Вашингтон. Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и дори Барак

Вашингтон. Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и даже Барак Обама: има доста исторически персони, към които американците са се обръщали за ентусиазъм в моменти на политическа невъзможност. Това е още по-вярно, когато става въпрос за междинните избори, които се състояха единствено преди една седмица. Но неотдавна аз открих даже по-изненадващ водач, който предлага голям брой политически уроци, които си коства да споменем: Чингис Хан, написа Кейси Чалк, който счита, че „ бруталният пълководец е разбирал по какъв начин да ръководи далновидно и даже хуманно “. Материалът е оповестен от електронното издание на авторитетното списание The American Conservative и Агенция „ Фокус “ го предлага без редакторска интервенция.
„ Напълно сериозен съм.
Като някогашен преподавател по история аз взех да чета „ Ченгиз Хан и основаването на модерния свят “ на Джак Уедърфорд, тъй като осъзнах, че знам релативно малко за един от най-влиятелните хора в човешката история. Учените са пресметнали, че 0,5% от хората имат ДНК от Чингис Хан, което е може би един от най-хубавите способи да се дефинира историческото значение на някой. Но това е единствено върхът на айсберга, Монголският пълководец превзема голяма част от цивилизования свят на XIII век, в това число една трета от популацията му. Той основава една от първите интернационалните пощенски системи. Той изповядва универсална независимост на религиите на всичките територии, които е превзел – в действителност, някои от най-прославените му генерали са Християни.

Разбира се, Чингис Хан също е военачалник, който не демонстрира никаква благосклонност към враговете, които му се изпречват на пътя, сравнявайки цели градове със земята и употребявайки хванати мирни жители като сурогат на гюлета. Въпреки това, даже най-жестоките военни гении (например Наполеон) не престават да са гении и ни бихме били рационални да помислим какво ги прави сполучливи, изключително в случай че са такива, които са били считани за новобранци. В случая на Ченгис Хан ние имаме водач, който изминава пътя от безспорна неопределеност в едно от най-затънтените ъгълчета на Азия до най-великата, най-ужасяваща военна фигура на средновековния интервал и може би, изобщо в човешката история. Това не е шанс – монголецът на име Темуджин не е бил единствено талантлив боен пълководец, само че и предвидлив, остроумен политически водач.
Докато Чингис Хан консолидира контрола си върху обезверените племена от степта на Северна Азия, той обръща обичайна властова конструкция с главата нагоре. Когато едно от племената не извършва обещанието си да се причисли към него във война и разграбва лагера му, до момента в който той отсъства, Чингис Хан невиждан ход. Той привиква курултай (събрание на изтъкнатите монголски родове – бел. „ Фокус “) и повдига дело против главите на другия жанр. Когато ги упрекват за отговорни, Хан ги екзекутира като предизвестие за останалите аристократи, че те към този момент няма да получават особено отношение. След това той окупира земите (може би, стадата, тъй като земята е релативно разбиране за конните нации – бел. „ Фокус “) и разпределя останалите членове от племето сред личните си хора. Това не се прави за иго, а е метод за инкорпориране на завладените нации в личната му нация. Монголският водач прави алегоричен акт като осиновява едно сираче от вражеското племе и го отглежда като собствен личен наследник.
Уедърфорд изяснява: „ Независимо от това дали тези осиновявания са почнали от сантиментални аргументи или от политически, Темуджин демонстрира мощен усет за символическото значение и практическата изгода от сходни дейности в обединяването на своите почитатели посредством потреблението на фиктивна фамилност “. Чингис Хан употребява тази тактика също и във военното дело, заобикаляйки отличителните знаци, които демонстрират неравнопоставеност сред обособените племена. Например, всички членове е трябвало да правят избрана социална активност. Уедърфорд прибавя: „ Вместо да употребява едно само етническо или племенно име, Темуджин от ден на ден се отзовава за своите хора, като за Хората на платнените стени, визирайки материалът, от който са направени техните шатри “.
Америка, за разлика от това, наподобява разграничена освен по партийни линии, само че и по раса и език също. Има също все по-задълбочаващи се разлики сред технократите от елита и работническата класа, или „ заменимите “. И двете страни преследват политики, които задълбочават разликите и постоянно измислят схеми да ги употребяват, с цел да получат политически придобвки. Каквато и форма да одобряват – политики на идентичността, или мимикриране – разногласията, които предизвикват нанасят непоправими вреди на всичко, което е останало от концепцията за единна Америка. Най-добрите политически водачи са тези, които, колкото и несъвършено, намират метод да превъзмогнат доста от разликите в нацията и да се извърнат към обща идея, за която приканват всички хора, без значение от привилегиите им, да вземат участие в основни действия, които и дефинират поданството.
Великият Хан също е виждал характерностите не като самостоятелни автомистични персони, свързани със своите фамилии и локални общности, а по-скоро като неразривно свързани с него и концепцията му. Например, „ единичният субект няма правно битие отвън подтекста на фамилията и по-големите единици, към които принадлежи; ето за какво фамилията носи отговорността за обезпечаването на положителното поведение на своите членове... с цел да бъдеш монголец, би трябвало да живееш в заслужено общество “. Това значи, на процедура, че по дифолт обществената отговорност изисква от характерностите да бъдат виновни за членовете на своето семейство и непосредствената общественост. Ако член на фамилията извърши закононарушение, цялото то ще бъде подложено на инспекция (и ще заплаща за него, тъй като монголците най-често заплащат с пари и добитък за закононарушенията и доста рядко с човешки живот, заради оскъдността му в степта – бел. „ Фокус “). Макар че сходна парадигма явно не е идеална, тя отразява признанието на Чингис хан, че колкото по-силни са нашите връзки с нашите фамилии, толкоз по-силна е сплотеността на по-голямото общество. Политиците би трябвало също по този начин да организират политики, които поддържат и укрепват фамилията, " първото общество ", вместо да го подкопават или предефинират.
Има и други скъпоценни камъни на мъдростта, които могат да бъдат възприети от Чингис Хан. Той приема висока степен на провинциализъм в своята империя, което е отражение на антична форма на субсидарност. Уедърфорд написа: „ Той разрешава на групите да съблюдават трафиционното си право в региона, доколкото то не опонира на Великия Закон, който действа като висш Закон или общ закон за всички “. Това е още една значима задача за националните водачи, които би трябвало да се пробват да зачитат и даже предизвикват локалните държавни управления и стопански системи, вместо да ползват идентични решения за всички.
Той е и еколог, кодифицирал „ съществуващите идеали, които не разрешават лова на животни сред март и октомври по време на размножителния интервал “. Това подсигурява запазването и устойчивостта на родните земи на монголите и надлежно, методът им на живот. Той признава смисъла на религията и площадите, като изключва от налози религиозните водачи и тяхната благосъстоятелност, а също така ги освобождава от всички типове публични отговорности. В последна сметка той уголемява това и за други съществени специалности, като държавни чиновници, погребални сътрудници, доктори, юристи, учители и учени. Разбира се, в нашето настоящо състояние, някои от тези специалности към този момент са добре обезщетени за своята работа, само че други, като учителите, ще имат изгоди от освобождението от налози.
Няма подозрение, че Чингис Хан е жесток мъж с кърваво завещание. И въпреки всичко към това принуждение се прибавя проницателното политическо схващане, което е основата, с цел да сътвори една от най-великите империи, които светът в миналото е виждал. Той отстранява обичайното племенно поклонение пред елитите в интерес на елементарния човек, той преследва политики, които събират обезверените хора под едно знаме и постоянно заобикаля тактиката на изгорената земя в интерес на милостта за своите врагове. Всъщност, в случай че вражеският град се съобщи неотложно на монголците, неговото население съвсем не вижда промени в своя метод на живот. Както отбелязва Уедърфорд, той се пробва да съобщи тези уроци на своите синове преди да почине:
Опитал се е да ги научи, че ключът към водачеството е самоконтролът и изключително преодоляването на гордостта, която от време на време е по-трудна, изяснява той, за подчинение от дивия лъв и яростта, която е по-трудна за побеждаване от най-великия герой. Той ги предизвестява в никакъв случай да не се мислят за най-силните или най-умните. Дори върху най-високата планина стъпват животни, предизвестява ги той. Когато животните се качат на върха на планината, те са по-високи от нея.
Може би, в случай че американските политици възприемат тази страна на Великия Хан, фокусирайки се върху по-големия блян, вместо върху неуморното печелене на точки, ние можем да реализираме същото равнище на народен триумф, без ужасяващите кръвопролития.

Превод и редакция: Иван Христов