Митрополит Николай: Здравко Димитров идва да служи на...
Ваши Преосвещенства,
Боголюбиви Отци,
Обични в Господа братя и сестри,
Господин Здравко Димитров, регионален шеф, който в този момент е претендент за кмет на град Пловдив, се обърна към Светата православна черква с молба да благословим неговото начинание и желание. Ние познаваме господин Здравко Димитров от доста години и сме имали опция да се убедим, че той е набожен човек, добър наследник на Светата ни черква и великодушен и откровен неин спомоществовател. Самият той не желае да бъде хвален за положителните каузи, с които е спомогнал на делото на църквата в Пловдивска епархия, само че ви убеждавам, че положителните му каузи са многочислени и значими. За тях той беше почетен с нашето най-високо отличие – орденът „ Свети Апостол Ерм, първа степен “. Когото църквата един път към този момент е отличила с признателност за неговите писания, нему църквата не може да откаже благословение на бъдещите му планове, още повече, когато тези планове са да поеме нови отговорности в работа на народа, т.е. да продължи да служи, както е служил до в този момент, без значение от каква световна позиция. Господин Димитров до момента е служил добре и ние имаме вяра, че ще продължи по този начин и в бъдеще. Включително, като кмет на Богоспасаемия град Пловдив, в случай че Бог промисли да му разпореди тази отговорност.
Скъпи господин Димитров, имате нашата благословия за Вашето желание и Ви желаем триумф!
Позволете ми в този момент да кажа още няколко думи, които могат да прозвучат като упътвания, само че с които, с цел да няма недоразумения, бих желал да поясня по какъв начин аз разбирам благословението, което църквата дава на претенденти в световна, политическа конкуренция.
У нас, когато се приказва за ръководството на мирските каузи доста постоянно, да не кажа всеки път, се употребява думата „ власт “. Някой се бил „ борил за власт “, някой бил „ взел властта “, някой бил „ на власт “. Аз зная, господин Димитров, че вие знаете това, само че въпреки всичко дано го кажа и на Вас и на всички участници в идната предизборна акция – апелирам ви, в никакъв случай не използвайте думата „ власт “ за себе си и за длъжностите, които заемате или следва да заемете! Властта е единствено и само у Бог! Само Той има власт да се разпорежда с делата на този свят. Този, който Той промисли да сложи на висока позиция в светското ръководство, не получава „ власт “ а получава отговорност. Властта, която се дава от Бога, съставлява отговорност, която издигнатият стартира да носи пред хората, само че изключително пред Бог! Колкото по-значима е позицията, толкоз и отговорността е по-голяма.
Отговорността пред Бог за воденето на светските каузи значи всеки път, при всяко решение, което светските управници вземат, те да се запитват дали решението им е съзвучно с предписанията, които Синът Божий, нашият Господ Иисус Христос ни е оставил, за това по какъв начин да водим делата, по този начин, че животът в този свят да е кротичък и изпълнен с задоволство и наслада. Те са доста, само че дано загатна единствено някои от тях. Светският властник, комуто Бог разпорежда отговорността за ръководството, би трябвало да е милосърден и грижлив. Да е милосърден и грижлив към слабите, бедните, неуспелите. С персонален образец и с дело той би трябвало да подканва мощните, богатите и съумелите да се погрижат и да поемат солидарна отговорност за своите по-слаби и по-бедни братя и сестри. За това светският властник би трябвало да е обективен, и то в смисъла на Божията правдивост. За да е милосърден и обективен светският властник би трябвало да се проникне от съзнанието, че всички хора са синове и дъщери Божии, че са родени равни и са равни пред Бога. Различни ги вършат не материалните благоприятни условия, с които разполагат, а само делата им, по които Бог ще ги съди. Добър властник, също така, може да бъде единствено човек, който има религия в Бога и има боязън Божий, другото е управник. Добър всемирски властник е този, който знае, че не разпределя „ запаси “, а управлява хора, че носи отговорност за хора. Грешка прави и грях поставя на душата си този, който преглежда себе си като управник, а градът и хората в него като „ запаси “, от които да изстисква максимума за себе си и за своите доближени, без да се преценява с никого и с нищо. Великото в миналото египетско царство, в което властниците са се кланяли на тотеми и са разглеждали хората като „ запас “, т.е. – плебеи, е било застигнато от Божия яд и е станало на прахуляк и пустиня. Изчезнала е културата, липсващ е езикът, липсващ е самият народ, ведно с владеещата го прослойка. Останали са едни пирамиди – монументи на богохулна надменност, довела до затриването на цяла една цивилизация. Много значимо, че фараоните са построили пирамиди, само че са затрили народа си и страната си! С богохулна надменност, дублирам това.
Но за какво да отиваме толкоз надалеч? Та белким градът, в който живеем не ни дава образец за същото? Колко пластове руини от езически царства лежат под краката ни като археологически разкопки? Пловдив, градът, в който живеем през днешния ден, е построен подобен, какъвто е, от християнската цивилизация, от християнската просвета, от вярата в Христа. България, Европа, такива каквито са през днешния ден са построени от вярата в Христа. Изчезне ли вярата в Христа, бъдат ли подценени правилата и полезностите, за които споменахме преди малко, стартираме ли да се грижим единствено за градежите, без да зачитаме хората, и този веществен свят един ден ще изчезне и ще се трансформира в археологическа разкопка. Без да остави даже и една пирамида, тъй като експлоатираният човешки „ запас “ е дребен, а към този момент е и доста отпаднал от употребата. Така ще става всеки път, когато властта се преглежда като материалистична, алчна консумация на „ запаси “, а не като отговорност пред Бога, одухотворена от любовта към хората, от обич към близък, който би трябвало да обичаме, както обичаме себе си. Това е същността на християнската визия за „ власт “. Властта значи отговорност, а вярното носене на отговорността допуска да имаме обич към хората. Към всеки обособен човек, без предразсъдъци и без пристрастия, да се вслушваме в него, да откликваме на неговите потребности, да го зачитаме и почитаме, както почитаме себе си.
Зная, че господин Здравко Димитров схваща и споделя тези наши визии. Той знае и нещо друго, а точно, че управата на града и църквата в града са двете страни на Божествената симфония, че те дружно реализират връзката сред земното и небесното и колкото по-добро и тясно е съдействието сред тях, толкоз повече народът е добре и толкоз по-благодатен и сполучлив е животът на жителите. Продължавайте да помагате на Светата православна черква, господин Димитров, и ще имате нейната благодарност и благословия, без значение на каква позиция сте или ще бъдете. А, Бог ще Ви въздаде за трудовете Ви по най-хубавия за Вас метод, имам вяра в това.
Моля Ви, предайте тези наши благословения и размисли на Вашите съидейници и спътници, а за какво не и на Вашите политически съперници, и ги наградите да ги имат поради освен през идващия един месец, само че и през всички последващи години, които, по волята Божия, ни следва да изживеем дружно в този град и в тази страна.
Като Ви поисквам още веднъж триумф, приканвам Божието благословение над Вас, както и над всички поданици на Богоспасаемия ни град Пловдив и цялата наша епархия.
Архипастирско послание на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за блажен триумф на господин Здравко Димитров в изборите за кмет на гр. Пловдив
Боголюбиви Отци,
Обични в Господа братя и сестри,
Господин Здравко Димитров, регионален шеф, който в този момент е претендент за кмет на град Пловдив, се обърна към Светата православна черква с молба да благословим неговото начинание и желание. Ние познаваме господин Здравко Димитров от доста години и сме имали опция да се убедим, че той е набожен човек, добър наследник на Светата ни черква и великодушен и откровен неин спомоществовател. Самият той не желае да бъде хвален за положителните каузи, с които е спомогнал на делото на църквата в Пловдивска епархия, само че ви убеждавам, че положителните му каузи са многочислени и значими. За тях той беше почетен с нашето най-високо отличие – орденът „ Свети Апостол Ерм, първа степен “. Когото църквата един път към този момент е отличила с признателност за неговите писания, нему църквата не може да откаже благословение на бъдещите му планове, още повече, когато тези планове са да поеме нови отговорности в работа на народа, т.е. да продължи да служи, както е служил до в този момент, без значение от каква световна позиция. Господин Димитров до момента е служил добре и ние имаме вяра, че ще продължи по този начин и в бъдеще. Включително, като кмет на Богоспасаемия град Пловдив, в случай че Бог промисли да му разпореди тази отговорност.
Скъпи господин Димитров, имате нашата благословия за Вашето желание и Ви желаем триумф!
Позволете ми в този момент да кажа още няколко думи, които могат да прозвучат като упътвания, само че с които, с цел да няма недоразумения, бих желал да поясня по какъв начин аз разбирам благословението, което църквата дава на претенденти в световна, политическа конкуренция.
У нас, когато се приказва за ръководството на мирските каузи доста постоянно, да не кажа всеки път, се употребява думата „ власт “. Някой се бил „ борил за власт “, някой бил „ взел властта “, някой бил „ на власт “. Аз зная, господин Димитров, че вие знаете това, само че въпреки всичко дано го кажа и на Вас и на всички участници в идната предизборна акция – апелирам ви, в никакъв случай не използвайте думата „ власт “ за себе си и за длъжностите, които заемате или следва да заемете! Властта е единствено и само у Бог! Само Той има власт да се разпорежда с делата на този свят. Този, който Той промисли да сложи на висока позиция в светското ръководство, не получава „ власт “ а получава отговорност. Властта, която се дава от Бога, съставлява отговорност, която издигнатият стартира да носи пред хората, само че изключително пред Бог! Колкото по-значима е позицията, толкоз и отговорността е по-голяма.
Отговорността пред Бог за воденето на светските каузи значи всеки път, при всяко решение, което светските управници вземат, те да се запитват дали решението им е съзвучно с предписанията, които Синът Божий, нашият Господ Иисус Христос ни е оставил, за това по какъв начин да водим делата, по този начин, че животът в този свят да е кротичък и изпълнен с задоволство и наслада. Те са доста, само че дано загатна единствено някои от тях. Светският властник, комуто Бог разпорежда отговорността за ръководството, би трябвало да е милосърден и грижлив. Да е милосърден и грижлив към слабите, бедните, неуспелите. С персонален образец и с дело той би трябвало да подканва мощните, богатите и съумелите да се погрижат и да поемат солидарна отговорност за своите по-слаби и по-бедни братя и сестри. За това светският властник би трябвало да е обективен, и то в смисъла на Божията правдивост. За да е милосърден и обективен светският властник би трябвало да се проникне от съзнанието, че всички хора са синове и дъщери Божии, че са родени равни и са равни пред Бога. Различни ги вършат не материалните благоприятни условия, с които разполагат, а само делата им, по които Бог ще ги съди. Добър властник, също така, може да бъде единствено човек, който има религия в Бога и има боязън Божий, другото е управник. Добър всемирски властник е този, който знае, че не разпределя „ запаси “, а управлява хора, че носи отговорност за хора. Грешка прави и грях поставя на душата си този, който преглежда себе си като управник, а градът и хората в него като „ запаси “, от които да изстисква максимума за себе си и за своите доближени, без да се преценява с никого и с нищо. Великото в миналото египетско царство, в което властниците са се кланяли на тотеми и са разглеждали хората като „ запас “, т.е. – плебеи, е било застигнато от Божия яд и е станало на прахуляк и пустиня. Изчезнала е културата, липсващ е езикът, липсващ е самият народ, ведно с владеещата го прослойка. Останали са едни пирамиди – монументи на богохулна надменност, довела до затриването на цяла една цивилизация. Много значимо, че фараоните са построили пирамиди, само че са затрили народа си и страната си! С богохулна надменност, дублирам това.
Но за какво да отиваме толкоз надалеч? Та белким градът, в който живеем не ни дава образец за същото? Колко пластове руини от езически царства лежат под краката ни като археологически разкопки? Пловдив, градът, в който живеем през днешния ден, е построен подобен, какъвто е, от християнската цивилизация, от християнската просвета, от вярата в Христа. България, Европа, такива каквито са през днешния ден са построени от вярата в Христа. Изчезне ли вярата в Христа, бъдат ли подценени правилата и полезностите, за които споменахме преди малко, стартираме ли да се грижим единствено за градежите, без да зачитаме хората, и този веществен свят един ден ще изчезне и ще се трансформира в археологическа разкопка. Без да остави даже и една пирамида, тъй като експлоатираният човешки „ запас “ е дребен, а към този момент е и доста отпаднал от употребата. Така ще става всеки път, когато властта се преглежда като материалистична, алчна консумация на „ запаси “, а не като отговорност пред Бога, одухотворена от любовта към хората, от обич към близък, който би трябвало да обичаме, както обичаме себе си. Това е същността на християнската визия за „ власт “. Властта значи отговорност, а вярното носене на отговорността допуска да имаме обич към хората. Към всеки обособен човек, без предразсъдъци и без пристрастия, да се вслушваме в него, да откликваме на неговите потребности, да го зачитаме и почитаме, както почитаме себе си.
Зная, че господин Здравко Димитров схваща и споделя тези наши визии. Той знае и нещо друго, а точно, че управата на града и църквата в града са двете страни на Божествената симфония, че те дружно реализират връзката сред земното и небесното и колкото по-добро и тясно е съдействието сред тях, толкоз повече народът е добре и толкоз по-благодатен и сполучлив е животът на жителите. Продължавайте да помагате на Светата православна черква, господин Димитров, и ще имате нейната благодарност и благословия, без значение на каква позиция сте или ще бъдете. А, Бог ще Ви въздаде за трудовете Ви по най-хубавия за Вас метод, имам вяра в това.
Моля Ви, предайте тези наши благословения и размисли на Вашите съидейници и спътници, а за какво не и на Вашите политически съперници, и ги наградите да ги имат поради освен през идващия един месец, само че и през всички последващи години, които, по волята Божия, ни следва да изживеем дружно в този град и в тази страна.
Като Ви поисквам още веднъж триумф, приканвам Божието благословение над Вас, както и над всички поданици на Богоспасаемия ни град Пловдив и цялата наша епархия.
Архипастирско послание на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за блажен триумф на господин Здравко Димитров в изборите за кмет на гр. Пловдив
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ