Заболеваемостта и смъртността от COVID-19: На кое място сме?
Въпреки подхванатите своевременни и поредни дейности на здравните управляващи и обезпечените обилни средства за отбрана на живота и здравето на хората в изискванията на пандемия от COVID-19, България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. За това способства неналичието на ефикасна имунизационна акция. Независимо от достатъчните количества и благоприятни условия за свободен избор на ваксина, страната регистрира муден развой на имунизиране и едвам към 30 % ваксинално покритие, осведомиха от пресцентъра на Сметната палата.
Това е заключението в отчета на Сметната палата след осъществен одит " Изпълнение на ограниченията в опазването на здравето по отношение на COVID-19 “ за интервала от 01.02.2020 година до 31.12.2021 година, който е оповестен на интернет страницата на институцията. Докладът дава систематизирана информация освен са подхванатите ограничения и тяхната реализация, само че и за отражението на пандемията върху цялата здравно–осигурителна система, както и върху социално-икономическия живот у нас.
Друг значим извод от направения одит е, че при започване на пандемията от COVID-19, вследствие на строгите противоепидемични ограничения, е реализирано доста по-ниско ниво на изключителна смъртност в България в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз. През 2021 година се следи противоположната наклонност - междинната изключителна смъртност в България доста надвишава тази в Европейски Съюз.
От обезпечения забележителен финансов запас за 2020 година и 2021 година, изразходваните средства за поддръжка на личния състав, директно зает с дейностите по попречване разпространяването на COVID-19, доста надвишават средствата за лекарствени артикули и ваксини.
Констатациите на Сметната палата:
1. Създадена е подобаваща нормативна основа за дейно ръководство на пандемията посредством законосъобразно и навреме въвеждане на противоепидемични ограничения и надзор върху тяхното използване. Определен е държавен метод и условие за
приемане на народен проект за подготвеност и деяние при зараза и пандемия. Още през януари 2020 година, преди оповестяването на пандемията от СЗО, започва основаването на нужната организация за ограничение на разпространяването, диагностика, лекуване и наблюдаване при COVID-19, въвеждане на противоепидемични ограничения и издаване на рекомендации и инструкции за осъществяването им. Липсата на дейно работещ орган за цялостната организация, съгласуваност и ръководство на дейностите по проекта попречва през 2021 година реализирането на възприетия метод към ръководството на пандемията.
2. Осигурени са оптимални благоприятни условия и задоволително финансови средства за:
- осъществяване на клинични и лабораторни проучвания на болни от COVID-19;
- преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на подготвеност при пандемия;
- закупуване на здравна инсталация, персонални защитни средства и лекарствени артикули.
По бюджета на Министерството на здравеопазването регистрираните разноски за попречване на разпространяването и за лекуването на COVID-19 са близо 668 млн. лева за 2020 година и над 746 млн. лева за 2021 година Общо разноските, прехвърлянията и заплащанията по бюджета на Министерство на здравеопазването за интервала от 01.03.2020 година до 31.12.2021 година са в размер на към 1,4 милиарда лева, като почти 50% от средствата (746 млн. лева.) са разходвани за поддръжка на личния състав.
Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лева, а за лекарствени артикули – близо 167 млн. лева В същото време, осъществените разноски по отношение на осъществяване на Националния проект за имунизиране против COVID-19 са 850 хиляди лева От държавния бюджет са обезпечени 80 на 100 от средствата за осъществените заплащания по проекта, 20% са средства от Европейския съюз.
3. Установяването на случаите на COVID-19 се прави в избраните от министъра на опазването на здравето клинични лаборатории, които последователно нарастват от три при започване на пандемията, до 97 към края на 2020 година и 123 към края на 2021 година Неравномерното териториално разположение на избраните лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и елементарен достъп на забележителна част от популацията в дребните обитаеми места и три регионални града.
За интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година за определяне на COVID-19 са направени общо 7 459 348 проби, от които 747 108 са позитивни и доказани случаи, като броят на доказаните случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 година
4. Заплатените средства през 2020 година и 2021 година от НЗОК за лекуването на приети в болница пациенти, диагностицирани с COVID-19 по клиничните пътеки, са близо 320 млн. лева, а по клиничните процедури - 206 млн. лева За същия интервал заплатените средства от НЗОК за работа при неподходящи условия възлизат на над 1 милиарда лева Най-много средства за работа при неподходящи условия са заплатени на изпълнителите на болнична здравна помощ - общо над 756 млн. лева
5. От екипите на Центровете за незабавна здравна помощ са обслужени 670 244 незабавни пациента, което съставлява 90 на 100 от всички доказани случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841, или 70 на 100.
От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациента с COVID-19, (85 на 100 от всички доказани случаи). Извършени са 581 707 първоначални прегледи и 231 496 вторични.
6. За интервала 2020-2021 година в лечебните заведения за болнична помощ са приети в болница 211 760 пациента, или 28 на 100 от общо доказаните случаи. В интензивно поделение са настанени 17 783 пациента, или 8,4 на 100 от приетите в болница, лекувани в изискванията на изчезнал одобрен медицински стандарт в България " Анестезиология и интензивно лекуване “. През 2021 година броят на приетите в болница нараства близо три пъти спрямо 2020 година Най-голям е броят на приетите в болница в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно поделение в София град (4 309), Русе (1 308) и Пловдив (1 253).
7. По данни на Министерството на здравеопазването за интервала 2020-2021 година лицата, сложени под наложителна изолираност и наложителна карантина, са общо над 1,9 млн. души. Реалният им брой е по-голям от посочения заради неспособност на осведомителната система да експортира действителния брой по разнообразни аргументи (повторно заболяване, промяна на адрес, прекосяване от една категория в друга и др.)
Осъществени са близо 250 хиляди инспекции от РЗИ, в това число взаимно с органите на Министерство на вътрешните работи, БАБХ и общини, за съблюдаване на въведените краткотрайни противоепидемични ограничения. Платените санкции и имуществени наказания обаче са незначителни спрямо наложените за нарушаване на противоепидемичните ограничения.
8. Към 31.12.2021 година са доставени 8 331 795 дози ваксини, които са задоволителни за подлежащото на имунизиране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със приключен имунизационен курс са едвам 29,8 на 100 от подлежащото на имунизация население. Лицата със приключен имунизационен курс са най-вече във възрастовата група от 40 до 69 години – над 1 млн. души (56% от общо имунизираните лица).
Вследствие на ниския ритъм на имунизиране в страната се появява риск от бракуване на закупените ваксини заради изтичащ период на валидност. Взема се решение за препродажба или подаяние на неизползваните и налични количества. Общо в интервала 2020-2021 година са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 година е осъществено и подаяние на още над 3 млн. дози.
9. В началото на пандемията прецизното използване на въведените противоепидемични ограничения и действия води до ограничение на заболяемостта и понижаване на смъртността от COVID-19. През 2021 година, без значение от обезпечените количества ваксини, заради ниското ваксинално покритие значително нарастват умиранията, като се записват два пика - през 13-та и сред 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е неналичието на дейно провеждана
имунизационна акция. По данни на Министерството на здравеопазването от Коронавирус регистъра, за интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година от COVID-19 са умряли общо 29 238 лица, от които 8 031 през 2020 година, в това число 100 души са медицински личен състав, и 21 207 през 2021 година, в това число 78 души медицински личен състав. От умрелия медицински личен състав броят на лекарите надвишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от COVID-19 е записана в София град, минимум - в област Търговище. Най-висока смъртност е записана измежду лица на възраст сред 70-79 години – общо 10 894 души, и измежду лица на възраст сред 60-69 години - общо 7 114 души. Най-ниска е смъртността на лицата на възраст сред 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години - 724 души.
По данни на Национален статистически институт през 2020 година умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 година - 18,5%.
Данните демонстрират, че при започване на пандемията с въведените и прилагани противоепидемични ограничения в България е реализирано доста по-ниско ниво на изключителна смъртност в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз, като тази наклонност се резервира до декември 2020 година, когато е регистриран първият пик на смъртност в България. През 2021 година се следи противоположната наклонност и междинната изключителна смъртност у нас доста надвишава тази в Европейски Съюз. По-голямата част от държавите-членки на Европейски Съюз регистрират доста понижаване на изключителната смъртност през 2021 година, като се изключи България (от 14, 2 на 100 на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на 100 на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на 100 на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на 100 на 21,7 на сто). Всички други страни от Европейски Съюз, които регистрират значително понижаване на годишна изключителна смъртност през 2021 година, имат бързо повишаване на броя на имунизираните лица и високо равнище на ваксинално покритие.
10. Освен резултатите върху действието на здравната система, живота и здравето на хората, COVID-19 има забележителен социално-икономически резултат. Високата заболеваемост през 2021 година води до двойно увеличение на издадените болнични листове с диагноза COVID-19, спрямо издадените през 2020 година - от към 204 хиляди броя на близо 423 хиляди броя.
През 2020 година общата изплатена сума за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради COVID-19 е в размер на над 68 млн. лева През 2021 година, заради доста нарасналата заболеваемост, тя се усилва съвсем двойно и възлиза на близо 140 млн. лева Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното публично обезпечаване, а забележителният брой дни, които лицата прекарват в отпуск заради краткотрайна неработоспособност в резултат на COVID-19, води до неподходящи резултати върху икономическия, обществения и културен живот в страната.
В резултат на осъществения одит се насочат 11 рекомендации към министъра на опазването на здравето. Той би трябвало да предприеме ограничения за осъществяването им и да уведоми документално за това ръководителя на Сметната палата в период до 31.10.2024 г.
Това е заключението в отчета на Сметната палата след осъществен одит " Изпълнение на ограниченията в опазването на здравето по отношение на COVID-19 “ за интервала от 01.02.2020 година до 31.12.2021 година, който е оповестен на интернет страницата на институцията. Докладът дава систематизирана информация освен са подхванатите ограничения и тяхната реализация, само че и за отражението на пандемията върху цялата здравно–осигурителна система, както и върху социално-икономическия живот у нас.
Друг значим извод от направения одит е, че при започване на пандемията от COVID-19, вследствие на строгите противоепидемични ограничения, е реализирано доста по-ниско ниво на изключителна смъртност в България в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз. През 2021 година се следи противоположната наклонност - междинната изключителна смъртност в България доста надвишава тази в Европейски Съюз.
От обезпечения забележителен финансов запас за 2020 година и 2021 година, изразходваните средства за поддръжка на личния състав, директно зает с дейностите по попречване разпространяването на COVID-19, доста надвишават средствата за лекарствени артикули и ваксини.
Констатациите на Сметната палата:
1. Създадена е подобаваща нормативна основа за дейно ръководство на пандемията посредством законосъобразно и навреме въвеждане на противоепидемични ограничения и надзор върху тяхното използване. Определен е държавен метод и условие за
приемане на народен проект за подготвеност и деяние при зараза и пандемия. Още през януари 2020 година, преди оповестяването на пандемията от СЗО, започва основаването на нужната организация за ограничение на разпространяването, диагностика, лекуване и наблюдаване при COVID-19, въвеждане на противоепидемични ограничения и издаване на рекомендации и инструкции за осъществяването им. Липсата на дейно работещ орган за цялостната организация, съгласуваност и ръководство на дейностите по проекта попречва през 2021 година реализирането на възприетия метод към ръководството на пандемията.
2. Осигурени са оптимални благоприятни условия и задоволително финансови средства за:
- осъществяване на клинични и лабораторни проучвания на болни от COVID-19;
- преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на подготвеност при пандемия;
- закупуване на здравна инсталация, персонални защитни средства и лекарствени артикули.
По бюджета на Министерството на здравеопазването регистрираните разноски за попречване на разпространяването и за лекуването на COVID-19 са близо 668 млн. лева за 2020 година и над 746 млн. лева за 2021 година Общо разноските, прехвърлянията и заплащанията по бюджета на Министерство на здравеопазването за интервала от 01.03.2020 година до 31.12.2021 година са в размер на към 1,4 милиарда лева, като почти 50% от средствата (746 млн. лева.) са разходвани за поддръжка на личния състав.
Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лева, а за лекарствени артикули – близо 167 млн. лева В същото време, осъществените разноски по отношение на осъществяване на Националния проект за имунизиране против COVID-19 са 850 хиляди лева От държавния бюджет са обезпечени 80 на 100 от средствата за осъществените заплащания по проекта, 20% са средства от Европейския съюз.
3. Установяването на случаите на COVID-19 се прави в избраните от министъра на опазването на здравето клинични лаборатории, които последователно нарастват от три при започване на пандемията, до 97 към края на 2020 година и 123 към края на 2021 година Неравномерното териториално разположение на избраните лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и елементарен достъп на забележителна част от популацията в дребните обитаеми места и три регионални града.
За интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година за определяне на COVID-19 са направени общо 7 459 348 проби, от които 747 108 са позитивни и доказани случаи, като броят на доказаните случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 година
4. Заплатените средства през 2020 година и 2021 година от НЗОК за лекуването на приети в болница пациенти, диагностицирани с COVID-19 по клиничните пътеки, са близо 320 млн. лева, а по клиничните процедури - 206 млн. лева За същия интервал заплатените средства от НЗОК за работа при неподходящи условия възлизат на над 1 милиарда лева Най-много средства за работа при неподходящи условия са заплатени на изпълнителите на болнична здравна помощ - общо над 756 млн. лева
5. От екипите на Центровете за незабавна здравна помощ са обслужени 670 244 незабавни пациента, което съставлява 90 на 100 от всички доказани случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841, или 70 на 100.
От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациента с COVID-19, (85 на 100 от всички доказани случаи). Извършени са 581 707 първоначални прегледи и 231 496 вторични.
6. За интервала 2020-2021 година в лечебните заведения за болнична помощ са приети в болница 211 760 пациента, или 28 на 100 от общо доказаните случаи. В интензивно поделение са настанени 17 783 пациента, или 8,4 на 100 от приетите в болница, лекувани в изискванията на изчезнал одобрен медицински стандарт в България " Анестезиология и интензивно лекуване “. През 2021 година броят на приетите в болница нараства близо три пъти спрямо 2020 година Най-голям е броят на приетите в болница в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно поделение в София град (4 309), Русе (1 308) и Пловдив (1 253).
7. По данни на Министерството на здравеопазването за интервала 2020-2021 година лицата, сложени под наложителна изолираност и наложителна карантина, са общо над 1,9 млн. души. Реалният им брой е по-голям от посочения заради неспособност на осведомителната система да експортира действителния брой по разнообразни аргументи (повторно заболяване, промяна на адрес, прекосяване от една категория в друга и др.)
Осъществени са близо 250 хиляди инспекции от РЗИ, в това число взаимно с органите на Министерство на вътрешните работи, БАБХ и общини, за съблюдаване на въведените краткотрайни противоепидемични ограничения. Платените санкции и имуществени наказания обаче са незначителни спрямо наложените за нарушаване на противоепидемичните ограничения.
8. Към 31.12.2021 година са доставени 8 331 795 дози ваксини, които са задоволителни за подлежащото на имунизиране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със приключен имунизационен курс са едвам 29,8 на 100 от подлежащото на имунизация население. Лицата със приключен имунизационен курс са най-вече във възрастовата група от 40 до 69 години – над 1 млн. души (56% от общо имунизираните лица).
Вследствие на ниския ритъм на имунизиране в страната се появява риск от бракуване на закупените ваксини заради изтичащ период на валидност. Взема се решение за препродажба или подаяние на неизползваните и налични количества. Общо в интервала 2020-2021 година са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 година е осъществено и подаяние на още над 3 млн. дози.
9. В началото на пандемията прецизното използване на въведените противоепидемични ограничения и действия води до ограничение на заболяемостта и понижаване на смъртността от COVID-19. През 2021 година, без значение от обезпечените количества ваксини, заради ниското ваксинално покритие значително нарастват умиранията, като се записват два пика - през 13-та и сред 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е неналичието на дейно провеждана
имунизационна акция. По данни на Министерството на здравеопазването от Коронавирус регистъра, за интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година от COVID-19 са умряли общо 29 238 лица, от които 8 031 през 2020 година, в това число 100 души са медицински личен състав, и 21 207 през 2021 година, в това число 78 души медицински личен състав. От умрелия медицински личен състав броят на лекарите надвишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от COVID-19 е записана в София град, минимум - в област Търговище. Най-висока смъртност е записана измежду лица на възраст сред 70-79 години – общо 10 894 души, и измежду лица на възраст сред 60-69 години - общо 7 114 души. Най-ниска е смъртността на лицата на възраст сред 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години - 724 души.
По данни на Национален статистически институт през 2020 година умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 година - 18,5%.
Данните демонстрират, че при започване на пандемията с въведените и прилагани противоепидемични ограничения в България е реализирано доста по-ниско ниво на изключителна смъртност в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз, като тази наклонност се резервира до декември 2020 година, когато е регистриран първият пик на смъртност в България. През 2021 година се следи противоположната наклонност и междинната изключителна смъртност у нас доста надвишава тази в Европейски Съюз. По-голямата част от държавите-членки на Европейски Съюз регистрират доста понижаване на изключителната смъртност през 2021 година, като се изключи България (от 14, 2 на 100 на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на 100 на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на 100 на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на 100 на 21,7 на сто). Всички други страни от Европейски Съюз, които регистрират значително понижаване на годишна изключителна смъртност през 2021 година, имат бързо повишаване на броя на имунизираните лица и високо равнище на ваксинално покритие.
10. Освен резултатите върху действието на здравната система, живота и здравето на хората, COVID-19 има забележителен социално-икономически резултат. Високата заболеваемост през 2021 година води до двойно увеличение на издадените болнични листове с диагноза COVID-19, спрямо издадените през 2020 година - от към 204 хиляди броя на близо 423 хиляди броя.
През 2020 година общата изплатена сума за компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради COVID-19 е в размер на над 68 млн. лева През 2021 година, заради доста нарасналата заболеваемост, тя се усилва съвсем двойно и възлиза на близо 140 млн. лева Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното публично обезпечаване, а забележителният брой дни, които лицата прекарват в отпуск заради краткотрайна неработоспособност в резултат на COVID-19, води до неподходящи резултати върху икономическия, обществения и културен живот в страната.
В резултат на осъществения одит се насочат 11 рекомендации към министъра на опазването на здравето. Той би трябвало да предприеме ограничения за осъществяването им и да уведоми документално за това ръководителя на Сметната палата в период до 31.10.2024 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ