АИКБ демонстрират, че 3-ма от 5-ма интервюирани членове на АИКБ считат, че през 2024 година минималната работна заплата и оптималният застрахователен приход за страната не би трябвало да се трансформират и да останат надлежно 780 лева и 3 400 лева, един от петима интервюирани счита, че МРЗ би трябвало да бъде нараснала до 933 лева, а оптималният застрахователен приход - над 3 400 лева и също един от петима счита, че МРЗ би трябвало да бъде нараснала, само че с по-бавен ритъм, до равнища сред 780 и 933 лева
6. АИКБ още веднъж се афишира против продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса обществени разноски, като да вземем за пример:
Първите три дни от компенсациите за краткотрайна неработоспособност. Всъщност, в редица европейски страни интервал на изчакване, през който не се дължи обезщетение и България следва също да схване тази практика;Платен отпуск за времето на прилагане на отпуск по майчинство – АИКБ упорства да се ползва решението на Европейския съд, съгласно което право на заплатен отпуск има единствено за интервалите, през които е полаган труд;Допълнителното заплащане за прослужено време, така наречен „ класове “, определяни административно от МС;МОД и други, за отменянето на които АИКБ от дълго време упорства.АИКБ кардинално не поддържа никакви ограничения за повишение на размера на социалнитепомощи и компенсации за здрави хора в работоспособна възраст. Те демотивират работната мощ да се включи в пазара на труда, дезактивират и дезинтересират безработните и майките да стартират работа. И това е в миг, в който българският бизнес регистрира недостиг и липса на работна ръка. Настояваме за понижаване на времето за престой на безработните лица отвън пазара на труда посредством редуциране на периода и/или размера на компенсациите.
АИКБ би подкрепила ограничения, които да основат гъвкави условия за полагане на труд, почасова претовареност, бърза интеграция на майките след раждане посредством понижено и/или ненормирано работно време, споделено работно място, облекчени условия за отдалечена работа, контракт на един работник/служител с няколко работодатели при гъвкаво работно време и така нататък
АИКБ предлага в българското трудово законодателство да бъде въведена мярка за опазване на работните места и заетостта при настъпване на изключителни рецесии, обстановки и ситуации сходна на въведените в редица европейски страни ограничения (Курцарбайт). Въвеждането на такава мярка в България ще даде предвидимост и сигурност на предприятията, че при настъпване на изключителни, непредвидими, непредвидени събития в стопанската система те ще получат нужната поддръжка, с цел да запазят работниците/служителите си, а на служащите и чиновниците, че ще запазят работните си места и приходите.
АИКБ упорства да бъде прекъсната политиката на обществено подкрепяне „ на калпак “. Например: безвъзмездни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички възпитаници от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безвъзмездни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и така нататък Липсата на диференциация и ясни критерии за идентифициране на нуждаещите се от обществена помощ лица основава изискване за неефективно и безрезултатно разходване на обществени запаси, не понижава, а усилва неравенствата в обществото и деградира публичните устои. Изследванията демонстрират, че потребност от подкрепяне имат към 1/3 от всички подпомагани, което значи, че разходването на средства за останалите 2/3 е чиста форма на разточителство.
Задържането на пазарните цени и/или субсидирането на потребителските цени на артикули и услуги за обезпечаване на политически дивиденти и опазване на публичния мир води до деформиране на пазара и загуба на конкурентоспособност на българската стопанска система. Примерите за това са голям брой: пазарът на електрическа енергия и топлоенергия, методът на образуване на такса битови боклуци, и така нататък Държавата би трябвало да обезпечи цялостна либерализация на всички пазари на артикули и услуги, демонополизация и основаване на условия за свободна конкуренция.
Принципната позиция на АИКБ е, че неправилно и стопански голословно е да се организира обществена политика и посредством понижаване на данъци/данъчни ставки. Публичните запаси са лимитирани и те би трябвало да се разходват дейно и ефикасно, а от намелените данъци/данъчни ставки се употребяват и субекти, които нямат потребност от обществено подкрепяне. Например - 100 000 българи са заявили пред Национална агенция за приходите месечни приходи над 5 000 лева, само че и те купуват „ евтини “ самун и брашно, необложени с Данък добавена стойност. АИКБ счита, че данъчните ставки по ЗДДС би трябвало да се върнат на равнищата преди COVID-кризата, а нуждаещите се обществено слаби жители би трябвало да бъдат подкрепени от системата на общественото подкрепяне. В тази връзка поддържаме отпадането на понижената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за потребление на спортни уреди. Тази мярка изигра своята роля в интервала на ограничение на стопанската активност поради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата бранша са се възстановили и записват рекордни доходи от продажби и облаги, защото потребителското търсене надвиши предкризисните равнища. В същото време тези сектори остават измежду първенците по „ сиви “ практики и отбягване на данъчно облагане. Намалените ставки по Данък добавена стойност усилват данъчните измами и понижават приходите в държавния бюджет.
6.Реформата в областта на професионалното и висшето обучение е извънредно незабавна нужда.България се нуждае от фрагменти с положително обучение по търсените от работодателите специалности. От една страна, към момента сме очевидци на занижено качество на професионалното образование и недобро покритие на дуалната система на образование, а от друга - системата на висшето обучение „ създава “ редица фрагменти с подготовка, която не е търсена от пазара на труда и “свръхквалифицирани “ фрагменти с висше обучение работят на работни места, които имат по-ниски просветителни и квалификационни условия, което води до загуба на публичен запас.
Дори и незабавно да влязат в действие всички желани от АИКБ промени в региона на системата на образованието, то резултат би бил забележим най-рано след пет години. Реформите в областта на образованието са мудни и частични. Липсва цялостна и добре осмислена промяна, която към този момент е закъсняла и извънредно належаща, заради това АИКБ упорства за предугаждане на съответните средства и механизми в Бюджет - 2024 за:
Промяна на системата на финансиране на междинното и висшето обучение, като се премисли правилото „ парите следват ученика/студента “. Налице е голям дисбаланс в качеството на българските учебни заведения. Правилото докара до понижаване на грамотността измежду учениците за привличане на повече деца и тяхното задържане поради опцията за приемане на повече средства. Това понижава фрапантно качеството на обучение - факт, който се потвърди и от постигнатия междинен резултат на наложителната матура по български език и литература - добър 3,93. Като този резултат спада годишно. Както и от получените резултати от интернационалното оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и раз PISA, като след 2012 година се следи стабилно намаляване на междинните резултати на българските възпитаници по всички критерии приблизително с 19 т. ;Промени в модела на създаване на държавния план-прием за ориентирането му към търсени на пазара на труда специалности и специалности;Въвеждане на ограничения за превъзмогването на т. н. „ просветителна беднотия “, с която се характеризират по-отдалечените и едва развити райони в страната. България е страната, в която учениците с неподходящ социално-икономически статус най-често са съсредоточени в учебни заведения, в които нямат съученици с високи просветителни достижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с огромната хетерогенност в характерностите на обособените учебни заведения във връзка с качеството, е причина за огромната разлика в резултатите на обособените групи възпитаници и за мощното проявяване на феномена „ просветителна беднотия “;Спешно реформиране на системата на дуално образование посредством промени в нормативната уредба за унищожаване на разпознатите проблеми и поощряване на работодателите за включване в нея посредством въвеждане на данъчни облекчения. Въвеждане на опростени и използвани на процедура контракти за образование посредством работа;Засилване на работата със фамилиите и децата от ранна възраст за привличане на техния интерес към механически и природо-математически специалности – в това число чрез извънкласни кръжочни и други форми;Съкращаване на периода на междинното обучение до 11 клас чрез усъвършенстване на образователните стратегии и премахването на излишно дългите летни ваканции;Въвеждане на наложителна лятна процедура за учениците от 8 до 11 клас, изключително на тези, включени в професионално образование;Укрепване на системата на кариерно насочване посредством възобновяване и усилване на потенциала на Центровете за кариерно насочване, основани по план „ Система за кариерно насочване в учебното обучение “, менторство и наставничество;Изграждане на платформа за набиране за междинното професионално обучение с модул за следене на реализацията на завършващите и с Рейтинг на междинните професионални и профилирани учебни заведения сходно на рейтинговата система за висше образование;Разработване взаимно със обществените сътрудници на Национална стратегия за привличане, образование и повишение на квалификацията на учители по професионално обучение и образование в обособените обитаеми места съгласно потребностите на пазара на труда от съответни специалисти;Осъвременяване на образователните стратегии и редуциране на образованието по остарели и ненужни образователни дисциплини, както и понижаване на периода на образование в бакалавърска степен до 3 години, при опазване на размера на финансирането;Съобразяване на държавния план-прием във висшето обучение с броя на завършващите приблизително обучение, като броят на откритите места за студенти е до 50% от общия брой завършващи;Промяна на процедурата за избор на ректори на висшите училища;Засилване на ролята на Съветите на настоятелите към ВУ посредством прехвърляне на повече права и отговорности и ясно споразумяване на връзките сред тях и ректорите;Развитие на Рейтинговата система на висшите учебни заведения посредством преосмисляне на част от знаците, касаещи пазара на труда, и действително въвеждане и осъществяване на Националната карта за висше образование;Въвеждане на дуалната система на образование във висшето обучение.7. АИКБ още веднъж предлага преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата.
Продължава отрицателната процедура да се удовлетворяват настояванията на нереформирани браншове за повишение на бюджетите им без ясна визия и поръчки за идни промени. Трябва да бъде изработен функционален разбор и да се подхващат ограничения за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функционалности. Увеличаването на издръжката на министерствата и ведомствата е без ясна визия за промени и не подхожда на декларираното от българското държавно управление желание за редуциране на държавната администрация посредством концентрация на еднотипови и дублирани административни действия, както и за възлагане на административни действия за финансова оптимизация и възстановяване на качеството на услугите.
АИКБ счита, че идващите години са подобаващ миг за промяна в държавната администрация и за редуциране на човешки запаси, заети в държавния уред. В интервал на несъразмерни държавни дефицити и нужда от незабавна оптимизация на бюджетните разноски и в който във всички браншове на бизнеса се регистрира недостиг и липса на фрагменти, освободените от държавната администрация чиновници ще бъдат наети от действителния бранш, което ще поддържа българския бизнес, ще облекчи държавния бюджет и няма да се отрази на равнището на безработицата в страната.
8. АИКБ отбелязва, че за поредна година внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно ръководство трагично закъсняват.
АИКБ упорства да бъдат свързани главните бази данни в България, тъй че да обменят данни, с оглед ефикасното използване на процедура на ЗЕУ. Да бъде наложено държавната администрация да съблюдава законовите разпореждания и да не изисква от жители или юридически лица наново данни, които към този момент има или към този момент са предоставени в друга държавна администрация. Настояваме за задълбочаване на формулирането и финансирането на политики за въвеждането на електронно правораздаване, електронно опазване на здравето и така нататък, както и за осъществяването на „ пътната карта “ с закрепени в нея съответни действия, реализатори, виновни институции и периоди за реализирането им.
АИКБ още веднъж обезверено упорства за създаване на единна входна точка за подаване на годишните финансови доклади (ЕВТ). Повече от 10 години заради липса на съгласуваност и подготвеност в държавните институции се отсрочва въвеждането на ЕВТ, което поражда административна тежест за стотици хиляди микро-, дребни и междинни предприятия в България.
Несъмнено внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно държавно управление ще понижи административната тежест на бизнеса и жителите, ще ограничи корупцията и ще понижи личния състав в държавнатаадминистрация. Цели,които всяко държавно управление си слага при правенето на държавния бюджет за идната година и които над 30 години не са реализирани.
АИКБ упорства внедряването на електронни услуги и основаването на функциониращо електронно ръководство да се реализира на конкурентен принцип и да бъде изоставена порочната процедура с „ инхаус “ съображение дейностите да бъдат директно възлагани на националния систематичен интегратор „ Информационно обслужване “ АД. Елиминирайки конкурентния пазар при възлагане на поръчки, се основават условия за неефективно разходване на обществени запаси посредством повишени цени на услуги с понижено качество и се основават условия за корупционни практики.
9. АИКБ предлага в Бюджет - 2024 да се включат планове, които недвусмислено да демонстрират развиване и реализация на съответни промени в здравноосигурителната система.
Всяка година при разискването на бюджета установяваме, че през последните години българското опазване на здравето е неефективно, българската нация застарява и се утежнява здравният статус на преобладаващата част от жителите. АИКБ предизвестява, че увеличението на разноските за медицински действия и разноските за лекарства не заместват действителните вложения в предварителна защита и промяна в опазването на здравето, нито нуждата от тъкмо установяване на държавната политика и модела на развиване на опазването на здравето. Пледира за модел, при който вложителите ще печелят, когато хората не се разболяват и ще се лимитират преразходите на лекарства и болнична помощ. Настоява за продължение на наклонността, почнала от бюджет 2023 година, за смяна в структурата на заплащанията за здравни услуги от НЗОК: повече пари за профилактика и предварителна защита за сметка на медикаментите и болничната помощ и въвеждане на санкция за жителите, които не се явяват на избраните им профилактични прегледи и не правят предварителна защита на здравето си.
Изказва своята угриженост за продължаващото утежняване на качеството на здравните услуги и за продължаващото приключване на фрагменти отвън страната.
АИКБ счита, че заплащането на осъществените здравни услуги би трябвало да е функционалност на резултатите от извършеното лекуване. Ефективността и ефикасността на здравноосигурителната система ще се увеличи, в случай че се сътвори конкурентна среда и се демонополизира активността на НЗОК.
АИКБ упорства за изработването на нова национална здравна карта на България, която съразмерно на популацията по райони да разпредели и обезпечи нужните болнични кревати. Настоящата здравна карта деформира и дебалансира здравната система, като задължава НЗОК да подписа контракт с всяка новооткрита болница, което основава централизация на неизползваеми болнични кревати и експерти в избрани градове и надлежно липса на достъп до болнични грижи в други обитаеми места.
АИКБ неведнъж е предупреждавала за нереалистично високия брой на пенсиите по неработоспособност и още веднъж моли за предприемане на решителни дейности. Настоява за продължение на промяната в здравната експертиза и експертизата на работоспособността, с цел да се приключи източването на средства от Национален осигурителен институт чрез приемане на инвалидни пенсии от работоспособни лица, както и болнични листове от здрави хора.
10. АИКБ се афишира за понижаване на разноските за бранш „ Вътрешен ред и сигурност ” както като безспорна стойност, по този начин и като условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Настоява за редукция на бюджетите на първостепенните разпоредители в бранш „ Вътрешен ред и сигурност ”, поради неизвършените промени в бранша, които рефлектират в потвърдено неефективни и неефикасни разноски.
АИКБ упорства при увеличение на разноските за защита, приоритет да има българската отбранителна индустрия там, където това е допустимо, а където не е - да се употребява интензивно практиката на офсетни поръчки.
