Легендарният актьор Васил Михайлов: Новите депутати да живеят със средна заплата!
Васил Михайлов е роден на 6 април 1938 година в Стара Загора, само че коренът му е от Мараш, Западна Тракия. Като характерен представител на зодия Овен той е необятно скроен човек с душа, отдадена на хората, и талантлив от природата с гений да бъде център на внимание. През 1964 година приключва ВИТИЗ " Кр. Сарафов " в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Изиграл е повече от 300 функции в киното и в театъра, само че най-голяма известност му носи Капитан Петко челник в едноименния сериал под режисурата на Неделчо Чернев. Бил е народен представител във Велико народно събрание.
" България Днес " споделя искрено изявление с обичания на хиляди българи артист.
- Г-н Михайлов, какви усеща ви обгръщат преди и след изборите?
- Преди изборите си мислех, че е наложително българите да гласоподават, стига да има за кого. Макар че с гласа си ние не оказваме помощ на народните представители, а избираме пътя, по който една страна би трябвало да върви. След изборите доста ми се желае най-накрая да стартираме да се движим към единение, тъй като ни чакат тежки дни и години. Ние малко сме привикнали различен да ни дъвче, пък ние единствено да гълтаме и това мъчно ще се оправи. Наскоро чествахме Деня на независимостта. На този ден постоянно се запитвам - по кое време в действителност ние в действителност сме били самостоятелна страна, и не можах да си отговоря. Той светът става все по-глобален и децата, нашите, които излизат в чужбина, е значимо да се върнат, с цел да имаме вяра, че българите в някакъв миг в действителност ще станем единна и мощна нация, а освен да разчитаме на други да ни " оправят ". Стига към този момент с тази мантра!
- Имаме ли водачи в политиката, които да ни обединят?
- Там е работата, че нещо мъчно се виждат сходни хора на върха. Имам една обичана имитация от една пиеса на Кольо Русев, там турчинът го споделя на българите: " Вие, българите, три шапки, пет акъла имате ". Или както се споделя - " Всички сме торба акълии, само че няма един-двама индивида, на които да повярваме, че в действителност милеят за страната. " В този миг си мисля, че най-главното от всичко е политиците по този начин да вършат нещата, че да не усложняват интернационалното състояние, че чак ме е боязън да мисля какво може да стане. Там, най-горе, в интернационален проект би трябвало да имаме хора, които да не бъркат. Там не трябва да става партийно блъскане, а да бъдем съзнателни и солидарни и единни. Това е значимото.
- В какво има вяра през днешния ден вашият Капитан Петко челник, поизлъган ли е?
- Отдавна е поизлъган. Като се понапъне днешният Петко челник у мен, схваща, че на Балканите не би трябвало да се разделяме по този начин, както ни разделят политиците. Ако светът е тръгнал към единство, ние ще се събираме със съседите си, няма да търсим други страни. Но моят Петко, в случай че у мен е малко починал, у други хора, към момента съществува. Хора има, които още имат вяра в концепциите на Петко челник.
- Демокрация има ли сега за българина?
- Какво значи народна власт? Ред, ценене на законността, на мнението на другия. В момента никой, даже и самите управници, които основават законите, не ги съблюдават. Значи по тази тематика изобщо няма място за разбор. Много бих желал да заявя на бъдещите ръководещи от вашия вестник: " Хора, ние ви избираме, с цел да вършиме закони, правила, система, по която да работим и живеем, да развиваме стопанската система. Вие сте там за това, а не да ми се явявате всеки ден по малкия екран и да ми давате ум по какъв начин да пребивавам. " Вчера съм дал своя вот за него, а той към този момент е не запомнил защо е в това Народно заседание. Депутатите ще стартират да работят, когато изравнят заплатите им със междинната за страната. Неведнъж съм го казвал това, тъй като го мисля, единствено по този начин ще насочат взор и в хората, освен към себе си.
- А мислили ли сте какво ще стане, в случай че никой не гласоподава?
- Ами да! Мислил съм си го, тъй като аз също не гласоподавам. Тази политическа класа заслужава един подобен урок. Властта евентуално е доста сладко нещо. Тя те прави анормален - малко някой да зависи от тебе или пък цялостен един колектив, а не дай Боже цяла страна... Властта е грубо нещо, както и парите. Трябва да имаш силата да ги понесеш.
- Вие се отказахте от пенсия премия, само че огромна част от българските пенсионери живеят мизерно.
- Така е. Проблемът с пенсиите е много от дълго време и в случай че знаех по какъв начин да се реши, щях да вземам участие и аз по-активно, до момента в който бях народен представител във Велико народно събрание, а и по-късно.
- Парите ли са най-големият душманин на културата?
- Да! За страдание пристигна такова време. Моят баща преди време споделяше: " Ще дойдат години, когато мама на тати няма да дава без пари... " (смее се). Но, в случай че приказваме съществено - парадоксите и в културата, и в политиката са от незначителност. Тая народна власт я разбрахме погрешно. Още първоначално сложихме отпред хора ренегати, без убеждения и направления. Доносниците още са на коня. По-страшни са от килъра, тъй като килърът те трепе и край, а доносникът те убива за цялостен живот! Това са ренегатите, хора, които не знаят накъде да водят народа и страната. Водят натам, където заплащат повече. И това ни закопава. И в този смисъл не може да се приказва за морал, тъй като... посредствените хора естествено си избират посредствени водачи. Те пък назначават посредствени хора към себе си и театралничат от самото начало, тъй като им викат: " Ти си страховит! ". И естествено бъркат, тъй като им дават неприятен ум. Така се ражда и култът.
- Изиграхте велики персони, ханове. Ако беше тук хан Крум в този момент, какво би ни споделил?
- Играл съм Крум два пъти. Единият беше в пиеса, не разрешиха я, тъй като в първата част той създаваше закони, а във втората беше кьоркютук пийнал, деградирал, евентуално тъй като не може да се оправи с този народ. Но Крум се е оправял. Не настоявам, че би трябвало тирания и робия, само че един народ, като не си заслужава свободата и демокрацията, има огромна заплаха да стигне до такава степен. Което е ужасно! Не се състоя българската пролет, хората мълчат. Може би най-вече ни е необходим Кубрат. Дели децата си, само че дава образец със снопчето пръчки... Но както сме тръгнали, ще изброим и Капитан Петко челник, и Стамболов, и Стамболийски, и партизански командири, и Дантон, и Ричард III... Около 13 са мощните персони, които съм играл. Почти всички са на монументи. На Петко челник са най-малко 25 и Валентин Старчев споделя, че от ден на ден наподобяват не на същинския, а на филмовия (смее се).
- Да сменим тематиката. Вие продължавате да играете и постановките ви са цялостни. Сцената допинг ли е?
- Допинг, само че има нещо доста значимо - сцената е за почитание. В момента, в който сътрудниците стартират да ти оказват помощ да вървиш, да седнеш, да станеш... Трябва да усетиш и да слезеш, когато си мощен. Вярно е, че имам много болежки и аз. Но това не ме кара да се отхвърлям току-тъй от публиката. Още имам какво да дам.
- С какво не се примирихте в този живот?
- Овенът е доста проклета зодия, с нищо не може да се помири. Трудно се живее, когато в огромната част от живота си казваш истината в очите. Намразват те. Не мога да се примиря с това, че човек остава самичък най-после. Все по-малко другари остават - може би овнешки недостатък е, малко инати сме. Но съм групово животно, върша усещане на саможивец, но съм контактен човек. Много ми тежи и че от ден на ден не претърпявам мимикрията, лицемерието. Но... това е ситуацията.
" България Днес " споделя искрено изявление с обичания на хиляди българи артист.
- Г-н Михайлов, какви усеща ви обгръщат преди и след изборите?
- Преди изборите си мислех, че е наложително българите да гласоподават, стига да има за кого. Макар че с гласа си ние не оказваме помощ на народните представители, а избираме пътя, по който една страна би трябвало да върви. След изборите доста ми се желае най-накрая да стартираме да се движим към единение, тъй като ни чакат тежки дни и години. Ние малко сме привикнали различен да ни дъвче, пък ние единствено да гълтаме и това мъчно ще се оправи. Наскоро чествахме Деня на независимостта. На този ден постоянно се запитвам - по кое време в действителност ние в действителност сме били самостоятелна страна, и не можах да си отговоря. Той светът става все по-глобален и децата, нашите, които излизат в чужбина, е значимо да се върнат, с цел да имаме вяра, че българите в някакъв миг в действителност ще станем единна и мощна нация, а освен да разчитаме на други да ни " оправят ". Стига към този момент с тази мантра!
- Имаме ли водачи в политиката, които да ни обединят?
- Там е работата, че нещо мъчно се виждат сходни хора на върха. Имам една обичана имитация от една пиеса на Кольо Русев, там турчинът го споделя на българите: " Вие, българите, три шапки, пет акъла имате ". Или както се споделя - " Всички сме торба акълии, само че няма един-двама индивида, на които да повярваме, че в действителност милеят за страната. " В този миг си мисля, че най-главното от всичко е политиците по този начин да вършат нещата, че да не усложняват интернационалното състояние, че чак ме е боязън да мисля какво може да стане. Там, най-горе, в интернационален проект би трябвало да имаме хора, които да не бъркат. Там не трябва да става партийно блъскане, а да бъдем съзнателни и солидарни и единни. Това е значимото.
- В какво има вяра през днешния ден вашият Капитан Петко челник, поизлъган ли е?
- Отдавна е поизлъган. Като се понапъне днешният Петко челник у мен, схваща, че на Балканите не би трябвало да се разделяме по този начин, както ни разделят политиците. Ако светът е тръгнал към единство, ние ще се събираме със съседите си, няма да търсим други страни. Но моят Петко, в случай че у мен е малко починал, у други хора, към момента съществува. Хора има, които още имат вяра в концепциите на Петко челник.
- Демокрация има ли сега за българина?
- Какво значи народна власт? Ред, ценене на законността, на мнението на другия. В момента никой, даже и самите управници, които основават законите, не ги съблюдават. Значи по тази тематика изобщо няма място за разбор. Много бих желал да заявя на бъдещите ръководещи от вашия вестник: " Хора, ние ви избираме, с цел да вършиме закони, правила, система, по която да работим и живеем, да развиваме стопанската система. Вие сте там за това, а не да ми се явявате всеки ден по малкия екран и да ми давате ум по какъв начин да пребивавам. " Вчера съм дал своя вот за него, а той към този момент е не запомнил защо е в това Народно заседание. Депутатите ще стартират да работят, когато изравнят заплатите им със междинната за страната. Неведнъж съм го казвал това, тъй като го мисля, единствено по този начин ще насочат взор и в хората, освен към себе си.
- А мислили ли сте какво ще стане, в случай че никой не гласоподава?
- Ами да! Мислил съм си го, тъй като аз също не гласоподавам. Тази политическа класа заслужава един подобен урок. Властта евентуално е доста сладко нещо. Тя те прави анормален - малко някой да зависи от тебе или пък цялостен един колектив, а не дай Боже цяла страна... Властта е грубо нещо, както и парите. Трябва да имаш силата да ги понесеш.
- Вие се отказахте от пенсия премия, само че огромна част от българските пенсионери живеят мизерно.
- Така е. Проблемът с пенсиите е много от дълго време и в случай че знаех по какъв начин да се реши, щях да вземам участие и аз по-активно, до момента в който бях народен представител във Велико народно събрание, а и по-късно.
- Парите ли са най-големият душманин на културата?
- Да! За страдание пристигна такова време. Моят баща преди време споделяше: " Ще дойдат години, когато мама на тати няма да дава без пари... " (смее се). Но, в случай че приказваме съществено - парадоксите и в културата, и в политиката са от незначителност. Тая народна власт я разбрахме погрешно. Още първоначално сложихме отпред хора ренегати, без убеждения и направления. Доносниците още са на коня. По-страшни са от килъра, тъй като килърът те трепе и край, а доносникът те убива за цялостен живот! Това са ренегатите, хора, които не знаят накъде да водят народа и страната. Водят натам, където заплащат повече. И това ни закопава. И в този смисъл не може да се приказва за морал, тъй като... посредствените хора естествено си избират посредствени водачи. Те пък назначават посредствени хора към себе си и театралничат от самото начало, тъй като им викат: " Ти си страховит! ". И естествено бъркат, тъй като им дават неприятен ум. Така се ражда и култът.
- Изиграхте велики персони, ханове. Ако беше тук хан Крум в този момент, какво би ни споделил?
- Играл съм Крум два пъти. Единият беше в пиеса, не разрешиха я, тъй като в първата част той създаваше закони, а във втората беше кьоркютук пийнал, деградирал, евентуално тъй като не може да се оправи с този народ. Но Крум се е оправял. Не настоявам, че би трябвало тирания и робия, само че един народ, като не си заслужава свободата и демокрацията, има огромна заплаха да стигне до такава степен. Което е ужасно! Не се състоя българската пролет, хората мълчат. Може би най-вече ни е необходим Кубрат. Дели децата си, само че дава образец със снопчето пръчки... Но както сме тръгнали, ще изброим и Капитан Петко челник, и Стамболов, и Стамболийски, и партизански командири, и Дантон, и Ричард III... Около 13 са мощните персони, които съм играл. Почти всички са на монументи. На Петко челник са най-малко 25 и Валентин Старчев споделя, че от ден на ден наподобяват не на същинския, а на филмовия (смее се).
- Да сменим тематиката. Вие продължавате да играете и постановките ви са цялостни. Сцената допинг ли е?
- Допинг, само че има нещо доста значимо - сцената е за почитание. В момента, в който сътрудниците стартират да ти оказват помощ да вървиш, да седнеш, да станеш... Трябва да усетиш и да слезеш, когато си мощен. Вярно е, че имам много болежки и аз. Но това не ме кара да се отхвърлям току-тъй от публиката. Още имам какво да дам.
- С какво не се примирихте в този живот?
- Овенът е доста проклета зодия, с нищо не може да се помири. Трудно се живее, когато в огромната част от живота си казваш истината в очите. Намразват те. Не мога да се примиря с това, че човек остава самичък най-после. Все по-малко другари остават - може би овнешки недостатък е, малко инати сме. Но съм групово животно, върша усещане на саможивец, но съм контактен човек. Много ми тежи и че от ден на ден не претърпявам мимикрията, лицемерието. Но... това е ситуацията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ