Иран опитва да създаде нова нормалност с атаката си, Израел и САЩ трябва да отговорят
Върховният водач на Иран отдели време, с цел да обмисли по какъв начин и къде да отговори на удара на Израел в Дамаск на 1 април. Съединените щати и Израел също би трябвало да отделят време, с цел да обмислят какво евентуално е възнамерявал да реализира с отмъщението от този уикенд и какви послания се пробва да изпрати, написа Atlantic Council
Най-незабавно Техеран явно възнамеряваше да възпре Израел още веднъж да нападна дипломатическите му уреди - места, които преди смяташе за задоволително безвредни, с цел да бъдат употребявани за военни цели. Дългогодишната " война сред войните " на Израел изложи на риск офицерите от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран, когато работят покрай границите на Израел, тъй че Техеран безспорно не желае да види останалите си " светилища " като част от бойното поле.
Оперативно Иран изпрати категоричен сигнал, че желае да избегне по-нататъшна ескалация, която може да провокира същинска районна война. Той избра офанзиви на далечни дистанции, които могат елементарно да бъдат осуетени от известната израелска защита и очевидно не беше ориентиран към никакви американски уреди. Той направи всичко това, до момента в който издаваше изключителни изказвания (на английски), че " въпросът може да се смята за завършен " и че " U.S. ТРЯБВА ДА СТОИ НАСТРАНА! " (главните букви са в оригинала иранското на изявлението).
Докато Хамас може да е обезверен и желае по-широк пожар, неговият настойник Иран сигурно е много удовлетворен от статуквото след 7 октомври, от което извлича голяма изгода. За доста хора в района, изпълнени с облици на палестинско страдалчество, усещанията им за Иран в никакъв случай не са били по-положителни, защото той " самичък " се " опълчва " на Израел - преди този момент посредством своите пълномощници, а в този момент и непосредствено. Съобщенията за Йордания, която интензивно пази Израел от Иран, в допълнение изострят дихотомията сред Техеран, който се показва като водач на съпротивата против " ционисткото образувание " и арабските държавни управления, които се считат от доста от техните жители за скрито изпълняващи заповедите на Израел.
Междувременно нуклеарната стратегия на Иран слезе от първите страници и продължава да се развива значително гладко, като към този момент надскача значими стадии, които в миналото бяха считани за неприемливи. Нещо повече, до момента Иран заобикаля всевъзможен действителен риск за Хизбула, перлата в короната на неговата прокси мрежа, защото потенциалът на Хизбула за втори удар оказва помощ за възпирането на израелска офанзива против иранската нуклеарна инфраструктура. Иран желае евакуиране на Съединени американски щати от региона; последното нещо, което желае, е да предизвика по-широка районна война, която би рискувала директна военна борба сред Съединени американски щати и Иран.
Създаване на казус
Стратегически Техеран също се опита да сътвори нов казус, който ще промени естеството на продължаващия спор с Израел в своя спомагателна изгода. Прецедентът е, че Иран може да нападна Израел непосредствено, че може да го направи от иранска земя и че може да се насочи към цивилни вътре в Израел. По този метод Иран следва книга, която е усъвършенствал в продължение на десетилетия: изпробване с нов набор от злонамерени дейности, оценка на отговора от съперниците и, в случай че тези отговори се смятат за минимални или краткотрайни, определяне на тези дейности като нова нормалност, което по-късно става признато имплицитно. Този модел е както Иран стана единствената страна в света, която рутинно дава прецизни оръжия на недържавни пълномощници и ги инструктира да нападат цивилни през границите - и по какъв начин останалият свят толкоз привикна с тази действителност, че в този момент съвсем не се вижда и разяснява.
През последните месеци Иран към този момент сполучливо откри няколко " нови правила ", които работят в негово дълготрайно преимущество: посредством хусите той показва новооткрита дарба да затваря протока Баб ел-Мандеб, когато пожелае и за който поиска; посредством Хизбула демонстрира способността си да заплашва израелците вкъщи и в този момент принуждава всеобщи вътрешни разселвания; и посредством личните си дейности той показва още един път способността си да прави пиратство покрай Ормузкия проток и да не притегля доста интернационално наказание за това. Ако Техеран успее по сходен метод да сътвори казус, че може непосредствено да нападна израелците от Иран, получената нова нормалност ще стане изключително скъпа, откакто Техеран бъде разгласен за мощ с нуклеарни оръжия.
В дипломатически проект Иран също се надяваше да показва както границите на американската мощност, по този начин и своята надеждност. Съединените щати са ангажирани със сигурността на Израел от десетилетия и президентът Джо Байдън персонално показва личната си отдаденост на тази цел. И въпреки всичко Иран е в положение непосредствено да заплаши Израел, без да провокира боен отговор на Съединени американски щати - или най-малко по този начин се надява. С офанзивата този уикенд Иран евентуално има намерение Саудитска Арабия и други арабски държавни управления от Персийския залив да си вземат поука, че не би трябвало да зависят от " обезсърчителен и неефикасен " чадър за сигурност от САЩ и изключително, в случай че това е изгодата, която се предлага за нормализиране на връзките с Израел. По същия метод Иран се надява да насърчи своя съдружник във всичко, само че не и да го назове - Русия и главния си стопански сътрудник - Китай да обвинят Израел за ескалацията на напрежението и да го защитят в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (СС на ООН). Това евентуално ще бъде сполучлива стратегия; след шест месеца Съветът за сигурност на Организация на обединените нации към момента не е съумял ясно да осъди Хамас за неговите терористични офанзиви против Израел.
Следващите стъпки за Израел и Съединени американски щати
Целите на Иран бяха рационални и добре премислени и играят в интерес на възприемането на личните му мощни страни и слабостите на неговите съперници. Такъв би трябвало да бъде и отговорът на дейностите на Иран. Нито Израел, нито Съединените щати би трябвало да разрешават на Иран да реализира задачите, посочени нагоре, само че апелите за незабавна военна акция на иранска територия са толкоз безразсъдни, колкото и неразумни. Вместо това фокусът би трябвало да бъде както следва:
През идните месеци, макар че продължава " война сред войните ", главният приоритет на Израел би трябвало да бъде да реализира безапелационно военните си цели против Хамас: обезглавяване на управлението му, разглобяване на тунелната му инфраструктура и заличаване на останалите му военни бригади. Израел би трябвало да направи това, до момента в който работи със Съединените щати за доста по-добра отбрана на цивилните в Газа, за определяне на вътрешна сигурност там и отменяне на възобновяване на Хамас и доста възстановяване на филантропичните условия за почтените палестинци. Нищо не би нанесло по-непосредствена щета на иранския роман от това сътрудникът на Иран в Газа да претърпи неоспоримо проваляне.
Освен това Техеран ще претърпи още по-опустошителен стратегически удар, в случай че Израел, откакто е постигнал военните си цели против Хамас, успее да събере политическата храброст и стратегическа мъдрост, с цел да одобри оферти от Съединени американски щати принцип за " стеснен във времето, необратим път към палестинска страна ", стартират добросъвестни договаряния за това по какъв начин да приведат в деяние тези условия и в това време да възстановяват връзките със Саудитска Арабия, която е засилила връзките си в региона на сигурността със Съединените щати. Администрацията на Байдън амбициозно упорства за този сюжет повече от година, като признава, че постигането му би трансформирало фундаментално геополитиката на района - всичко това в стратегически ущърб на Техеран и неговата мрежа.
В същото време Съединените щати би трябвало да разширят акцията си против хусите от задача, тясно дефинирана да пази интернационалното мореплаване и утежняване на опциите на хусите в Червено море, до задача, която също се стреми да откри въздържане посредством обезглавяване на водачеството на хусите. Съединените щати имат огромен опит в сходни интервенции в Йемен, откакто ги организират от години против водачите на Ал Кайда на Арабския полуостров; Съединените щати би трябвало да правят тези удари, до момента в който хусите дефинитивно спрат офанзивите си против интернационалното мореплаване.
Съединените щати би трябвало също по този начин да заявяват нова теория: Всяка офанзива против което и да е американско лице от ирански сътрудник или прокурист занапред нататък ще се смята за (а) офанзива от самия Иран и (б) сполучлива офанзива, за задачите на определянето на американски боен отговор. Твърде дълго Иран съумя да нападна американците релативно безнаказано, като го правеше посредством изрязване и организираше тези офанзиви по подобен метод, че може да се чака да бъдат сполучливо осуетени или да причинят единствено " незначителни " жертви. Когато трима американски военнослужещи бяха убити по-рано тази година, отговорът на Съединени американски щати беше явен и Иран отговори, като подреди прекъсване на сходни офанзиви. Това беше сполучливо приложение на въздържане. Същите военни отговори могат и би трябвало да бъдат подхванати, когато Иран даже се пробва да убие американци, освен когато го прави сполучливо. Чрез установяването на това ново положение Съединените щати сполучливо ще трансформират разпоредбите на играта в своя изгода и ще основат казус, който Израел да следва.
И най-после, Съединените щати би трябвало да одобряват, че злонамереното държание на Иран няма да завърши, до момента в който самият режим не го направи. В последна сметка спорът на Иран с Израел е напълно идеологически, артикул на съответната теология на революцията от 1979 г.; предходното иранско държавно управление не е имало такива враждебни дейности. Освен това, както беше в тази ситуация със Съветския съюз, режимът е все по-крехък във вътрешното пространство, обсъждан като фундаментално нелегитимен от възходящ % иранци, които неведнъж се надигат на митинги, без значение от рисковете.
Но една война с Иран, с цел да докара до промяна на режима, би донесла прекалено много опасности за района, не на последно място от които ще бъде гибелта на безчет почтени и най-вероятно ще послужи за подсилване на контрола на режима върху неговия народ и за легитимиране на нуклеарната му стратегия в очите на мнозина в чужбина. Ето за какво, тъкмо както по време на Студената война, най-хубавата дълготрайна тактика на Съединени американски щати против Техеран би била тази, която е ориентирана към тази присъща уязвимост на режима посредством засилено използване на наказания, секрети дейности против нуклеарната стратегия на Иран, правни старания да държи режима виновен за човешки права, жестокостите вкъщи и в чужбина и акция за очевидна и скрита поддръжка за тези в Иран, които се опълчват на режима.
Като се имат поради несъответствията в политиките на Съединени американски щати сред администрациите през последните десетилетия, сходен метод може да е отвън потенциала на Съединените щати. Но в никакъв случай не е било по-важно да се построи двупартийна поддръжка за поредна тактика за Иран, която може да успее.
Най-незабавно Техеран явно възнамеряваше да възпре Израел още веднъж да нападна дипломатическите му уреди - места, които преди смяташе за задоволително безвредни, с цел да бъдат употребявани за военни цели. Дългогодишната " война сред войните " на Израел изложи на риск офицерите от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран, когато работят покрай границите на Израел, тъй че Техеран безспорно не желае да види останалите си " светилища " като част от бойното поле.
Оперативно Иран изпрати категоричен сигнал, че желае да избегне по-нататъшна ескалация, която може да провокира същинска районна война. Той избра офанзиви на далечни дистанции, които могат елементарно да бъдат осуетени от известната израелска защита и очевидно не беше ориентиран към никакви американски уреди. Той направи всичко това, до момента в който издаваше изключителни изказвания (на английски), че " въпросът може да се смята за завършен " и че " U.S. ТРЯБВА ДА СТОИ НАСТРАНА! " (главните букви са в оригинала иранското на изявлението).
Докато Хамас може да е обезверен и желае по-широк пожар, неговият настойник Иран сигурно е много удовлетворен от статуквото след 7 октомври, от което извлича голяма изгода. За доста хора в района, изпълнени с облици на палестинско страдалчество, усещанията им за Иран в никакъв случай не са били по-положителни, защото той " самичък " се " опълчва " на Израел - преди този момент посредством своите пълномощници, а в този момент и непосредствено. Съобщенията за Йордания, която интензивно пази Израел от Иран, в допълнение изострят дихотомията сред Техеран, който се показва като водач на съпротивата против " ционисткото образувание " и арабските държавни управления, които се считат от доста от техните жители за скрито изпълняващи заповедите на Израел.
Междувременно нуклеарната стратегия на Иран слезе от първите страници и продължава да се развива значително гладко, като към този момент надскача значими стадии, които в миналото бяха считани за неприемливи. Нещо повече, до момента Иран заобикаля всевъзможен действителен риск за Хизбула, перлата в короната на неговата прокси мрежа, защото потенциалът на Хизбула за втори удар оказва помощ за възпирането на израелска офанзива против иранската нуклеарна инфраструктура. Иран желае евакуиране на Съединени американски щати от региона; последното нещо, което желае, е да предизвика по-широка районна война, която би рискувала директна военна борба сред Съединени американски щати и Иран.
Създаване на казус
Стратегически Техеран също се опита да сътвори нов казус, който ще промени естеството на продължаващия спор с Израел в своя спомагателна изгода. Прецедентът е, че Иран може да нападна Израел непосредствено, че може да го направи от иранска земя и че може да се насочи към цивилни вътре в Израел. По този метод Иран следва книга, която е усъвършенствал в продължение на десетилетия: изпробване с нов набор от злонамерени дейности, оценка на отговора от съперниците и, в случай че тези отговори се смятат за минимални или краткотрайни, определяне на тези дейности като нова нормалност, което по-късно става признато имплицитно. Този модел е както Иран стана единствената страна в света, която рутинно дава прецизни оръжия на недържавни пълномощници и ги инструктира да нападат цивилни през границите - и по какъв начин останалият свят толкоз привикна с тази действителност, че в този момент съвсем не се вижда и разяснява.
През последните месеци Иран към този момент сполучливо откри няколко " нови правила ", които работят в негово дълготрайно преимущество: посредством хусите той показва новооткрита дарба да затваря протока Баб ел-Мандеб, когато пожелае и за който поиска; посредством Хизбула демонстрира способността си да заплашва израелците вкъщи и в този момент принуждава всеобщи вътрешни разселвания; и посредством личните си дейности той показва още един път способността си да прави пиратство покрай Ормузкия проток и да не притегля доста интернационално наказание за това. Ако Техеран успее по сходен метод да сътвори казус, че може непосредствено да нападна израелците от Иран, получената нова нормалност ще стане изключително скъпа, откакто Техеран бъде разгласен за мощ с нуклеарни оръжия.
В дипломатически проект Иран също се надяваше да показва както границите на американската мощност, по този начин и своята надеждност. Съединените щати са ангажирани със сигурността на Израел от десетилетия и президентът Джо Байдън персонално показва личната си отдаденост на тази цел. И въпреки всичко Иран е в положение непосредствено да заплаши Израел, без да провокира боен отговор на Съединени американски щати - или най-малко по този начин се надява. С офанзивата този уикенд Иран евентуално има намерение Саудитска Арабия и други арабски държавни управления от Персийския залив да си вземат поука, че не би трябвало да зависят от " обезсърчителен и неефикасен " чадър за сигурност от САЩ и изключително, в случай че това е изгодата, която се предлага за нормализиране на връзките с Израел. По същия метод Иран се надява да насърчи своя съдружник във всичко, само че не и да го назове - Русия и главния си стопански сътрудник - Китай да обвинят Израел за ескалацията на напрежението и да го защитят в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации (СС на ООН). Това евентуално ще бъде сполучлива стратегия; след шест месеца Съветът за сигурност на Организация на обединените нации към момента не е съумял ясно да осъди Хамас за неговите терористични офанзиви против Израел.
Следващите стъпки за Израел и Съединени американски щати
Целите на Иран бяха рационални и добре премислени и играят в интерес на възприемането на личните му мощни страни и слабостите на неговите съперници. Такъв би трябвало да бъде и отговорът на дейностите на Иран. Нито Израел, нито Съединените щати би трябвало да разрешават на Иран да реализира задачите, посочени нагоре, само че апелите за незабавна военна акция на иранска територия са толкоз безразсъдни, колкото и неразумни. Вместо това фокусът би трябвало да бъде както следва:
През идните месеци, макар че продължава " война сред войните ", главният приоритет на Израел би трябвало да бъде да реализира безапелационно военните си цели против Хамас: обезглавяване на управлението му, разглобяване на тунелната му инфраструктура и заличаване на останалите му военни бригади. Израел би трябвало да направи това, до момента в който работи със Съединените щати за доста по-добра отбрана на цивилните в Газа, за определяне на вътрешна сигурност там и отменяне на възобновяване на Хамас и доста възстановяване на филантропичните условия за почтените палестинци. Нищо не би нанесло по-непосредствена щета на иранския роман от това сътрудникът на Иран в Газа да претърпи неоспоримо проваляне.
Освен това Техеран ще претърпи още по-опустошителен стратегически удар, в случай че Израел, откакто е постигнал военните си цели против Хамас, успее да събере политическата храброст и стратегическа мъдрост, с цел да одобри оферти от Съединени американски щати принцип за " стеснен във времето, необратим път към палестинска страна ", стартират добросъвестни договаряния за това по какъв начин да приведат в деяние тези условия и в това време да възстановяват връзките със Саудитска Арабия, която е засилила връзките си в региона на сигурността със Съединените щати. Администрацията на Байдън амбициозно упорства за този сюжет повече от година, като признава, че постигането му би трансформирало фундаментално геополитиката на района - всичко това в стратегически ущърб на Техеран и неговата мрежа.
В същото време Съединените щати би трябвало да разширят акцията си против хусите от задача, тясно дефинирана да пази интернационалното мореплаване и утежняване на опциите на хусите в Червено море, до задача, която също се стреми да откри въздържане посредством обезглавяване на водачеството на хусите. Съединените щати имат огромен опит в сходни интервенции в Йемен, откакто ги организират от години против водачите на Ал Кайда на Арабския полуостров; Съединените щати би трябвало да правят тези удари, до момента в който хусите дефинитивно спрат офанзивите си против интернационалното мореплаване.
Съединените щати би трябвало също по този начин да заявяват нова теория: Всяка офанзива против което и да е американско лице от ирански сътрудник или прокурист занапред нататък ще се смята за (а) офанзива от самия Иран и (б) сполучлива офанзива, за задачите на определянето на американски боен отговор. Твърде дълго Иран съумя да нападна американците релативно безнаказано, като го правеше посредством изрязване и организираше тези офанзиви по подобен метод, че може да се чака да бъдат сполучливо осуетени или да причинят единствено " незначителни " жертви. Когато трима американски военнослужещи бяха убити по-рано тази година, отговорът на Съединени американски щати беше явен и Иран отговори, като подреди прекъсване на сходни офанзиви. Това беше сполучливо приложение на въздържане. Същите военни отговори могат и би трябвало да бъдат подхванати, когато Иран даже се пробва да убие американци, освен когато го прави сполучливо. Чрез установяването на това ново положение Съединените щати сполучливо ще трансформират разпоредбите на играта в своя изгода и ще основат казус, който Израел да следва.
И най-после, Съединените щати би трябвало да одобряват, че злонамереното държание на Иран няма да завърши, до момента в който самият режим не го направи. В последна сметка спорът на Иран с Израел е напълно идеологически, артикул на съответната теология на революцията от 1979 г.; предходното иранско държавно управление не е имало такива враждебни дейности. Освен това, както беше в тази ситуация със Съветския съюз, режимът е все по-крехък във вътрешното пространство, обсъждан като фундаментално нелегитимен от възходящ % иранци, които неведнъж се надигат на митинги, без значение от рисковете.
Но една война с Иран, с цел да докара до промяна на режима, би донесла прекалено много опасности за района, не на последно място от които ще бъде гибелта на безчет почтени и най-вероятно ще послужи за подсилване на контрола на режима върху неговия народ и за легитимиране на нуклеарната му стратегия в очите на мнозина в чужбина. Ето за какво, тъкмо както по време на Студената война, най-хубавата дълготрайна тактика на Съединени американски щати против Техеран би била тази, която е ориентирана към тази присъща уязвимост на режима посредством засилено използване на наказания, секрети дейности против нуклеарната стратегия на Иран, правни старания да държи режима виновен за човешки права, жестокостите вкъщи и в чужбина и акция за очевидна и скрита поддръжка за тези в Иран, които се опълчват на режима.
Като се имат поради несъответствията в политиките на Съединени американски щати сред администрациите през последните десетилетия, сходен метод може да е отвън потенциала на Съединените щати. Но в никакъв случай не е било по-важно да се построи двупартийна поддръжка за поредна тактика за Иран, която може да успее.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ