The Washington Post: Франция тласка ЕС към стратегическа катастрофа
Вашингтон. Няма подозрение, че Брекзит е стратегическа злополука за Европейския съюз. Но прекомерно малко наподобява схващат, че Европейски Съюз се насочва и към друга стратегическа злополука - този път на Балканите, написа известният шведски политик Карл Билд в американския вестник The Washington Post .
Миналата седмица Франция се намеси, с цел да наложи несъгласие на започването на договарянията за присъединение със Северна Македония, макар многократната рекомендация на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този метод това може да докара до срив на открит от десетилетия стратегически метод на Европейски Съюз.
От края на балканските спорове през 90-те години на предишния век, за Европейски Съюз е приоритет да се обезпечи дълготрайна непоклатимост в тази проблематична част на континента. Прекратяването на войните е едно, само че построяването на същински мир изисква дълготрайни старания, изключително към мирната интеграция.
През 2003 година, като част от срещата на върха в Солун, европейските водачи публично се ангажираха техните страни да отворят пътя за участие в Европейски Съюз на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се трансформира във фар, въодушевил и управлявал политиците в района, които се стремят да реформират стопанските системи и обществата, да преодолеят раздялите от предишното и да се приготвят за европейското бъдеще на утрешния ден.
Това сигурно не е елементарно и напредъкът е муден в редица области. Но в район, разкъсван сред силите на раздробяване и интеграция, салдото ясно се измести от първото към второто, значително с помощта на европейската вероятност.
Този план е подложен в заплаха от решението на Франция за Северна Македония. Никой не останал с усещането, че участието в Европейски Съюз за Северна Македония по някакъв метод е обезпечено. То беше въпрос на започване на доста нескончаем развой на договаряния и промени, въодушевени от тази вероятност.
Всъщност Преспанското съглашение през 2018 година сред Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо изискване за започване на договарянията за Европейски Съюз. Сега позицията на Париж е, че това ще би трябвало да изчака, до момента в който бъдат осъществени някакви към момента неуточнени промени В Европейски Съюз в идващите години или десетилетия.
Това е неприятно единствено по себе си, само че последствията от решението отиват доста по-далеч. Френското несъгласие не беше единствено несъгласие против Северна Македония и Албания, само че и против целия развой на разширение в Западните Балкани, като дейно потопи цялата политика. Това може да не е категорично казано, само че, индиректно, то също е било несъгласие против Сърбия, Черна гора и Босна.
Това неизбежно ще има последствия за други нерешени проблеми в района. С опцията за интеграция Сърбия трябваше да избира сред своето бъдеще с Европа и предишното си с Косово, като по този метод възстановява връзките сред двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става извънредно по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, несъмнено, би било доста по-стабилно, в случай че страната беше интегрирана в структурите на Европа.
Френският президент Еманюел Макрон красноречиво приказва за отговорностите на Европа и желае да се нарежда като фигурата, поставяща Европейски Съюз на нова траектория от световно значение. Това е всичко хубаво и положително - и е незабавно належащо, само че надали е съвместимо с унищожаването на доверието на Европейски Съюз в самата Европа. Трябва да се напомни, че последният опит за по-съществен ремонт на Европейски Съюз, с по този начин наречения Конституционен контракт, той беше свален от референдум във Франция през 2005 година Никой не се е осмелявал да съживи тези старания. И дали Париж е откровен по отношение на готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е сложено под подозрение. Малко, притеснявам се, ще са подготвени да разчитат на това.
Франция може би в никакъв случай не е била въодушевен последовател на разширението на Европейски Съюз, само че като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И въпреки всичко Франция направи всичко допустимо, с цел да блокира вероятностите за присъединение на Турция през годините на обещаващи демократични промени и европейски желания. Въпреки че други фактори сигурно работеха, това изигра роля за напредването на Турция в напълно друга посока. Докато Турция в предишното беше стратегическа опция за Европа, в този момент тя се трансформира в стратегическа заплаха за Запада.
Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И макар че страните там ще останат стопански подвластни от Европейски Съюз, неизбежното закъснение на нужните промени и интеграция евентуално ще принуди още повече младежи от Балканите да търсят бъдещето си в Европейски Съюз. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от рисковите политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към предишното.
В последна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Миналата седмица Франция се намеси, с цел да наложи несъгласие на започването на договарянията за присъединение със Северна Македония, макар многократната рекомендация на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този метод това може да докара до срив на открит от десетилетия стратегически метод на Европейски Съюз.
От края на балканските спорове през 90-те години на предишния век, за Европейски Съюз е приоритет да се обезпечи дълготрайна непоклатимост в тази проблематична част на континента. Прекратяването на войните е едно, само че построяването на същински мир изисква дълготрайни старания, изключително към мирната интеграция.
През 2003 година, като част от срещата на върха в Солун, европейските водачи публично се ангажираха техните страни да отворят пътя за участие в Европейски Съюз на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се трансформира във фар, въодушевил и управлявал политиците в района, които се стремят да реформират стопанските системи и обществата, да преодолеят раздялите от предишното и да се приготвят за европейското бъдеще на утрешния ден.
Това сигурно не е елементарно и напредъкът е муден в редица области. Но в район, разкъсван сред силите на раздробяване и интеграция, салдото ясно се измести от първото към второто, значително с помощта на европейската вероятност.
Този план е подложен в заплаха от решението на Франция за Северна Македония. Никой не останал с усещането, че участието в Европейски Съюз за Северна Македония по някакъв метод е обезпечено. То беше въпрос на започване на доста нескончаем развой на договаряния и промени, въодушевени от тази вероятност.
Всъщност Преспанското съглашение през 2018 година сред Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо изискване за започване на договарянията за Европейски Съюз. Сега позицията на Париж е, че това ще би трябвало да изчака, до момента в който бъдат осъществени някакви към момента неуточнени промени В Европейски Съюз в идващите години или десетилетия.
Това е неприятно единствено по себе си, само че последствията от решението отиват доста по-далеч. Френското несъгласие не беше единствено несъгласие против Северна Македония и Албания, само че и против целия развой на разширение в Западните Балкани, като дейно потопи цялата политика. Това може да не е категорично казано, само че, индиректно, то също е било несъгласие против Сърбия, Черна гора и Босна.
Това неизбежно ще има последствия за други нерешени проблеми в района. С опцията за интеграция Сърбия трябваше да избира сред своето бъдеще с Европа и предишното си с Косово, като по този метод възстановява връзките сред двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става извънредно по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, несъмнено, би било доста по-стабилно, в случай че страната беше интегрирана в структурите на Европа.
Френският президент Еманюел Макрон красноречиво приказва за отговорностите на Европа и желае да се нарежда като фигурата, поставяща Европейски Съюз на нова траектория от световно значение. Това е всичко хубаво и положително - и е незабавно належащо, само че надали е съвместимо с унищожаването на доверието на Европейски Съюз в самата Европа. Трябва да се напомни, че последният опит за по-съществен ремонт на Европейски Съюз, с по този начин наречения Конституционен контракт, той беше свален от референдум във Франция през 2005 година Никой не се е осмелявал да съживи тези старания. И дали Париж е откровен по отношение на готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е сложено под подозрение. Малко, притеснявам се, ще са подготвени да разчитат на това.
Франция може би в никакъв случай не е била въодушевен последовател на разширението на Европейски Съюз, само че като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И въпреки всичко Франция направи всичко допустимо, с цел да блокира вероятностите за присъединение на Турция през годините на обещаващи демократични промени и европейски желания. Въпреки че други фактори сигурно работеха, това изигра роля за напредването на Турция в напълно друга посока. Докато Турция в предишното беше стратегическа опция за Европа, в този момент тя се трансформира в стратегическа заплаха за Запада.
Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И макар че страните там ще останат стопански подвластни от Европейски Съюз, неизбежното закъснение на нужните промени и интеграция евентуално ще принуди още повече младежи от Балканите да търсят бъдещето си в Европейски Съюз. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от рисковите политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към предишното.
В последна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ