Великата съветска армия напредва към... Москва. А нашите путлерчета кога?
Въпреки компликациите и загубите, тежкия терен и неподходящите метеорологични условия, великата съветската войска с непреклонност напредва към Москва, до момента в който врагът плахо я преследва. Докато родният ефир прелива от тъпите въпроси на Ники Кънчев за международното през 1974-а и формата на гръцките капители, а Ицо Стоичков цепи дърва по спортен екип във „ Фермата “, шайката разпасани, пияни и дрогирани орки на Владимир Владимирович ядат подобен пердах, какъвто не са виждали от лятото на 1941-а от фелдмаршал Хайнрих декор Браухич.
Всъщност, нямаме потребност от настоящи сводки от фронта в Изюм, Купянск и Шевченково. Самият Лев Толстой преди 150 години е написал най-адекватната военна преписка, съотнасяща се към настоящите събития, в епоса си „ Война и мир “: „ Във вестниците, отдето остарелият княз най-първо разбра за Аустерлицкото проваляне, пишеше прекомерно малко и несигурно както постоянно, че след блестящи сражения русите е трябвало да се отдръпват и отдръпването било осъществено в цялостен ред. Старият княз разбра от това публично известие, че нашите са били разрушени. ”
Е, смелите воини на Самоя Могучая скоро ще се приберат във великата си татковина при външните си клозети и изгнилите москвичи, ще си налеят по чашка одеколон и ще заспят до косматите мишници на тлъстите, чорлави прасета, с които разделят постелята и битието си. И ще не помнят украинското оскърбление бързо, когато подправеният алкохол изпържи и последните им останали мозъчни кафези.
Чудя се обаче къде ще се приберат при неизбежния провал и беден завършек на кремълската експанзия нашите жалки путлеропитеци, ордата уродливи политици, служебни министри, едри куфарни предприемачи, синдикалистки шафрантии, платени публицисти, белоглави полумалоумни генерали с поетични заложби и впрочем мръсна, предателска паплач. Защото тази сбирщина няма татковина, в която да се навре с подвита опашка. Няма другари и родственици, близки и съидейници, а единствено издиктувани от „ Роскомнадзор “ опорки и банкова сметка в смрадливи рубли.
Гарантирам на всички тези същества, че осветените им от кървавия искра на руските щикове противни личица няма да бъдат забравени. Всичките им оправдания с плурализъм, народен интерес и течащи тръби няма да им купят индулгенции за опита да ни хвърлят в първата за новия век национална злополука, като ни прилепят към страната на агресора, серийния палач, цивилизационния човекоядец и туземец от Москва.
Всеки към този момент знае по име тези няколкостотин продажници и морални дегенерати, които мигновено би трябвало да изметем от публичния си живот вечно. Тези измекяри може да не понесат наказателна отговорност за човеконенавистните си дейности, само че завигани би трябвало да мъкнат срама на челото си. Тъй като тази дума е непозната за тях, предлагам това да се случи безусловно. Както в края на „ Гадни копилета “ на Тарантино героят на Брад Пит – Алдо Рейн, издълба свастика с ножа си сред веждите на нацистката свиня полковник Ханс Ланда. Само че тези ще носят „ Z ”.
Всъщност, нямаме потребност от настоящи сводки от фронта в Изюм, Купянск и Шевченково. Самият Лев Толстой преди 150 години е написал най-адекватната военна преписка, съотнасяща се към настоящите събития, в епоса си „ Война и мир “: „ Във вестниците, отдето остарелият княз най-първо разбра за Аустерлицкото проваляне, пишеше прекомерно малко и несигурно както постоянно, че след блестящи сражения русите е трябвало да се отдръпват и отдръпването било осъществено в цялостен ред. Старият княз разбра от това публично известие, че нашите са били разрушени. ”
Е, смелите воини на Самоя Могучая скоро ще се приберат във великата си татковина при външните си клозети и изгнилите москвичи, ще си налеят по чашка одеколон и ще заспят до косматите мишници на тлъстите, чорлави прасета, с които разделят постелята и битието си. И ще не помнят украинското оскърбление бързо, когато подправеният алкохол изпържи и последните им останали мозъчни кафези.
Чудя се обаче къде ще се приберат при неизбежния провал и беден завършек на кремълската експанзия нашите жалки путлеропитеци, ордата уродливи политици, служебни министри, едри куфарни предприемачи, синдикалистки шафрантии, платени публицисти, белоглави полумалоумни генерали с поетични заложби и впрочем мръсна, предателска паплач. Защото тази сбирщина няма татковина, в която да се навре с подвита опашка. Няма другари и родственици, близки и съидейници, а единствено издиктувани от „ Роскомнадзор “ опорки и банкова сметка в смрадливи рубли.
Гарантирам на всички тези същества, че осветените им от кървавия искра на руските щикове противни личица няма да бъдат забравени. Всичките им оправдания с плурализъм, народен интерес и течащи тръби няма да им купят индулгенции за опита да ни хвърлят в първата за новия век национална злополука, като ни прилепят към страната на агресора, серийния палач, цивилизационния човекоядец и туземец от Москва.
Всеки към този момент знае по име тези няколкостотин продажници и морални дегенерати, които мигновено би трябвало да изметем от публичния си живот вечно. Тези измекяри може да не понесат наказателна отговорност за човеконенавистните си дейности, само че завигани би трябвало да мъкнат срама на челото си. Тъй като тази дума е непозната за тях, предлагам това да се случи безусловно. Както в края на „ Гадни копилета “ на Тарантино героят на Брад Пит – Алдо Рейн, издълба свастика с ножа си сред веждите на нацистката свиня полковник Ханс Ланда. Само че тези ще носят „ Z ”.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ