Сираче от дом стана отличник със стипендия
Васил* преди малко е навършил 18. За късия си житейски път е претърпял доста - погребал е татко си, схванал е какво е да живее без майка, бил е в дом за деца, лишени от родителска грижа, и в последна сметка е отгледан от баба си и чичо си. Предстои му да приключи 12-и клас в пловдивско учебно заведение и в случай че го срещнете на улицата, по нищо няма да разберете, че този юноша е бил „ брулен от живота “.
Васил е първенец, даже взима стипендия за триумф, доста разговорлив и рядко порядъчен за младеж, не стопира да го хвали Любен Иванов, ръководител на съдружие „ Консултантско бюро Напредък 7 “, което ръководи ЦСРИ „ Рада Киркович “ след промяната по домовете. И има съображение да дава оценки, тъй като е следял детето още като е било в дом, където пък самият Любен Иванов е влезнал в системата като педагог.
Васко е по институции от 2007 година.
Класически случай на дете в неволя. Майка му има още три отрочета от различен мъж, Васил е от втори и е най-малкият. Живеят в село, близо до Пловдив. В къщата за него се грижат татко му, чичо му и възрастните баба и дядо. Въпреки че е многодетна, майката отпрашва за Гърция на гурбет. Баща му пък заболява от рак на лимфните възли, което го обрича на дълги страдания. Бабата изнемогва и взема решение да го даде за развъждане в дом за деца, където към този момент са настанени и сестрите му и по-големият брат.
Това са обстоятелствата, за страстите на старата жена може единствено да се гадае. Държавата поема грижите за децата, до момента в който в един миг не се появява още веднъж майка им „ на рандеву “. Децата знаят за визитата и не просто се вълнуват, те мечтаят за срещата. Майката се задава по коридора на дома, подминава стаята на Васко и обсипва с обятия другите си деца. Беше ужасна панорама, споделя Любен Иванов. Трябваше личният състав на „ Рада Киркович “ да се намеси, да дръпне дамата и ясно да й изясни, че има четири, а не три деца. Всъщност, от раждането си „ изтърсачето “ Васил не се радва кой знае какъв брой на майчина грижа и милувки, приоритет са другите деца.
И ето тук се появява ролята на страната, общината, обществените служби, които са работили в синхрон и са се справили, разяснява шефът на сдружението. След като станало ясно, че майката няма желание да обгрижва Васко и го оставя на грижите на възрастните родители на татко му, има два пътя - или детето да се настани в институция за непрекъснато и надлежно да чака за осиновяване, или да има контакт и декларирано предпочитание за връщане в фамилна среда, показва Любен Иванов. Баба му и чичо му вземат решение, че няма да го изоставят, само че и на тях самите не им е доста елементарно заради причина, че са изпуснали огромна част от детството му и нямат визия по какъв начин да се оправят отсега нататък с него. Те
имаха потребност от поддръжка и я желаеха в името на добруването на детето,
спомня си Иванов.
Държавната машина към този момент е задействана. Отдел „ Закрила на детето “ издава направление за даване на обществени услуги. Ние от своя страна трябваше да създадем оценка на опцията бабата и чичото да поемат грижата за момчето. Това продължава сред 3 и 6 месеца, като се изследват фамилни взаимоотношения, приходи, среда. Паралелно от „ Закрила на детето “ вършат и свое изследване. Бабата е утвърдена и огромният й проблем не е битов с какво да го храни и по какъв начин да го облича, а по какъв начин да се държи с него.
На момчето му е издействана стипендия като сирак /от умрелия му баща/, която се натрупа в банкова сметка, без старата жена да я пипне нито един път. Чичото прави ремонт на къщата, купува компютър на племенника си, записват го в учебно заведение. И там Васко е ослепителен. Ние, сходно на обществени служащи, вършим изненадващи инспекции в учебното заведение, в дома на детето, вървим при персоналния му доктор, с цел да сме сигурни, че то е добре, споделя Любен Иванов. Детето се учи доста добре, вписва се в колектива и никой от съучениците му не се вълнува от кое място идва.
Селското учебно заведение обаче завършва след 7-и клас и Васко е изправен пред ново затруднение - с цел да учи в Пловдив, той би трябвало да минава всекидневно 1.5 километра до гарата и оттова с влака да стига до школото си. Тук бабата още веднъж е в патова обстановка. Възрастната жена не търси пари, а решение, споделя Иванов. С общи старания успяхме да издействаме безвъзмездна карта за превоз и по този начин Васко да посещава пловдивското учебно заведение. Нямаше по какъв начин бабата от село да знае, че има и такава алтернатива, в случай че някой не я поддържа, показва и психоложката в центъра Николета Янева.
* Името на детето е заменено
= Плашещата Стратегия за детето =
Откакто се разшумя около Стратегията за детето, доста хора се отдръпнаха от нашите услуги, прави равносметка психоложката Николета. Социалните служби и услуги като нашата имат за цел да обезпечат поддръжка и консултация на фамилии и деца в неволя, а не да извеждат малчугани от домовете им, безапелационна е тя. Много постоянно родителите не виждат виновност в себе си, а търсят " коригиране на детето ", което няма по какъв начин да се случи, в случай че самите те не трансформират нещо в фамилната среда. Когато обърнем огледалото към тях, те реагират доста остро, тъй като към този момент акцентът е ориентиран към тях. Но аз съм безапелационна, че какъвто и проблем да има, в случай че възрастните са отворени да го решат и получат професионална помощ, това ще се случи, споделя Николета Янева.
= Рожден ден =
ЦСРИ " Рада Киркович ", което се ръководи към този момент две години от консултантското бюро Напредък по контракт с община Пловдив, отпразнува шумно годишнината пред дни. Събраха се деца и родители, минали в някакъв стадий от живота си отсам, сътрудници и другари. Нашите порти са постоянно отворени, без значение че част от хората са над 18 години и към този момент са поели своя път, показва екипът на бюрото.
Васил е първенец, даже взима стипендия за триумф, доста разговорлив и рядко порядъчен за младеж, не стопира да го хвали Любен Иванов, ръководител на съдружие „ Консултантско бюро Напредък 7 “, което ръководи ЦСРИ „ Рада Киркович “ след промяната по домовете. И има съображение да дава оценки, тъй като е следял детето още като е било в дом, където пък самият Любен Иванов е влезнал в системата като педагог.
Васко е по институции от 2007 година.
Класически случай на дете в неволя. Майка му има още три отрочета от различен мъж, Васил е от втори и е най-малкият. Живеят в село, близо до Пловдив. В къщата за него се грижат татко му, чичо му и възрастните баба и дядо. Въпреки че е многодетна, майката отпрашва за Гърция на гурбет. Баща му пък заболява от рак на лимфните възли, което го обрича на дълги страдания. Бабата изнемогва и взема решение да го даде за развъждане в дом за деца, където към този момент са настанени и сестрите му и по-големият брат.
Това са обстоятелствата, за страстите на старата жена може единствено да се гадае. Държавата поема грижите за децата, до момента в който в един миг не се появява още веднъж майка им „ на рандеву “. Децата знаят за визитата и не просто се вълнуват, те мечтаят за срещата. Майката се задава по коридора на дома, подминава стаята на Васко и обсипва с обятия другите си деца. Беше ужасна панорама, споделя Любен Иванов. Трябваше личният състав на „ Рада Киркович “ да се намеси, да дръпне дамата и ясно да й изясни, че има четири, а не три деца. Всъщност, от раждането си „ изтърсачето “ Васил не се радва кой знае какъв брой на майчина грижа и милувки, приоритет са другите деца.
И ето тук се появява ролята на страната, общината, обществените служби, които са работили в синхрон и са се справили, разяснява шефът на сдружението. След като станало ясно, че майката няма желание да обгрижва Васко и го оставя на грижите на възрастните родители на татко му, има два пътя - или детето да се настани в институция за непрекъснато и надлежно да чака за осиновяване, или да има контакт и декларирано предпочитание за връщане в фамилна среда, показва Любен Иванов. Баба му и чичо му вземат решение, че няма да го изоставят, само че и на тях самите не им е доста елементарно заради причина, че са изпуснали огромна част от детството му и нямат визия по какъв начин да се оправят отсега нататък с него. Те
имаха потребност от поддръжка и я желаеха в името на добруването на детето,
спомня си Иванов.
Държавната машина към този момент е задействана. Отдел „ Закрила на детето “ издава направление за даване на обществени услуги. Ние от своя страна трябваше да създадем оценка на опцията бабата и чичото да поемат грижата за момчето. Това продължава сред 3 и 6 месеца, като се изследват фамилни взаимоотношения, приходи, среда. Паралелно от „ Закрила на детето “ вършат и свое изследване. Бабата е утвърдена и огромният й проблем не е битов с какво да го храни и по какъв начин да го облича, а по какъв начин да се държи с него.
На момчето му е издействана стипендия като сирак /от умрелия му баща/, която се натрупа в банкова сметка, без старата жена да я пипне нито един път. Чичото прави ремонт на къщата, купува компютър на племенника си, записват го в учебно заведение. И там Васко е ослепителен. Ние, сходно на обществени служащи, вършим изненадващи инспекции в учебното заведение, в дома на детето, вървим при персоналния му доктор, с цел да сме сигурни, че то е добре, споделя Любен Иванов. Детето се учи доста добре, вписва се в колектива и никой от съучениците му не се вълнува от кое място идва.
Селското учебно заведение обаче завършва след 7-и клас и Васко е изправен пред ново затруднение - с цел да учи в Пловдив, той би трябвало да минава всекидневно 1.5 километра до гарата и оттова с влака да стига до школото си. Тук бабата още веднъж е в патова обстановка. Възрастната жена не търси пари, а решение, споделя Иванов. С общи старания успяхме да издействаме безвъзмездна карта за превоз и по този начин Васко да посещава пловдивското учебно заведение. Нямаше по какъв начин бабата от село да знае, че има и такава алтернатива, в случай че някой не я поддържа, показва и психоложката в центъра Николета Янева.
* Името на детето е заменено
= Плашещата Стратегия за детето =
Откакто се разшумя около Стратегията за детето, доста хора се отдръпнаха от нашите услуги, прави равносметка психоложката Николета. Социалните служби и услуги като нашата имат за цел да обезпечат поддръжка и консултация на фамилии и деца в неволя, а не да извеждат малчугани от домовете им, безапелационна е тя. Много постоянно родителите не виждат виновност в себе си, а търсят " коригиране на детето ", което няма по какъв начин да се случи, в случай че самите те не трансформират нещо в фамилната среда. Когато обърнем огледалото към тях, те реагират доста остро, тъй като към този момент акцентът е ориентиран към тях. Но аз съм безапелационна, че какъвто и проблем да има, в случай че възрастните са отворени да го решат и получат професионална помощ, това ще се случи, споделя Николета Янева.
= Рожден ден =
ЦСРИ " Рада Киркович ", което се ръководи към този момент две години от консултантското бюро Напредък по контракт с община Пловдив, отпразнува шумно годишнината пред дни. Събраха се деца и родители, минали в някакъв стадий от живота си отсам, сътрудници и другари. Нашите порти са постоянно отворени, без значение че част от хората са над 18 години и към този момент са поели своя път, показва екипът на бюрото.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ