Базите на ВМФ на Русия в Либия и Судан: Мерлезонски балет с ядрени подводници
Вашингтон е извънредно смутен от опцията в скоро време да се появят нова военноморска база и няколко военновъздушни бази на Руската федерация в западната част на Средиземно море. А точно в либийското пристанище Тобрук.
Предварително съглашение за подготовката на съответното съглашение сред двете страни, твърди Bloomberg, е реализирано преди два месеца, по време на септемврийското посещаване на 79-годишния маршал Халифа Хафтар, главнокомандващ Либийската национална войска (ЛНА) и срещата му с Владимир Путин. В подмяна, пишат американците, Хафтар би желал да получи съвременни системи за противовъздушна защита от Русия.
Етапът, на който са договарянията, не е прочут. Но Съединени американски щати очевидно са раздразнени от протичащото се. Bloomberg дава красноречиво мнение по този въпрос от някогашния специфичен делегат на Съединени американски щати в Либия Джонатан Уайнър.
Според задграничния посланик Белият дом приема зараждащата опасност „ доста съществено “. Според него Вашингтон се е опитал да предотврати появяването на огромни съветски военни контингенти на брега на Средиземно море на всички места, с изключение на в Сирия.
„ Ако Русия получи пристанища там, това ще й даде опция да шпионира целия Европейски съюз “, сподели Уайнър.
По принцип обявата на Блумбърг за огромния интерес на Москва към Западното Средиземноморие не е такава вест. Още през септември, когато маршал Хафтар преди малко беше напуснал съветската столица, Wall Street Journal заяви за евентуални устни съглашения с него по отношение на основаването на наши военни бази в Либия.
Експертите на WSJ означиха, че в Москва главнокомандващият на ЛНА, която управлява към 70 % от територията на страната му, се е срещнал освен с Путин, само че и с съветския министър на защитата Сергей Шойгу, както и с неговия заместител Юнус - Бек Евкуров.
Ако се има вяра на формалните отчети, на договарянията се е обсъждала извънредно филантропична помощ за либийците. Но тогава, неясно, Wall Street Journal резонно попита: какво общо имат Шойгу и Евкуров с това?
Ако главната тематика на диалозите на либийския маршал в Москва беше доставката на съветско оръжие в подмяна на опцията да стартира построяването на военноморска база в Тобрук, то всичко наподобява повече от разумно. И това е обезпокоително за американците.
Но първо, няколко думи за това какво съставлява пристанището на Тобрук. Това е доста привлекателно дълбоководно пристанище в източна Либия от военноморска позиция. Едно от най-хубавите в Средиземноморието.
Дълбочините на входа на залива доближават до 15-20 метра. В междинната си част - до 8-16 метра. Дължината на фронта за акостиране е към 4 километра. Следователно подводниците и корабите от класовете крайцери и миноносци могат да дебаркират тук без никакви проблеми.
Но към този момент главните посетители тук са петролни танкери с дедуейт до 150 хиляди тона. Защото Тобрук е крайната точка на петролопровод, разпрострян се от най-големите залежи на Серир в южната част на страната до Средиземно море.
И безспорно това събитие диктува и паниката, с която Западът следи към момента плахите опити на Русия да се наложи в тази посока. Никой няма да ни разреши да направляваме толкоз значим източник на въглеводороди за Европа без скандал.
Междувременно тематиката за военноморското наличие на Русия в Либия не се повдига за първи път. Още през 2008 година тя беше инициирана от Муамар Кадафи.
Още по това време неговият спор със Запада навлизаше в смъртоносна фаза освен персонално за „ водача на либийската гражданска война “, само че и за целостта на неговата Джамахирия.
Той търси избавление на всички места. Един от разновидностите, които той виждаше, беше допустимо най-тясното доближаване с Москва. Ето за какво той отлетя за съветската столица, с цел да се срещне с тогавашния съветски президент Дмитрий Медведев.
Пресата заяви, че главната тематика на договарянията преди 15 години е била и откриването на съветска военноморска база в Либия. Не в Тобрук, а в Бенгази, на половин хиляда километра на запад.
„ Според проекта на либийския водач съветското военно наличие ще се трансформира в гаранция за ненападение против Либия от страна на Съединени американски щати, които макар многочислените помирителни жестове от Триполи не бързат да прегърнат полковник Кадафи “, написа „ Коммерсант “ в време.
Има доста косвени доказателства, че и ние доста бихме желали концепцията на Кадафи да се реализира допустимо най-скоро. Защото сирийското пристанище Тартус, което скоро щеше да бъде на наше цялостно предписание, тогава даже не беше обсъждано.
Но би било хубаво да има най-малко някакъв тип заслон във водната зона за увереното завръщане на съветския флот в Средиземно море. И е преференциално от геостратегическа позиция. Така че за какво не Бенгази?
Ясно демонстрирайки сериозността на нашите планове, през октомври 2008 година отряд бойни кораби от Северния и Балтийския флот, предвождани от тежкия атомен ракетен крайцер „ Петър Велики “, посети Либия с работно посещаване.
Година и половина по-късно, на 29 януари 2010 година, Русия и Либия подписаха пакетен контракт за няколко милиарда $. Говорехме за доставка на режима на Кадафи с четири дивизиона на системата за противовъздушна защита С-300ПМУ2, 20 системи за противовъздушна защита Тор-M1, 48 танка T-90С, Ка-52, Ка-28, Ми-17 и Ми- Хеликоптери 35М, две дизелово-електрически подводници от план 636, а в бъдеще - още 12 изтребителя Су-35, четири Су-30МК и шест Як-130. Беше разисквана опцията за в допълнение закупуване от нас на няколко военнотранспортни Ил-76ТД.
Но страните не съумяха да осъществят съвсем нищо от горното. На 17 март 2011 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации с резолюция № 1973 в действителност позволи намесата на западните съдружници в Либия. За наслада на американците Москва, която към момента беше в мощни илюзии по отношение на глобалистките планове на Съединени американски щати, водени от президента Медведев, не употребява правото си на несъгласие по време на вота. И над Либия заваляха бомби.
Страната се разпада на няколко воюващи елементи. Кадафи, който падна в ръцете на бунтовниците, беше раздран на части. Руското посолство беше незабавно евакуирано в Тунис. Каква съветска военноморска база в Бенгази може да има по-късно?
„ Основната “ тематика за Москва получи нов живот през 2016 година Този път нашият сътрудник в договарянията беше маршал Хафтар, който имаше остра потребност от оръжие на фронтовете на продължаващата революция.
В подмяна маршалът още веднъж предложи да се сътвори база за кораби на съветския флот в неговата страна. Не в Бенгази, а в Тобрук.
В рамките на няколко месеца Хафтар лети до Москва два пъти за договаряния. Русия явно още веднъж беше въодушевена. Това се потвърждава от визитата в Тобрук през януари 2017 година на нашия самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “.
Главнокомандващият на ЛНА персонално се качи на палубата на самолетоносача. И по видеовръзка още веднъж приказва за нещо с Шойгу, който беше в Москва.
През 2021 година с присъединяване на маршал Хафтар беше основан „ Руско-либийски комитет “, съпредседателстван от либийския министър на петрола и газа и съветския министър на енергетиката.
А през ноември същата година съветска военна делегация, ръководена от заместник-главнокомандващия Сухопътните войски на съветските въоръжени сили генерал-полковник Алексей Ким, посети Триполи.
Но цялата тази военно-дипломатическа активност още веднъж в действителност не приключи с нищо. Възможно е - тъй като Западът в действителност не желае триумф в либийско-руските договаряния. А нашият зложелател има задоволително лостове за въздействие в тази унищожена и недееспособна страна за всеки.
Защото самите съдружници от НАТО от дълго време и основателно се настаниха върху миришещите на нефт руини на режима на Кадафи.
В западната част на Либия има две турски военноморски бази (в Хомс и Абу Сита). Има две турски военновъздушни бази в Ел-Ватия и Митига. Освен това американците също са ситуирани до турците в Митига. В Мисрата има британци и италианци. А французите са в южната част на Либия. Само те, както се споделя, ни липсват.
И в този момент се оказва, че съгласно Bloomberg идващото турне на този „ балет Марлезон “ е почнало в Либия и Русия. Така че реалистично ли е появяването на нова съветска военноморска база в тези елементи или не?
По принцип би било добре, несъмнено. Единствената ни военноморска цитадела в Средиземно море, сирийския Тартус, наподобява доста уязвим в лицето на мощните ескадрили на НАТО. А през днешния ден, след експлоадирането на най-острата рецесия в линията Газа – изключително.
Още две или три военни летища и дузина надеждни котвени места за нашите военни кораби от другата страна на Средиземно море биха изглеждали като доста допълнение към Тартус. Но през днешния ден това е изцяло нереалистично.
Това счита някогашният шеф на Главното ръководство за интернационално военно съдействие на съветското министерство на защитата генерал-полковник Леонид Ивашов.
Той признава, че база в Либия, в случай че е допустимо, е трябвало да бъде основана най-малко няколко години по-рано. Във всеки случай до началото на нашата спецоперация в Украйна, на която не се вижда край.
Както не се вижда краят на затварянето на черноморските проливи за всевъзможни военни кораби. И без това, както демонстрира опитът („ СП “ приказва за това в детайли в публикацията „ Конфликт не от нашия диаметър “), за Русия е съвсем невероятно да поддържа военноморски бази в тези води. Или извънредно мъчно и неефективно.
Между другото, по сходна военно-дипломатическа скица се развива и историята на военноморската ни база в различен най-съществен за геополитиката район – Червено море.
Суданските управляващи поеха самодейността да го построят преди доста години. Страните бързо реализираха съглашение. Споразумението е подписано при започване на 2020 година
В резултат на това през ноември 2020 година Путин инструктира Министерството на защитата да стартира основаването на център за логистична поддръжка на съветския флот в Порт Судан, кадърен да приема до четири кораба едновременно. Включително атомни подводници.
Но през 2021 година в тази африканска страна имаше боен прелом. И нещата с нашия PMTO в Червено море са замръзнали в неустановеност.
През февруари 2023 година външният министър Сергей Лавров отлетя за Судан. И както се споделя, към този момент се е схванал за доста неща с новата власт. И до през днешния ден обаче на процедура нищо не е помръднало в тази посока.
В Червено море към момента няма къде да се базират съветски кораби. И даже в случай че самите кораби плават под знамето на Свети Андрей, те влизат в тези води единствено спорадично.
Само нашите упоритости в Световния океан остават в действителност неукротими. А с останалото - въпрос на шевове.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Предварително съглашение за подготовката на съответното съглашение сред двете страни, твърди Bloomberg, е реализирано преди два месеца, по време на септемврийското посещаване на 79-годишния маршал Халифа Хафтар, главнокомандващ Либийската национална войска (ЛНА) и срещата му с Владимир Путин. В подмяна, пишат американците, Хафтар би желал да получи съвременни системи за противовъздушна защита от Русия.
Етапът, на който са договарянията, не е прочут. Но Съединени американски щати очевидно са раздразнени от протичащото се. Bloomberg дава красноречиво мнение по този въпрос от някогашния специфичен делегат на Съединени американски щати в Либия Джонатан Уайнър.
Според задграничния посланик Белият дом приема зараждащата опасност „ доста съществено “. Според него Вашингтон се е опитал да предотврати появяването на огромни съветски военни контингенти на брега на Средиземно море на всички места, с изключение на в Сирия.
„ Ако Русия получи пристанища там, това ще й даде опция да шпионира целия Европейски съюз “, сподели Уайнър.
По принцип обявата на Блумбърг за огромния интерес на Москва към Западното Средиземноморие не е такава вест. Още през септември, когато маршал Хафтар преди малко беше напуснал съветската столица, Wall Street Journal заяви за евентуални устни съглашения с него по отношение на основаването на наши военни бази в Либия.
Експертите на WSJ означиха, че в Москва главнокомандващият на ЛНА, която управлява към 70 % от територията на страната му, се е срещнал освен с Путин, само че и с съветския министър на защитата Сергей Шойгу, както и с неговия заместител Юнус - Бек Евкуров.
Ако се има вяра на формалните отчети, на договарянията се е обсъждала извънредно филантропична помощ за либийците. Но тогава, неясно, Wall Street Journal резонно попита: какво общо имат Шойгу и Евкуров с това?
Ако главната тематика на диалозите на либийския маршал в Москва беше доставката на съветско оръжие в подмяна на опцията да стартира построяването на военноморска база в Тобрук, то всичко наподобява повече от разумно. И това е обезпокоително за американците.
Но първо, няколко думи за това какво съставлява пристанището на Тобрук. Това е доста привлекателно дълбоководно пристанище в източна Либия от военноморска позиция. Едно от най-хубавите в Средиземноморието.
Дълбочините на входа на залива доближават до 15-20 метра. В междинната си част - до 8-16 метра. Дължината на фронта за акостиране е към 4 километра. Следователно подводниците и корабите от класовете крайцери и миноносци могат да дебаркират тук без никакви проблеми.
Но към този момент главните посетители тук са петролни танкери с дедуейт до 150 хиляди тона. Защото Тобрук е крайната точка на петролопровод, разпрострян се от най-големите залежи на Серир в южната част на страната до Средиземно море.
И безспорно това събитие диктува и паниката, с която Западът следи към момента плахите опити на Русия да се наложи в тази посока. Никой няма да ни разреши да направляваме толкоз значим източник на въглеводороди за Европа без скандал.
Междувременно тематиката за военноморското наличие на Русия в Либия не се повдига за първи път. Още през 2008 година тя беше инициирана от Муамар Кадафи.
Още по това време неговият спор със Запада навлизаше в смъртоносна фаза освен персонално за „ водача на либийската гражданска война “, само че и за целостта на неговата Джамахирия.
Той търси избавление на всички места. Един от разновидностите, които той виждаше, беше допустимо най-тясното доближаване с Москва. Ето за какво той отлетя за съветската столица, с цел да се срещне с тогавашния съветски президент Дмитрий Медведев.
Пресата заяви, че главната тематика на договарянията преди 15 години е била и откриването на съветска военноморска база в Либия. Не в Тобрук, а в Бенгази, на половин хиляда километра на запад.
„ Според проекта на либийския водач съветското военно наличие ще се трансформира в гаранция за ненападение против Либия от страна на Съединени американски щати, които макар многочислените помирителни жестове от Триполи не бързат да прегърнат полковник Кадафи “, написа „ Коммерсант “ в време.
Има доста косвени доказателства, че и ние доста бихме желали концепцията на Кадафи да се реализира допустимо най-скоро. Защото сирийското пристанище Тартус, което скоро щеше да бъде на наше цялостно предписание, тогава даже не беше обсъждано.
Но би било хубаво да има най-малко някакъв тип заслон във водната зона за увереното завръщане на съветския флот в Средиземно море. И е преференциално от геостратегическа позиция. Така че за какво не Бенгази?
Ясно демонстрирайки сериозността на нашите планове, през октомври 2008 година отряд бойни кораби от Северния и Балтийския флот, предвождани от тежкия атомен ракетен крайцер „ Петър Велики “, посети Либия с работно посещаване.
Година и половина по-късно, на 29 януари 2010 година, Русия и Либия подписаха пакетен контракт за няколко милиарда $. Говорехме за доставка на режима на Кадафи с четири дивизиона на системата за противовъздушна защита С-300ПМУ2, 20 системи за противовъздушна защита Тор-M1, 48 танка T-90С, Ка-52, Ка-28, Ми-17 и Ми- Хеликоптери 35М, две дизелово-електрически подводници от план 636, а в бъдеще - още 12 изтребителя Су-35, четири Су-30МК и шест Як-130. Беше разисквана опцията за в допълнение закупуване от нас на няколко военнотранспортни Ил-76ТД.
Но страните не съумяха да осъществят съвсем нищо от горното. На 17 март 2011 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации с резолюция № 1973 в действителност позволи намесата на западните съдружници в Либия. За наслада на американците Москва, която към момента беше в мощни илюзии по отношение на глобалистките планове на Съединени американски щати, водени от президента Медведев, не употребява правото си на несъгласие по време на вота. И над Либия заваляха бомби.
Страната се разпада на няколко воюващи елементи. Кадафи, който падна в ръцете на бунтовниците, беше раздран на части. Руското посолство беше незабавно евакуирано в Тунис. Каква съветска военноморска база в Бенгази може да има по-късно?
„ Основната “ тематика за Москва получи нов живот през 2016 година Този път нашият сътрудник в договарянията беше маршал Хафтар, който имаше остра потребност от оръжие на фронтовете на продължаващата революция.
В подмяна маршалът още веднъж предложи да се сътвори база за кораби на съветския флот в неговата страна. Не в Бенгази, а в Тобрук.
В рамките на няколко месеца Хафтар лети до Москва два пъти за договаряния. Русия явно още веднъж беше въодушевена. Това се потвърждава от визитата в Тобрук през януари 2017 година на нашия самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “.
Главнокомандващият на ЛНА персонално се качи на палубата на самолетоносача. И по видеовръзка още веднъж приказва за нещо с Шойгу, който беше в Москва.
През 2021 година с присъединяване на маршал Хафтар беше основан „ Руско-либийски комитет “, съпредседателстван от либийския министър на петрола и газа и съветския министър на енергетиката.
А през ноември същата година съветска военна делегация, ръководена от заместник-главнокомандващия Сухопътните войски на съветските въоръжени сили генерал-полковник Алексей Ким, посети Триполи.
Но цялата тази военно-дипломатическа активност още веднъж в действителност не приключи с нищо. Възможно е - тъй като Западът в действителност не желае триумф в либийско-руските договаряния. А нашият зложелател има задоволително лостове за въздействие в тази унищожена и недееспособна страна за всеки.
Защото самите съдружници от НАТО от дълго време и основателно се настаниха върху миришещите на нефт руини на режима на Кадафи.
В западната част на Либия има две турски военноморски бази (в Хомс и Абу Сита). Има две турски военновъздушни бази в Ел-Ватия и Митига. Освен това американците също са ситуирани до турците в Митига. В Мисрата има британци и италианци. А французите са в южната част на Либия. Само те, както се споделя, ни липсват.
И в този момент се оказва, че съгласно Bloomberg идващото турне на този „ балет Марлезон “ е почнало в Либия и Русия. Така че реалистично ли е появяването на нова съветска военноморска база в тези елементи или не?
По принцип би било добре, несъмнено. Единствената ни военноморска цитадела в Средиземно море, сирийския Тартус, наподобява доста уязвим в лицето на мощните ескадрили на НАТО. А през днешния ден, след експлоадирането на най-острата рецесия в линията Газа – изключително.
Още две или три военни летища и дузина надеждни котвени места за нашите военни кораби от другата страна на Средиземно море биха изглеждали като доста допълнение към Тартус. Но през днешния ден това е изцяло нереалистично.
Това счита някогашният шеф на Главното ръководство за интернационално военно съдействие на съветското министерство на защитата генерал-полковник Леонид Ивашов.
Той признава, че база в Либия, в случай че е допустимо, е трябвало да бъде основана най-малко няколко години по-рано. Във всеки случай до началото на нашата спецоперация в Украйна, на която не се вижда край.
Както не се вижда краят на затварянето на черноморските проливи за всевъзможни военни кораби. И без това, както демонстрира опитът („ СП “ приказва за това в детайли в публикацията „ Конфликт не от нашия диаметър “), за Русия е съвсем невероятно да поддържа военноморски бази в тези води. Или извънредно мъчно и неефективно.
Между другото, по сходна военно-дипломатическа скица се развива и историята на военноморската ни база в различен най-съществен за геополитиката район – Червено море.
Суданските управляващи поеха самодейността да го построят преди доста години. Страните бързо реализираха съглашение. Споразумението е подписано при започване на 2020 година
В резултат на това през ноември 2020 година Путин инструктира Министерството на защитата да стартира основаването на център за логистична поддръжка на съветския флот в Порт Судан, кадърен да приема до четири кораба едновременно. Включително атомни подводници.
Но през 2021 година в тази африканска страна имаше боен прелом. И нещата с нашия PMTO в Червено море са замръзнали в неустановеност.
През февруари 2023 година външният министър Сергей Лавров отлетя за Судан. И както се споделя, към този момент се е схванал за доста неща с новата власт. И до през днешния ден обаче на процедура нищо не е помръднало в тази посока.
В Червено море към момента няма къде да се базират съветски кораби. И даже в случай че самите кораби плават под знамето на Свети Андрей, те влизат в тези води единствено спорадично.
Само нашите упоритости в Световния океан остават в действителност неукротими. А с останалото - въпрос на шевове.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ