ВКС отмени присъдата на турчина, убил съпрузи на пътя край Драгоман
Върховният касационен съд анулира присъдата на 63-годишния турски гастербайтер Фарук Бекташ, който преди 3 години умъртви семейство мотористи на пътя край Драгоман, и върна делото за ново разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд от стадия на правосъдното съвещание, написа Блиц.
реклама
Жестоката злополука стана на 24 юли 2016 година Фарук Бекташ блъсна 51-годишната Таня и 54-годишния Бойко Бойкови, които пътуваха с мотор за Австрия на посетители на сина си Владимир. Двамата починаха на място. При огледа бе открито, че турчинът, пътуващ от Германия за Турция, е навлязъл в лентата за насрещно придвижване на завой.
Бекташ беше арестуван, само че няколко дни по-късно бе пуснат под домакински арест от съда и избяга от България. Първоначално той бе разгласен за общодържавно търсене, а след това бе издадена и Европейска заповед за арест. Днес - почти 3 години месеца след случая, двойният палач към момента е в неопределеност. Затова и процесът против него се води задочно.
През май м.г. Софийският областен съд призна Бекташ за отговорен за това, че е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата и по несъобразителност е предизвикал гибелта на двама души. Той бе наказан на 10 години " отнемане от независимост ", както и лишен от право да ръководи МПС за период от 12 г. Освен това турчинът трябваше да заплати и по 400 000 лв. обезщетение на двете деца на починалите съпрузи. Впоследствие наказването бе доказано и от апелативните съдии.
В касационната тъжба до висшите магистрати, подадена от юриста на Фарук Бекташ, се твърди, че наложеното наказване и присъдените компенсации за неимуществени вреди са несправедливи. Отделно се декларира, че присъдата и размерите на компенсациите за неимуществени вреди са повишени, като не са съответни на претърпените болки и премеждия.
Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна.
„ Всички възражения, в този момент поддържани пред Върховен касационен съд, преди този момент са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, тъй като претекстовете на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, подобаващ на условията на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс “, безапелационни са висшите съдии. Те показват, че съображенията от претекстовете указват на условност на въззивната инспекция и всъщност на занемаряване на доводите на подсъдимия.
В решението на Върховен касационен съд написа още:
„ САС не е имал съображение да бъде безкритичен към активността на първата инстанция в коментираната посока – по отношение на справедливостта на наказването, като е бил задължен да вземе отношение по редицата условия, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – нахлуване в насрещната лента, овакантяване на платното за придвижване и безотговорно придвижване в крайпътна територия, източник на забележителна заплаха, укриването на подсъдимия след покачване на обвиняване на досъдебното произвеждане, невъзможността да бъде открит по линия на интернационалното съдействие. САС е пропуснал да извърши инспекция за относимостта на събитията към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, обвързвана със възбраната по член 56 от Наказателен кодекс (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи условия тези, които са взети поради от закона при установяване на съответното престъпление). “
Върховните магистрати одобряват, че въззивният съд е позволил нарушаване, като в претекстовете на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на отбраната на подсъдимия.
Според Върховен касационен съд, САС е бил задължен да в профил пороците в активността на първата инстанция, като извърши лична преценка на събитията от голяма важност за установяване наказването на подсъдимия, ясно и съответно да аргументира изводите си за доста по-висока степен на социална заплаха на действието и дееца, съпоставени с елементарните случаи, и да събере нужните, вероятни доказателства, свързани с гражданската рекламация.
Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото позволените нарушавания на процесуални правила да бъдат отстранени.
реклама
Жестоката злополука стана на 24 юли 2016 година Фарук Бекташ блъсна 51-годишната Таня и 54-годишния Бойко Бойкови, които пътуваха с мотор за Австрия на посетители на сина си Владимир. Двамата починаха на място. При огледа бе открито, че турчинът, пътуващ от Германия за Турция, е навлязъл в лентата за насрещно придвижване на завой.
Бекташ беше арестуван, само че няколко дни по-късно бе пуснат под домакински арест от съда и избяга от България. Първоначално той бе разгласен за общодържавно търсене, а след това бе издадена и Европейска заповед за арест. Днес - почти 3 години месеца след случая, двойният палач към момента е в неопределеност. Затова и процесът против него се води задочно.
През май м.г. Софийският областен съд призна Бекташ за отговорен за това, че е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата и по несъобразителност е предизвикал гибелта на двама души. Той бе наказан на 10 години " отнемане от независимост ", както и лишен от право да ръководи МПС за период от 12 г. Освен това турчинът трябваше да заплати и по 400 000 лв. обезщетение на двете деца на починалите съпрузи. Впоследствие наказването бе доказано и от апелативните съдии.
В касационната тъжба до висшите магистрати, подадена от юриста на Фарук Бекташ, се твърди, че наложеното наказване и присъдените компенсации за неимуществени вреди са несправедливи. Отделно се декларира, че присъдата и размерите на компенсациите за неимуществени вреди са повишени, като не са съответни на претърпените болки и премеждия.
Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна.
„ Всички възражения, в този момент поддържани пред Върховен касационен съд, преди този момент са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, тъй като претекстовете на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, подобаващ на условията на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс “, безапелационни са висшите съдии. Те показват, че съображенията от претекстовете указват на условност на въззивната инспекция и всъщност на занемаряване на доводите на подсъдимия.
В решението на Върховен касационен съд написа още:
„ САС не е имал съображение да бъде безкритичен към активността на първата инстанция в коментираната посока – по отношение на справедливостта на наказването, като е бил задължен да вземе отношение по редицата условия, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – нахлуване в насрещната лента, овакантяване на платното за придвижване и безотговорно придвижване в крайпътна територия, източник на забележителна заплаха, укриването на подсъдимия след покачване на обвиняване на досъдебното произвеждане, невъзможността да бъде открит по линия на интернационалното съдействие. САС е пропуснал да извърши инспекция за относимостта на събитията към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, обвързвана със възбраната по член 56 от Наказателен кодекс (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи условия тези, които са взети поради от закона при установяване на съответното престъпление). “
Върховните магистрати одобряват, че въззивният съд е позволил нарушаване, като в претекстовете на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на отбраната на подсъдимия.
Според Върховен касационен съд, САС е бил задължен да в профил пороците в активността на първата инстанция, като извърши лична преценка на събитията от голяма важност за установяване наказването на подсъдимия, ясно и съответно да аргументира изводите си за доста по-висока степен на социална заплаха на действието и дееца, съпоставени с елементарните случаи, и да събере нужните, вероятни доказателства, свързани с гражданската рекламация.
Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото позволените нарушавания на процесуални правила да бъдат отстранени.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ