Foreign Policy: Във войните на бъдещето САЩ ще загубят географския си имунитет
Вашингтон. В течение на цялата си история Съединени американски щати можеха да водят война от безвредно разстояние. От повече от два века на континенталната част на Съединени американски щати не е имало нито едно огромно интернационално стълкновение, а задморските им територии не са преживявали съществени набези от времената на Втората международна война, когато японците бомбардираха Пърл Харбър. В последните десетилетия американските бази зад граница даже не са се сблъсквали основни военни закани, написа авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, показан без редакторска интервенция.
Този невиждан имунитет разрешава на Америка да води война по специфичен метод: тя нанася масирани удари от съвсем неуязвими и географски отдалечени места. По време на последните войни в Афганистан, Ирак, Либия и Сърбия, да вземем за пример, американските военни използваха безвредни бази и тилово поръчителство, разпростряли се от територията на Съединени американски щати до вражеските граници. От тези многочислени и безвредни места военните можеха да избират времето и мястото на сражението, изхождайки от стратегически съображения, и да нанасят въздушни и ракетни удари с огромна успеваемост. Благодарение на това непосредственият излаз от войната в никакъв случай не е предизвиквал подозрение (което не може да се каже за последствията).
Но във войните на бъдещето новите технологии ще разрешат на конкурентните на Америка велики страни, каквито са Китай и Русия, да реализират точни и разрушителни набези над американските военни бази и мрежата за тилово поръчителство, в това число намиращите се на територията на Съединени американски щати. Постиженията в области, като авиокосмическата индустрия, роботиката, машинното образование, 3D печатът и наноматериалите ще разрешат производството на ракети и смъртоносни безпилотни апарати от нов клас, които летят незабележимо, преодоляват огромни дистанции и лимитират огромни съсредоточения на армия. В същото време разноските са единствено дребна част от тези, които би трябвало да се отделят за обичайните пилотируеми типове въоръжение.
В новите хиперзвукови ракети, да вземем за пример, скоростта и обсегът на балистичната ракета се съчетава с маневреността и точността на крилатите ракети. Дроновете и подводните снаряди преодоляват океански дистанции. Създадените логаритми разрешават да се координират дейностите на рой от 1000 и повече дронове. 3D принтерите за щемпел на елементи от въглеродни нишки могат да вършат по 1000 фюзелажа за дронове дневно на цена по-малко от 10 $ на единица. А с помощта на наноматериалите тези безпилотни апарати могат да бъдат снабдени с такива бойни заряди, които са два пъти по-мощни от стандартните експлозиви.
Заради необятното разпространяване на тези технологии, актуалните американски начини за водене на война остаряват. Създавайки огромни и непрекъснато увеличаващи се арсенали от ракети с огромен обхват и бойни дронове, Китай и Русия последователно лишават въоръжените сили на Съединени американски щати от оперативно пространство и безвредни убежища. С техниката от предишните генерации, с цел да се нанесе удар по американските бази трябваше да се вършат дръзки и смели офанзиви, които нормално бяха прекомерно слаби и спорадични, с цел да отслабят съществено бойната мощност на Съединени американски щати, или да се нанесат ракетно-ядрени удари, които само биха провокирали също толкоз мощен удар на възмездието. Към днешна дата Китай и Русия могат да изстрелят стихия от неядрени ракети и еднотипни дронове, които ще нанесат съществени вреди на американските системи, ще унищожат американските огневи средства още в базите, ще нарушат работата на информационните връзки и ще разрушат витално значими хранилища с гориво и муниции.
На американските военни ще им е мъчно да реагират на тези набези, тъй като не са подготвени за тях. На множеството бази има доста малко или никакви системи за противоракетна защита и предпазени бомбоубежища. Бойните самолети и корабите постоянно стоят под намерено небе един до различен. Връзката сред централните ръководства и военнослужещите на бойното поле постоянно се реализира посредством спътници, които летят по предсказуеми орбити, както и по подводни кабели, чиито карти са разполагаем в намерено източници. Американските кораби за тилово застраховане – това са главно невъоръжени съдове, огромна част от които ще бъдат изведени от употреба в течение на околните 15 години. В морето е невероятно е да се попълнят запасите от бойни и материални средства на надводните кораби и подводниците и по тази причина по време на войната корабите за тилово застраховане ще би трябвало да вършат непреривни автобуси сред театъра на военните дейности и дребното пристанища на територията на Съединени американски щати и техните съдружници.
Подобна крещяща накърнимост на Съединени американски щати, съчетана с бързите софтуерни промени, основава един тип абсурд. Съединени американски щати имат най-мощната войска на света, превъзхождаща с доста всички останали, само че симулационното моделиране на война демонстрира, че тя е изцяло беззащитна против съветските и китайските ракети и дронове.
И този проблем може да се изостри още повече. В опита си да се опълчват на съветските и китайските настъпателни дейности против силите с предно базиране на Съединени американски щати, американските военни от ден на ден се осланят на бойни системи, за чието обикновено действие са нужни добре предпазени бази и мрежи за тилово поръчителство. Например, Съединени американски щати изразходват милиарди долари за основаването на новия незабележим бомбардировач B-21, с цел да имат опция да преодоляват блокираните зони. Тези превъзходни самолети ще влязат на въоръжение след 10 години, само че евентуално Русия и Китай към този момент са способни да ги унищожават още на земята. И двете страни разполагат със модерни крилати ракети в морски контейнери и могат да нанесат удар по авиобазата Уайтман в Мисури, където ще бъдат ситуирани B-21, от Мексиканския залив. Още един образец. В идните 30 години Военноморски сили на Съединени американски щати възнамеряват да построят стотици нови бойни кораби и да ги разпределят по този начин, че да работят в дребни групи. Бойните дейности посредством дребни групи ще намалят уязвимостта на Съединени американски щати в морето от вражеските системи за блокиране на зони; само че очуканите кораби от тиловото поръчителство ще би трябвало непрекъснато да доставят стотици кораби на повърхност от милиони квадратни благи. Междувременно, Китай и Русия към този момент са създали проекти за нанасяне на удари по снабдителните пътища с ракети и управляеми снаряди.
Време е американските въоръжени сили да стартират да се готвят за война, в която няма да има безвредни убежища. Вместо да чакат началото на войната, а по-късно да хвърлят в морета и океани незащитени самолетоносачи и танкови бригади, Съединени американски щати би трябвало овреме да разположат ракетни пускови установки и бойни дронове на територията на съдружниците, а във евентуалните зони на спор да бъдат изпратени търговски кораби. Ако приказваме за война против Русия и Китай, то такива зони са Балтийско, Източнокитайско и Южнокитайско морета. Тези ракети и дронове ще играят ролята на високотехнологични минни полета. Те могат да унищожават китайските и съветските експедиционни сили без да имат потребността от огромен персонален състав и сили за обслужване и доставяне. А за Китай и Русия ще бъде мъчно да поразят тези средства. Този метод е учреден на фундаменталната асиметрия на военните цели на Съединени американски щати и техните съперници. За да изпълнят главните си задания, на Китай и Русия ще им се наложи да завземат територия (например, Тайван и част от Прибалтика), а за Съединени американски щати ще бъде задоволително да попречи на това завладяване. Съвременните ракети и дронове са изцяло задоволителни за осъществяването на тази задания.
Съединени американски щати разполагат с задоволително техника и технология, с цел да даде резултат тази тактика, само че авторитетни сили в страната показват подозрения в целесъобразността на използването й. Моряците желаят огромни кораби, а не баржи с ракети. Във Военновъздушни сили отдават желание на пилотируемите самолети, а не на безпилотните апарати. Военната индустрия желае да основава скъпи платформи за планиране на мощ, а не евтини муниции и доста членове на конгреса споделят желанията им, тъй като комплицираните оръжейни системи многогодишния индустриален цикъл обезпечават работни места в изборните им окръзи. За да се излезе от тази задънена улица и да се приведат американските начини за водене на война в сходство с условията на новата софтуерна ера, се изисква твърдата решителност на Министерството на защитата и неотстъпчив напън от страна на образованото общество. Историята демонстрира, че Съединени американски щати организират капитална промяна на своята военна тактика и организацията на въоръжените сили единствено след мощни разтърсвания. Ако идващото разтърсване бъде проваляне във война с по-слаб, само че по-добре механически квалифициран съперник, това ще бъде същинска покруса.
Превод и редакция: Иван Христов
Този невиждан имунитет разрешава на Америка да води война по специфичен метод: тя нанася масирани удари от съвсем неуязвими и географски отдалечени места. По време на последните войни в Афганистан, Ирак, Либия и Сърбия, да вземем за пример, американските военни използваха безвредни бази и тилово поръчителство, разпростряли се от територията на Съединени американски щати до вражеските граници. От тези многочислени и безвредни места военните можеха да избират времето и мястото на сражението, изхождайки от стратегически съображения, и да нанасят въздушни и ракетни удари с огромна успеваемост. Благодарение на това непосредственият излаз от войната в никакъв случай не е предизвиквал подозрение (което не може да се каже за последствията).
Но във войните на бъдещето новите технологии ще разрешат на конкурентните на Америка велики страни, каквито са Китай и Русия, да реализират точни и разрушителни набези над американските военни бази и мрежата за тилово поръчителство, в това число намиращите се на територията на Съединени американски щати. Постиженията в области, като авиокосмическата индустрия, роботиката, машинното образование, 3D печатът и наноматериалите ще разрешат производството на ракети и смъртоносни безпилотни апарати от нов клас, които летят незабележимо, преодоляват огромни дистанции и лимитират огромни съсредоточения на армия. В същото време разноските са единствено дребна част от тези, които би трябвало да се отделят за обичайните пилотируеми типове въоръжение.
В новите хиперзвукови ракети, да вземем за пример, скоростта и обсегът на балистичната ракета се съчетава с маневреността и точността на крилатите ракети. Дроновете и подводните снаряди преодоляват океански дистанции. Създадените логаритми разрешават да се координират дейностите на рой от 1000 и повече дронове. 3D принтерите за щемпел на елементи от въглеродни нишки могат да вършат по 1000 фюзелажа за дронове дневно на цена по-малко от 10 $ на единица. А с помощта на наноматериалите тези безпилотни апарати могат да бъдат снабдени с такива бойни заряди, които са два пъти по-мощни от стандартните експлозиви.
Заради необятното разпространяване на тези технологии, актуалните американски начини за водене на война остаряват. Създавайки огромни и непрекъснато увеличаващи се арсенали от ракети с огромен обхват и бойни дронове, Китай и Русия последователно лишават въоръжените сили на Съединени американски щати от оперативно пространство и безвредни убежища. С техниката от предишните генерации, с цел да се нанесе удар по американските бази трябваше да се вършат дръзки и смели офанзиви, които нормално бяха прекомерно слаби и спорадични, с цел да отслабят съществено бойната мощност на Съединени американски щати, или да се нанесат ракетно-ядрени удари, които само биха провокирали също толкоз мощен удар на възмездието. Към днешна дата Китай и Русия могат да изстрелят стихия от неядрени ракети и еднотипни дронове, които ще нанесат съществени вреди на американските системи, ще унищожат американските огневи средства още в базите, ще нарушат работата на информационните връзки и ще разрушат витално значими хранилища с гориво и муниции.
На американските военни ще им е мъчно да реагират на тези набези, тъй като не са подготвени за тях. На множеството бази има доста малко или никакви системи за противоракетна защита и предпазени бомбоубежища. Бойните самолети и корабите постоянно стоят под намерено небе един до различен. Връзката сред централните ръководства и военнослужещите на бойното поле постоянно се реализира посредством спътници, които летят по предсказуеми орбити, както и по подводни кабели, чиито карти са разполагаем в намерено източници. Американските кораби за тилово застраховане – това са главно невъоръжени съдове, огромна част от които ще бъдат изведени от употреба в течение на околните 15 години. В морето е невероятно е да се попълнят запасите от бойни и материални средства на надводните кораби и подводниците и по тази причина по време на войната корабите за тилово застраховане ще би трябвало да вършат непреривни автобуси сред театъра на военните дейности и дребното пристанища на територията на Съединени американски щати и техните съдружници.
Подобна крещяща накърнимост на Съединени американски щати, съчетана с бързите софтуерни промени, основава един тип абсурд. Съединени американски щати имат най-мощната войска на света, превъзхождаща с доста всички останали, само че симулационното моделиране на война демонстрира, че тя е изцяло беззащитна против съветските и китайските ракети и дронове.
И този проблем може да се изостри още повече. В опита си да се опълчват на съветските и китайските настъпателни дейности против силите с предно базиране на Съединени американски щати, американските военни от ден на ден се осланят на бойни системи, за чието обикновено действие са нужни добре предпазени бази и мрежи за тилово поръчителство. Например, Съединени американски щати изразходват милиарди долари за основаването на новия незабележим бомбардировач B-21, с цел да имат опция да преодоляват блокираните зони. Тези превъзходни самолети ще влязат на въоръжение след 10 години, само че евентуално Русия и Китай към този момент са способни да ги унищожават още на земята. И двете страни разполагат със модерни крилати ракети в морски контейнери и могат да нанесат удар по авиобазата Уайтман в Мисури, където ще бъдат ситуирани B-21, от Мексиканския залив. Още един образец. В идните 30 години Военноморски сили на Съединени американски щати възнамеряват да построят стотици нови бойни кораби и да ги разпределят по този начин, че да работят в дребни групи. Бойните дейности посредством дребни групи ще намалят уязвимостта на Съединени американски щати в морето от вражеските системи за блокиране на зони; само че очуканите кораби от тиловото поръчителство ще би трябвало непрекъснато да доставят стотици кораби на повърхност от милиони квадратни благи. Междувременно, Китай и Русия към този момент са създали проекти за нанасяне на удари по снабдителните пътища с ракети и управляеми снаряди.
Време е американските въоръжени сили да стартират да се готвят за война, в която няма да има безвредни убежища. Вместо да чакат началото на войната, а по-късно да хвърлят в морета и океани незащитени самолетоносачи и танкови бригади, Съединени американски щати би трябвало овреме да разположат ракетни пускови установки и бойни дронове на територията на съдружниците, а във евентуалните зони на спор да бъдат изпратени търговски кораби. Ако приказваме за война против Русия и Китай, то такива зони са Балтийско, Източнокитайско и Южнокитайско морета. Тези ракети и дронове ще играят ролята на високотехнологични минни полета. Те могат да унищожават китайските и съветските експедиционни сили без да имат потребността от огромен персонален състав и сили за обслужване и доставяне. А за Китай и Русия ще бъде мъчно да поразят тези средства. Този метод е учреден на фундаменталната асиметрия на военните цели на Съединени американски щати и техните съперници. За да изпълнят главните си задания, на Китай и Русия ще им се наложи да завземат територия (например, Тайван и част от Прибалтика), а за Съединени американски щати ще бъде задоволително да попречи на това завладяване. Съвременните ракети и дронове са изцяло задоволителни за осъществяването на тази задания.
Съединени американски щати разполагат с задоволително техника и технология, с цел да даде резултат тази тактика, само че авторитетни сили в страната показват подозрения в целесъобразността на използването й. Моряците желаят огромни кораби, а не баржи с ракети. Във Военновъздушни сили отдават желание на пилотируемите самолети, а не на безпилотните апарати. Военната индустрия желае да основава скъпи платформи за планиране на мощ, а не евтини муниции и доста членове на конгреса споделят желанията им, тъй като комплицираните оръжейни системи многогодишния индустриален цикъл обезпечават работни места в изборните им окръзи. За да се излезе от тази задънена улица и да се приведат американските начини за водене на война в сходство с условията на новата софтуерна ера, се изисква твърдата решителност на Министерството на защитата и неотстъпчив напън от страна на образованото общество. Историята демонстрира, че Съединени американски щати организират капитална промяна на своята военна тактика и организацията на въоръжените сили единствено след мощни разтърсвания. Ако идващото разтърсване бъде проваляне във война с по-слаб, само че по-добре механически квалифициран съперник, това ще бъде същинска покруса.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ