ВКС с окончателни присъди за убийството на студента Михаил Стоянов в Борисовата градина
Върховният касационен съд постанови дефинитивни присъди на двамата обвинени за убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 година Александър Георгиев ще изтърпява наказване " отнемане от независимост " за 15 години, а Радослав Кирчев – за 6 години
С Решение № 427/16.11.2023 година по наказателно дело № 799/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 84/2016 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно.
Настоящото произвеждане е формирано, откакто с решение по к.н.д. № 223/2023 година на Върховен касационен съд, инициирано по искане на основния прокурор въз основа на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Стоянова с/у България “, е анулирано влязлото в действие решение по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд и е обновено наказателното произвеждане против Александър Георгиев и Радослав Кирчев за убийството на Михаил Стоянов през 2008 година
С присъда на Софийския градски съд подсъдимите са приети за отговорни в това, че на 30.09.2008 година в Борисовата градина в съучастничество като съизвършители съзнателно умъртвили Михаил Стоянов, като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убития. На Александър Георгиев е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 13 години, а на Радослав Кирчев, направил действието като малолетен, е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 4 години и 10 месеца. С въззивното решение на САС присъдата е променена, като са увеличени размерите на наказването „ отнемане от независимост “ – на Александър Георгиев на 15 години, а на Радослав Кирчев на 6 години. С решението по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд е променен правосъдният акт на САС и наказванията са понижени на „ отнемане от независимост “ за период от 10 години за Георгиев и „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и 6 месеца за Кирчев.
В претекстовете си актуалният състав на Върховен касационен съд прецизира, че касационната инстанция дължи дефиниране на границите на своята инспекция поради спецификата на производството след възобновяването му и дейностите, които следва да се подхващат в тенденция превъзмогване на установените в решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) нарушавания на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида (Конвенцията). „ Констатирано е, че страната ни не е изпълнила в задоволителна степен задължението си да подсигурява, че сходни прояви, стимулирани от неприязън към действителната или хипотетична полова ориентировка, ще се глобяват съответно. Дадени са общи рекомендации за привеждане на законодателството ни в синхрон с условията за предприемане на ограничения за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка и полова еднаквост. Това към сегашния миг е сторено със Закона за изменение и допълнение на Наказателен кодекс (ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), с който се добавя наредбата на член 116, т. 11 Наказателен кодекс и към изброените в нея квалифициращи признаци на действието са прибавени и свързани със половата ориентировка подбуди. Подобни допълнение са направени и в други наказателни текстове, като например в член 131, алинея 1, т. 12 Наказателен кодекс, с което ясно се обрисува волята на страната да реагира съответно на похищения, стимулирани от ненавист във всичките ѝ форми на проявяване “, пишат висшите съдии. Те допълват, че в решението на Европейски съд по правата на човека се съдържа укор към националните съдилища, с оглед направената от тях преценка на тежестта на хомофобските подбуди за осъществяване на закононарушението, респективно отразяването им с съответна тежест при индивидуализиране на наказванията на подсъдимите. Именно това установено от Европейски съд по правата на човека нарушаване на член 14 вр. член 2 от Конвенцията е преценено от касационната инстанция в границите на процедурата по обновяване по к.н.д. № 223/2023 година на Върховен касационен съд като значително за неговото решение и е довело до обновяване на наказателното произвеждане за превъзмогването на пропуща.
Тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че предходните правосъдни инстанции са еднопосочни и поредни по отношение на претекста за осъществяване на незаконното действие, а точно – убийството е осъществено по хомофобски подбуди. Изведени са въз основа на правилно откритите обстоятелства, че подсъдимите дружно с други лица неведнъж са се събирали в Борисовата градина, с цел да атакуват и нанасят побой на непознати, които те оприличавали на хомосексуалисти. Така се е случило и процесната вечер с тази разлика, че подсъдимите освен нанесли нечовечен побой на потърпевшия, само че и предизвикали гибелта му по изключително непосилен за него метод.
Според висшите съдии осъществената от въззивния съд оценъчна активност съгласно наредбите на член 54 от Наказателен кодекс и задачите на наказването, визирани в член 36 от Наказателен кодекс, не търпи рецензия. Относно подсъдимия Георгиев като смекчаващи отговорността му условия са посочени чистото правосъдно минало, положителната професионална характерност, младата възраст, недоброто здравословно положение. В изгода на подсъдимия Кирчев са регистрирани чисто правосъдно минало, положителни характеристични данни. Възрастта му вярно е интерпретирана като правно съображение за съкращаване на наказателната отговорност с оглед непълнолетието му. Посочените обстоятелства са съответно съпоставени и с отегчаващите отговорността на подсъдимите условия – с младата възраст на потърпевшия и с обстоятелството, че закононарушението е резултат от редовно осъществявани от група, в която са взели участие подсъдимите, набези над лица, които подозирали в хомосексуална ориентировка. Като отегчаващо отговорността събитие във връзка с Георгиев е регистриран и фактът, че той е имал водещо нападателно държание по време на побоя, както и че е претърсил натрупа на потърпевшия директно след умъртвяването му, взел е мобилния телефон и го е употребил след действието. Изведени са като независимо отегчаващо събитие, обуславящо повишена социална заплаха на подсъдимите, подбудите за съответното действие и в претекстовете на САС е визирано с задоволителна решителност, че „ безпричинната свирепост, проявена от подсъдимия към лице, което освен не е познавал, само че и в никакъв случай преди този момент не е виждал, както и събитията, при които е осъществено закононарушението – в съучастничество, след авансово взето решение за физическо малтретиране на който и да е, стига да дава отговор на визиите на подсъдимите за педераст, сочат на повишена степен на социална заплаха на подсъдимите като дейци “. Така че укор към въззивния съд не може да се насочи в тенденция игнориране на хомофобските подбуди при разбора на събитията, относими към индивидуализиране на наказателната им отговорност.
Според висшите съдии, изпълнявайки условията да отмери законосъобразно и заслужено наказването, САС вярно не е придал изключителна тежест и значителност на периода на наказателното произвеждане и е изразил противоречие с интерпретирането му от първоинстанционния съд като извънредно смекчаващо отговорността събитие. В решението на Върховен касационен съд се споделя, че и настоящата преценка на периода, в който се води наказателното произвеждане против подсъдимите, не стимулира извода, че е нарушено правото на подсъдимите на обективен развой, развил се в рационален период.
Касационната инстанция приема, че апелативният съд е извършил условията за законосъобразно и заслужено установяване на наказването и на двамата подсъдими и няма съображение за интервенция – било, проявявайки по-голяма благосклонност, било с връщане на делото на въззивната инстанция за утежняване ситуацията на подсъдимите.
С Решение № 427/16.11.2023 година по наказателно дело № 799/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 84/2016 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението е дефинитивно.
Настоящото произвеждане е формирано, откакто с решение по к.н.д. № 223/2023 година на Върховен касационен съд, инициирано по искане на основния прокурор въз основа на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Стоянова с/у България “, е анулирано влязлото в действие решение по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд и е обновено наказателното произвеждане против Александър Георгиев и Радослав Кирчев за убийството на Михаил Стоянов през 2008 година
С присъда на Софийския градски съд подсъдимите са приети за отговорни в това, че на 30.09.2008 година в Борисовата градина в съучастничество като съизвършители съзнателно умъртвили Михаил Стоянов, като действието е осъществено по изключително непосилен метод за убития. На Александър Георгиев е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 13 години, а на Радослав Кирчев, направил действието като малолетен, е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 4 години и 10 месеца. С въззивното решение на САС присъдата е променена, като са увеличени размерите на наказването „ отнемане от независимост “ – на Александър Георгиев на 15 години, а на Радослав Кирчев на 6 години. С решението по к.н.д. № 1258/2017 година на Върховен касационен съд е променен правосъдният акт на САС и наказванията са понижени на „ отнемане от независимост “ за период от 10 години за Георгиев и „ отнемане от независимост “ за период от 4 години и 6 месеца за Кирчев.
В претекстовете си актуалният състав на Върховен касационен съд прецизира, че касационната инстанция дължи дефиниране на границите на своята инспекция поради спецификата на производството след възобновяването му и дейностите, които следва да се подхващат в тенденция превъзмогване на установените в решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) нарушавания на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида (Конвенцията). „ Констатирано е, че страната ни не е изпълнила в задоволителна степен задължението си да подсигурява, че сходни прояви, стимулирани от неприязън към действителната или хипотетична полова ориентировка, ще се глобяват съответно. Дадени са общи рекомендации за привеждане на законодателството ни в синхрон с условията за предприемане на ограничения за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка и полова еднаквост. Това към сегашния миг е сторено със Закона за изменение и допълнение на Наказателен кодекс (ДВ, бр. 67/04.08.2023 г.), с който се добавя наредбата на член 116, т. 11 Наказателен кодекс и към изброените в нея квалифициращи признаци на действието са прибавени и свързани със половата ориентировка подбуди. Подобни допълнение са направени и в други наказателни текстове, като например в член 131, алинея 1, т. 12 Наказателен кодекс, с което ясно се обрисува волята на страната да реагира съответно на похищения, стимулирани от ненавист във всичките ѝ форми на проявяване “, пишат висшите съдии. Те допълват, че в решението на Европейски съд по правата на човека се съдържа укор към националните съдилища, с оглед направената от тях преценка на тежестта на хомофобските подбуди за осъществяване на закононарушението, респективно отразяването им с съответна тежест при индивидуализиране на наказванията на подсъдимите. Именно това установено от Европейски съд по правата на човека нарушаване на член 14 вр. член 2 от Конвенцията е преценено от касационната инстанция в границите на процедурата по обновяване по к.н.д. № 223/2023 година на Върховен касационен съд като значително за неговото решение и е довело до обновяване на наказателното произвеждане за превъзмогването на пропуща.
Тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че предходните правосъдни инстанции са еднопосочни и поредни по отношение на претекста за осъществяване на незаконното действие, а точно – убийството е осъществено по хомофобски подбуди. Изведени са въз основа на правилно откритите обстоятелства, че подсъдимите дружно с други лица неведнъж са се събирали в Борисовата градина, с цел да атакуват и нанасят побой на непознати, които те оприличавали на хомосексуалисти. Така се е случило и процесната вечер с тази разлика, че подсъдимите освен нанесли нечовечен побой на потърпевшия, само че и предизвикали гибелта му по изключително непосилен за него метод.
Според висшите съдии осъществената от въззивния съд оценъчна активност съгласно наредбите на член 54 от Наказателен кодекс и задачите на наказването, визирани в член 36 от Наказателен кодекс, не търпи рецензия. Относно подсъдимия Георгиев като смекчаващи отговорността му условия са посочени чистото правосъдно минало, положителната професионална характерност, младата възраст, недоброто здравословно положение. В изгода на подсъдимия Кирчев са регистрирани чисто правосъдно минало, положителни характеристични данни. Възрастта му вярно е интерпретирана като правно съображение за съкращаване на наказателната отговорност с оглед непълнолетието му. Посочените обстоятелства са съответно съпоставени и с отегчаващите отговорността на подсъдимите условия – с младата възраст на потърпевшия и с обстоятелството, че закононарушението е резултат от редовно осъществявани от група, в която са взели участие подсъдимите, набези над лица, които подозирали в хомосексуална ориентировка. Като отегчаващо отговорността събитие във връзка с Георгиев е регистриран и фактът, че той е имал водещо нападателно държание по време на побоя, както и че е претърсил натрупа на потърпевшия директно след умъртвяването му, взел е мобилния телефон и го е употребил след действието. Изведени са като независимо отегчаващо събитие, обуславящо повишена социална заплаха на подсъдимите, подбудите за съответното действие и в претекстовете на САС е визирано с задоволителна решителност, че „ безпричинната свирепост, проявена от подсъдимия към лице, което освен не е познавал, само че и в никакъв случай преди този момент не е виждал, както и събитията, при които е осъществено закононарушението – в съучастничество, след авансово взето решение за физическо малтретиране на който и да е, стига да дава отговор на визиите на подсъдимите за педераст, сочат на повишена степен на социална заплаха на подсъдимите като дейци “. Така че укор към въззивния съд не може да се насочи в тенденция игнориране на хомофобските подбуди при разбора на събитията, относими към индивидуализиране на наказателната им отговорност.
Според висшите съдии, изпълнявайки условията да отмери законосъобразно и заслужено наказването, САС вярно не е придал изключителна тежест и значителност на периода на наказателното произвеждане и е изразил противоречие с интерпретирането му от първоинстанционния съд като извънредно смекчаващо отговорността събитие. В решението на Върховен касационен съд се споделя, че и настоящата преценка на периода, в който се води наказателното произвеждане против подсъдимите, не стимулира извода, че е нарушено правото на подсъдимите на обективен развой, развил се в рационален период.
Касационната инстанция приема, че апелативният съд е извършил условията за законосъобразно и заслужено установяване на наказването и на двамата подсъдими и няма съображение за интервенция – било, проявявайки по-голяма благосклонност, било с връщане на делото на въззивната инстанция за утежняване ситуацията на подсъдимите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ