ВКС потвърди доживотната присъда на мъж, убил приятелката си в Плевенско
Върховният касационен съд оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 92/2023 година на Апелативен съд - Велико Търново, с което Георги Иванчев бе наказан на пожизнен затвор за съзнателно ликвидиране . Това оповестиха от Върховен касационен съд.
Делото бе формирано по касационни тъжби на подсъдимия Георги Иванчев и неговия бранител против решението на Апелативен съд - Велико Търново. Апелативният съд удостовери присъдата на Окръжен съд - Плевен, с която Георги Иванчев е приет за отговорен за това, че на 24.05.2020 година в село Рибен, обл. Плевен, съзнателно е умъртвил по изключително непосилен метод и с особена свирепост приятелката му Поля Д.
Той бе наказан на пожизнен затвор. Освен това подсъдимият би трябвало да заплати имуществени и неимуществени вреди на обща стойност 282 000 лв..
Според Върховен касационен съд касационните тъжби са неоснователни . Върховните магистрати показват, че Апелативният съд е изложил възприетата от него фактическа конюнктура въз основа на личен разбор и оценка на събраните по делото доказателствени източници, обосновал е правните си заключения, както и наложеното на подсъдимия наказване, дал отговор е в детайли на направените от Георги Иванчев и неговия бранител възражения. В претекстовете са изложени съображения по главния въпрос за авторството на закононарушението - съдът е оценил съвкупността от доказателствените материали, като е съобразил процесуалните правила за обективно и всестранно проучване на всички условия по делото.
Съществена роля при определяне на авторството на действието втората инстанция е отредила на материалните доказателства - многочислените следи от кръв и биологичен материал, конфискувани при огледа на местопроизшествието, при огледа на натрупа на умрялата и на непринудено предаденото от подсъдимия средство на закононарушението (метална шина). Заключението на ДНК експертизата на материалните доказателства открива, че по всички движимости е потвърдена кръв на Поля Д., както и биологичен материал на подсъдимия.
По отношение на механизма на действието апелативният съд стимулирано се е доверил на подробните и обосновани изводи на съдебномедицинските експертизи, които детайлно е разискал в решението, в това число и за безспорно откритото фактическо състояние за съществуване на причинна връзка сред действието на подсъдимия на 24.05.2020 година и настъпилата на 02.06.2020 година гибел на Поля Д.
Заключението, че подсъдимият е създател на действието , се основава на повсеместен разбор на относимите доказателства, който е сбъднат при съблюдаване на процесуалните правила за тяхната справедлива и всестранна оценка, разясняват от Върховен касационен съд.
Несъмнено откритите положения, че в инкриминираното време и на инкриминираното място са участвали единствено подсъдимият и жертвата, че откритите увреждания по тялото на умрялата дават отговор да са нанесени с непринудено предания от подсъдимия предмет, че биологичните следи на подсъдимия и жертвата са открити на местопроизшествието, че подсъдимият е съобщил на майка си и на оператора на тел. 112 за осъщественото действие, законосъобразно са интерпретирани от въззивната инстанция, с което е спазен процесуалният стандарт за безспорно доказване на обвиняването.
Твърдението в жалбите, че апелативният съд не е приложил вярно закона, се свежда до поддържане на тезата, че подсъдимият би трябвало да дава отговор за породена умишлена телесна щета, а не за гибелта на жертвата. Върховните съдии са безапелационни, че безспорно е открито съществуването на причинна връзка сред нанесения от Иванчев побой и претърпените от Поля Д. увреждания и настъпила гибел . При това състояние правосъдната процедура е константна, че се касае за предумисъл за ликвидиране, а не за телесна щета. Съобразени със закона са изводите, че гибелта на жертвата е била неизбежна последица на побоя, а събитието, че заради лекарска интервенция животът на Поля Д. е бил изкуствено продължен за известно време, не трансформира правната подготовка на действието като съзнателно ликвидиране.
По отношение на доводите за очевидна неправда на наказването касационният съд се съгласява с извода на апелативния за това, че осъщественото закононарушение е извънредно тежко. Това се обуславя от съществуването на два квалифициращи действието признака - убийството е осъществено по изключително непосилен за убитата метод и с особена свирепост. Обстоятелствата, при които е осъществено действието, го характеризират като извънредно тежко: подсъдимият е упражнявал и различен път физическо принуждение по отношение на жертвата; за него са събрани доказателства, че е нападателен и упражнява принуждение по отношение на свои съседи и съселяни; осъждан е за цялост от закононарушения, за които му е наложено наказване " отнемане от независимост " ; методът на осъществяване на действието го характеризира като извънредно тежко - подсъдимият е упражнил по отношение на жертвата брутална, безпощадна, с нищо непредизвикана агресия; обстоятелствата, обосноваващи двата квалифициращи признака - особена свирепост на дееца и изключително непосилен за жертвата метод, обосноват доста превишаване на минималните условия за тяхната съставомерност.
Върховен касационен съд приема, че наложеното на подсъдимия Иванчев наказване " пожизнен затвор " е заслужено - належащо и задоволително за осъществяване на задачите по член 36 от Наказателен кодекс.
Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Двама братя са наказани на пожизнен затвор за ликвидиране в Плевенско
Мъжете нанесли голям брой удари с нож в тялото на жертвата
Делото бе формирано по касационни тъжби на подсъдимия Георги Иванчев и неговия бранител против решението на Апелативен съд - Велико Търново. Апелативният съд удостовери присъдата на Окръжен съд - Плевен, с която Георги Иванчев е приет за отговорен за това, че на 24.05.2020 година в село Рибен, обл. Плевен, съзнателно е умъртвил по изключително непосилен метод и с особена свирепост приятелката му Поля Д.
Той бе наказан на пожизнен затвор. Освен това подсъдимият би трябвало да заплати имуществени и неимуществени вреди на обща стойност 282 000 лв..
Според Върховен касационен съд касационните тъжби са неоснователни . Върховните магистрати показват, че Апелативният съд е изложил възприетата от него фактическа конюнктура въз основа на личен разбор и оценка на събраните по делото доказателствени източници, обосновал е правните си заключения, както и наложеното на подсъдимия наказване, дал отговор е в детайли на направените от Георги Иванчев и неговия бранител възражения. В претекстовете са изложени съображения по главния въпрос за авторството на закононарушението - съдът е оценил съвкупността от доказателствените материали, като е съобразил процесуалните правила за обективно и всестранно проучване на всички условия по делото.
Съществена роля при определяне на авторството на действието втората инстанция е отредила на материалните доказателства - многочислените следи от кръв и биологичен материал, конфискувани при огледа на местопроизшествието, при огледа на натрупа на умрялата и на непринудено предаденото от подсъдимия средство на закононарушението (метална шина). Заключението на ДНК експертизата на материалните доказателства открива, че по всички движимости е потвърдена кръв на Поля Д., както и биологичен материал на подсъдимия.
По отношение на механизма на действието апелативният съд стимулирано се е доверил на подробните и обосновани изводи на съдебномедицинските експертизи, които детайлно е разискал в решението, в това число и за безспорно откритото фактическо състояние за съществуване на причинна връзка сред действието на подсъдимия на 24.05.2020 година и настъпилата на 02.06.2020 година гибел на Поля Д.
Заключението, че подсъдимият е създател на действието , се основава на повсеместен разбор на относимите доказателства, който е сбъднат при съблюдаване на процесуалните правила за тяхната справедлива и всестранна оценка, разясняват от Върховен касационен съд.
Несъмнено откритите положения, че в инкриминираното време и на инкриминираното място са участвали единствено подсъдимият и жертвата, че откритите увреждания по тялото на умрялата дават отговор да са нанесени с непринудено предания от подсъдимия предмет, че биологичните следи на подсъдимия и жертвата са открити на местопроизшествието, че подсъдимият е съобщил на майка си и на оператора на тел. 112 за осъщественото действие, законосъобразно са интерпретирани от въззивната инстанция, с което е спазен процесуалният стандарт за безспорно доказване на обвиняването.
Твърдението в жалбите, че апелативният съд не е приложил вярно закона, се свежда до поддържане на тезата, че подсъдимият би трябвало да дава отговор за породена умишлена телесна щета, а не за гибелта на жертвата. Върховните съдии са безапелационни, че безспорно е открито съществуването на причинна връзка сред нанесения от Иванчев побой и претърпените от Поля Д. увреждания и настъпила гибел . При това състояние правосъдната процедура е константна, че се касае за предумисъл за ликвидиране, а не за телесна щета. Съобразени със закона са изводите, че гибелта на жертвата е била неизбежна последица на побоя, а събитието, че заради лекарска интервенция животът на Поля Д. е бил изкуствено продължен за известно време, не трансформира правната подготовка на действието като съзнателно ликвидиране.
По отношение на доводите за очевидна неправда на наказването касационният съд се съгласява с извода на апелативния за това, че осъщественото закононарушение е извънредно тежко. Това се обуславя от съществуването на два квалифициращи действието признака - убийството е осъществено по изключително непосилен за убитата метод и с особена свирепост. Обстоятелствата, при които е осъществено действието, го характеризират като извънредно тежко: подсъдимият е упражнявал и различен път физическо принуждение по отношение на жертвата; за него са събрани доказателства, че е нападателен и упражнява принуждение по отношение на свои съседи и съселяни; осъждан е за цялост от закононарушения, за които му е наложено наказване " отнемане от независимост " ; методът на осъществяване на действието го характеризира като извънредно тежко - подсъдимият е упражнил по отношение на жертвата брутална, безпощадна, с нищо непредизвикана агресия; обстоятелствата, обосноваващи двата квалифициращи признака - особена свирепост на дееца и изключително непосилен за жертвата метод, обосноват доста превишаване на минималните условия за тяхната съставомерност.
Върховен касационен съд приема, че наложеното на подсъдимия Иванчев наказване " пожизнен затвор " е заслужено - належащо и задоволително за осъществяване на задачите по член 36 от Наказателен кодекс.
Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Двама братя са наказани на пожизнен затвор за ликвидиране в Плевенско
Мъжете нанесли голям брой удари с нож в тялото на жертвата
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ